О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №260301
15.10.2020г., гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI състав, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело
№2189 по описа за 2020 г. на ПОС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „АД Инженеринг“ ЕООД,
ЕИК *********, с адрес на управление: гр.П., р. Ю., ул.“К.“ № 28, ет.4, ап.15,
с управител А.Т.Д., подадена чрез пълномощника адвокат И.М. – А., против
Определение № 260674 от 08.09.2020 г. постановено по гр.д.№ 4621 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с., с
което е върната искова молба на „АД Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* против Е.С.К.,
ЕГН ********** и е прекратено производството по гражданско дело № 4621/2020 г.
по описа на ПРС, XXI гр. състав. В жалбата
се излагат съображения за
неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт,
като се иска
отмяната му и връщане
на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по делото.
На основание чл.129, ал.3 ГПК, препис от частната
жалба не е връчен на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, като провери
законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и оплакванията
в жалбата, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от
легитимирана страна, и срещу съдебен
акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, е неоснователна.
В Районен съд Пловдив е депозирана искова молба от „АД
Инженеринг“ ЕООД срещу Е.С.К., в която
са изложени твърдения, че през месеците юли, август и септември 2019 г.
ищцовото дружество е извършило ремонтни довършителни работи в апартамент,
собственост на ответника Е.С.К. с посочване на правопораждащите за
собствеността му факти. Подробно са
посочени изпълнените СМР и стойността на същите с уточняването, че СМР са
изпълнени от ищеца като същият е закупил необходимите материали и е осигурил и
заплатил на специалисти за изпълнението им. Строителните работи били извършвани в продължение на няколко
седмици, ежедневно и според хронологията на извършваните дейности, в
апартамента са работили различни специалисти, ангажирани от ищеца. Твърди се,
че достъп до апартамента е бил осигурен на ищеца от Е.С.К.. Страните не били
сключвали договор за изпълнение на СМР. Твърди се, че по време на извършване на
СМР, а и до настоящия момент ответникът не се е противопоставял на извършения
ремонт. Твърди се, че ищецът не е имал собствен интерес от извършването на
подобренията, като е извършил същите с ясното намерение, че извършва работата
без договор, не е длъжен по закон и съответно без пълномощие. Твърди се, че
предприетата работа е уместно и добре водена, изпълнена е качествено, а
собственикът не се е противопоставил, нито по време на извършване на работата,
нито до настоящия момент. За изпълнените работи в полза на ответника, от страна
на ищеца били вложени труд и материали с обща стойност 9075, 27 лева, която
въпреки многократните разговори между страните не била заплатена.Искането към
съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 9075, 27 лева,
съставляваща полезни разходи, които ищецът е направил в полза на ответника,
ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане и присъждане
на разноските по делото. При условията на евентуалност моли, в случай, че не са
налице предпоставките за уважаване на претенцията за заплащането на разноските
за водене на чужда работа, да разгледа и да уважи иска на основание чл.55 от ЗЗД като обезщетението на ищеца бъде определено по правилата на неоснователното
обогатяване.
С разпореждане от 08.05.2020 г. исковата молба е била оставена
без движение с указание до ищеца да отстрани допуснатите нередовности като
посочи по какви причини и уговорки с кого
е започнал да извършва СМР в апартамента на ответника; дали твърди извършването
им да е било наложително и защо; по какъв начин и кой е възложил именно на
ищеца извършването им; след като се твърди да не е имал интерес от работата, по
какви причини я е предприел; ако се твърди наличие на неформален договор за
изработка, да се изложат твърдения за параметрите му - страни, срок, цена,
права и задължения, др.; какви и с кого са били конкретните договорености за
извършване на СМР, респ. за плащане на суми за материали, възнаграждение за
работа и др., да посочи стойностите на материалите за част ВиК, както и да
формулира надлежен петитум.
С уточняваща молба от 26.05.2020 г. ищецът е уточнил,
че ответникът е решил, че иска ремонт на апартамента и причината за започването
му е неговото желание. Ответникът лично е завел управителя на дружеството/ищец/
в апартамента, попитал е може ли да направи ремонт и му е оставил ключ. По
отношение на интереса на ищеца от извършваната работа се уточнява, че ищецът
няма личен интерес, тъй като не е собственик, но това не следвало да се
интерпретира, че няма интерес да върши работата си, защото ищецът с това се
занимавал. Уточнява се, че не се твърди наличие на формален договор. Напротив -
твърди се, че нямало договор. Нямало договорен срок, цена и т.н., поради това
претендираната отговорност не е договорна, а такава за полезни разноски и
евентуално отговорност по чл.55 от ЗЗД. Уточнява и извършените работи.
