РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Перник, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Гражданско дело № 20201700100457 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
ОТ: Е. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
ЧРЕЗ адвокат К.М. - член на АК - *** съдебен адрес: ***
ПРОТИВ: ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********,
с адрес гр. Перник, пл. ”Св. Иван Рилски", №1.
С ИСКАНЕ:
ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр.Перник,
пл.”Св.Иван Рилски”, №1, да му заплати:
сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева представляваща сбора от обезщетенията за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на травматичното увреждане от *** и
усложненията от него, които са в пряка и непосредствена зависимост от процесното
падане, както следва:
сумата от 30 000 лева - за счупен десен глезен,
сумата от 10 000 лева - за новооткрит захарен диабет тип 2,
сумата от 10 000 лева - за остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена,
ведно с мораторна лихва върху главниците, както следва:
върху главницата от 30 000 лева, поради счупен десен глезен, мораторна лихва,
считано от момента на увреждането - ***, до окончателното заплащане на
обезщетението за неимуществени вреди,
върху главницата от 10 000 лева, за новооткрит захарен диабет тип 2, мораторна
лихва, считано от момента на усложнението - ***, до окончателното заплащане
на обезщетението за неимуществени вреди,
1
върху главницата от 10 000 лева, за остър трансмурален инфаркт на миокарда на
долната стена, мораторна лихва, считано от момента на усложнението -
22.08.2018г., до окончателното заплащане на обезщетението за неимуществени
вреди,
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на ***, около 07:00 часа излязъл от дома си на ул. *** в гр. ***
и се насочил към ул. „***“ в посока ***, като на 2 метра след входната врата на дома си,
изгубил равновесие и паднал вследствие на неравност (дупка) от ремонтни дейности. В
резултат на падането бил транспортиран в МБАЛ „*** “ АД, където след извършени
рентгенографии, бил диагностициран със счупване на дясна глезенна става, като на
01.02.2016г. бил опериран и му била поставена гипсова имобилизация, която била
премахната на 18.03.2016г. Според лекарите диагнозата била: Фрактура мал. Фибуларис
ет терциус кум сублукацио арт. Тало - круралис декстра. РСОМ. Вследствие на падането
и последвалите медицински интервенции на десния долен крайник, движенията на ищеца
били силно затруднени.
В резултат на всички травми и преживените болки по време на проведените
интервенции и медицински манипулации, ищецът страдал от болки в десния крак, които в
зависимост от времето били със силна до средна степен на интензивност. Тези
наранявания довели до трайно (за повече от 30 дни от датата на травмата) затруднение
в движенията на десния му крак.
Вследствие на стреса от падането и невъзможността да се върне на работа,
ищецът отключил захарен диабет тип 2, като на *** постъпил в „***“ ЕООД, а след
извършени прегледи и поради влошаване на здравословното му състояние бил преместен по
спешност в МБАЛ „***“ АД с диагноза: Пневмония в ляво, кръвохрак, артериална
хипертония тип 2, Захарен диабет тип 2 /новооткрит/. Ищецът престоял в болницата от
*** до ***, когато бил изписан. Отново във връзка с откритите му на *** заболявалия, в
средата на август 2018г. ищецът получил остър трансмурален инфаркт на миокарда на
долната стена и в периода от 22.08.2018г. до 17.07.2019г. бил във временна
неработоспособност. По същността си захарният диабет тип 2 и острият трансмурален
инфаркт на миокарда на долната стена представлявали усложнения на здравословното
състояние на ищеца и били предизвикани от падането на не обезопасеното място на
улицата.
