Р Е Ш Е Н И Е №112
гр.ВРАЦА,15.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публично
заседание на 06.11.2019 год. в състав:
Председател: РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА Членове:
МАРИЯ АДЖЕМОВА
МИРОСЛАВ ДОСОВ
при
секретаря Миглена Костадинова, като разгледа докладваното от съдия ДОСОВ възз.гр.дело №474/ 2019год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С решение №552/18.06.2019 год. по
гр.дело №474/2019 год. на РС-Враца състав на съда се е произнесъл по
предявените от К.В.П. *** против Р.К.Х. *** искове с правно основание чл.50 във
връзка с чл.45 от ЗЗД, като е :
1/Осъдил ответника Р.К.Х. да заплати на ищцата К.В.П. следните суми:
- 264.15 лв. -
обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разходи за
лекарства,такси и прегледи, вследствие ухапване от куче, собственост и под
надзора на ответника, на 25.08.2012 год. в гр.Враца, ул.”Подбалканска”№76;
- 121.78 лв. - обезщетение за причинените имуществени вреди, представляващи
разликата между получаваното трудово възнаграждение и полученото обезщетение за
временна нетрудоспособност за м.м.11. и 12.2018 год.;
- 2500.00 лв.- обезщетение за причинените неимуществени вреди,
представляващи претърпените физически болки и страдания от разкъсаната тъкан,
последвалите медицински манипулации, промивки и превръзки, изживени негативни
емоции от преживяното нападение, стрес и уплаха, отключване на остра стресова
реакция и посттравматично разстройство, налагащо посещение и лечение от
лекар-психиатър и от психолог;
- законната лихва върху обезщетенията, считано от 06.02.2019 год. до окончателното
изплащане на сумите;
2/Отхвърлил предявения от К.В.П. против Р.К.Х. иск за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди, представляващи разликата между получаваното
трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност
за м.м.11. и 12.2018 год., в останалата
му част до пълния му размер от 122.41 лв., като неоснователен и недоказан.
Със същото решение и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът Х. е осъден да заплати на ищцата П. съдебно-деловодни разноски от 1446.03 лв.
При приложение на
чл.77 от ГПК ответникът Р.К.Х. е осъден да заплати по сметка на РС-Враца 3.55 лв.
държавна такса.
Решение №552/18.06.2019
год. е обжалвано от ответника Р.К.Х. в частите, с които предявените против него искове са
уважени. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и необосновано . Жалбата е подробна,
като изложените в нея доводи преповтарят доводите, изложени в
първоинстанционното производство - в
отговора по чл.131 от ГПК и в представената писмена защита. Твърдението на
жалбоподателя е, че ищцата не е доказала
в условията на пълно и главно доказване факта, че е била ухапана именно
от неговото / на жалбоподателя/ куче, въпреки че доказателствената тежест е
била нейна. Ищцата не е доказала и твърдените имуществени и неимуществени
вреди, както и че същите се намират в
пряка причинно - следствена връзка с ухапването. При формиране на своите правни
изводи относно основателността на иска за неимуществени вреди съдът е нарушил и
залегналия в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Дори да се приеме, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника - въззивник,
то отговорността не е изцяло негова, тъй като кучето е закупено по време на
брака му и в деня на инцидента е било
под надзора и на двамата съпрузи. Искането е решение №552/18.06.2019
год. да бъде отменено в обжалваните части, а предявените
искове отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК
ищцата К.В.П. е депозирала
отговор, в който също подробно мотивира становище за неоснователност на
жалбата, като излага доводи, целящи да оборят всеки един от доводите на
въззивика.
Пред въззивната инстанция искания
по доказателствата не са правени и такива не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално
допустима - подадена е от лице с правен
интерес в установения от ГПК преклузивен срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част допустимо.
За да се
произнесе по правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Гражданско
дело №474/82019 год. по описа на Рс-Враца е образувано по искова молба на К.В.П.
***,с която ищцата е предявила против Р.К.Х. *** в условията на обективно съединяване два иска с правно
основание чл.50 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо
2886.56 лева,от която 386.56 лева като
обезщетение за имуществени вреди и 25000.00 лева като обезщетение за неимуществени
вреди.