Формулира петитум по главния иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 9075, 27 лева - полезни разноски,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Петитумът на предявения при условията на евентуалност иск е на осн.чл.55
от ЗЗД да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата, с която се е увеличила
стойността на апартамента, поради направените от ищеца подобрения.
С разпореждане от 13.08.2020 г. исковата молба
повторно е била оставена без движение с указание до ищеца да отстрани
допуснатите нередовности като посочи, предвид изложените му твърдения, дали е
налице неформален договор за извършване на СМР. Районният съд е указал на ищеца
наличието на противоречия в твърденията, от които от една страна се извлича, че
ответникът е дал съгласие за извършването на СМР, а от друга не се твърди
наличието на договорно, макар неформално съглашение. Указал е, че ако налице
неформален договор за изработка - да се изложат твърдения за параметрите му.
Ако не се поддържа възлагане от ответника за извършването на дейностите по СМР
- да посочи причините и основанието за извършването на същите, да мотивира
интерес от главния иск. По отношение на предявения евентуален иск по чл.55 ЗЗД - да
посочи на коя хипотеза от нормата се позовава и да изложи фактически
твърдения, както и да формулира надлежен петитум.
С уточняваща молба от 02.09.2020 г. ищецът е уточнил,
че няма договор - формален или неформален. Според ищеца, обстоятелството, че
ответникът е попитал може ли ищецът да извърши СМР и е оставил ключ на ищеца,
не означавало, че ги е възложил. Не били уговорени видове работи, количества,
договорена цена, срок и т.н. Ищецът извършил твърдените СМР самоинициативно,
имайки достъп до имота и считайки, че така повишава неговата стойност. Изменя
предходните си изявления като посочва, че ответникът е изразил теоретично
желание да извърши ремонт на апартамента и е оставил ключ на ищеца. Не бил възложил
работите. Не бил уточнил видове работи и количества, не бил уговарял цени, като
ищецът е извършил необходимите според него СМР, от което прави извод за водене
на чужда работа без пълномощие. По отношение на евентуалния иск уточнява, че се
позовава на хипотезата, при която ответникът е получил нещо без основание. По
отношение на претендираните суми сочи, че същите съставляват подобрения.
Формулира петитум на исковете, съответстващ на този в предходната си молба.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е
приел по отношение на главния иск, че е налице противоречие в обстоятелствената
част на исковата молба и между нея и формулирания петитум, тъй като твърденията
на ищеца не съответстват на фактическия състав на водене на чужда работа без
пълномощия по см.на чл.60 ЗЗД, а същевременно е формулирано именно такова
искане. Според районния съд това възпрепятства определянето на действителното
правно основание на възникналите облигационни отношения между страните. По
отношение на евентуалния иск е прието, че за него не са изложени конкретни
фактически твърдения, тъй като се претендира
единствено сума, с която се е увеличила стойността на имота, поради
направените от ищеца подобрения, както и че не е ясно защо се претендира
увеличената стойност на имота. Според районният съд, при този петитум също има
противоречие, т.к. от една страна се иска присъждане на нещо, получено без
основание /т.е. стойността на направените подобрения/, от друга – искането
касае не тях, а увеличена стойност на имота, които са различни по своята правна
природа, основание и стойност. Районният съд също така е приел, че не са
изложени конкретни факти относно увеличената стойност на имота, поради което изложените
обстоятелства освен противоречиви са и непълни.
Настоящият съдебен състав намира фактическите и правни изводи на районния съд за правилни,
предвид
непоследователните, противоречиви и
непълни
фактически твърдения на ищеца, на които
основава исковете си, както и противоречието
между фактическите твърдения /основанието на исковете/ и отправеното към съда
искане /петитума на исковете/.