Освен всички физически травми и страдания причинени на ищеца, вследствие на
удара, същият търпял и продължавал да страда от емоционални такива. Падането
предизвикало у него емоционален дискомфорт, безпокойство и непълноценност при
общуването с близки, приятели и роднини. Ищецът бил *** към *** към момента на
падането и една не обезопасена неравност /дупка/ го изкарала извън равновесие, нарушила
емоционалния му баланс и същият не можел да намери дълго време начин, за да успее да
влезе в натоварения работен процес на *** ежедневие, а и не можел пълноценно да
изпълнява ежедневните си семейни задължения и помощ в домакинството, които до преди
това с радост изпълнявал.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва
изцяло предявената искова претенция. Ответникът оспорва, че ищецът е паднал на
посочената дата в ИМ в имот, който е общинска собственост, поради което и твърди, че
Община Перник не отговаря за претърпените увреждания от ищеца, описани в исковата
молба. В случай, че посоченото място на падане е имот - общинска собственост,
ответникът оспорва, че това падане е в резултат на причина, съответно на действие или
бездействие, за което Община Перник отговаря, като твърди, че падането на ищеца е
само и единствено по негова вина.
С отговора ответникът оспорва, като неоснователни предявените искове за
обезщетение за вреди от настъпили впоследствие общи заболявания при ищеца. Твърди, че
тези заболявания са изцяло от общ характер и не са в причинна връзка от описаното в
2
исковата молба травматично увреждане и с твърдения преживян стрес от него.
С отговора се оспорват, като неверни твърденията в ИМ за преживян психически
стрес и психически дисбаланс при ищеца, тъй като не кореспондирали с
продължителността на процеса на възстановяване на ищеца.
Прави възражение за прекомерност на претендираните обезщетения, като
несъответстващи на чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът твърди, че ищецът не е получил увреждане на здравето на *** и по
начина, посочен в исковата молба, както и че той е бил с влошено общо здравословно
състояние още преди посочената в исковата молба дата, в резултат на което и след това
в годините са се проявили и останалите му общи заболявания.
На следващо място, навежда твърдения, че на *** ищецът е бил на работа, както
и че за описаното травматично увреждане в исковата молба му е изплатено обезщетение
за временна неработоспособност поради трудова злополука от фондовете на ДОО по
представени за това болнични листове, както и за описаните в исковата молба вреди
ищецът е бил обезщетен въз основа на застрахователни договори, покриващи този риск,
както и от обезщетение, което му е било заплатено от работодателя.
С отговора при условията на евентуалност се правят и следните възражения:
В случай, че се приеме, че Община Перник отговаря за претърпените вреди от
ищеца, то ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца за
настъпване на вредоносния резултат, като неговият принос е над 90 %..
На следващо място възразява, че на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка живот и застраховка-трудова злополука, а така също и
обезщетение от неговия работодател, с което описаните в исковата молба вреди са били
изцяло обезщетени преди предявяването на исковете, предмет на настоящото дело.
Прави възражение за погасяване по давност на исковите претенции за главница и
мораторна лихва.
Окръжен съд - Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК приетите по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин претърпян от
ищеца инцидент на ***, около 07:00 часа излязъл от дома си на ул. *** в гр. *** и се
насочил към ул. „***“ в посока ***, като на 2 метра след входната врата на дома си, изгубил
равновесие и паднал вследствие на неравност (дупка) от ремонтни дейности. В резултат на
падането бил транспортиран в МБАЛ „*** “ АД, където след извършени рентгенографии,
бил диагностициран със счупване на дясна глезенна става, като на 01.02.2016г. бил опериран
и му била поставена гипсова имобилизация, която била премахната на 18.03.2016г. Според
лекарите диагнозата била: Фрактура мал. Фибуларис ет терциус кум сублукацио арт. Тало -
круралис декстра. РСОМ. Вследствие на падането и последвалите медицински интервенции
на десния долен крайник, движенията на ищеца били силно затруднени.
В резултат на всички травми и преживените болки по време на проведените
интервенции и медицински манипулации, ищецът страдал от болки в десния крак, които в
зависимост от времето били със силна до средна степен на интензивност. Тези наранявания
довели до трайно (за повече от 30 дни от датата на травмата) затруднение в движенията на
десния му крак.
