№ 1736
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330205176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4873955, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Н.И.Н., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
При изпращането на преписката, от административнонаказващия орган
не е представена разписка за връчване на обжалвания фиш. По делото е
наличен единствено списък с намерени фишове, както и екземпляр от
жалбоподателя, съгласно които обжалваният фиш е връчен на 21.06.2021г. С
оглед гарантиране правата на жалбоподателя, и доколкото по делото не е
налична разписка, съдът приема, че обжалваният фиш е бил връчен именно на
1
21.06.2021г., което не се оспорва от страните. Жалбата е подадена на
02.07.2021г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14-
дневен срок. Жалбата се явява подадена от легитимирано лице (наказаното за
административното нарушение лице), против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 09.05.2021г. в 08,43 часа на
Републикански път II-64, км 50, посока гр. Пловдив към с. Труд, при
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, с пътен знак В26, при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, лек автомобил с рег. №
****, се движел при разрешена стойност на скоростта от 28 км/ч с установена
наказуема скорост- 73 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 45 км/ч.
Колата е била собственост на Н.И.Н..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство
за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 76 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3км/ч,
установената от АНО наказауема скорост се явява в размер на 73 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
2
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС, съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В случая обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен
поради вътрешно противоречие в същия по отношение на разрешената
стойност на скоростта, както и поради неспазване на изискването на чл. 8 от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
На първо място, налице е съществено противоречие при описанието в
електронния фиш на разрешената стойност на скоростта в процесния участък.
3
От една страна се сочи, че в процесния участък е имало въведено ограничение
на скоростта от 60 км/ч. Същото е описано и в Протокола по чл. 10 от
Наредбата. От друга страна, при определянето на разрешената стойност на
скоростта, същата е описана като такава в размер на 28 км/ч, което е
определило и установяването на скорост на движение, с 45 км/ч надвишаваща
определената от административнонаказващия орган максимално разрешена
такава от 28 км/ч. В съпроводителното писмо е посочено, че АИС за издаване
на електронни фишове е извършила техническа грешка при издаване, тъй
като знак В26 с 28 км/ч ограничение на скоростта няма. Въпреки това волята
на наказващия орган е била да издаде електронен фиш за превишаване на
скоростта с 45 км/ч и налагане на глоба в размер на 400 лв., което е било
напълно незаконосъобразно и в противоречие с установената от фактическа
страна скорост на движение. Така от фактическа страна не се установява в
контролирания участък действително да е действало ограничение от 28 км/ч,
за каквото е бил наказан жалбоподателят, което води от своя страна до
недоказаност на административнонаказателното обвинение. Визираното
противоречие в описанието на разрешената стойност на скоростта е
съществено процесуално нарушение, доколкото от фактическа страна
жалбоподателят не може да разбере кой факт е приет за доказан от
административнонаказващия орган – че ограничението му е било в размер на
60 км/ч или че същото е в размер на 28 км/ч. Това от своя страна не позволява
на съда да приложи и постановките на т. 1 от Тълкувателно решение
№8/16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС, съгласно което в производството
по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните
нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Това е така, тъй като в случая жалбоподателят е бил поставен в невъзможност
да се защитава при така описаната фактическа обстановка поради наяснотата
дали следва да се защитава по описаната като нарушена разрешена стойност
на скоростта в размер на 28 км/ч, или срещу въведеното ограничение на
скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч. Видно от текста на жалбата е, че
жалбоподателят се е защитавал единствено по описаното нарушение на
скорост от 28 км/ч, при което е била изчислена и санкцията му, поради което
4
и в настоящия случай преквалифицирането на деянието от съда с прилагане
на закон за по-леко наказуемо нарушение би се явило в нарушение на
правото на защита на жалбоподателя и би било незаконосъобразно.
На следващо място, в случая от събраните доказателства по делото дори
не се установява по безсъмнен начин на мястото, където е било заснето
процесното МПС, да е имало въведено ограничение на скоростта. В тази
връзка от административнонаказващия орган като доказателства се
представени Протокола по чл. 10 от Наредбата, в който е отразено наличието
на пътен знак B26 и разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в
метри – 500м., както и снимка на пътния знак. Видно от представената от
административнонаказващият орган снимка на знака обаче, същият е
поставен в комбинация с пътен знак Т1 – „Разстояние до“ с посочено
разстояние – 1000 м. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ППЗДвП, допълнителната
табела Т1 указва разстоянието от пътния знак до началото на пътния участък
или мястото, за което важи този знак. Така с оглед представените
доказателства от административнонаказващият орган – снимката на пътния
знак и описаното в протокола по чл. 10, се установява, че АТСС е било
поставено в участък, където не е действало ограничението, доколкото АТСС е
било поставено на 500 метра от пътния знак, а същият е имал начало на
действие в пътния участък съгласно чл. 60 от ППЗДвП 500 метра по-надолу
по пътя, след мястото на осъществения контрол.
С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на жалбоподателя, но
при липсата на искане за присъждане на такива и непредставянето на
доказателства такива да са били извършвани, то и разноски не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4873955, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Н.И.Н., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на
5
400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6