№ 5
гр. Шумен, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20213600900091 по описа за 2021 година
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Н. С. С., ЕГН-
**********, от с. Черник, общ. Дулово, обл. Силистра, със съдебен адрес - гр. София, ул.
„.....” №2, четвърти полуетаж, оф.4 - адв. Н. Н. Д. и адв. Ж. В. Т. против ЗК „Лев инс” АД,
ЕИК-*********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №67А, гр. София, като претенция за
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищцата
сочи, че на 08.12.2020 г. около 16:50 часа на път 1-7, км 58+500 настъпва ПТП, в което
участват три МПС, както следва: 1).Л.а. „Фолксваген Шаран“, рег. №...... управляван от
виновния водач Ф.А.Х. 2).ТИР с влекач марка „ДАФ“, модел ..... рег. №...... управляван от
украинския гражданин В.Т. 3).ТИР с влекач марка „ДАФ“, модел ..... рег. №...... управляван
от украинския гражданин В.Г. Механизмът на ПТП бил следният: Водачът на лекия
автомобил поради двиЖ.е с несъобразена скорост на дясна крива от пътя, излиза вляво и се
удря странично в ТИР с рег. №...... като вследствие на това навлиза челно в лява лента и се
удря челно в ТИР с рег. №....... По време на ПТП ищцата Н. С. С. пътува на предната дясна
седалка на лекия автомобил. При удара последната получава следните телесни увреждания:
дифузна черепно-мозъчна травма на главния мозък, контузия на лявата раменна става и
фрактури на 5, 6, 7, 8 и 9 ребрени дъги в ляво аксиларно, водещи до контузионен паренхим в
левите средни и долни белодробни полета. След произшествието ищцата е хоспитализирана
в МБАЛ Шумен в тежко състояние, неконтактна, без реакции на болка, на спонтанно
дишане, в кома, със спрегнат поглед на дясно и бледа кожа. Получената контузия на
окципиталния дял на мозъка предизвиква зрителни нарушения, свързани с почти пълна
неяснота в образа. Във връзка с това ПТП било образувано ДП №372 ЗМ 175/08.12.2020 г.
по описа на ОД на МВР Шумен и пр. пр. №2017/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура
Шумен. Твърди, че вина за нарушаване на правилата за двиЖ.е има водачът на л.а.
1
„Фолксваген Шаран“, рег. №...... управляван от Ф.А.Х. Намира, че двиЖ.ето с несъобразена
скорост и излиза наляво извън своята лента за двиЖ.е. Именно вследствие на това
поведение са и щетите настъпили за ищцата. сочи, че от данните публикувани на страницата
на Информационният център към Гаранционен фонд може да се установи, че ответника - ЗК
„Лев инс” АД е застраховател по застраховка ГО на процесното МПС, предизвикало ПТП,
като срокът на застрахователно покритие обхващал периода от 01.11.2020 г. до 31.10.2021 г.
Твърди, че ищцата има основание да претендира пряко от ответника, във връзка с нормата
на чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетения за всички вреди в пряка връзка с ПТП. Сочи, че още на
04.01.2021 г. пред ответника е предявена застрахователна претенция. Последният завел щета
№0000-1000-02-21-7418. С допълнителна молба на 13.07.2021 г. били представени
допълнителни медицински документи. Сочи, че 7 месеца (изминали от подаване на
заявлението за щетата до момента на подаване на ИМ) нямало произнасяне по заявената
претенция. Намира, че е налице отказ от определяне на изплащане на застрахователно
обезщетение. Намира, че непредставянето на банкова сметка от страна на пострадалото лице
има за поледица единствено забава на кредитора по отношение на плащането, но не е
пречка за последния да разгледа претенциите по същество и да определи застрахователно
обезщетение. В тази връзка цитира относима съдебна практика. Сочи, че от датата на
предявяване за плащане на претенцията пред застрахователя се дължи и законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение - чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Намира, че
в случая застрахователя дължи и законна лихва, дължима от виновния водач (застрахования)
и отделно законна лихва за собствената си забава - Решение №167/30.01.2020 г. по к.т.д.