Според изложеното в исковата молба, ищцата живее на втория етаж от двуетажна
къща на посочения в исковата молба адрес, а ответникът живее на първия. Вътре в
жилището си ответникът отглежда едро и агресивно мъжко куче,порода Кане
корсо,което пуска свободно да тича във входа,по площадките и стълбището на
къщата.На кучето е издаден паспорт,същото е вписано и в регистъра за кучета на
Община Враца,като за негов собственик е посочен ответника.
През лятото на 2018 год. кучето било пуснато свободно по стълбището на
къщата и нападнало ищцата,но тя успяла да избяга и да се спаси без физически
наранявания.Въпреки многобройните разговори и молби,ответникът продължава да
пуска свободно кучето във входа на къщата.
На 22.11.2018 год. около 17.30
часа ищцата се прибирала от работа,влязла във входа на къщата и на стълбището
кучето я нападнало и захапало. Тя започнала
да вика за помощ и да плаче,опитвайки се да отблъсне животното . Ответникът се
показал на вратата на жилището си, извикал и прибрал кучето и въобще не се
заинтересувал от състоянието на ищцата. Ищцата се качила в дома си, измила
раната в банята,притиснала я с хавлиена кърпа,тъй като силно кървяла,поръчала
такси и отишла в Спешното отделение на МБАЛ”Христо Ботев” гр.Враца,където била
прегледана.Дежурният лекар установил рана в областта на горната част на дясното
бедро,която била промита, обработена и превързана.Междувременно ищцата
позвънила на съпруга си, който бил на работа.Съпругът се обадил на ответника и
го помолил да отиде при нея . Ответникът отишъл в Спешното отделение,представил
се като собственикът на кучето,което е ухапало ищцата,даже закупил със
собствени средства ваксина против тетанус, която поставили на ищцата.За
прегледа и манипулациите бил издаден лист за преглед на пациент.След като се
прибрал вкъщи,съпругът на ищцата сигнализирал на телефон 112. Пристигнал
полицейски патрул,който регистрирал случая.
На следващия ден ищцата отишла
на преглед при ортопед-травматолог, който прегледал,промил и превързал раната
от ухапването и назначил антибиотична терапия и периодични превръзки и
промивки.За назначеното лечение докторът издал рецепта. Ищцата закупила
лекарства на обща стойност 22.77 лв.,за прегледа заплатила потребителска такса
от 2.90 лв..
Ищцата се чувствала зле
физически и психически, изпитвала болка от ухапването,както и ужас и страх,че
ще бъде нападната и нахапана отново. Изпадала в състояние на непрекъснато
безпокойство и тревога, плачела, страхувала се,постоянно преживявала ужаса от
нападението и ухапването, страхувала се да излиза от дома си без придружител. Личният
й лекар,след като констатирал,че е изпаднала във фобийно тревожно разстройство,
издал болничен лист за периода 23.11. - 02.12.2018 год. и я насочил за
консултация с психиатър. На 26.11.2018 год. ищцата била прегледана и от съдебен
лекар,който описал състоянието й /констатирал на дясното бедро по външната
повърхност наличието на две кръгловати рани с диаметър 5-
Ищцата продължавала да изпитва силни болки в областта на дясното
бедро,където е раната от ухапването, продължавала да се нуждае от периодични
прегледи,промивки и превръзки.Отключила остра стресова реакция,поради което
отпускът й за временна нетрудоспособност бил продължен от 03.12.2018 г. до
01.01.2019 г. Продължавала да посещава и специалист психиатър и психолог,с цел
овладяване и преодоляване на отключената остра стресова реакция и
тревожността,че ще бъде нападната отново и убита.Въпреки терапията,не се
чувствала по-добре.Изпитвала непреодолим страх от кучето и като го чуела да лае
започвала да плаче,не можела да спи,да излиза сама без придружител.
Непрекъснато си спомняла събитието и преживявала ужаса, страха и болката
отново.Затваряла се в себе си,изпадала в депресивно състояние,почти не излизала
от дома си.При преглед на 11.12.2018 г. психиатърът установил,че ищцата не се
подобрява,а от терапията е получила отслабена перисталтика.На 17.12.2018 г.
