РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Ямбол, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330103002 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «ЕОС
Матрикс» ЕООД, против К. Х. Г., с която се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, че същата дължи на ищеца сумата от 3208, 46 лв. несъдебно
претендирана главница по договора, сумата от 191, 07 лв. договорна лихва за периода
18.10.2019 г. до 20.05.2020 г. и сумата от 877, 87 лв. лихва за забава върху
претендираната главница за периода 20.10.2019 г.-27.09.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – 27.09.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
Ищецът твърди, че на *** г. между ответника, в качеството му на
кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, в качеството на кредитор,
бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ***, по силата на който
кредитора е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5
000 лв. Било уговорено между страните кредитът да бъде изплатен на 60 бр. месечни
вноски, всяка в размер на 186, 50 лв., съгласно погасителен план. Договорения лихвен
процент бил в размер на 37,80 %, а ГПР бил 46,02 %. Общата дължима сума по
договора била в размер на 11 190, 10 лв., а крайния срок на погасяване на кредита бил
на 20.05.2020 г.
С рамков договор за цедиране на задълженията от 02.06.2015 г. и протокол № 16
от 10.10.2016 г. задължението на ответника към кредитора били изкупени от ищцовото
дружество, като длъжникът бил уведомен за новия си кредитор с уведомление,
изпратено му от цесионера, изрично упълномощен да извършва уведомяване от името
и за сметка на цедента. Сочи се, че длъжника бил уведомен за извършената цесия, чрез
1
изпращане на писмо-уведомление за цесията на посочения в договора за кредит адрес,
като същото се върнало в цялост, с отбелязване, че не било потърсено. С оглед на това
ответника следвало да се счита уведомен за извършената цесия с препис от исковата
молба и приложенията към нея, в които се съдържало уведомление изходящо от „БНП
Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД за извършеното прехвърляне на вземането, като
съдът следвало да зачете този факт по силата на чл.235, ал.3 ГПК.
Твърди се, че поради неплащане в уговорения срок на задълженията по
договора, на 02.03.2018 г. ищцовото дружество пристъпило към принудително
събиране на вземанията си, чрез подаване на заявление за издаване заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По образуването ч. гр. дело № *** г. съдът издал заповед за
изпълнение на ищеца и И.Л. за сумите 1416, 61 лв. главница за периода 20.05.2016 г. до
20.09.2017 г., 1753,89 лв. договорна лихва за периода 20.05.2016 г. до 20.09.2017 г., в
едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Въз основа на
издадения И.Л. било образувано изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ Д. Д., като с
разпореждане от 16.09.2022 г. поради изпълнение на задължението и събиране на
разноските по изпълнението, изп. производство по изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ
с рег. № *** на КЧСИ, срещу длъжника К. Х. Г. било приключено.
Поради непогасяване на остатъка от задължението по процесния договор,
ищцовото дружество пристъпило към принудително изпълнение чрез подаване отново
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за останалата
несъдебна главница по договора в размер на 3208, 46 лв., договорна лихва в размер на
191,07 лв. и лихва за забава в размер на 877, 87 лв., като било образувано ч.гр.д. № ***
г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на ищеца. По заповедното
производство, в срока по чл. 414 от ГПК ответникът възразил, че не дължи, поради
което настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника К. Х. Г., чрез пълномощника й адв. М.- ЯАК. Предявения иск се счита за
неоснователен и недоказан. Не се оспорва, че между ответника и праводателя на същия
е сключен посочения по-горе договор за потребителски паричен кредит от *** г.
Твърди се, че текстът по договора и условията по него били изписани на шрифт, който
бил по-малък от 12 и не отговарял на условията на чл.10, ал.1 ЗПК, което пък от своя
страна водило до неговата недействителност на основание чл.22 ЗПК. Не били спазени
и изискванията на чл.11, ал.1, т.12 и т.20 ЗПК, като погасителния план не съдържал
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главницата, лихвата,
изчислена на база ва лихвен процент и допълнителните разходи, като договора не
съдържал наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока,
в който това право можело да бъде упражнено и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихва, съгласно чл.29, ал.4 и 6, както размера на лихвения
процент на ден, всяко от които представлявало самостоятелно основание да се приеме,
че договора за кредит бил недействителен на основание чл.22 ЗПК. Отделно от това се
счита, че „Погасителния план“ бил неясен, кредитополучателя бил поставен в ситуация
да не може да разбере какво точно се погасява с погасителните вноски, като това се
отнасяло за застраховката. За ответника не било ясно с формираната обща сума по
която се погасявали и двете задължения, кое погасява дали главница или част от
застраховката. Нормите на ЗПК били императивни и неспазването им водило до
2
недействителност на договора. Твърди се , че договорката за лихва била нищожна
поради прекомерност. Уговорената възнаградителна лихва надвишавала три пъти
законната лихва, което се явявало противно на добрите нрави, с оглед неравноправно
третиране на икономически по-слабата страна в оборота. Същата била нищожна и
кредитора не можел да я претендира заплащането й по съдебен ред. С оглед на това
предявения иск за възнаградителна и законни лихви бил неоснователен, с оглед на
това, че на основание чл.23 ЗПК ответника дължал връщане само на чистата стойност
на кредита, но не и лихви и разходи по същия. По отношение на претендираната
главница ответника я дължал частично, с оглед на това, че същия погасил сума в
размер на 2160 лв. По образуваното изп. дело ответника платил сумата от 5175, 26 лв.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание ищецът не изпраща законен или процесуален представител.
