РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Монтана, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20251600500063 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 582/ 06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 858 / 2024 г. Районен съд
Монтана е признал за установено по отношение на Д. Г. С. с ЕГН ********** от с.В ул.ххх
ххх че ищецът К Б ЕООД с ЕИК ********* не дължи сумата от 800.00 лева,
представляваща направени разноски пред двете инстанции по гр.д.70185/2015 година по
описа на РС Монтана, за която е издаден ИЛ и образувано изп.д.1108 по описа на ЧСИ
Милен Бъзински за 2024 година поради настъпила погасителна давност.
Със същото решение съдът е прекратил като недопустимо производството по
отношение на искането да бъде установена недължимост в хипотезата на чл.439 ГПК на
сумите 500.00 лева разноски в изпълнителното производство и 196.00 лева такси по
Тарифата към ЧСИ и е присъдил в полза на ищеца и направените в производството разноски
.
Така постановеното решение е обжалвано от Д. Г. С. чрез процесуалния представител
в частта, с която е уважена исковата претенция . В жалбата се твърди, че същото е
незаконосъобразно, като се излагат подробни съображение в тази насока . Предвид
гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да
отхвърли изцяло исковите претенции и му присъди разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от К Б , която чрез
процесуалния си представител взема становище за неоснователност на двете жалби по
подробно изложени съображения . Искането е да се потвърди атакуваното решение. В
съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия поддържа отговора .
1
Окръжен съд Монтана , след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена от надлежно лице в законоустановения
срок.
По същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е приел,че
процесното вземане е погасено по давност .
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на ЛРС, като съображенията за
това са следните:
Длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на
погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което
е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен
процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той
може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца
да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. /
определение No513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. No 1660/ 2016 г., І т. о. и определение No 410 от
20.09.2018г. на ВКС по ч. гр. д. No 3172/2018 г., IV г. о./
За да е основателен предявения отрицателен установителен иск, в тежест на ищеца е
да докаже наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание,които погасяват правото на
вземане .
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че на 19.08.2016 година в полза
на ответника е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за заплащане на сумата от 800.00
лева, представляваща направени разноски пред двете инстанции по гр.д.70185/2015 година
по описа на РС Монтана. На 21.03.2024 година въз основа на издадения изпълнителен лист,
било образувано изп.д.1108 по описа на ЧСИ Милен Бъзински за 2024 година.
От изложеното се налага извод, че петгодишният давностен срок по чл.117, във
връзка с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на ищеца към ответника по силата на
изпълнителен лист от 19.08.2016 година, издаден по ч.гр.дело № 70185 по описа на РС
Монтана за 2015 година е започнал да тече от тази дата, тъй като до 21.03.2024 година от
страна на ответника не са предприемани действия, които да спират или прекъсват давността/
в каквато насока липсват и твърдения от ответника/ . Възможността на взискателя да търси
вземането си би се погасила по давност на 19.08.2021 година. Към този срок обаче, следва да
бъдат прибавени още два месеца и седем дни съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение и последиците, обявено с решение на НС
от 13.03.2020 година. С решение от 03.04.2020 година извънредното положение е удължено
до 13.05.2020 година. Съгласно §13 от ПЗР на Закона за здравето (ДВ, бр.44 от 13.05.2020
година) сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат от изтичане
на 7 дни от обнародване на този закон. Или давността в случая изтича на 25.10.2021 година.
В жалбата се твърди,че в случая следва да се приложи хипотезата на чл.112 ЗЗД и
давността за вземането на ответника е десет , а не пет години.От прочита на тази
разпоредба е видно,че същата касае вземания срещу физически лица, докато в настоящата
хипотеза физическо лице има вземане срещу юридическо,т.е. същата е неприложима в
2
настоящата хипотеза.Съгласно разпоредбата на чл.117,ал.2 ГПК ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Предвид това съдът напълно споделя извода на РС,че давността е изтекла на
25.10.2021г., а изпълнителното производство е образувано почти три години след това.
С оглед гореизложеното предявеният иск е основателен и правилно е уважен от РС.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции решението в атакуваната част следва
да бъде потвърдено .
В случая липсват доказателства за направени от въззиваемата страна
разноски/въпреки направеното в тази насока искане в отговора/,поради което и съдът не
присъжда такива.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 582/ 06.12.2024 г., постановено по гр.д. № 858 / 2024 г.
Районен съд Монтана в ЧАСТТА ,с която е признато за установено по отношение на Д. Г.
С. с ЕГН ********** от с.В ул.хххх ххх, че ищецът ххххх ЕООД с ЕИК ********* не дължи
сумата от 800.00 лева, представляваща направени разноски пред двете инстанции по
гр.д.70185/2015 година по описа на РС Монтана, за която е издаден ИЛ и образувано
изп.д.1108 по описа на ЧСИ Милен Бъзински за 2024 година
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3