№2273/2018 г. по описа на ВКС II ТО. Твърди, че претърпените от ищцата неимуществени
вреди са в прука причинна връзка с настъпилото ПТП. Сочи, че непосредствено след
инцидента от 8.12.2021 г. ищцата Н. С. е постъпила по спешност в МБАЛ Шумен в тежко
състояние, неконтактна, без реакция на болка, на спонтанно дишане, в кома, със спрегнат
поглед надясно и бледа кожа. Вследствие на допълнителни медицински изследвания и
прегледи били установени впоследствие и счупвания на 5,6,7,8 и 9 ребрени дъги в ляво
аксиларно, фрактура на леви ребрени дъги с контузионен паренхим в ляво, средно и долно
белодробни полета, плеврална колекция в ляво наддиафрагмално, плеврален излив вляво,
плеврален дренаж, малък частичен пневмоторакс в ляво срядно белодробно поле аксиларно
с напречен размер 3 мм. Установено е и нехомогенно засенчен белодробен паренхим на ляво
средно белодробно поле в съседство с контузионен паренхим. на 09.12.2021 г. е извършена
оперативна интервенция при която е извършена плеврална пункция и е от плевралната
кухина са евакуирани 200 мл. кръв. След 22 дни болничен престой ищцата е била изписана
на 29.12.2020 г., като е продължила лечението в домашни условия. по време на домашния
престой е установено, че ищцата е претърпяла мозъчен инсулт и са налице мъртви клетки и
кисти в задната част на мозъка, които влияят на зрението. Това наложило нова
хоспитализация на 19.02.2021 г. в Неврологично отделение на МБАЛ Дулово за период от 5
дни. Била установена радикулопатия на ниво С5-С6, с окончателна диагноза цервикалгия в
шийната област. На 20.04.2021 г. ищцата отново постъпила в Неврологично отделение на
МБАЛ Дулово за период от 5 дни с оплаквания от болки в дясната шийно-раменна област,
2
съпътствани с тръпнене и слабост на дясната ръка. Вследствие на процесното ПТП ищцата
изживяла сериозни шок и ужас. Имала проблеми с паметта, силно главоболие и изживявала
граничещ с параноя страх за живота □ и за семейството □. Преди инцидента пострадалата
била жизнена, дейна, дообронамерена, отзивчива, инициативна и изпълнена с желание да
живее. Била ценена от близки и приятели помагала на всички, грижела се за семейството.
работела като работник спомагателни и шивашки дейности в „Арас-текстил“ ООД, като се
ползвала с името на изключителен и уважаван професионалист. Към момента нямало „ ... и
следа от този човек“. След инцидента и към настоящият момент пострадалата С. не можела
да се обслужва сама и била напълно зависима от своя съпруг. налагало се последният да
придружава ищцата постойнно, тъй като тя получавала световъртежи, имала пробеми със
зрението, бързо се изморявала и не можела да се движи. Кръвното й налягане било
променливо, горната му граница се повишавала бързо. Въпреки, че пиела болкоуспокояващи
пострадалата не можела да спи заради болките и можела да лежи само по гръб. По данни на
лекарите, обективното състояние, свързано с констатираните мъртви клетки, в мозъка, които
причинявали проблемите със зрението не можело да бъде повлияно. Констатира, че е
невъзможно пълното възстановяване на ищцата от претърпените физически травми. освен
това ищцата търпяла и сериозни последици за психиката си. Те включвали загубата на
памет, липса на ясен спомен за лица и събития от преди катастрофата, посттравматичен
стрес, нервност, тревожност, безсъние, чувство на безизходица, непълноценност, постоянен
страх граничещ с параноя, повишено ниво на страхови очаквания, че във всеки момент ще се
случи нещо лошо с нея или друг член на семейството □ , бързо разстройване и засилена
емоционалност и депресия проявяваща се постоянно. Намира, е тези неимуществени вреди
биха получили справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Предвид
гореизложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, които определя като частичен иск от
общата сума на увредата, която намира, че е в размер на 200 000 лв., както и законна лихва
върху присъдените като главници суми от 04.01.2021 г. - датата на уведомяване на
ответника за извънсъдебната претенция до окончателното им погасяване, законна лихва
върху присъдените като главница суми и сумите за лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ от
26.01.2021 г. - датата на която изтича срокът от 15 раб. дни, който е определен чл.497, ал.1,
т.1 от КЗ. Моли да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски за образуване и водене на
производството.
От страна на ответника ЗК „Лев инс” АД, ЕИК-*********, гр. София е депозиран
отговор на исковата молба по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се сочи, че не оспорва
наличието на валидна застрахователна полица ГО №...../120003035083, сключена с „Арес
текстил“ ООД, издадена на 29.10.2020 г. за период от 01.11.2020 г. до 31.10.2021 г. Оспорва
основателността на иска, както и всички твърдения в ИМ касаещи основателността. Сочи,
че предвид данните за водени по случая досъдебни производства е налице основание за
спиране на производството по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до решаване на наказателното
производство, решението по което имало правно значение по спора. Сочи, че е налице
3
константна съдебна практика за спиране на производствата по дела, в които се реализира
гражданската отговорност на застрахователя по застраховка ГО спрямо пострадалото лице.
