№ 16
гр. Пловдив, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Ст.К.Черешарова
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600010 по описа за 2022 година
Производство по чл.34 вр.чл.20 от ЗПИИРКОРНФС.
Постъпила е жалба от адв.Н.Т. като пълномощник на засегнатото лице
Б.Г.И.. против решение № 166/ 26.11.2021г., постановено по ЧНД №
1590/2021г. по описа на Окръжен съд– Пловдив, с което е било признато и
изпратено за изпълнение Решение на съдебен орган В., постановено на
30.04.2018г., с което му е била наложена финансова санкция общо в размер
на 350 GBP за нарушение на раздел 144А от Закона за движение по пътищата
от 1988 г. и Списък 2 към Закона за нарушителите на правилата за движение
по пътищата от 1988 г. – за това, че на негово име е било регистрирано
превозно средство **** на 19.10.2017г. в Д., съгласно Закона за акцизите и
регистрацията на превозни средства от 1994г., което не отговаряло на
застрахователните изисквания на раздел 144А от Закона за движение по
пътищата от 1988 г. – с левова равностойност 762,17лв.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поради което се иска отмяната му и
отказване изпълнението на посочената финансова санкция.
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
прецени налице ли са предпоставките за признаване и допускане изпълнение
1
на решението за налагане на финансова санкция, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
За да признае и допусне изпълнение на посоченото решение за налагане
на финансова санкция, окръжният съд е преценил, че са налице всички
положителни предпоставки на ЗПИИРКОРНФС, включително, че
засегнатото лице Б.Г.И.. е било призовано лично за датата и мястото на
съдебния процес. Действително, в Удостоверението по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции е отбелязано, че лицето е било
призовано лично на 19.02.2018г., но не се е явило лично на съдебния процес,
вследствие на който е постановено решението. В производството пред
първата инстанция е била изискана справка от ОД на МВР- Пловдив, сектор „
Български документи за самоличност“ за задграничните пътувания на Б.Г.И..
за периода от 01.10.2017г. до 31.12.2018г., от която става ясно, че последно е
влезнал в РБ на 31.01.2018г. и след това няма данни да е напускал страната.
Това означава, че няма как към 19.02.2018г. да е бил призован лично за
съдебния процес, тъй като по това време не се е намирал на територията на
Обединеното кралство, а приетата от съда възможност да е бил призован по
друг начин- напр.чрез куриерски или пощенски способи е само
предположение или вероятност, без доказателствена обезпеченост по делото.
На същата страница от обжалваното решение се съдържа още една
вероятност- че на 19.10.2017г.- датата на деянието, за което е наложена
финансовата санкция, Б.И. не е бил в Д., но автомобилът се е намирал във В.
и е имал задължение за плащане на застраховката му “…с голяма степен на
вероятност, може да се направи извод…“. В този смисъл е резонно отразеното
в жалбата твърдение, че съдът трябва да основава решенията си само въз
основа на събраните и проверени по делото доказателства, а не на
предположения, вероятности, съмнения или хипотези. При това положение
въззивната инстанция счита, че са налице предпоставките на чл.35 т.10 от
ЗПИИРКОРНФС, при които съдът може да откаже да признае и допусне
изпълнение на процесната финансова санкция, тъй като лицето не се е явило
лично на съдебния процес и не са изпълнени някои от условията на б.а, б.б
или б.в на посочената разпоредба, за което съдът е изискал, но не е постъпила
допълнителна информация от издаващата държава.
Следващото наведено в жалбата основание за отказа да се признае и
изпълни финансовата санкция е за изтекла погасителна давност на глобата
съобразно българското законодателство. Става въпрос именно за погасителна
давност по българския закон, при което не се изпълнява решението, а не
съгласно английското законодателство, както е приел съда въз основа на
изисканата справка- че няма давностни срокове за изпълнението на
въпросното съдебно решение на Магистратския съд в Б., постановено на
30.04.2018г. Според разпоредбата на чл.35 т.3 от ЗПИИРКОРНФС, освен
изтичане на давността по българското законодателство, е необходима и втора
2
кумулативна предпоставка да се откаже признаването и изпълнението на
санкцията, а именно решението да се отнася за деяние, подсъдно на български
съд, каквато хипотеза не е налице. Следователно, това алтернативно искане
на защитата за отказ да се признае и допусне изпълнение на финансовата
санкция, се явява неоснователно. Изпълнение следва да се откаже заради
коментираното по-горе нарушаване на правото на защита на засегнатото лице
в съдебния процес, за който не е било лично призовано, предвид на
изложените съображения и отразеното в удостоверението, че не се е явило
лично на съдебния процес, на основание чл.35 т.10 от ЗПИИРКОРНФС.
Мотивиран от горното, ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 166/ 26.11.2021г., постановено по ЧНД №
1590/2021г. по описа на Окръжен съд– Пловдив като на основание чл.35 т.10
от ЗПИИРКОРНФС ОТКАЗВА да признае и допусне изпълнение на
Решение на съдебен орган В., постановено на 30.04.2018г. с което на
засегнатото лице Б.Г.И.. е била наложена финансова санкция общо в размер
на 350 GBP за нарушение на раздел 144А от Закона за движение по пътищата
от 1988 г. и Списък 2 към Закона за нарушителите на правилата за движение
по пътищата от 1988 г. – за това, че на негово име е било регистрирано
превозно средство **** на 19.10.2017г. в Д., съгласно Закона за акцизите и
регистрацията на превозни средства от 1994г., което не отговаряло на
застрахователните изисквания на раздел 144А от Закона за движение по
пътищата от 1988 г. – с левова равностойност 762,17лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3