РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Пловдив, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20235000500186 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №92 от 26.01.2023г., постановено по гр.дело №1511/2022г.
по описа на Окръжен съд-П., е отхвърлен като неоснователен предявения от
Г. Ц. Л. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. к. В. № *, против П. М. К. с
ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, иск за заплащане на сумата от
100000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на съпруга й И. И. Л., настъпила на 07.06.2017г., причинена в
резултат на извършено от ответника престъпление по чл.123,ал.4,пр.1 вр. с
ал.1 от НК, за което същият е признат за виновен с влязла в сила присъда
№*******.2021г., постановено по НОХД №********. на ПОС, както и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
07.06.2017г. до изплащането й; П. М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І
*/, е осъден да заплати на М. И. Л. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. к. В. № *,
1
сума в размер на 70000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща му И. И. Л., настъпила на
07.06.2017г., причинена в резултат на извършено от ответника престъпление
по чл.123,ал.4,пр.1 вр. с ал.1 от НК, за което същият е признат за виновен с
влязла в сила присъда №*******.2021г., постановено по НОХД №********.
на ПОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането – 07.06.2017г., до изплащането й, като иска за разликата над
70000лв. до пълния претендиран размер от 100000лв. е отхвърлен;
отхвърлени са предявените от Н. И. В. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. К. Д.
****, и М. И. Л. с ЕГН:**********, от гр.Б., ЖК З. против П. М. К. с
ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, искове за заплащане на сума в размер
на по 30000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на техния брат И. И. Л., настъпила на 07.06.2017г.,
причинена в резултат на извършено от ответника престъпление по
чл.123,ал.4,пр.1 вр. с ал.1 от НК, за което същият е признат за виновен с
влязла в сила присъда №*******.2021г., постановено по НОХД №********.
на ПОС, както и исканията за присъждане на законна лихва върху
главниците, считано от 07.06.2017г. до изплащането им; Г. Ц. Л. с
ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. к. В. № *, е осъдена да заплати на П. М. К. с
ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, сума в размер на 3500лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение;
М. И. Л. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. к. В. № *, е осъден да заплати на П.
М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, сума в размер на 1050лв. –
разноски по делото; Н. И. В. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. К. Д. ****, и М.
И. Л. с ЕГН:**********, от гр.Б., ЖК З.са осъдени да заплатят на П. М. К. с
ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, сума в размер от по 1800лв. всеки от
тях – направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение; П. М. К. с
ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на П.ския окръжен съд, сумата от
2800лв., представляваща дължимата държавна такса по делото, изчислена
съобразно уважената част на предявения иск от М. И. Л..
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят П.
М. К., който, чрез пълномощника адв.К. А., го обжалва в частта му, с която е
осъден да заплати на М. И. Л. обезщетение за неимуществени вреди в размер
над 30000лв. до присъдения от 70000лв., с конкретни доводи за неправилност,
2
касаещи определянето на справедливия по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на
обезщетението, съобразно конкретните обстоятелства, според които през
последните три години между бащата и синът е било настъпило отчуждение,
поради което присъденото обезщетение е прекомерно завишено, с оглед
действително претърпените болки и страдания, и претендира за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за разликата над 30000лв.
до присъдения размер от 70000лв., както и за присъждане на направените по
делото разноски във въззивната инстанция.
Против решението е подадена въззивна жалба и от Г. Ц. Л., М. И. Л., Н.
И. В. и М. И. Л., чрез пълномощника им адв.С. К., посредством която то се
обжалва в отхвърлителните му части с доводи за неправилност, касаещи
отношенията между бившите съпрузи, тежкото преживяване от страна на
сина на смъртта на неговия баща и привързаността, взаимопомощта и
постоянно поддържаните близки и топли отношения между починалия и
неговите брат и сестра.
Страните не са подали отговори на въззивните жалби, като в съдебно
заседание ответникът оспорва подадената от ищците въззивна жалба.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Г. Ц. Л., М. И. Л.,
Н. И. В. и М. И. Л. против П. М. К. искове с правна квалификация чл.45 от
ЗЗД за заплащане на обезщетения в размер съответно от по 100000лв. за
първите двама и по 30000лв. за последните двама за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на техния съответно съпруг, баща и брат И. И. Л.,
настъпила на 07.06.2017г., причинена в резултат на извършено от ответника
престъпление по чл.123,ал.4,пр.1 вр. с ал.1 от НК, за което същият е признат
за виновен с влязла в сила присъда №*******.2021г., постановено по НОХД
№********. на ПОС законна лихва върху главниците, считано от 07.06.2017г.
до изплащането им.