С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за
уважаването им.
В съдебно заседание ответника не се явява, като се представлява от
пълномощник адвокат, чрез който подвържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърлянето им.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год.
на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение № *** г., с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми – 3208, 46 лв. – главница, дължима
по договор за потребителски паричен кредит с № *** от *** г., сумата от 191, 07 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 18.10.2019 г. до 20.05.2020 г., сумата от
877, 87 лв., представляваща мораторна лихва за периода 20.10.2019 г. до 27.09.2022 г.,
в едно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
27.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и разноски в заповедното
производство в размер на 85,55 лв.
В предвидения в чл. 414 ГПК срок длъжникът е депозирал възражения против
заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По настоящото дело е представен заверен препис от договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта *** от *** г. , по силата на който праводателя на ищеца „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставил на длъжника К. Х. Г., потребителски
кредит в размер на 5000,00 лв., който следвало да бъде погасен с 60 бр. месечни
вноски, всяка в размер на 186, 50 лв., съгласно погасителен план. Договорения лихвен
процент бил в размер на 37,80 %, а ГПР бил 46,02 %. Общата дължима сума по
договора била в размер на 11 190, 10 лв., а крайния срок на погасяване на кредита бил
на 20.05.2020 г. В самия договор е инкропориран и погасителен план, условията по
договора за кредит, като същия е подписан от ответника. Представен е и рамков
договор за цедиране на задълженията от 02.06.2015 г., сключен между БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, в качеството им на цедент и ЕОС Матрикс ЕООД в
качеството им на цесионер, представени са още Протокол № *** г. към посочения по-
горе рамков договор, с което вземането произтичащо от договор за потребитески
паричен кредит с № *** от *** г., е прехвърлено на ищцовото дружество и
пълномощно по силата на което цедентът дава съгласието си и упълномощява
3
цесионера да уведоми длъжниците от името на цедента съгласно условията на чл.99,
ал.3 ЗЗД за извършеното по силата на настоящия договор прехвърляне на вземанията.
Представени са още писмено потвърждение за извършената цесия, както и анекс ***
към протокол № *** г. към рамков договор за цедиране на задлъжения, подписан на
02.06.2015 г.- опростена структура на списък с цедирани задължения, партида ноември
2016 г., като на стр.12 е посочен договор с № ***, три имена К. Х. Г., дата на първата
пропусната вноска-20.05.2016; главница- 4 625,07; лихва- 4 513, 03 ; неустойка за
забава- 191, 87. Представени са и два броя уведомления от 12.01.2018 г. за извършената
цесия, като на писмото на „Български пощи“ АД е отбелязано, че пратката не е
потърсена.
От страна на ответника са представени като писмени доказателства справка с
изх. № *** г. по договор ***, като е посочения погасителния план; справка от БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., че след договора за цесия по договор *** не били
получени никакви плащания и справка от ЧСИ с рег. № *** за размера на дълга на К.
Х. Г. , длъжник по изп. дело към дата 07.12.2022 г. от която се установява, че общо
събраната и недължима сума възлиза на 5 175, 28 лв. и остава да дължи сумата от 0,43
лв. пропроционална такса с ДДС.
По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, изготвена след
запознаване с приложените по делото материали и справка при ищеца, „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и в „Банка ДСК“ ЕАД се установява, че на 29.04. 2015 г.
кредитополучателя по договор за потребителски паричен кредит ***/ *** г. усвоил
сума в размер на 5000 лв., по следния начин : за погасяване на кредит договор *** в
размер на 460, 83 лв.; по сметка на К. Х. Г. в „ Банка ДСК“ ЕАД в размер на 4364,17 лв.