Оспорва твърденията за механизма на настъпване на ПТП излоЖ. в ИМ. Твърди, че оспорва
обстоятелство, че делинквента е единственият причинител на деликта. Сочи, че няма данни
дали ищцата по време на инцидента е била с поставен предпазен колан. Намира, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат. Намира, че предявеният размер на претенцията за
неимуществени вреди е прекомерен и е в противоречие с нормата на чл.45 от ЗЗД, както и с
принципа на справедливост при обезщетяването - чл.52 от ЗЗД. Сочи, че според
установената от ВКС практика, при определяне на дължимото обезщетение съдът е длъжен
да изследва задълбочено общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти
и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента,
интензитета и продължителността на преживените болки, страданията и емоционалните
преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на
решението да се съобрази общественото приемане на критерия за справедливост на
съответния етап от развитието на обществото и държавата. Намира, че като база за
паричното обезщетение следва да се отчита и стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи към момента на възникване на увреждането,
като сочи, че в частният случай този момент е преди повече от 5 години. Подкрепя
твърдението си с практика на ВКС, както следва Решение №95/24.10.2012 г. по т.д.
№916/2011 г. на I ТО на ВКС, Решение №179/29.01.2016 г. по т.д. №2143/2014 г. на I ТО на
ВКС, решение №207/03.09.2013 г. по т.д. №207/2011 г. на II ТО на ВКС, решение
№83/06.07.2012 г. по т.д. №795/2008 г. на II ТО на ВКС, решение №1/26.03.2012 г. по ТД
№299/2011 г. на II ТО на ВКС. Намира, че сумата от 200 000 лв., която е посочена като общ
размер за репариране на настъпили за ищцата вреди е завишена. Твърди, че искането за
присъждане на изтекли лихви върху лихви е недопустимо и нищожно. Оспорва изцяло иска
за присъждане на лихви по претенцията за неимуществени вреди, като неоснователна.
Препис от отговорът е изпратен на ищеца. В даденият по закон срок последният е
депозирал допълнителна ИМ по реда на чл.372, ал.1 от ГПК. В нея се сочи, че не са налице
предпоставки за спиране на производството, тъй като на първо място липсват доказателства
за наличието на наказателно производство, разглеждано от съд вследствие на внесен
обвинителен акт, а и е налице практика на съдилищата граждански производства да се
спират единствено при наличие на образувано НОХД - в тази насока Определение от
17.10.2019 г. по ч.т.д. №635/2019 г. по описа на Апелативен съд - Варна. по отношение на
оспорването на вината за настъпване на процесното ПТП. Сочи, че по смисъла на чл.45, ал.2
от ЗЗД в случаите на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното, а също, че в настоящият случай е съставен Констативен протокол за ПТП, от
който се установяват участниците в настъпилото ПТП, както и самият му механизъм. Ето
защо счита, че доказателствената тежест за установяване на факти различни от тези в
протокола е за ответника. Сочи, че във връзка с оспорванията на ответника и преди всичко
относно причинно-следствената връзка на ПТП с претърпените от ищцата болки и
4
страдания уточнява, че последната е загубила съзнание по време на настъпване на
катастрофата. За кратко е дошла в съзнание, но след това отново го е загубила за период от
12 часа, до съвземането □ в МБАЛ Шумен. Поправя твърденията си от ИМ, че ищцата е
имала декубитални рани, като сочи, че има увреди на телесната цялост вследствие на
извършената плеврална пункция, но не и от залежаване. Описва ред документи, които
представя с допълнителната ИМ, касаещи здравословното състояние на ищцата. Поддържа
претенциите си за лихва, независимо от оспорването на ответника. Излага аргументи,
подкрепени с основания в закона и установената съдебна практика защо тези суми се
дължат.
След получаването на допълнителната искова молба ответникът е представил отговор
на ДИМ. В него се сочи единствено, че се поддържа писменият отговор и доказателствените
искания в него, както и че не се противопоставя на направените с ДИМ доказателствени
искания.
В последното съдебно заседание страните не изпращат предсатвители.
Така предявената претенция е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното
в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на
суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна пострадалата от ПТП
ищца Л.Г.И.., като пряк иск за неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, предявим от пострадал против застраховател по
застраховка „гражданска отговорност”. Посоченият иск е предявен срещу застрахователя и е
придружен с акцесорен иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва от
26.04.2018 г., която дата е тази на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.430,
ал.1 от КЗ.
В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи
благоприятните за нея факти и обстоятелства.
В настоящото производство се установи, че около 16:50 на 08.12.2020 г. в района на
км 58+500 на път І-7 Силистра – Шумен – Ямбол, попадащ на територията на Община
Каолиново е настъпило Пътно-транспортно произшествие (ПТП) с трима участника.