От приетите като доказателства по делото медицински документи – Епикриза от
Първо вътрешно отделение на МБАЛ“ ***“ АД – гр. *** се установява, че на ищеца е
поставена диагноза – *** – състояние след операция на десен глезен по повод фрактура,
хипертонична болест, захарен диабет ти 2 /новооткрит/; Епикриза от СБАЛББ-*** с
диагноза J15.9 Пнеммоня в ляво, Кръвохрак, Обс. БТЕ с инфаркт – пневмония в ляво, ПЗ –
Артериална хипертония 2ра ст. Захарен диабет 2 т4п. Състояние след операция по повод
3
фрактура на десен глезен, Епикриза от МБАЛ “***“ АД – .гр. ***- Травматологично
отделение с диагноза S82.8 Фрактура мал.фибуларис ет терциус към сублуксацио арт. Тало-
круралисдекстра. РСОМ. На същият е снета анамнеза – постъпил по спешност за лечение в
травматологично отделение насочен от СПО. Страданието датира от деня на приемане,
когато при травма тежко контузил дясна глезенна става, с оплаквания от болка и
невъзможност за стъпване на същия крак. Терапия: на 01.02.2016 г. под спинална анестезия
опериран , дренаж и гипсова имобилизация. Назначено му е лечение с Цефтриаксон,
Фраксипарин, Аналгин, стерилни превръзки.; Болничен лист № *** с диагноза „ остър
трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена“; Болничен лист № *** с диагноза
„остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена“; Болничен лист № *** с
диагноза „ трасмурален инфаркт на миокарда на долната стена“; Болничен лист № *** с
диагноза „трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена“; Болничен лист № *** с
диагноза „ остър трансмурален иофаркт на миокарда на долната стена“; Болничен лист №
*** с диагноза „ остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена“; Болничен лист
№ ***; Болничен лист № *** с диагноза „остър трансмурален инфаркт на миокарда на
долната стена“; Болничен лист № *** с диагноза „остър трансурален инфаркт на миокарда
на долната стена“ ; Болничен лист *** с диагноза „остър трасурален инфаркт на миокарда на
долната стена“.
От приетите като доказателства по делото: Писмо с изх №***, издадено от
Директора на ТП на НОИ – Перник, се установява, че за 2016 г. няма представени болнични
листове за временна неработоспособност от трудова злополука на лицето Е. И. Г. както и че
в ТП на НОИ гр. Перник няма представени болнични листове за 2016 г. на лицето Е. И. Г.;
Писмо от ***, се установява, че за период от м. 01.2016 г. и м.02.2016 г. Е. И. Г. не е бил в
трудови правоотношения с фирмата; Писмо от НАП – ТД на НАП София, офис Перник с
изх № ***, в което се сочи че съгласно Справка за актуално състояние на действащи трудови
договори за ЕГН няма данни за регистриран трудов договор за лицето Е. И. Г. за период от
***; От Писмо от Комисия за финансов надзор изх. № ***, се установява, че след проверка и
анализ на постъпилата документация с нито един застраховател, извършващ дейност на
територията на Република България към датата *** не са налице действащи договори за
застраховка „Живот“ и договори за застраховка „Трудова злополука“, по които застрахован
е лицето Е.Г..
От приетата и не оспорена от страните комплексна съдебно-медицинска експертиза
се установява, че при процесния инцидент, ищеца е получил счупване на външен и заден
малеол на дясна глезенна става и частично изкълчване на ставата. Механизма на получаване
на такъв вид увреждания е с усукване на глезенната става или така нареченото „стъпване на
криво“, от което може да се получат увреждания на глезената става с такава тежест.
Възможно е от такъв вид падане да се получи описаното увреждане. При нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, периода за възстановяване при такъв вид
счупвания е около 5-6 месеца. Проведено е оперативно лечение на счупването, изразяващо
се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове.
Поставена е гипсова имобилизация. В експертизата се сочи, че при такъв вид счупване,
периода за възстановяване е около 5-6 месечен, като първите 2 месеца, болките са били с по-
голям интензитет. Инфаркта на миокарда е получен след повече от две години и не е в пряка
връзка с падането, а АХ и захарен диабет са предполагащи фактори за ИБС. По отношение
на захарния диабет тип 2, експертите сочат че той може дълго време да остане неоткрит и да
се открие при случаен преглед. Захарният диабет има генетична свързаност, зависи от
начина на хранене и режима на физическа активност, както и наднормено тегло. По
приложената медицинска документация по делото, няма данни за наличието на предишни и
придружаващи заболявания на опорно двигателния апарат на ищеца.