Исковете се основават на твърдения смъртта на наследодателя да е
довела за Г. Л. до невъзстановима загуба на обичан и доверен съпруг, глава на
семейство в продължителния им брачен живот, невъзвратима загуба на
материална и морална подкрепа за в бъдеще, за М. Л. – до невъзвратима
3
загуба на любящ баща, загуба на морална и материална подкрепа от същия,
при съществуващи помежду им отлични отношения на дълбока бащинска и
синовна взаимна привързаност, за Н. В. и М. Л. – до невъзвратима загуба на
доверен и любящ ги брат, споделяли всички проблеми и житейски
затруднения, живели в условия на взаимно доверие и уважение, липсата на
което ще им въздейства отрицателно до края на живота им.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с
твърдения между Н. В. и М. Л. от една страна и починалия И. Л. от друга да
не е била налице особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка,
надхвърляща по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за
съответната връзка, при положение, че първата е живяла със семейството си
отделно и поддържаните с брата контакти са били инцидентни, а вторият
живее в гр.Б. и не е контактувал с брат си дълги периоди от време. По
отношение на ищците Г. Л. и М. Л. – съпруга и син на починалия, твърди да
са напуснали семейното жилище в гр.К. през 2014г., а от 2015г. Л. да се е
установила да живее и работи в гр.П., като съпрузите са били във фактическа
раздяла и не са поддържали никакви контакти за времето от раздялата до
смъртта, а към момента на настъпването й синът е бил пълнолетен – на 23
години, и след раздялата е живял на квартира в гр.К. с майка си до 2015г., а
след това е продължил да живее в нея сам и не е поддържал абсолютно
никакви контакти с баща си, прекъснати са били всякакви духовни,
емоционални и житейски връзки между страните, което да сочи на липсата на
претърпени неимуществени вреди.
С първоинстанционното решение е прието въз основа на влязлата в сила
на 08.06.2021г. присъда №*******.2021г. по НОХД №********. на ПОС, с
която ответникът П. К. е признат за виновен в това, че на 07.06.2017г. в гр.С.,
в качеството си на управител на „Б.“ЕООД и технически ръководител на
строителен обект – Пристройка и преустройство на жилищна сграда с ИД
*******.1, УПИ ******. /ПИ с идентификатор ******* по КККР на гр.С.,
находящ се в гр.С., ул.“В. В. № *, е причинил смъртта на работника И. И. Л.
от гр.К., поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност –
строително-монтажни работи, представляващи източник на повишена
опасност, като е нарушил посочените в присъдата разпоредби от Наредба
№2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
4
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи,
Приложение №2 и №6 към чл.2,ал.2 от Наредбата, както и от Закона за
здравословните и безопасни условия на труд – престъпление по
чл.123,ал.4,пр.1 вр. с ал.1 от НК, и му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от пет месеца, чието изтърпяване е отложено на основание
чл.66,ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, да са налице елементите
от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Прието е
въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, че дълги години
съпрузите Г. Л. и И. Л. са живели в разбирателство, но по-късно отношенията
им са се влошили и те са се разделили през 2014г., като Л. се преместила да
живее и работи в гр.П., а съпругът й останал в бащината си къща в гр.К., след
което не са поддържали контакти и няма данни да са правили общи планове
за възстановяване на семейния брачен живот, както и да не са събрани
доказателства за преживяванията й след загубата на нейния съпруг, при които
обстоятелства да не се установява настъпването на значителни подлежащи на
обезщетяване неимуществени вреди. Спрямо ищеца М. Л. е прието да е имал
много добри отношения с баща си и да е преживял тежко неговата смърт,
претърпените вследствие на което морални болки и страдания да подлежат на
обезщетяване, като досежно размера е взето предвид, че отношенията между
бащата и сина преди раздялата на родителите са били близки и ищецът е
изживял тежко загубата на своя наследодател, а от друга страна към момента
на смъртта на баща му, починал на 54 години, той е бил на 26 години,
финансово независим, имал е собствен живот и е работел, през последните
около три години не е поддържал контакти с баща си, при което и с оглед
икономическите условия в страната към правнорелевантния момент –
07.06.2017г., справедливото обезщетение да се равнява на 70000лв. По
отношение на ищците Н. В. и М. Л. е прието те да са имали близки и топли
отношения с техния починал брат, били са привързани един към друг и са си
помагали, като внезапната му загуба е била понесена тежко от тях и те и до
момента тъгуват за него, но тази родствена връзка по интензитет и близост не
надвишава традиционните и общоприети отношения братя-сестри и не са
установени обстоятелства за претърпени морални вреди извън обичайните
такива за съответната родствена връзка, поради което двамата ищци да не са
материалноправно легитимирани по спора.