и такса ангажимент в размер на 175,00 лв.
По сметките на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в периода 11.06.2015 г.-
27.04.2016 г. са постъпили плащания по договор *** от *** г. в размер на 2 160 лв.,
описани в ( Таблица 1), с които са погасени вноски от № 1 до № 11, с падеж 20.04.2016
г. изцяло и част от вноска № 12 с падеж 20.05.2016 г., в това число : главница в размер
на 374, 93 лв.; договорна лихва до 20.04.2016 г. в размер на 1677, 07 лв. и такса за
събиране на вземането в размер на 108, 00 лв.
За периода 30.10.2018 г.- 16.09.2022 г. по сметките на „ЕОС Матрикс“ ЕООД във
връзка с процесния договор са получени плащания в размер на общо 4679, 28 лв. (
таблица № 2) с които са погасени следните задължения : главница за периода в размер
на 1 416, 61 лв.; договорна лихва за периода 21.04.2016 г.- 12.06.2017 г. в размер на
1753, 89 лв.; законна лихва до 16.09.2022 г. в размер на 605, 37 лв.; разноски в
заповедното производство- платена ДТ в размер на 63,41 лв.; възнаграждение за
адвокат по ИД в размер на 780 лв. и такси ТТРЗЧСИ в размер на 60 лв.
По изп. дело № *** г. за периода 30.10.2018 г.-16.09.2022 г. била внесена сума в
размер на общо 5 175, 26 лв. ( Таблица № 2) с които са погасени следните задължения :
главница за периода в размер на 1 416, 61 лв.; договорна лихва за периода 21.04.2016
г.- 12.06.2017 г. в размер на 1753, 89 лв.; законна лихва до 16.09.2022 г. в размер на
605, 37 лв.; разноски в заповедното производство- платена ДТ в размер на 63,41 лв.;
възнаграждение за адвокат по ИД в размер на 780 лв. и такси ТТРЗЧСИ в размер на 60
лв.; фиш на НАП в размер на 10 лв.; такса по т.9 в размер на 18 лв. и пропроционални
такси в размер на 467, 98 лв.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 27.09.2022 г.
размерът на неиздължената сума по договор за кредит *** от *** г. бил в размер на
4
3 399, 53 лв. ( таблица № 2), от които : главница в размер на 3208,46 лв. и договорна
лихва за периода 13.06.2017 г. до 20.05.2020 г. в размер на 2 759, 14 лв. Размерът на
непогасената главница бил в размер на 3208, 46 лв.
По изп. дело № *** г. била погасена лихва за забава върху главница 1 416, 61 лв.
за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № *** г. до 16.09.2022 г. (
датата на последното плащане) в размер на общо 605, 37 лв.
В. лице изчислило, че лихвата за забава върху падежиралата, просрочена и
неплатена главница, за периода 20.10.2019 г. – 27.09.2020 г. била в размер на 916, 53 лв.
, таблица № 3).
Размерът на неиздължената договорна лихва за периода 18.10.2019 г.- 20.05.2020
г. бил в размер на 191, 07 лв.
В проведеното с. заседание в. лице поддържа заключението си.
На въпрос на пълномощника на ответника в. лице отговори, че по сметка на
БНП Париба длъжника е заплатил сумата от 2160 лв., като в резултат на образуваното
изп. дело пред ЧСИ, по сметка на ищеца са постъпили сумите от 4679, 28 лв., като в
т.2.2.2 на стр. 3 било посочено какво е погасено с тази сума. Тези две суми освен, че
били плащания по договора, включвали и разноски в заповедното производство, такси
и възнаграждения за адвокат за изп. дело, като подробно била изброила в посочената
точка каво било погасено. В т.2.3 в. лице посочило общия размер на сумата, която била
постъпила по изп. дело и направила разбивка какво било погасено като цяло по самото
изп. дело на стр.4. В. лице като взело предвид тези плащания, изчислила размера на
непогасения остатък общо на цялото задължение на кредита, както и на
претендираната договорна лихва за посочения във въпрос 5 период. Непогасената
главница била в размер на 3208, 46 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по делото, че праводателя на ищеца и
ответника са били във валидни облигационни отношение по сключен договор за
потребителски паричен кредит. Ответника не е оспорил в преклузивните срокове, а и
се установява от ССЕ по делото че реално е получил уговорената по кредита сума, с
оглед на което съдът с доклада по делото е отделил тези факти за безспорни.
Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и
ищеца е сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника. За
да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника , той следва изрично да
бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от
цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение , тоест срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел
5
изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от
стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи
точното изпълнение на задължението му. Установи се по несъмнен начин, че ответника
е уведомена за прехвърлените вземания с уведомление, произтичащи от посочения по-
горе договор още по първото заповедно производство, както и в настоящото с
връчването на исковата молба, като изискванията на закона за съобщаване на цесията
са спазени.
От представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че
на *** г. между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е бил сключен
договор за потребителски паричен кредит и същите са били във валидни
облигационни отношение. Договора е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи от договора, включително погасителен план и общите
условия към него , са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В
договора ясно е посочен размера на заема 5000,00 лв., броя на месечните погасителни
вноски, стойността на месечната погасителна вноска, ден на изплащането, посочен е
фиксиран лихвен процент – 37.80 %, посочен е годишния процент на разходите по
кредита - 46.02 %. Поради това, не са налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12
ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между страните договор е действителен
такъв, породил облигационните си последици.
Също така съдът преценя за неоснователни и възраженията на пълномощника на
ответника, че процесния договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, поради липса на ясна методика за формиране на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на
договора. Методика за изчисляване изисква разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а, но
относно реферетния лихвен процент. В случая е договорена фиксирана лихва, а не
референтна и изискването на посочената методика е неприложимо. Освен това ГПР
съответства и на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, която ограничава размера на ГПР до
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определен с Постановление на МС на РБ. В случая ГПР, свързан с параметрите на
договора за заем, не надвишава този размер, тъй като е под 50% ( законната лихва е
определена от МС и включва основния лихвен процент плюс 10 пункта). По
изложените съображения съдът не споделя възраженията на пълномощника на
ответника за недействителност на процесния договор за заем, която да доведе до
приложение на чл.23 ЗПК.
В допълнение следва да се отбележи и че в раздел отпускане на револвиращ
потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта и други на ответника
своевременно е предоставена преддоговорната информация в съответствие със
ЗПК,като с подписването на същия той е декларирал,че се е запознал с тези условия.
По делото на ответника е предоставена информация под формата на стандартния
европейски формуляр по смисъла на чл.5 ,ал.2 ЗПК.
Необоснован е изводът на пълномощника на ответника, относно размера на
шрифта на процесния договор, и че същият е такъв водещ до недействителност на
договора по чл. 22 ЗПК. По делото не са събрани доказателства /липсва изслушана
съдебно- почеркова или събедно- техническа експертиза/, от които да може да се
направи категоричен извод, относно вида и размера на шрифта на договора, респ. че
този шрифт е с размер по-малък от 12.
От наличните по делото доказателства и заключението на назначената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че кредитът е падежирал на 20.05.2020 г., като
6
във връзка с установените липса на данни за извършени плащания от страна на
ответника са дължими сумата от 3208, 46 лв. за главница, както и сумата от 191, 07 лв.
- договорна лихва. Ответника не е ангажирал доказателства за извършени плащания, с
които да са погасени месечните вноски, включващи вземанията за главница и
договорна лихва.
По отношение на лихвата за забава следва да се отбележи, че същата се
претендира за сумата 877,87 лв. за периода 20.10.2019 г.- 27.09.2022 г., като вещото
лице е изчислило, че размера на законната лихва за забава върху падежиралата ,
просрочена и неплатена главница, изчислена от датата, следваща падежа на
непогасена вноска, до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -
27.09.2022 г. е в размер на 916, 53 лв., но с оглед на това, че се претендира по-малък
размер, то искът следва да бъде уважен изцяло за сумата от 877,87 лв.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В процесния случай, ЯРС намира, че предвид, че заявената претенцията и
уважената част съвпада с пълния размер на сумата присъдена в заповедното
производство, то в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер
– 85, 55 лв.
С оглед уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 585, 55 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Х. Г., ЕГН **********, че
дължи на «ЕОС МАТРИКС»ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***
г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 3208, 46 лв.- главница по договор за
потребителски паричен кредит № *** от *** г., сумата 191, 07 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 18.10.2019 г. до 20.05.2020 г. и сумата от 877, 87 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 20.10.2019 г. до 27.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 27.09.2022 г.-датата на подаване на
заявлението в съда до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. Х. Г., ЕГН ********** да заплати на «ЕОС МАТРИКС»ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 85, 55 лв. –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА К. Х. Г., ЕГН ********** да заплати на «ЕОС МАТРИКС»ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София сумата от 585, 55 лв. –
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8