По делото е назначена, приета и не оспорена съдебно техническа експертиза, от
която след справка в Община – Перник по съставена по съставена документация за
извършени ремонти 2015-2016 г., се установява, че за периода 2015 – 2016 г. СМР не са
извършвани на ул. ***“ гр. ***, както и след направена справка във „В и К“ ООД за
4
ремонтни дейности, а за ул. “***“ гр. *** през 2015 -2016 г. се сочи, че за този период не са
извършвани ремонтни дейности на водопроводната и канализационна система на ул. “***“,
гр. ***.
От показанията на свидетеля И.Е. Г. се установява, че в края на месеца януари 2016
г. ищецът, баща на свидетелят му звъннал рано сутринта около 8.00-9.00 ч. и му казал, че
нещо се е случило и се намира в болницата. Свидетелят предполага, че поради силните
болки, които е изпитвал баща му, не е могъл с точност да му обясни какво се е случило.
Веднага е отишъл в спешното отделение на *** болница, където докторите го насочили къде
се намира баща му, който вече бил опериран и му бил поставен гипс. Наложило се да иде до
„***“, за да купи пирони, както и лекарства, които му били написани на бележка от доктора.
В болницата ищецът престоял около две седмици, където постоянно бил обгрижван от
свидетелят, тъй като ищецът се чувствал зле и бил почти неподвижен и не можел да се
обслужва сам. Свидетелят му носел допълнително храна, кърпи, дрехи, мокри кърпи.
Състоянието на ищеца продължило повече от 3-4 месеца, тъй като раната трудно
заздравявала и постоянно се отваряла. След време, след като му свалили гипса, ищецът
продължавал да куца, имал здравословни проблеми и получил инфаркт, което наложило
постъпване в болница. Ищецът получил тромби, запушване на артерии, след което му е бил
поставен стенд. Живота в семейството влошил качеството си, тъй като ищецът бил дълго
време неподвижен, болен, без работа и на свидетеля му се наложило да се грижи за него и да
го поддържа финансово. По разказ на ищеца, свидетелят описва процесния инцидент: на ул.
„***“, точно пред входа на къща, в която живеели, ищецът казал, че се е убил. Свидетелят
описва улица „***“ като тотално неподдържана, имало много разбити канавки, улицата е
павирана, като част от паветата са извадени. Пред къщата, в която живеели, имало тротоар,
който бил доста разбит, когато излязат на него, в каквато и посока да тръгнат, тротоарът е
разбит, както и самата улица. Относно самият инцидент свидетелят сочи, че ищецът сам се е
обадил на Бърза помощ и линейка го е закарала в болницата, самият той, когато е отишъл в
болницата, ищецът вече е бил опериран.
Свидетелят Е.М.М. сочи, че са приятели от деца с ищеца. Разбрал, че Е.Г. при
излизане от къщи е убил кракът си. Помни, че възстановяването на приятелят му, ищец по
настоящето дело продължило повече от половин година. По това време финансовото
положение на ищеца не било добро. Свидетелят му помагал с пари, правел му необходимите
покупки. За самия инцидент, свидетелят сочи, че Е.Г. му обяснил, че станал, когато излизал
от вкъщи. Инцидента е станал в кв. „***“, гр. ***, на ул. „***“, където живеел ищеца.
Описва улица „***“ като улица в трагично състояние, с много дупки, разровен паваж, ями,
постоянно ремонтирана. Свидетелят живее на ул.„***“, която е точно срещу ул.“***“, като
сочи, че по нея има огромни ями, трудно било и придвижване с кола. Спомня си, че след
инцидента, ищеца получил инфаркт и доста време лежал в болница, знаел и за заболяването
„диабет“, като мисли, че са го открили след инцидента. Докато бил болен приятелят му –
ищец в настоящето производство, свидетелят при него да го вижда и да му помага, като
описва състоянието като изпитващ болки, както и че около 5-6 месеца ищеца не е могъл да
се движи след инцидента. Придвижвал се с патерица. За него се грижили семейството му –
синът му и съпругата му. Къщата на ищецът се намирала точно до тротоара, на който се
излизало директно, тъй като дворът се намирал в задната част на сградата. Не помни да е
имало ремонт на улица „***“, тъй като там постоянно нещо се правело.