Първият участник - л.а. „Фолксваген“, модел „Шаран“, с рег. №Х 6977 ВТ, управляван от
виновния водач Ф.А.Х. ЕГН **********, собственост на „Аристотел–Текстил“ ООД, ЕИК
*********, гр. Хасково, поради двиЖ.е със скорост, несъобразена с условията на пътя, при
навлизане в участък с крива на дясно, навлиза в лявото платно (по посока на неговото
двиЖ.е) и там странично удря движещия се насреща втори участник в ПТП – ТИР с влекач
марка „ДАФ“, модел „XF105410“, с украински рег. №СЕ 4536 ВК, управляван от В.Т.
(украински гражданин), като този пръв удар не спира първият участник, а двиЖ.ето му
продължава напред, като вече лекият автомобил навлиза изцяло в лявата пътна лента, където
след първия удар с втория участник следва втори челен удар с третият участник в ПТП –
5
ТИР с влекач марка „ДАФ“, модел „XF105410“, с украински рег. №..... управляван от В.Г.
(украински гражданин). Причинилото ПТП МПС - л.а. „Фолксваген“, модел „Шаран“ има
нанесени значителни повреди описани в Констативният протокол за ПТП с пострадали лица
с вх. №Р-14670/09.12.2020 г. като тотална щета в предната част, дясната страна и др.
Пътувалите в лекият автомобил лица – водачът Ф.А.Х.и четирима пътници, между които и
ищцата в производството – Н. С. С. понесли значителни телесни повреди, като в
Констативния протокол за ищцата било записано, че е получила тежка черепно-мозъчна
травма и фрактура на ребра.
Пострадалата Н. С. изпаднала в безсъзнание при ПТП и била хоспитализирана по
спешност непосредствено след произшествието в МБАЛ – гр. Шумен. На 09.12.2020 г. на
ищцата била направена операция за евакуиране на течност от гръдната кухина. Последната
престояла в болничното заведение 21 дни до 29.12.2020 г. Представената медицинска
документация дава основание да се приеме, че вследствие на ПТП пострадалата Н. С. С. е
получила следните увреждания на телесната цялост и здравето си: съчетана травма на глава,
гърди, крайници – контузия на главата (дифузна травма на главен мозък с контузионни
огнища в тилните дялове на малкия мозък и в малкомозъчните полукълба); контузия на
гръдния кош (фрактура на 5, 6, 7,8 и 9 ребрени дъги в ляво, контузия на левия бял дроб в
средно и долно белодробни полета и травматичен хемоторакс), контуция на крайниците
(контузия на лява раменна става). Тези травми се потвърждава и в излоЖ.ето на даденото по
СМЕ заключение от експерта-невролог.
В рамките на производството е приета САТЕ, която дава заключение относно
механизма на настъпване на ПТП, условията на пътя и причините за настъпване на ПТП.
Заключението на вещото лице е, че предвид механизма на на ПТП вина за настъпването му
има водачът на л.а. „Фолксваген Шаран“, рег. №.... – Ф.Х., както е описано в
обстоятелствената част на експертизата „ ... по причина навлизането на лекия автомобил в
насрещната лента за двиЖ.е …“ и както е посочено при отговора на въпрос №2 в
заключението „В конкретния случай подбраната от водача на лек автомобил … скорост не
е позволила на автомобила да се впише в кривата на завоя, на което се дължи ПТП.“
Механизмът на ПТП е подробно възпроизведен от експерта в приложена към САТЕ скица.
Посочено е също така, че лекият автомобил „Фолксваген Шаран“ е бил оборудван с пет на
броя предпазни колана – за всяко от местата в автомобила, както и е даден категоричен
отговор, че към момента на настъпване на ПТП пострадалата е била с поставен предпазен
колан. В обстоятелствената част е коментирано, че коланът на предната дясна седалка, на
която е пътувала пострадалата е бил заклинен и срязан с остър предмет, като сочи, че
срязването е станало след катастрофата при извъждане на пострадалата от автомобила. Това
се потвърждава отново в съдебна зала от експерта при изслушване на заключението.
В рамките на производството са приети и няколко експертни заключения от
медицински специалисти – офталмолог, невролог, съдебен лекар и психолог. Приетата СМЕ
от страна на специалиста офталмолог (л.279 от делото) дава заключение, че пострадалата
има проблеми със зрението. Коментирана е диагноза „миопия“, но е изрично посочено, че
6
това състояние е вследствие на други процеси и няма връзка с настъпилото ПТП. Направени
са изследвания на лицето – очен преглед, ЯМР, както и е изследвана дадената след ПТП на
08.12.2020 г. образна диагностика. Посочено е, че лицето няма проблеми от офталмологично
естество. Коментирано е, че проблемът може да е неврологичен. В съдебно заседание
експерта – офталмолог потвърждава, че от ПТП няма настъпили нарушения в зрението сочи,
че предвид данните по делото може да се заключи, че проблемът е неврологичен.