ищцата получила силни болки в корема и отишла на преглед при личния си
лекар,който установил палпаторна болка в областта на корема,отслабена
перисталтика и влошено психическо и емоционално състояние.Назначил терапия с
лаксативи на стойност 5.70 лв..Ищцата започнала да провежда психотерапевтични
срещи с психолог за отработване и преодоляване на травмиращото събитие,като до
момента била провела четири,всяка от които на стойност 40 лв.-на 28.12.2018
г.,на 04.01.2019 г.,на 11.01.2019 г. и на 18.01.2019 г..На 27.12.2018 г.
психиатърът изписал поредните успокоителни лекарства,на стойност 21.82 лв..
Общата стойност на заплатените лекарства,такси и прегледи
до депозиране на исковата молба възлизала на сумата от 264.15 лв.
Ищцата работела по трудово
правоотношение като счетоводител
в ЕТ”Лачко-Петър Петров” гр.Враца,като получавала основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 779 лв. и допълнително възнаграждение за професионален
опит в размер на 12%.Ако е работила пълен м.11.2018 г. е щяла да получи 594.72
лв. за 15 работни дни и 277.61 лв.- платен годишен отпуск за 7 работни дни.
През м.11.2018 г. ищцата имала отработени 9 дни,7 дни ползван платен годишен
отпуск и 6 дни отпуск поради временна нетрудоспособност.Получила нетно
възнаграждение в размер на 356.92 лв. за отработените дни ,в този смисъл
претърпяла имуществена вреда в размер на 16.41 лв. като чиста сума за
получаване и представляваща разликата между трудовото възнаграждение,което би
получила при пълен отработен месец,и изплатеното обезщетение за временна
нетрудоспособност. За м.12.2018 г. ищцата получила обезщетение в размер на
571.66 лв.,ако е работила е щяла да получи 106 лв. повече.
При тези си твърдения и намирайки,че отговорност следва
да носи ответникът като собственик на кучето
и като лице,под чийто надзор се е намирало то, ищцата е поискала
ответникът Р.Х. да бъде осъден да й заплати следните суми: 1/ 264.15 лв.- обезщетение за причинените
имуществени вреди,представляващи разходи за лекарства,такси и прегледи; 2/ 122.41
лв.- обезщетение за причинените имуществени вреди, представляващи разликата
между получаваното трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност за м.м.11. и
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор,с който е оспорил
исковете като неоснователни. Оспорил е като неверни твърденията на ищцата,че на 22.11.2018 год. е
била захапана от кучето,както и че кучето било агресивно.Според него, обективно
било невъзможно описаните наранявания на ищцата да бъдат получени от ухапване
от куче.На датата и часа кучето било подготвено от ответника за извеждане,като
успяло само да си отвори вратата на апартамента.На стълбите се разминало с
ищцата без изобщо да реагира.Свидетел била съпругата на ответника,която била влязла
във входа непосредствено след ищцата.Кучето е спокойно,не е агресивно,не е имало случай да
нападне хора или животни навън.Винаги било разхождано извън населеното място и
извеждано с намордник.
Оспорил е твърденията
за претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и
причинно-следствената връзка с нараняванията. Претенцията за неимуществени
вреди била прекомерно завишена.Оспорил е и че ищцата е получила психично
разстройство, както и че посещенията при специалисти и предписаните лечения са
били необходими. Според него,те са били с цел набавяне на доказателства по
делото.
Под формата на
евентуалност е направил възражение за съпричиняване от страна на ищцата,твърдейки,че
тя нееднократно е правила опити да дразни кучето по всевъзможни начини, както и
в случая. Възразил е също,че кучето е закупено по време на брака му и е СИО и в деня било под надзора и на двамата
съпрузи, поради което отговорността не била изцяло негова.
По делото са
събрани писмени доказателства.Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на
четирима свидетели- по двама на всяка от страните. Допуснати и изслушани са и
общо четири експертиза - съдебно медицинска, съдебно ветеринарна, съдебно психиатрична
и съдебно счетоводна.
Събраните доказателства са обсъдени от районния
съд подробно и е възприета фактическа обстановка, въз основа на която са
направени обосновани правни изводи за
основателност на исковите претенции,с
изключение на сумата от 0.63 лева, претендирана
като имуществени вреди от разлика между трудово възнаграждение и обезщетение
за временна нетрудоспособност.
Фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд се възприемат изцяло от настоящата съдебна инстанция,
поради което и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, като въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите в обжалвания съдебен акт, които не е необходимо да бъдат
преповтаряни.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания към мотивите на районния съд могат да бъдат
добавени следните съображения:
Доводите на
въззивника -ответник в първоинстанционното производство, че въззиваемата-ищца не
е доказала, че е ухапана именно от неговото куче не могат да бъдат споделени, като е
достатъчно да се посочи,че твърденията му в отговора на исковата молба, че
кучето му не е ухапало ищцата се опровергават
от неговите обяснения,дадени по приложената по искане на ищцата преписка
№179500-9409/2018 год. по описа на РУ-Враца. В тези обяснения той излага сходна
с изложената в исковата молба фактическа обстановка, като изрично посочва,че е
видял,че кучето му е нападнало и захапало ищцата / съседката от ет.2/. Посочил
е и причината за срещата между кучето и ищцата - той е помислил, че се прибира
съпругата му и е отворил вратата на жилището си,за да може кучето, което е било
подготвено за разходка, да излезе при нея.
По
същество, тези обяснения представляват извънсъдебни
признания на неизгодни факти, които се ползват с доказателствена стойност
против страната, която ги е заявила. Обясненията,
дадени пред органите на полицията, могат
да се ползват в гражданския процес, тъй като представляват документ, подписан
от страната и удостоверяващ неизгодни за него обстоятелства.
Затова и
въззвиният съд приема,че ищцата е
ухапана именно от кучето на ответника на 22.11.2018 год. около 17.30 часа.,като
при това ухапване е получила описаните в исковата молба и в приетата по делото
съдебно медицинска експертиза увреждания - две рани от ухапване на куче в
областта на дясното бедро. Както вещото лице по съдебно медицинската експертиза,
така и вещото лице по съдебно ветеринарната експертиза са категорични, че
уврежданията са следствие от ухапване на куче и могат да бъдат получени по
описания от ищцата начин.
Именно това
ухапване и последствията от него - физическа и психическа травма,са причина за
временната нетрудоспособност на ищцата в периода 23.11.2018 год.- 01.01.2019
год., както и за разходите й за медицински манипулации, прегледи и медикаменти,
при което и настоящият състав приема, че ищцата е претърпяла присъдените й с
решението на РС-Враца имуществени вреди, чийто размер е установен с
представените по делото платежни документи и чрез заключението на изслушаната
съдебно счетоводна експертиза.
Що се касае
до неимуществените вреди,то те също са установени и доказани,като дори само
установеното от съдебно психиатричната експертиза посттравматично стресово
разстройство,което не е преодоляно от ищцата и към момента на изготвяне на
заключението-21.05.2019 год.,е достатъчно да обоснове извод,че претендираната
от нея и присъдена от РС-Враца сума от 2500.00 лева не е завишена. Безспорно установени
са вида и обема на причинените на ищцата неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените от нея болки и
страдания, включително преживяния
шок, който несъмнено е бил значителен. В съответствие с така доказаните неимуществени
вреди, включително и техния период, присъденото обезщетение в размер на 2500.00 лева
съответства
на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Последният довод на въззивника е, че кучето не е само
негова собственост, а е СИО на него и на съпругата му. Твърдението му относно собствеността
е недоказано - акт за граждански брак не е представен. Но дори да е доказано,то
е ирелевантно за отговорността му по чл.50 от ЗЗД, която норма,както и тази на
чл.53 от ЗЗД предвиждат солидарна отговорност.
При тези съображения
и при споделяне на изложените от РС-Враца такива, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като валидно,допустимо и правилно.
С оглед
изхода на спора, право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемата,
поради което и на основание чл.78,ал.1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да й заплати
деловодни разноски в размер на 500.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДА решение №552/18.06.2019 год. по гр.дело
№474/2019 год. на Районен съд-Враца в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Р.К.Х.,с ЕГН**********,с адрес *** да заплати на К.В.П.,с
ЕГН **********, с адрес *** направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер
на 500.00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.