РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Пловдив, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Ваня Т. Христева
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225300601824 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 144 от 29.06.2022г. по НОХД № 6965/2021г. РС – Пловдив,
10 н.с., е признал подсъдимия И. Н. И. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и го е осъдил на 4 месеца лишаване от
свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок
от 3 години, както и на обществено порицание. ПРС е признал подс. И. за
невиновен в това деянието по своето съдържание да се отличава с
изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл.304 от
НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
325, ал. 2, пр. 3 от НК.
Съдът е постановил вещественото доказателство – 1 брой оптичен носител
CD-R, марка „НР“, намиращ се на л. 34 от досъдебното производство, да
остане по делото.
Присъдата е обжалвана в осъдителната й част от подс. И. Н. И. чрез
защитника му – адв. Н. А.. Твърди се, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се
нейната отмяна и постановяването на нова присъда, с която подс. И. да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
1
Алтернативно се иска изменение на присъдата и налагане на по-леко по вид
наказание – пробация. Акцентира се на наличието на множество смекчаващи
отговорността обстоятелства. Развиват се доводи за недоказаност на
обвинението, за несъставомерност на деянието и за неправилна правна
квалификация. Твърди се, че от обективна страна действията на подсъдимия
не са насочени към засягане на обществения ред, а от субективна страна не е
налице неуважение към обществото.
По отношение на приложението на материалния закон защитникът
изразява становище, че подсъдимия И. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, тъй като са налице всички
материалноправни предпоставки за това.
В жалбата се твърди, че правната квалификация на деянието е
неправилна. Според защитника се касае за обида по чл. 146, ал. 1 от НК, а не
за хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК.
С жалбата не са направени искания за събиране на доказателства.
РП – Пловдив не е взела становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание, подсъдимият И. И. се явява и поддържа жалбата с
искане за налагане на по-леко наказание. Защитникът му – адв. Н. А. иска
изменение на присъдата и налагане на по-леко по вид наказание.
Алтернативно се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
Същият излага доводи за несъставомерност на деянието, за неправилна
квалификация и за наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, които обуславят налагането на по-леко наказание. В
последната си дума осъденият И. иска да бъде оправдан поради личния мотив
за извършване на деянието или алтернативно да бъде приложен УБДХ или чл.
9, ал. 2 от НК.
Представителят на Окръжна про***тура – Пловдив счита, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна, а жалбата – оставена без уважение като неоснователна.
По искане на защитата бе изискана справка от Военен съд – Пловдив, от
която е видно, че административното наказание глоба в размер на 1000 лева
по реда на чл. 78а от НК, наложено на осъдения И. по НОХД № 5/2017 по
описа на Военен съд – Пловдив не е заплатена изцяло. Бе изискано и
изпълнителното дело, образувано за заплащане на гореописаната глоба от
ЧСИ М.К. като се установи, че същата не е била събрана и по принудителен
ред.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
2
Подсъдимият И. Н. И. е роден на ***, с постоянен адрес в ***, с
настоящ адрес в ****, б., български гражданин, с висше образование,
работещ, неженен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
На 28.04.2020г. следобед, на ул.“Неофит Бозвели“ № 38 в гр.Пловдив,
пред входа на двора на сградата на „Комплекс за социални услуги за деца и
семейства /КСУДС/“ – Община Пловдив , пред сградата на комплекса, се
намирали служителките на КСУДС - свидетелките А. Н.а С., М.Р.В., Л.Л.М. и
Р.С.Д. и ползвали следобедната си почивка. Докато четирите свидетелки
разговаряли помежду си, забелязали към тях да се движи подс. И. Н. И., който
като ги видял, без да бъде провокиран, започнал крещейки да ги обижда и
ругае с цинични реплики: „Така ли работите бе, *** долни мръсни! ****!
Какво ми лапате тези цигари, ще ми лапате ***! Марш да работите, ще ми
лапате ***!“. Посочените обиди и ругатни, отправени към четирите
свидетелки, подсъдимият повторил на висок глас многократно , докато стигне
до тях, след което ги подминал и директно нахълтал в сградата на КСУДС.