Приетата СМЕ в частта, в която въпросите са обсъдени от специалист –
неврологх(л.305 от делото) е посочено, че всички травматични увреждания на пострадалата,
а именно съчетана травма на глава, гърди, крайници – контузия на главата (дифузна травма
на главен мозък с контузионни огнища в тилните дялове на малкия мозък и в
малкомозъчните полукълба); контузия на гръдния кош (фрактура на 5, 6, 7,8 и 9 ребрени
дъги в ляво, контузия на левия бял дроб в средно и долно белодробни полета и травматичен
хемоторакс), контузия на крайниците (контузия на лява раменна става) са настъпили
вследствие на ПТП и са в пряка и непосредствена връзка с него, като са причинени от
въздействието на твърди, тъпи предмети, по механизма на удар и натиск. Експерта
хневролог не дава категоричен отговор дали уврежданията са настъпили при използването
от пострадалата на предпазен колен. Посочено е, че експерта няма компетентност да
отговори. Посочено е в заключението, че мозъчната травма е водеща при пострадалата следи
от нея се установяват ясно и половин година след ПТП, както и на актуално проведената
магнитно-резонансна томография от 04.08.2022 г. Последното изследване визуализира
мозъчно-тъканна увреда и в двата тилни (окципитални) дяла на теленцефалона (т.нар. краен
мозък) на ищцата. В тази връзка е посочено, че проблемите със зрението настъпили за
ищцата вследствие на ПТП не са свързани с оптичните елементи на зрителната система, а с
нарушеното функциониране на т.нар. зрителна мозъчна кора. В увредения при ищцата
теленцефалон (т.нар. краен мозък) се извършва първичната и вторична обработка на
постъпила зрителна информация. Възможността чрез мозъка да се идентифицират,
разпознават и класифицират зрителни стимули се нарича „зрителен гнозис“. Уврежданията
при ищцата са довели до т.нар. „симултанагнозия“ – възможността за симултанно
(едновременно) възприемане на няколко обекта. Например ищцата е в невъзможност да
възприема едновременно субтитри и картина. Освен това е затруднено, но не и невъзможно,
възприемането на всеки допълнителен елемент в зрителното поле след първия, което се
нарича „вентрална симултанагнозия“. При това увреждане разпознаването на всеки обект
става по-бавно, по-трудно поединично, а не паралелно, бързо и автоматизирано. Теоритично
подобно увреждане може да доведе и до други видове агнозии – обектагнозия, цветова
агнозия, агнозия на лица, агнозия на букви, но такива нарушения при ищцата не се
наблюдават. От неврологочни страна други увреждания при ищцата вследствие на ПТП са
нарушения в паметта и в екзекутивните функции. Налични са обаче само нарушения в
зрителната фанкция свързани с описаната по-горе симултанагнозия, но не и увреждания в
моториката, координацията, в периферната нервна система или в другите сензорни ситеми.
Констатираното в периода на възстановяване състояние описано като „десностранна
хемианопсия“ (мозъчнокорово обусловено смущение в дясното зрително поле на двете очи)
7
не се установява при медицинския преглед за изготвяне на СМЕ. Към момента на прегледа
персистират описаните леко изразени гнозисни нарушения, както и паметови и екзекутивни
нарушения. В отговора на въпрос 10 и 11 се сочи, чу т.нар. невропластичност и мозъчната
реорганизация при увредени мозъчни функции могат да компесират гнозисните
нарушения.На това обаче могат да попречат възрастово обусловени фактори, хронични
заболявания, образование и стил на живот. Експерта сочи, че тези нарушения при
пострадалата най-вероятно ще останат във времето. Сочи, че пострадалата не споделя за
болки вследствие на контузиите в рамото и гръдния кош, като намира, че болките от тези
контузии са продължили от два до четири месеца. Ищцата е посочила, че не приема
лекарства във връзка със състоянието си.
СМЕ в частта, в която е дадено заключение от съдебен лекар, е свързана с
евентуалната възможност да се установи вследствие на травмите по пострадалата, ползван
ли е от нея предпазен колан към момента на ПТП. Намира, че констатираната при
пострадалата тежка гръдна травма – фрактура на пет ребрени дъги – странично и контузия
на ляв бял дроб е възможно да настъпи при поставен обезопасителен колан. Цитира
статистически данни като сочи, че предпазният колан намалява риска от травми при челен
удар с 2.5 пъти, но сочи, че няма пряка корелация между ползването на предпазен колан и
избягването на тежки травми или летален изход.