Настоящата инстанция в изпълнение на служебните си правомощия по
5
чл.269 от ГПК намира първоинстанционното решение за валидно, а в
обжалваните му части и за допустимо.
Представената влязла в сила присъда по НОХД №********. на Окръжен
съд-П. е задължителна, съгласно чл.300 от ГПК, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, с
оглед на което е установена пасивната материалноправна легитимация на
ответника досежно непозволеното увреждане, при което поради
професионална непредпазливост е причинена на 07.06.2017г. смъртта на И. И.
Л..
Относно настъпилите от деликта вреди с ППВС №4 от 25.05.1961г. е
прието, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди
да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия – неговите
низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се установи, че действително
са претърпели такива вреди, поради което нямат право на обезщетение
близките, които са били в лоши отношения с починалия – родители,
изоставили децата си, и обратно, съпрузи, живеещи в дълга фактическа
раздяла, и други, защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени
вреди. В тази връзка в случая е безспорно установено посредством
показанията на ангажираните и от двете страни свидетели, че след
дългогодишен съвместен хармоничен брачен живот в разбирателство
съпрузите Г. Л. и И. Л. са се разделили в края на 2014г., когато той е останал
да живее в къщата в гр.К., а тя, заедно със сина им М., са се изнесли на
квартира също в гр.К., като през 2015г. се преместила да живее и работи в
гр.П.. Според св.Я. В., Г. се надявала, че ще си оправят отношенията и един
ден ще се съберат, а той споделял на сестра си, че я обича и не трябвало да се
разделят, като ще направят всичко възможно да се съберат. И. лично
споделял на свидетелката, че той ходил в П. при Г. и тя няколко пъти идвала
при него в К. да правят планове да се съберат заедно. Според св.Н. Л., Г. и И.,
макар и разделени, винаги се виждали. Свидетелите, обаче, нямат преки
впечатления и възприятия за подобни срещи и разговори между двамата
съпрузи, на които да са присъствали, а доказателства за предприети от
съпрузите реални постъпки за сближаване не са събрани. Напротив, според
признанията на Г. Л., съдържащи се в дадените от нея на 26.07.2017г. в
досъдебното производство показания като свидетел, след като се разделили с
6
И. двамата не са поддържали контакти, срещнали се няколко пъти случайно,
но почти не разговаряли, и тя не била в течение къде и при кого работи. При
тези обстоятелства, противно на поддържаното във въззивната жалба, не
може да се приеме, че се касае за временна раздяла, която не е прекъснала
емоционалната привързаност между съпрузите. Продължителният й период
от около две години и половина до смъртта на съпруга, през който
преимуществено двамата са живели в различни населени места, не са
поддържали контакти помежду си, не са се интересували от живота на другия
и не са предприемали действия за изглаждане на отношенията и сближаване,
сочи на изчерпване на съществувалата емоционална връзка, като конкретната
причина за раздялата, свързана, според ищцовите свидетели с ревност от
страна на Г. Л., която във въззивната жалба се поддържа да е последица от
поведението на И. Л., в случая е без значение, доколкото каквато и да е тя,
очевидно не е могла да бъде преодоляна от тях чрез запазване и поддържане
на близки отношения и възстановяване на връзката помежду им, а, напротив,
е довела до разрив. При това положение, независимо от обстоятелството, че,
според св.Я. В. и св.Н. Л., Г. е участвала в ритуалите във връзка с кончината
на съпруга й по повод неговото погребение, на което е плакала, и
последващите възпоменания, както е общоприето, и тъй като не се установява
какви са били нейните действителни преживявания, свързани със загубата му
и дали те са повлияли негативно на живота и емоционалния й свят и в каква
степен, не може да се приеме за нея да са настъпили подлежащи на
обезщетяване неимуществени вреди. Такива за ищеца М. Л. са налице, с оглед
присъденото на същия обезщетение, което до размера от 30000лв. не е
обжалвано и първоинстанционното решение в тази му част е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция спорът се свежда единствено до размера на
дължимото му се обезщетение, който се определя от съда по справедливост
по смисъла на чл.52 от ЗЗД при съобразяване с конкретните обективни
обстоятелства от значение за степента и интензитета на търпените
психически и емоционални болки и страдания, като при причиняването на
смърт, както в случая, от значение са и възрастта на увредения, общественото