Съдът кредитира показанията свидетелят И.Е. Г. син на ищеца, съобразявайки
близката им родствена връзка и възможността същия да се явява заинтересована от изхода
на делото, като даде такива показания, въз основа на които да бъдат приети за установени
факти, които ползват страната, тъй като дадените непосредствено пред настоящи съдебен
състав показания – са пълни, логични и житейски убедителни – детето най често полага
грижи за родителя си и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелят Р.М.М., тъй като същите
възпроизвеждат лично възприети обстоятелства, логични са, непротиворечиви и обективни.
5
При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящия съдебен състав приема за безспорно, че процесната ул.“***“ намиращ се
на територията на гр. *** и изградената към нея по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗП
инфраструктура - оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, е
част от общинския път - улица. Поради което направеното с отговора на исковата молба
възражение, че не било уточнено мястото за настъпването на процесния инцидент, тъй като
ищецът не могъл по безспорен начин да посочи мястото на инцидента се явява
неоснователно, с оглед посоченото, че процесният тротоар от лявата страна на ул. „***“ е
собственост на Община Перник по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на цитираната Наредба № 1/2001г. стопанин на пътя е
собственикът или администрацията, която го управлява, който за общинския път е кметът на
съответната община /чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП/, в случая кметът на община Перник.
Управлението – включва, както планиране, проектиране и изграждане на пътищата, така и
поддържането и ремонта им /чл. 19, ал. 2 от ЗП/, в т.ч. чрез осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по тях през цялата година.
Безспорно от събраните по делото доказателства /медицинска документация,
комплексна съдебно медицинска и съдебно – техническа експертизи, и показанията на
свидетелите И.Е. Г. и Р.М.М., които са безпротиворечиви и изцяло кореспондиращи си, се
установява, че на ***, сутринта, в гр. ***, в следствие стъпвайки на тротоар на ул.“***“,
излизайки от дома си ищеца Е. И. Г. попаднал в неравност на тротоара, образувана
вследствие на изкривени и счупени, а на места и липсващи, тротоарни плочи, при което
загубил равновесие и паднал. При падането усетил силна болка в областта на десния крак.
Сам повикал линейка и бил транспортиран в Спешна помощ към МБАЛ „***” – ***, където,
след рентгенография било установено счупване, счупване на дясна глезенна става, като на
01.02.2016г. бил опериран и му била поставена гипсова имобилизация, която била
премахната на 18.03.2016г. На ищецът са изписани указания да проведе рехабилитация,
Впоследствие са извършени още няколко прегледа, при които е назначено медикаментозно
лечение.
На база на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че
община Перник, чрез съответните си длъжностни лица, на които са били възложени
дейностите по поддръжка и ремонт на тротоарната настилка, не е осъществила
необходимата организация и контрол за правилното и безопасно използване на тротоара на
ул.„***“ в гр. ***, поради лошо състояние и липса на покриващи го плочки, е довел до
инцидента с ищеца Е.Г..
В случая отговорността на ответника Община Перник е ангажирана по реда на чл.49
от ЗЗД тъй като освен, че е собственик на пътя, съответно и на прилежащата към него на
тротоарната площ, същата има задължение по закон да организира и възлагат работата по
безопасното поддържане на тротоарната и улична площ, в състояние, което да изключва
възможността съответното съоръжение да станат причина за причиняване на телесното
увреждане на едно физическо лице. Собствениците на тези тротоарни площи и съоръжения
от инфраструктурата носят пряка отговорност за обезопасяването и поддържането в
изправност на същите, респективно с грижата на добрия стопанин, предвид и на обществено
им предназначение за преминаване на пешеходния поток през този участък ул.„***“ в гр.
***, както и да възложат на съответните длъжностни лица, пряко отговорни за изправността
на съоръженията да отстраняват незабавно констатирани проблеми ограничаващи
движението на пешеходци през участъка създаващи непосредствена опасност за хората, още
повече че тази пътна инфраструктура обслужва и ситуирания наблизо контейнер за смет и
предполага интензивен пътникопоток.