Свидетелките А. Н.а С., М.Р.В., Л.Л.М. и Р.С.Д. останали силно изненадани,
дълбоко възмутени и огорчени от арогантното и цинично поведение на
подсъдимия, като св.М., която работила на рецепцията на комплекса,
споделила на колежките си, че подс. И. Н. И. често посещавал КСУДС и се
държал винаги конфликтно и агресивно. Обидите и ругатните, отправени от
подс. И., били чути и от св.Ц. П. Б. - Ч., служител в „Отдел закрила на
детето“, която по същото време се намирала вътре във фоайето на първия
етаж на сградата КСУДС.
След като подсъдимият нахлул във фоайето през отворената входна
врата на сградата на КСУДС, се насочил директно наляво към PVC врата с
армирано стъкло, водеща към втория етаж, която се отваряла само от
служителите чрез служебна карта. Подсъдимият дръпнал силно външната
дръжка на вратата и я изкъртил, като дръжката отхвръкнала настрани. Св.Ч.
обяснила на подс. И., че на втория етаж не може да се качи, тъй като не е
разрешено за граждани, при което подсъдимият се опитал безуспешно да
влезе в друга стая, намираща се във фоайето на сградата. През цялото време
св.Ч. се опитвала да разговаря спокойно с подс. И. , но той продължил с
агресивното си поведение. Тръгнал заплашително към св.Ч. и започнал на
висок глас да я обижда с думите: „ ****!“. Св.Ч. се опитала да набере по
мобилния си телефон, за да повика за помощ полиция, но подс. И. се насочил
към нея с ръце към раменете й. Св.Ч. успяла да се обърне, излязла навън и
отишла при свидетелките С., В., М. и Д., последвана от подсъдимия. Св.Ч.,
изплашена, притеснена и възмутена от поведението на подсъдимия, казала на
колежките си да се обадят за помощ на телефон 112. Св. А. С. направила
безуспешен опит да позвъни от мобилния си телефон на 112, тъй като подс. И.
се опитал да й вземе от ръката мобилния апарат.
Св.С., св.В., св.М. и св.Д. влезли вътре в сградата на КСУДС, като с тях
влязъл и подсъдимият. Св.С. и св. В. се насочили към вратата, водеща до
3
втория етаж, и отворили същата с чип. В този момент, в близост до вратата
била и хигиенистката – св. Д. И.а В., която също чула силните гласове. Св. В.
отворила вратата, след което св.С. и св. В. влезли, преди подс. И. да ги
достигне. Св. В. и св. С. пробвали да затворят вратата, но подсъдимият се
опитал да осуети този техен опит, като подложил пръстите си, опитвайки се
да им попречи. Св.С. и св.В. успели да затворят вратата, при което подс.И.
ударил с ръка стъклото на вратата, счупил го и си тръгнал, а св. С. и св. В.,
притеснени, възмутени и изплашени, разказали за случилото се на св.Н. А. В.
- П. – *** на „Комплекс за социални услуги за деца и семейства/КСУДС/“ –
Община Пловдив, която подала сигнал в полицията.
На място пристигнали полицейски служители при 04 РУ при ОДМВР
гр.Пловдив. Бил извършен оглед на местопроизшествие и съставен
фотоалбум. Впоследствие св. П. предоставила 1 бр. оптичен носител CD-R ,
марка „НР“, съдържащ запис от 28.04.2020 г. от охранителните камери,
разположени в сградата на Комплекс за социални услуги за деца и
семейства/КСУДС/“ – Община Пловдив, приобщен като веществено
доказателство по делото.