Разписаните в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК изисквания за редовност на исковата молба, които са императивни по своя характер,
целят обезпечаване индивидуализирането на спорния предмет чрез излагането на ясни
обстоятелства, на които се основава предявения
иск и петитума/искането/, обуславящи вида
на търсената защита. Съдът следи
служебно за редовността на исковата молба и
когато същата съдържа противоречиви или неясни твърдения или когато предявеният
петитум не отговаря на въведените от ищеца твърдения, съдът има задължението да
остави молбата без движение с указания за отстраняване на допуснатата
нередовност (чл. 129, ал. 1 ГПК). В резултат на
указанията на съда за изправяне на констатираните нередовности се следва логичният резултат за внасяне
на яснота относно обстоятелствата чрез индивидуализиране на
спорния предмет, при което уточнителната, а в случая уточнителните молби, следва да са в логическа последователност,
взаимно свързани, тъй като се считат неразделна част от първоначалната искова
молба на ищеца.Едва след отстраняването на
нередовностите съдът извършва преценка дали искът е допустим, а при
неотстраняването им в срок - подлежи ли исковата молба на връщане.
Конкретно по делото се установява, че с оглед
указанията на районния съд ищецът е предприел действия за отстраняване на
нередовностите на исковата молба като в последвалите две уточняващи молби е
изложил фактически твърдения, които не само не са в логична последователност, а
напротив – с тях се внася допълнително противоречие. С исковата молба, касателно
извършените СМР се твърди, че достъп до
апартамента е осигурен от ответника, които конклудентни действия налагат извод
за съгласие за извършването на ремонта. Същевременно обаче се твърди, че
ответникът не се е противопоставял на извършваните СМР, в която хипотеза липсва
съгласие. След това в молбата от 26.05.2020 г. се твърди, че ремонтът е по
причина желанието на ответника, при което е завел управителя на ищеца в
апартамента, попитал го е дали може да извърши ремонт и му е оставил ключа,
което уточнение налага извод за възлагане извършване на работата. В последствие се твърди в молбата от
02.09.2020 г., че желанието за ремонт на ответника е било теоретично, но не се
отричат предходно изложените факти, че ответникът е завел управителя на ищеца в
апартамента, попитал го е дали може да извърши ремонт и му е оставил ключа. Също
така обаче се твърди за липсата на съгласие между страните и самоинициатива на
ищеца за извършването на ремонта. Въпреки указанията на районния съд, останал е
неизяснен въпроса за причината, поради която ищецът е извършил СМР, тъй като,
както правилно е указал районния съд, извършваната дейност от ищеца по занятие
не отговаря на поставения въпрос. Твърдението в молбата от 02.09.2020 г., че
ищецът е считал да повиши стойността на имота, също не дава отговор, тъй като
не съответства на искането на ищеца по главния иск за присъждане на полезните
разноски, а с този иск не се претендира увеличената стойност на имота. Настоящият
съдебен състав намира, че независимо от предоставените му възможности ищецът не
е отстранил противоречието между твърдените от него факти, доколкото от една
страна същите сочат за възлагане извършването на работата, тоест за неформален
договор за изработка, но от друга страна това се отрича. Така е налице и противоречие
между фактическите твърдения /определящи основанието/ и петитума на главния иск
за присъждането на полезни разноски, поради извършване на чужда работа без
пълномощие. Констатираните противоречия се отнасят и за предявения при условията
на евентуалност иск, доколкото последният се основава на същите фактически
твърдения. При евентуалния иск противоречието между основание и петитум се
налага и предвид твърдението, че сумата от 9075, 27 лева представлява
стойността на направени полезни разноски, но се иска нейното присъждане като увеличена
стойност на имота без да са изложени конкретни твърдения за това искане.
При горните противоречиви фактически твърдения и
несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковете, което не е отстранено независимо от неколкократните
указания на районния съд, не са налице необходимите условия за
произнасяне от съда по надлежно индивидуализиран спорен предмет. В случая
неоснователно се настоява, че определянето на правната квалификация на иска е
дейност на съда. Действително съдът дава правната квалификация на спорното право,
но то се определя преди това от ищеца с исковата
молба с посочването на ясни и взаимно допълващи се фактически твърдения, изложени в логична връзка и
последователност, които определят основанието на претендираното с исковата молба
материално субективно право. Недопустимо е при противоречиви фактически
твърдения, както и при противоречие между фактическите твърдения /основанието/
и искането /петитума/ в исковата молба, съдът да дава една или друга правна
квалификация на претенцията на ищеца.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав споделя съображенията на
първоинстанционния съд, които са го мотивирали да върне исковата молба като
нередовна и да прекрати производството по делото.
Ето защо, обжалваното определение следва да се
потвърди, а частната жалба да се остави без уважение.
По изложените
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 260674 от 08.09.2020 г. постановено по гр.д.№ 4621
по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XXI
гр.с.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния
касационен съд при
условията на чл.280, ал.1 от
ГПК в едноседмичен
срок от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.