Решение по дело №4213/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 243
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20211720104213
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. П., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т
при участието на секретаря Р.М.Р.
като разгледа докладваното от Т.И.Т Гражданско дело № 20211720104213 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Община П.
срещу М.С.Н., с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 140.32 лева, от които:
- сумата от 116.16 лева, представляваща неплатен наем по Договор за наем № *** от
28.06.2019 г. за периода от 01.02.2020 г. до 31.05.2020 г., сумата от 15.92 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на забава на
всяка вноска до 06.08.2021 г., както и законната лихва върху главницата считано от
предявяването на иска - 06.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 8.24 лева, представляваща дължима се такса за ТБО по Договор за наем №
*** от 28.06.2019 г. за периода от 01.02.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от предявяването на иска - 06.08.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата,
като им се присъдят сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът М.С.Н. не е подала отговор на исковата молба
и не е взела становище по иска.
В съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирана по делото
молба рег. № 12609 от 11.02.2022 г. са направили искане за постановяване на неприсъствено
1
решение.
В съдебно заседание ответницата – М.С.Н., редовно призована, и не представлява. Не
е направила и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Съдът е указал на
страната последиците от това процесуално поведение с разпореждане по реда на чл.131 от
ГПК № 4489 от 30.08.2021 г., получено лично от ответницата (л.25 от делото).
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и като взе
предвид приложимото право, намери за установено следното:
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение при
кумулативното наличие на предвидените в правната норма предпоставки, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, от
неявяването им в съдебно заседание, и ако искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В настоящия случай, съдът намира, че така визираните предпоставки са налице, тъй
като с разпореждането по реда на чл.131 от ГПК, след като съдът е констатирал, че
предявената искова молба е допустима и редовна, я е изпратил ведно с доказателствата към
нея на насрещната страна, което разпореждане е било надлежно връчено на ответницата с
указания, че ако не представи в срок писмен отговор на исковата молба, и ако не се яви в
първото по делото заседание без да е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, и събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни. Тежестта на
доказване плащането на претендираните с исковата молба суми, е на ответницата, която не
ангажира никакви доказателства, а съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, изправната
страна по едно договорно, облигационно отношение може да търси от неизправната страна
или реално изпълнение на задължението си по договора, ведно с обезщетение за забава, или
ако има интерес от едно последващо, забавено изпълнение, да търси обезщетение за
неизпълнението. В тази връзка съдът намира, предявения иск за вероятно основателен.
Съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите от закона предпоставки
(чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1 от ГПК) за постановяване на неприсъствено решение, като
исковете бъдат уважени, без да е необходимо излагане на мотиви по същество (чл.239, ал.2
от ГПК).
Уважаването на главния иск като последица обуславя уважаването на иска по чл.86
от ЗЗД, който се явява акцесорен такъв, и също основателен, с оглед установяването, че е
налице парично задължение, което не е изплатено, т.е. налице е забава, която следва да се
обезщети парично.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50.00 лева -
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено по
2
реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 и чл.26 от НЗПП, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД М.С.Н., ЕГН **********, с
адрес: гр.П., *** ДА ЗАПЛАТИ на Община П., ЕИК *********, с адрес: гр. П., *** сумата в
общ размер на 140.32 лева, от които: сумата от 116.16 лева, представляваща неплатен наем
по Договор за наем № *** от 28.06.2019 г. за периода от 01.02.2020 г. до 31.05.2020 г.,
сумата от 15.92 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от
датата на забава на всяка вноска до 06.08.2021 г., както и законната лихва върху главницата
считано от предявяването на иска - 06.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 8.24 лева, представляваща дължима се такса за ТБО по Договор за наем №
*** от 28.06.2019 г. за периода от 01.02.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от предявяването на иска - 06.08.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата,
ОСЪЖДА М.С.Н., ЕГН **********, с адрес: гр.П., *** ДА ЗАПЛАТИ на Община
П., ЕИК *********, с адрес: гр. П., *** сумата в размер на 150.00 лева, представляваща
разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК, решението НЕ подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3