Първоинстанционният съд е приел, че гореизложената фактическа
обстановка се установява от частично обясненията на подсъдимия И., от
показанията на свидетелите Р.С.Д., А. Н.а С., М.Р.В., Ц. П. Б.-Ч., Д. И.а В.,
Л.Л.М., Н. А. В.-П., М.Д.К. и Н. И. И. /част от тях прочетени по реда на чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК, а останалите – дадени пред съда/, както и от
приложените по досъдебното производство писмени доказателства –
протокол за оглед на веществени доказателства от 22.06.2020г. с приложен
към него албум с файлове със снимки, протокол за оглед на
местопроизшествие от 28.04.2020г. ведно с албум за посетено
местопроизшествие и разпечатки на снимки, писмо от КСУДС изх. № РД-30-
789/05.05.2020г., 2 бр. фактури, справка за съдимост, характеристична
справка, медицинска документация, писмо изх. № СЛ/Д-РВ/1413-
031/09.06.2022г. от Агенция „Социално подпомагане“, ведно с копие на
досието на Н. И. И., както и от вещественото доказателство – 1 бр. оптичен
носител, находящ се на л. 34 от ДП.
Районният съд е кредитирал с доверие показанията на всички свидетели
като обективни, безпристрастни и кореспондиращи помежду си. ПРС не се е
доверил на обясненията на подсъдимия в частта, в която същите са израз на
защитна теза и показват стремеж към оневиняване.
Анализирайки и съпоставяйки обясненията на подсъдимия,
свидетелските показания, писмените и веществените доказателства,
първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимият И. Н. И. е
извършил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, тъй като на 28.04.2020 г. в гр.Пловдив, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото.
4
ПРС е приел, че отправените обиди и ругатни към свидетелките Д., С.,
В. и М., счупването на дръжката на врата в обекта, повреждането на стъклото
на вратата и обстоятелството, че тези действия са извършени на обществено
място – пред и в сградата на Комплекса за социални услуги за деца и
семейства в гр. Пловдив води до извода, че се касае за непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че деянието на
подс. И. е съставомерно от обективна страна.
ПРС е оправдал подс. И. по квалифицираният състав на чл. 325, ал. 2,
пр. 3 от НК, а именно – хулиганството по своето съдържание да се е отличило
с изключителен цинизъм или дързост, като е изложил подробни съображения
за това. Той е приел, че отправените непристойни изрази не са били
съпроводени с упражняване на особена физическа агресия или с други
цинични действия спрямо свидетелките и в този смисъл деянието на подс. И.
не е съставомерно по квалифицирания състав, по който му е било повдигнато
обвинение.
Изхождайки от конкретните действия на подс. И., които разкриват
висока степен на обществена опасност, ПРС е изложил съображения защо в
случая не е налице дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 от УБДХ, респ.
защо не се касае за деяние с явно незначителна обществена опасност по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. По този начин ПРС е отговорил и на
възраженията на защитата, които се поддържат и пред настоящата инстанция.
От правна страна ПРС е приел, че подс. И. е осъществил всички
обективни и субективни признаци от състава на престъплението хулиганство
по основния му състав.
Районният съд е приел, че от субективна страна подс. И. е извършил
деянието при форма на вината пряк умисъл – деецът е искал настъпването на
общественоопасните последици.
При определяне на наказанието първостепенният съд е приел като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на дееца,
който е реабилитиран по предходното му осъждане. Като отегчаващи такива
съдът е отчел големия брой лица, спрямо които са били извършени
непристойни действия, както и обстоятелството, че хулиганските прояви
включват както отправянето на обиди и ругатни, така и повреждане на
общинско имущество.
Направен е извод, че не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложението
на чл. 55 от НК при индивидуализацията на наказанието. Съдът е приел, че с
оглед целите по чл. 36 от НК следва да бъде наложена по-тежката от двете
предвидени алтернативни санкции и е определил наказание 4 месеца
лишаване от свобода, като с оглед чистото съдебно минало на дееца към
датата на деянието, то е отложено с изпитателен срок от 3 години. ПРС е
5
приел, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без ефективното му
изтърпяване. Първоинстанционният съд е наложил и допълнителното
наказание «обществено порицание», като е определил и начина на
изпълнението му от кмета на Район «Южен».