По делото е приета и съдебно-психологична експертиза (л.215 от делото).
Последната дава данни за значително влияние на травмите от ПТП върху психологическия
облик на пострадалата. В обстоятелствената част е посочено, че е налице регрес на
когнитивните функции на лицето, както и на емоционално-волевата сфера, ценностната
система на личността, като последната е сведена до страх за собственото здраве. Посочено е,
че е налице тенденция за обедняване на мисловния процес, налице са паметови нарушения,
активно внимание почти липсва, концентрацията е бързопреходна. В заключението освен
тези нарушения са описани и лабилност, лесна раздразнителност, вегетативни дисфункции,
вследствие на високо ниво на тревожност. Сочи се, че налице е личностова промяна, като
механизмите за справяне на лицето със ситуацията и психологичните и емоционални
проблеми са затормозени от по-ограничените компенсаторни възможности. Тези
дисфункции са определени от експерта като трайни и промяната би била продължителна.
Разглежда се и вариант при, който дефицита в психичните сфери на лицето да не бъде
компенсиран и пострадалата да остане на ниво на функциониране в социума със състояние
близко до сегашното. Сочи, че пострадалата не е търсела психиатрична помощ. Не намира
търсенето на такава за излишно, но не сачи категорично, че пострадалата има нужда от
такава специализирана помощ. Сочи в заключение: „Търсенето на такава помощ към
момента остава и като личен избор … „
В рамките на производството в качеството им на свидетели са разпитани и
свидетелите – А.Х.С. – съпруг на пострадалата Н.С., както и Г.А.А и С.Е.Ю. И тримата
свидетелстват в насока, че пострадалата след ПТП се е изменила много. Съпругът С. сочи,
че пострадалата не можела да се самообслужва за период от 6-7 месеца след ПТП, като била
8
на легло. Свидетелства за проблеми при социалното и битово функциониране на
пострадалата – тя се изморявала бързо, не можела да готви, тъй като забравяла дали е
сложила подправки, не виждала добре. Описва я като борбен човек преди настъпване на
ПТП – готвела, работела постоянно, дори помагала на свидетеля при работата му „на
частно“ в строителството. Намира, че към момента пострадалата емоционално не била
същия човек – била затворена, не разговаряла, дори с него не говорела. Свидетелства, че
пострадалата нямала спомени от катастрофата. Оплаквала се от проблеми със съня,
стряскала се по време на сън. Свидеталките А. и Ю. били приятелки на пострадалата.
Последните дават сходни показания. Сочат, че пострадалата престояла в болница близо
месец, а след катастрофата, при прибирането си у дома била в тежко състояние - разстроена,
в шок, на легло. Описват пострадалата като весел и непринуден човек, но след катастрофата
тя не можела да работи и се затворила, като избягвала социални контакти. Видимо не се
ангажирала с типичните преди това за нея трудови дейности в градината.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди,
които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от
увреждането. С чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо
който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка
ГО. Отговорността на застрахователя е обусловена и тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. Предпоставка пред отговорността на застрахователят по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка ГО между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди. В
подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи
благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на
вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата,
както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена застраховка ГО при ответника-
застраховател. Тъй като в настоящият случай се претендират и имуществени и
неимуществени вреди следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и
страдания, техният интензитет и продължителност, както и настъпилите имуществени вреди
във връзка с това как са настъпили (в причинна връзка ли са с ПТП) и какъв е техният
размер. Ответникът изцяло оспорва основанието и размера на обезщетението. Не оспорва,
че причинилото ПТП МПС - л.а „Фолксваген Шаран“, рег. №...... управляван от виновния
9
водач Ф.А.Х.има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, като това
обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно между страните, но и се
установява от доказателствата по делото - застрахователна полица ГО №...../120003035083,
сключена с „Арес текстил“ ООД, издадена на 29.10.2020 г. за период от 01.11.2020 г. до
31.10.2021 г.
Съдът намира, че по несъмнен начин е установена вината на водачът на лек
автомобил „Фолксваген Шаран“, рег. №.... Ф.А.Х.за настъпване на ПТП. Последната
неправомерно, като не е соъбразила действията си с наличните пътни условия при крива на
пътя е навлязла в насрещното платно като е имала съприкосновение с един тежкотоварен
автомобил, а впоследствие е ударила друг тежкотоварен автомобил челно намирайки се
изцяло в пътното платно с насрещно двиЖ.е. Т.е. налице са данни за вина и
противоправност на поведението на водача при настъпване на ПТП. Налице е и причинна
връзка между поведението на водача и настъпилите за пострадалата щети. Не се установяват
каквито и да са данни за съпричиняване на вредоносния резултат – травмите на
пострадалата, каквито се твърдят от ответника най-вече във връзка с обстотятелството, че
пострадалата не е ползвала предпазен колан и това е предизвикало получените травми.