му положение и отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди, в каквато насока са и изричните
указания по ППВС №4 от 23.12.1968г., на които се позовава и
жалбоподателят-ответник. Безспорно установено е от събраните гласни
7
доказателства, че след раздялата на родителите в края на 2014г. М. е заживял
с майка си на квартира в гр.К., в която е останал да живее и след като тя през
2015г. се е преместила в гр.П., и от тогава, според признанията му в дадените
на 26.07.2017г. в досъдебното производство показания като свидетел, не е
контактувал с баща си и не се е интересувал къде работи и какво прави, на
което акцентира ответникът и във въззивното производство. Неоснователно
същият застъпва по този начин да са били прекъснати всякакви духовни,
емоционални и житейски връзки между бащата и сина, липсата на каквито да
обосновава завишен размер на присъденото обезщетение от 70000лв. Загубата
на родител, с когото е съществувала пълноценна емоционална връзка,
причинява страдания за детето, независимо от възрастта им, тъй като се касае
за незаменим в личен план фактор в живота на всеки от тях, негативите от
лишаването от който неизменно съпътстват низходящия. В случая,
независимо от прекъсването на отношенията между сина и бащата за период
от около две години и половина до смъртта на последния, съществувалата до
тогава топла емоционална връзка не е била прекъсната, на което сочат, както
показанията на ищцовия свидетел Н. Л., според които синът много тежко и
самотно преживявал смъртта на баща си, така и тези на ангажирания от самия
ответник св.З. Г., на когото И. споделял на моменти много да му натежава, че
М. не е при него, които реакции на двамата сочат на дълбоката привързаност
един към друг, независимо от липсата на контакти, чието преустановяване
няма доказателства да се дължи на личен конфликт или укоримо поведение
между самите тях. Неоснователно във въззивната жалба на ищеца М. Л. се
застъпва възрастта му да не е от съществено значение за размера на
обезщетението. Не е без значение за характера, степента и интензитета на
душевните болки дали се касае за загуба на родител, оставил невръстно дете с
неукрепнала психика, чието присъствие, подкрепа и участие в живота му е
основополагащо за неговото пълноценно развитие, формиране на личността и
бъдеща реализация, чиято липса бележи целият му по-нататъшен съзнателен
живот, или се отнася до родител, който е изпълнил основният си дълг и е
оставил низходящ в зряла възраст с утвърден характер и изградена ценностна
система, самостоятелен и независим от родителска грижа. В случая бащата е
починал на почти 54 години, а синът му няколко дни след това е щял да
навърши 26 години, живеел е самостоятелно на квартира и е работел, като не
се установява да е създал собствено семейство, при което да е бил напълно
8
еманципиран от родителска подкрепа. Неоснователно жалбоподателят М. Л.
счита за релевантно актуалното икономическо състояние в страната ни. От
значение са икономическите условия към 2017г., когато е настъпил деликта е
възникнало основанието за ангажиране на отговорността на ответника, а от
тогава те са съществено променени, с оглед протичащите интензивни
инфлационни процеси. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства
дава основание на настоящата инстанция да приеме за дължим размер на
обезщетението за неимуществени вреди такъв от 70000лв., какъвто правилно
е присъден с обжалваното решение, ведно със законната лихва от 07.06.2017г.
С Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата по ППВС №4 от 21.05.1961г. и
№5 от 24.11.1969г., които имат право да претендират и получат обезщетение
за неимуществени вреди от загубата на близък човек, като е указано, че право
на такова по изключение има и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. В мотивите е посочено, че най-близките на починалия
по смисъла на двете цитирани Постановления се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка
е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в
традиционните за българското общество семейни отношения те са част от
най-близкия родствен и семеен кръг и връзките им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчно само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
9
изключение от разрешението, залегнало в двете Постановления, че в случай
на смърт право на обезщетение имат само най-близките родственици на
починалия. В тази връзка от показанията на ищцовите свидетели Я. В. и Н. Л.
се установява, че между починалия И. Л. и неговите сестра и брат ищците Н.