ПРС е изложил мотиви за неприложимост на чл. 78а от НК с оглед
предходното освобождаване на подс. И. от наказателна отговорност по НОХД
№ 5/2017 по описа на Военен съд – Пловдив, като и с оглед на
обстоятелството, че към датата на настоящото деяние – 28.04.2020г. не е
изтекъл двугодишният срок по чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по вещественото
доказателство – 1бр. оптичен носител, постановявайки да остане по делото.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия И., първата инстанция е
извършила необходимите процесуално – следствени действия, изясняващи
значимите факти относно инкриминираната кражба. Неизяснените факти,
свързани с неплащането на административното наказание глоба в размер на
1000 лева бяха установени от въззивния съд с изискване на справки от Военен
съд – Пловдив и от ЧСИ М.К.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и е намерил
тези показания за последователни, ясни, точни, непротиворечиви и
безпристрастни и ги е кредитирал. Обосновано ПРС не е кредитирал
обясненията на подсъдимия в частта, в която противоречат на показанията на
свидетелите и останалите събрани доказателства като израз на защитна
позиция.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 3,
4, 5 и 11 от НПК са основани на установените фактически положения при
спазване изискванията на процесуалния закон, като в съответствие с тях
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по
предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят
и от настоящият състав.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че
подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
6
престъплението по чл.325, ал.1 от НК. От събраните доказателства по
безспорен начин се установява, че на инкриминираната дата подс. И. е
отправил обидни изрази и ругатни към свидетелките Д., С., В. и М., счупил е
дръжката на врата в обекта и е повредил стъклото на вратата. Тези действия
са извършени от подсъдимия на публично място – пред и в сградата на
Комплекса за социални услуги за деца и семейства в гр. Пловдив. И според
въззивната инстанция подсъдимият е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Неоснователно е възражението на защитата, че се касае за личен
конфликт, който изключва хулиганството, тъй като с по-голямата част от
обижданите служителки подсъдимият не е имал каквито и да е предходни
конфликти, доколкото същите работят в счетоводството и нямат пряко
отношение към провежданите срещи с подсъдимия в Комплекса за социални
услуги за деца и семейства. Не може да бъде споделена тезата на защитата, че
се касае за обида, а не за хулиганство. Цялостното поведение на подсъдимия
по време на инкриминирания инцидент говори за това, че той е бил воден от
желанието си да демонстрира своето надмощие, явно неуважение към
обществените норми за поведение и незачитане на установения правовия ред.
Правилно ПРС е оправдал подс. И. в това хулиганството по своето
съдържание да се е отличило с изключителен цинизъм или дързост. Самото
деяние не се отличава от обикновените случаи на хулиганство. Наред с това и
липсва протест в тази оправдателна част на присъдата и въззивната инстанция
не би могла да я измени влошавайки положението на осъдения.
Неоснователно е възражението на защитата, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Наличните такива са коректно
отчетени от ПРС. Извън чистото съдебно минало на подсъдимия, който дори е
реабилитиран, липсват други смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да обосноват по-голямо снизхождение при определяне на наказанието.
Наказанието 4 месеца лишаване от свобода е в размер близък до минималния
и същото е справедливо. Споделят се изводите на първата инстанция, че
целите по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с отлагане на наказанието
по реда на чл. 66 от НК, най-вече с оглед чистото съдебно минало на дееца
към датата на деянието.
Неоснователно е възражението на защитата, че неправилно ПРС е
отказал приложението на чл. 78а от НК. Видно от изисканите справки от
Военен съд – Пловдив и от ЧСИ М.К. административното наказание „глоба“,
наложено по реда на чл. 78а от НК на осъдения И. по НОХД № 5/2017 по
описа на Военен съд – Пловдив не е заплатено изцяло. А това е задължителна
предпоставка за повторно приложение на чл. 78а от НК.
Неоснователно е възражението на подс. И. и неговия защитник, че се
касае за административно нарушение по УБДХ, а още по-малко за явна
незначителност на обществената опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал.
2 от НК. Хулиганските действия, извършени от подс. И. разкриват висока
7
степен на обществена опасност, тъй като са били извършени на публично
място – в държавна институция, били са насочени към четири служителки, а
деянието се е проявило в две отделни форми – отправяне на обиди и ругатни
и повреждане на чуждо имущество.
Присъдата е правилна и по отношение на произнасянето по
вещественото доказателство.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 144 от 29.06.2022г. по НОХД №
6965/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, 10 н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8