Установи се по безспорен начин – данни дадени и от вещото лице по САТЕ и от вещото
лице по СМЕ – съдебния лекар, че лицето е ползвало обезопасителен колан в момента на
настъпване на ПТП.
В рамките на производството се установяват и твърдените неимуществени вреди в
пряка и непосредствена връзка с последствията от катастрофата. Съдът възприема
твърденията на вещото лице по СМЕ, което сочи, че пострадалата би следвало да се
възстанови от травматичните увреждания в областта на гръдния кош и рамото за период не
по-дълъг от четири месеца. Съдът не кредитира свидетелските показания в тази насока за
шест-седем месеца през които пострадалата е имала нужда от непосредствени постелни
грижи дадени от свидетелят – съпруг на ищцата. Последния може да се счита за
заинтересован. От друга страна обаче следва да се има предвид, че тези травми (на градния
кош и рамото) не са водещи. Водеща е мозъчната травма на ищцата, която е предизвикала
изпадането и в безсъзнание и е довела до проблеми с когнитивните и функции. До момента
на изготвяне на СМЕ се установява, че другите когнитивни проблеми са изчистено, но е
налице т.нар. „симултанагнозия“ – невъзможност поради проблеми на мозъчната кора да се
възприема бързо и едновременно повече от един образ, както и налични паметни и
когнитивни смущения. Тези нарушения не са най-тежките възможни при подобно
увреждане, които са уточнени и подробно изброени от СМЕ, но са с тенденция да
персистират, а предвид характеристиките – социални, битови, възрастови и образователни
на пострадалата може да се предположи, че същите няма да изчезнат с времето, макар
експерта да заема становище, че възстановяване все пак е възможно. Данните от
психологическата експертиза дават представа и за това, че подобно увреждане, свързано с
мозъчната дейност дава негативно отраЖ.е и в психо-емоционалната сфера на пострадалата.
И вещото лице невролог и психолога сочат, че пострадалата не е търсила последваща
10
лекарска помощ за проблемите си.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е доказан в своето основание, като
следва да се разгледа по-детайлно размерът за обезщетяване на настъпилите неимуществени
вреди.
По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе
предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по
справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни физически болки
и страдания на ищцата към момента на произшествието, но и в един период след това
достигащ до около четири месеца, като за този период те са затихвали до изчезването им.
Налице са данни за трайна загуба на съзнание и сериозно нарушение на когнитивните
функции на пострадалата. Съдът приема, че травмите от катастрофата свързана със счупени
ребра, увреждане на белия дроб, контузията на раменна става са отшумели напълно и
ищцата е възстановена от тези травми. Въпреки данните за подобрение обаче не са
отшумели последствията от водещата мозъчна травма довела до трайно и продължаващо и
към момента засягане на когнитивните функции на пострадалата и изразили се в загуба на
памет, когнитивна дисфункция и т.нар. „симултанагнозия“ – невъзможност поради
проблеми на мозъчната кора да се възприема бързо и едновременно повече от един образ.
Пострадалата не е възстановена от това състояние повече от година след настъпилото ПТП,
а според експерта е много вероятно и да не се възстанови. Това прави основателни и
доказани твърденията на свидетелите, че пострадалата изпитвала несигурност, имала
занижено социално функциониране, не желаела да поддържа контакти с хора, страхувала се
да излиза, имала страх от превозни средства, имала проблеми със съня и било затормозено
битовото и трудовото и функциониране, тъй като не можела да работи и извършва
характерните за нея функции – да извършва домакинска дейност, да работи в градината и
т.н.
В рамките на производството се установява, че застрахователят е бил сезиран с
искане за заплащане на щетите с писмо отправено до застрахователя на 04.01.2021 г.
Предвид изложеното съдът намира, че неимуществените вреди за ищцата следва да
бъдат репарирани с обезщетение в размер на 100 000 лв. Предвид, че ищецът освен тези
суми ищцата претендира сумата от 100 000 лв. (до 200 000 лв.), следва да бъде отхвърлен
искът в останалата му част (за 100 000 лв.) до пълният предявен размер като неоснователен
и недоказан.
