№ 2869
гр. Варна, 02.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501332 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Н. АНГ. Р., чрез процесуален
представител адв. Н.И., срещу Решение № 910/04.04.2022 г., постановено по гр. дело №
11127/2020 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Община Варна за приемане за установено в
отношенията между страните, че тя е собственик на ПИ с идентификатор №
**************.155 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 30/19.06.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК с площ от 140 кв.м., находящ се в гр. Варна,
ул.”************ № 28 при граници: ПИ №№ № **************.157, №
**************.156, № **************.154, № **************.151, №
**************.150, № **************.607, придобит вследствие на давностно владение,
осъществено в периода от 1981г. до деня на подаване на исковата молба – 09.09.2020г.,
както и е осъдена да заплати на Община Варна съдебно-деловодни разноски в размер на 300
лева.
Въззивникът излага становище, че обжалваният съдебен акт противоречи на Решение
№3/24.02.2022г. на КС на Република България по к.д.№16/2021г., с което са обявени за
противоконституционни разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от
заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от
2018 г.), а също така противоречи и на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
На следващо място твърди, че в хода на първоинстанционното съдебно производство
от събраните доказателства по категоричен начин се установило, че от 1980-1981 г. до
настоящия момент, а не до завеждане на исковата молба, трайно е установил владение върху
процесния имот, което е продължило необезпокоявано от никого в продължение на 40
години. Въз основа на изложено Н.Р. счита, че в нейна полза са налице всички изискуеми
елементи от фактическия състав на придобивната давност (чл. 79, ал. 1 ЗС), като отсъстват
пречки за признаването и за собственик на процесния имот поради наложен мораториум за
́
придобиване на частни държавни и частни общински имоти от НС на РБ. Счита, че
отговорът на въпроса дали е изтекъл изискуемият десетгодишен период се открива в
Решение №3/24.02.2022г. на КС на Република България по к.д.№16/2021г., като оспорва
изводите на първоинстанционния съд, че не и достигал един ден за да го придобие по
́
давност. Щом като със закон е била дадена възможност за придобиване на частни държавни
и частни общински имоти, чрез давностно владение от трети лица, не можело със закон да се
прогласи неприложимост на тази давност, при условие ,че са налице всички останали
принципи, условия и доказателства за установяване на правото на собственост върху тях.
1
По същество въззивникът излага две самостоятелни основания, поради които счита,
че десетгодишния период е изтекъл. На първо място твърди, че след изтичането на
законовоопределения срок - 31.12.2017г. до обнародване на новия закон за продължаване на
мораториума до 31.12.2022г. не съществувала законова забрана за придобиване на имота.
Именно датата на обнародване 19.01.2018г. била първия момент, от който започва да тече
новата забрана, наложена от НС на РБ с посочена крайна дата на действие - 31.12.2022 г.
Този деветнадесет дневен срок от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. му давала възможност да
претендира, че е владял повече от изискуемите 10 години имота.
На следващо място счита, че давността е продължила да тече от датата на влизането в
сила на решението на Конституционния съд – 08.03.2022 г. до 04.04.2022 г. – датата на
постановяване на обжалваното решение, поради което приложение намирала разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК, която била неправилно приложена от първоинстанционния съд. По
гореизложените съображения отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и
уважаване на иска с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Община Варна, чрез
процесуален представител юриск. М.Д., с който изложените във въззивната жалба
възражения се оспорват като неоснователни и некореспондиращи с материалния закон,
правната логика и константната съдебна практика. Въззиваемата страна счита, че
обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен като краен резултат, но не съдържа
произнасяне по релевираните от нея възражения за изначална липса на осъществено
владение. Наред с това твърди, че доколкото в полза на ищецът е било учредено право на
строеж върху общинска земя, той е имал акцесорно право на ползване върху нея,
произтичащо от суперфицията. Поради изложеното осъщественото ползване нямало
характер на владение и не било годно основание за придобиване на вещни права. По
изложените съображения моли за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно
решение.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С нея
не са отправени доказателствени искания и не са налице предпоставки за събиране на
доказателства по почин на съда.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от Н. АНГ. Р., чрез
процесуален представител адв. Н.И., срещу Решение № 910/04.04.2022 г., постановено по гр.
дело № 11127/2020 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателката иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Община Варна за
приемане за установено в отношенията между страните, че тя е собственик на ПИ с
идентификатор № **************.155 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 –
30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 140 кв.м., находящ се в гр.
Варна, ул.”************ № 28 при граници: ПИ №№ № **************.157, №
**************.156, № **************.154, № **************.151, №
**************.150, № **************.607, придобит вследствие на давностно владение,
осъществено в периода от 1981г. до деня на подаване на исковата молба – 09.09.2020г.,
както и е осъдена да заплати на Община Варна съдебно-деловодни разноски в размер на 300
лева.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 04.10.2022г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
2
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3