От една страна общината е тази, която има задължение да не допуска улици без
6
тротоари в населените места с население над 30 000 души, като в случая според
статистическите данни от 15 март 2022 г. и към дата на инцидента населението на гр.Перник
е от около 74 318 души /чл.80 ал.3 от ЗУТ/. Същата е собственик на общинските пътища,
улиците и булевардите и други, като изрично в чл.11 ал.1 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/ е предвидено, че имотите и вещите общинска собственост, в частност
улиците и тротоарите следва да се управляват в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добрия стопанин, тоест отговорностите на
общината по поддържането в изправност както на уличното платно, така и на прилежащия
тротоар така и на бордюрите към него по начин, че да не се допускат каквито и да било
инциденти, включително и да не представляват пряка или косвена причина за настъпването
на такива инциденти, е ясно изразена и вменена на общината. Фактът на неизправността на
тротоарната площ – липса на тротоара, вместо който е изградена черна пътека с неравности
и покрита с камъни, са все факти и обстоятелства, които са довели до настъпилото
увреждане на здравето на ищеца Е.И..
Касателно настоящия случай собственика на тротоара, не е положили дължимата се
грижа присъща на добрия собственик и стопанин, съгласно чл.49 от ЗЗД, затова
поведението на ответника Община Перник осъществява деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, а
именно противоправно действие или бездействие, вреда / имуществена и/или
неимуществена / причинна връзка между поведението и вредата, както и вина, която се
предполага до доказване на противното, вследствие на което ищеца Е.И. се спънала в
неравност на тротоара, по която липсвали тротоарни плочи и в следствие на падането
получила „счупване на външен и заден малеол на дясна глезенна става и частично
изкълчване на ставата ". При самата травма пострадалият е изпитвала силни болки и
страдания с невъзможност да стъпва и ходи нормално и самостоятелно. Постоперативно
отново търпял по-силни болки особено в първите няколко дни. Постепенно с времето за
около 60 дни силните болки са намалели. периода за възстановяване е около 5-6 месечен,
като първите 2 месеца, болките били с по-голям интензитет. Изпитвал е неудобства и
страдания в битово и хигиенно отношение за около 3 месеца (поставена ортеза).
Пострадалият не можел да и да се придвижва самостоятелно. Оздравителния процес при за
счупване на счупване на външен и заден малеол на дясна глезенна става и частично
изкълчване на ставата продължил около 5– 6 месеца. Факт е, че поради счупване на
счупване на външен и заден малеол на дясна глезенна става и частично изкълчване на
ставата на ищеца е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, тоест извън случаите на средна и тежка телесни повреди, или се касае за лека телесна
повреда, като макар става да била разположена правилно и да функционира добре,
пострадалият можела да стъпва на ляв долен крайник и да се придвижва сам с едно
помощно средство. В следствие на тази травма, ищеца имала загуба на трудоспособността.