Следва да се уважи и искането за присъждане на мораторни лихви от момента
настъпващ 15 работни дни след писменото уведомяване на застрахователя, както това
изисква чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Налице са данни, че застрахователят е уведомен за
настъпване на произшествието и е претендирано обезщетение от него със заявление носещо
входящ номер на ответната страна от 04.01.2021 г., като моментът, от който се дължи
мораторната лихва е 26.01.2021 г. Претенцията за заплащане на лихви в период от подаване
на заявлението – 04.01.2021 г. до окончателното изплащане на основание чл.429, ал.3 от КЗ
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
11
По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на мораторни лихви извън
предходните, определяни като законна лихва върху посочената сума съгласно чл.429, ал.1 от
КЗ, считане от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 04.01.2021 г. следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Соченият текст на чл.429, ал.3 от КЗ е в
текст на закона озаглавен „общи начала“ и целта му е да изведе едно общо правило за
момента на дължимост на лихвитеот страна на застрахователя, който отговаря не за деликта,
а за регреса насочен срещу него. Текстовете на чл.429, ал.3 и този на чл.497, ал.1 от КЗ не са
в конкуренция помежду си, нито пък в конкуренция с начина на определяне на лихвите по
общия ред –те не предвиждат два различни вида обезщетителна лихва, а целят да въведат
специфични правила за отговорността на застрахователят, касаеща единстевно началния
момент. Предвид това претенцията в тази част съдът намира за неоснователна.
Предвид уваЖ.я размер на иска се дължат и разноски както следва: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Шумен дължимите суми за държавна
такса, които при уваЖ.я размер на иска възлизат на 4 000 лв.
От ищеца се претендира да бъде осъден ответника да заплати адвокатско
възнаграждение в съответствие с чл.38 от ЗА. Тази претенция е отправена в съдебно
заседание, като препраща към списък за разноски, представен отново в СЗ. Съобразно
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимият
хонорар за претенция в уваЖ.ят размер е 8 650 лв. – чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата. Искането
следва да бъде уважено в посочения размер.
Ответникът не е отправил към съда претенция за присъждане на разноски в
производството. Такава не се открива в депозираните отговор на ИМ, отговор на ДИМ,
многобройните становища по делото и включително и в молба вх.№356/19.01.2023 г. на
процесуалния представител на ответника, когато е било ясно, че в съдебното заседание
делото ще приключи. Не е бил предоставен и списък на разноските на ответника.
Направените от съда разноски за трите експертизи са 498 лв. Предвид изхода на
спора те следва да се вменят на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК-*********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе”
№67А, гр. София да заплати на Н. С. С., ЕГН-**********, от с. Черник, общ. Дулово, обл.
Силистра, със съдебен адрес – гр. София, ул. „.....” №2, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н. Н.
Д., сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение на неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие претърпяното от ищцата ПТП на 08.12.2020 г. около
16:50 часа на път 1-7, км 58+500 настъпва ПТП, в което участват три МПС, както следва:
1).Л.а. „Фолксваген Шаран“, рег. №...... управляван от виновния водач Ф.А.Х. 2).ТИР с
влекач марка „ДАФ“, модел ..... рег. №...... управляван от украинския гражданин В.Т. 3).ТИР
12
с влекач марка „ДАФ“, модел ..... рег. №...... управляван от украинския гражданин В.Г. при
водачът на лекия автомобил поради двиЖ.е с несъобразена скорост на дясна крива от пътя,
излиза вляво и се удря странично в ТИР с рег. №...... като вследствие на това навлиза челно
в лява лента и се удря челно в ТИР с рег. №......, при което за ищцата Н. С. С. настъпили
множество телесни повреди, дължими на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на
застрахователя по застраховка гражданска отговорност по застрахователна полица ГО
№...../120003035083, сключена с „Арес текстил“ ООД, издадена на 29.10.2020 г. за период от
01.11.2020 г. до 31.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите за главница от
26.01.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми,
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК за сумата от
100 000 (сто хиляди) лева, представляващи разлика между присъдената от съда сума –
100 000 (сто хиляди) лева и претендираното от ищеца – 200 000 (двеста хиляди) лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва върху главницата, както е посочена от
ищеца съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната
претенция – 04.01.2021 г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати по сметка на
ШОС сумата от 4 000 (четири хиляда) лева, представляващи дължимите суми за държавна
такса в производството.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати по сметка на
ШОС сумата от 498 (четиристотин деветдесет и осем) лева, представляващи дължимите
суми, съобразно уважената част от иска платени от сметката на съда за изготвяне на
назначените експертизи.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати на адв. Н. Н. Д.
сумата от 8 650 (осем хиляди шестстотин и петдест) лева, представляващи дължимите суми
за адвокатско възнаграждение на претендиралия ги адвокат.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
13