В. и М. Л. са съществували топли отношения на привързаност и
взаимопомощ, като сестра му, която също е живяла в гр.К., го е гледала като
собствено дете, тъй като бил най-малкият от тримата, и той почти всяка вечер
след раздялата със съпругата си ходел при нея, за да й споделя, а с брат му,
който живеел в Б., поддържали постоянни контакти по телефона, той му
помагал за ремонт на къщата, и всички заедно се събирали не само по
празници, а непосредствено след инцидента по негова молба са се обадили
именно на сестра му, която тръгнала с такси след линейката, като, разбирайки
за случилото се, брат му веднага тръгнал от Б. към болницата, и двамата
много трудно преживели неговата загуба. Всички тези обстоятелства сочат на
традиционно близки отношения между братя и сестри, но не и на такива,
надхвърлящи обичайните за тази степен на родство привързаност, обич,
подкрепа и близост, както правилно е приел и първоинстанционният съд, и
противно на доводите във въззивната жалба по този начин да се обезсмисля
идеята на цитираното тълкувателно решение, тъй като тя е по изключение при
обстоятелства извън обичайните за дадения тип родствена връзка, при които е
налице особено близка трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, да
бъдат обезщетени търпените от неговата смърт продължителни болки и
страдания от братята и сестрите.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на въззивните жалби
и потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваните му с тях
части.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
жалбоподателя-ответник за присъждане на разноски за въззивното
производство, съдът констатира, че такива от него са заплатени за държавна
такса от 800лв., които не му се следват, с оглед неоснователността на
подадената от него въззивна жалба, както и за адвокатско възнаграждение по
представен договор за правна защита и съдействие от 04.05.2023г. и платежно
нареждане от 05.05.2023г. в размер на 8750лв. за защита по жалбата на Г. Л.,
5450лв. за защита по жалбата на М. Л., 3250лв. за защита по жалбата на Н. В.
10
и 3250лв. за защита по жалбата на М. Л., които следва да му се присъдят
изцяло.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №92 от 26.01.2023г., постановено по гр.дело
№1511/2022г. по описа на Окръжен съд-П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
като неоснователен предявения от Г. Ц. Л. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. к.
В. № *, против П. М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, иск за
заплащане на сумата от 100000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й И. И. Л., настъпила
на 07.06.2017г., причинена в резултат на извършено от ответника
престъпление по чл.123,ал.4,пр.1 вр. с ал.1 от НК, за което същият е признат
за виновен с влязла в сила присъда №*******.2021г., постановено по НОХД
№********. на ПОС, както и искането за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от 07.06.2017г. до изплащането й; В ЧАСТТА, с която П.
М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, е осъден да заплати на М. И.
Л. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. к. В. № *, сума в размер над 30000лв. до
присъдения от 70000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща му И. И. Л., настъпила на
07.06.2017г., причинена в резултат на извършено от ответника престъпление
по чл.123,ал.4,пр.1 вр. с ал.1 от НК, за което същият е признат за виновен с
влязла в сила присъда №*******.2021г., постановено по НОХД №********.
на ПОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането – 07.06.2017г., до изплащането й, като иска за разликата над
70000лв. до пълния претендиран размер от 100000лв. е отхвърлен; В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Н. И. В. с ЕГН:**********,
от гр.К., ул. К. Д. ****, и М. И. Л. с ЕГН:**********, от гр.Б., ЖК З. против
П. М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, искове за заплащане на
сума в размер на по 30000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на техния брат И. И. Л., настъпила на
07.06.2017г., причинена в резултат на извършено от ответника престъпление
по чл.123,ал.4,пр.1 вр. с ал.1 от НК, за което същият е признат за виновен с
влязла в сила присъда №*******.2021г., постановено по НОХД №********.
11
на ПОС, както и исканията за присъждане на законна лихва върху
главниците, считано от 07.06.2017г. до изплащането им; В ЧАСТТА, с която
Г. Ц. Л. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. к. В. № *, е осъдена да заплати на П.
М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, сума в размер на 3500лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение;
В ЧАСТТА, с която М. И. Л. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. к. В. № *, е
осъден да заплати на П. М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, сума в
размер на 1050лв. – разноски по делото; В ЧАСТТА, с която Н. И. В. с
ЕГН:**********, от гр.К., ул. К. Д. ****, и М. И. Л. с ЕГН:**********, от
гр.Б., ЖК З. са осъдени да заплатят на П. М. К. с ЕГН:**********, от гр.к.,
УЛ. и. в. І */, сума в размер от по 1800лв. всеки от тях – направени разноски
по делото за адвокатско възнаграждение; В ЧАСТТА, с която П. М. К. с
ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на П.ския окръжен съд, сумата от
2800лв., представляваща дължимата държавна такса по делото, изчислена
съобразно уважената част на предявения иск от М. И. Л..
ОСЪЖДА Г. Ц. Л. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. к. В. № *, да заплати
на П. М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, сумата от 8750лв. /осем
хиляди седемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА М. И. Л. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. к. В. № *, да заплати
на П. М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, сумата от 5450лв. /пет
хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. И. В. с ЕГН:**********, от гр.К., ул. К. Д. ****, да заплати
на П. М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, сумата от 3250лв. /три
хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА М. И. Л. с ЕГН:**********, от гр.Б., ЖК З. да заплати на П.
М. К. с ЕГН:**********, от гр.к., УЛ. и. в. І */, сумата от 3250лв. /три хиляди
двеста и петдесет лева/, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13