Осезателно пострадалият е изпитвал болка и страдание от имибилизацията за срок от 60 дни
/ 2 месеца, когато ходила с помощни средства без да стъпва на десния си крак. В този
смисъл въззивният съд намира, че процесната травма е налична, получена е в резултат на
спъване на пострадалия поради неравност на тротоара, образувана вследствие на изкривени
и счупени, а на места и липсващи, тротоарни плочи, като възстановяването от травмата е
продължило повече около 5–6 месеца и обективно е затруднявала придвижването и
обслужването на пострадалият, като в срока за от 2 месеца, в който ходил с помощни
средства, без да стъпва на крака си се е наложило да ползва ежедневна помощ от
семейството си за хигиенно и битово обслужване. Съдът като съобрази все пак
продължителния период от време през който ищеца е изпитвала болки и страдания от тази
травма факта, че за повече от 5–6 месеца е била ограничена възможността на пострадалият
реално да се обслужва през възстановителния период, по справедливост намира, размера на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от това увреждане е в размер 10 000 лв.,
тъй като с проявеното от ответната страна бездействие и непроявена грижа на добър
стопанин по изграждането и поддържането в изправност на тротоарната площ и
необезопасяването на въпросната пътека, като съвкупен резултат е налице настъпило
увреждане на ищеца, което допринесено и до влошаване и на общото здравословно
7
състояние на ищеца, макар инфаркта на миокарда да е получен след повече от две години и
не е в пряка връзка с падането, а АХ и захарен диабет са предполагащи фактори за ИБС,
както и че захарния диабет тип 2, може дълго време да остане неоткрит и да се открие при
случаен преглед и има генетична свързаност, зависещ и от начина на хранене и режима на
физическа активност, както и наднормено тегло и от приложената медицинска
документация по делото, да няма данни за наличието на предишни и придружаващи
заболявания на опорно двигателния апарат на ищеца, полученото травматично увреждане е
допринесло до влошаване на общото здравословно състояние на ищеца. Освен изложеното
следва да се отбележи и това, че общо присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
10 000.00 лв. съотнесено към размера на минималната работна заплата към датата на
увреждането *** / 420.00 лв. ПМС № 375 /28.12.2015г./ е и социално справедливо, отразява
икономическото състояние в страната и покрива типичните и средните за този вид търпени
неимуществени болки и страдания за този вид увреждания при отчитане възрастта на
пострадалият, неговата трудова заетост и здравословно състояние.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД е налице само ако се установи противоправност у поведението на увредения, което стои
в пряка причинна връзка с настъпилите вредоносните последици. По възражението за
съпричиняване, съдът намира, че същото е неоснователно. Не се събраха доказателства,
които да установят твърденията на ответника за наличието на съпричиняване.
Неоснователно е твърдението, че ищеца е бил невнимателна, била видя участъка през който
преминава и следвало да се съобрази при придвижването си и така е допринесла за
настъпването на вредите. От събрания по делото доказателствен материал липсват
доказателства обосноваващи този извод. Съдът приема, че поведението на ищеца не е
такова, което да обоснове извод, че с поведението си е допринесъл за причиняване на вреди,
тъй като липсва нормативно задължение пешеходците да се придвижват спокойно, бавно и
внимателно по тротоарите, за които общината има задължение да подържа в добро
състояние.
Съгласно данните по делото, районът на инцидента се стопанисва от общината,
която има задължение да контролира в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка, да поддържа в изправност с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организира движението по тях така, че да осигури условията за
бързо и сигурно придвижване. Ищеца излязъл на тротоара пред домът си, където обичайно
преминава и добре познава, но по делото липсват данни тротоара неравностите по тротоара
към момента на инцидента да са били отстранение
От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
заключението на вещо лице по СМЕ, което съдът кредитира, се установява, че ищеца в
резултат на инцидента е получил счупване на външен и заден малеол на дясна глезенна
става и частично изкълчване на ставата с периода за възстановяване е около 5-6 месечен,
като първите 2 месеца, болките са били с по-голям интензитет. По делото няма данни за
настъпили усложнения и продължаващо възстановяване. С оглед давността на травмата и
липсата на документи за настъпили усложнения, най - вероятно при ищеца няма трайни
последици от полученото увреждане.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за безспорно установено, че
ищеца е претърпяла неимуществени вреди във връзка с полученото травматично увреждане,
последица от инцидента. При определяне техния размер съдът отчита възрастта на ищеца
към деня на произшествието - ** г., естеството и тежестта на увреждането;
продължителността на лечебния и възстановителен период - около 5–6 месеца, съпроводени
с болки и страдания с различна интензивност. Поради фрактурата ищеца е бил
първоначално силно затруднен в придвижването, което създало в относително кратък
период затруднения при обслужването и извършването на обикновени дейности от
ежедневието, наложило активното му подпомагане от близки. Следва да се отчете и
негативно отражение върху общото му здравословно състояние. По делото няма данни за
8
настъпили в периода на лечение и възстановяване усложнения и трайни негативни
последици. Предвид изложеното на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди
за претърпените болки и страдания, чиито размер в съответствие с принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД съдът определя на 10 000 лв. Върху обезщетението за
неимуществени вреди на основание чл. 84, ал. 3 вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ответникът
дължи заплащането на лихва за забава, считано от деня на увреждането – *** до
изплащането. Иска над посочения размер до претендирания от 50 000.00 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен
По възражението за настъпила погасителна давност по отношение на исковата
претенция съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който
носителят на правото бездейства. Относно продължителността на давностните срокове
законодателно е установен общ давностен срок за всички искове, за които няма специални
давностни срокове. Нормата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД погасителната давност за вземания от непозволено увреждане
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно
законодателят свързва настъпването на изискуемостта на тези вземания с осъществяване на
фактическия състав на непозволеното увреждане, елемент от който са и вредите.
Гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква по силата на закона, а
нейното основание и граници са в императивни материални разпоредби.. В мотивите по т.1
на П.. 2-1981 г. е прието, че вземането за непозволено увреждане не би могло да се счете за
изискуемо, за да почне да тече давностният срок по чл.114, ал.3 ЗЗД, без да е напълно
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане. Или на поставения въпрос
следва да се отговори, че погасителната давност за вземания, произтичащи от непозволено
увреждане, започва да тече от възникване на вредите.” Този принцип е застъпен освен в
посочената т.1 на П..2-1981 г. и в приложените решение №952/ 28.01.2011 г. по гр.д.
№1773/2009 г. на ВКС, ІІІ Г.О., решение №505/01.06.2009 г. по гр.д.№1571/2008 г. на ВКС,
ІV Г.О., така и в служебно известното на съда решение №380/13.10.2011 г. по гр.д.
№429/2011г на ВКС, ІV Г.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и
формиращо задължителна съдебна практика се споделя напълно от настоящия състав.
Следователно началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания,
породени от непозволено увреждане, започва да тече от момента на настъпване на вредите, а
именно ***, когато ищеца е загубил равновесие и е паднал, в следствие неравност и е
получил счупване на външен и заден малеол на дясна глезенна става и частично изкълчване
на ставата поради което към момента на предявяване на исковата молба - 11.08.2020 г. не е
изтекла петгодишната погасителна давност. С оглед на което предявеният иск за заплащане
на неимуществени вреди следва да бъде уважени в посочения справедлив размер.
По разноските
С определение на съда ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на спора на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските се дължат на ищеца
съразмерно уважената част от иска, същият претендира и доказва разноски за заплатено
възнаграждение за оказана правна помощ от адв. К.М. /установено от приложения
настоящето производство договор за правна защита и съдействие от 23.08.2021 г. /л. 63/ в
размер на 500.00 лв. от които следва да му бъдат присъдени 100.00 лв. съразмерно
уважената част от иска.
По делото няма представени доказателства за внасян от ищеца депозит за
възнаграждение на вещи лица, поради разноски в тази насока не му се дължат.
Ответникът е направил съдебни разноски в производството в общ размер на 325.00
лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 260.00 лв.
9
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд - Перник държавна такса съразмерна на уважения размер на иска от
400.00 лв.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник с БУЛСТАТ:00386751 ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** сумата от 10 000.00 лв. /десет хиляди лева/ на основание
чл. 49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания вследствие увреждане настъпило на ***, сутринта, в гр. ***,
излизайки от дома си ищеца Е. И. Г. стъпвайки на тротоар на ул.“***“ попаднал в неравност
на тротоара, образувана вследствие на изкривени и счупени, а на места и липсващи,
тротоарни плочи, при което загубил равновесие, паднал и получил счупване на външен и
заден малеол на дясна глезенна става и частично изкълчване на ставата, ведно със законната
лихва върху обезщетението от ***- датата на увредата до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 50
000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК с ЕИК *********, с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван
Рилски“ № 1A, ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** , сумата
от 100.00 лв. /сто лева/ сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска..
ОСЪЖДА община Перник с БУЛСТАТ:00386751 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Перник на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата от 400.00 лв. / четиристотин лева/ дължимата се държавна такса съразмерно
уважената част от иска
ОСЪЖДА Е. И. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
община Перник с БУЛСТАТ:00386751 сумата от 260.00 лв. / Двеста и шестдесет лв. и 0 ст./.,
представляваща сторени разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
10