РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Перник, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201826 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-002119/31.05.2019г., издадено
от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, на П. М. О. са
наложени административни наказания:
глоба 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП ;
глоба 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП,
за това, че на 06.05.2019 г., в 16.00 часа, в гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил
и Методий, като водач на МПС – т.а. „Мерцедес 408“ с рег. №****, поради
движене с несъобразена скорост със състоянието на пътя /мокра пътна
настилка/ и релефа на местността /десен завой/ губи контрол над МПС,
последното се завърта и реализира ПТП с товарен автомобил Хюндай И30 с
рег. № ****, след което напуска мястото на ПТП без да уведоми
компетентните органи на МВР – нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123,
ал.1, т.3 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от П.О., с която моли наказателното постановление да бъде отменено
поради изтекла давност за наказателно преследване.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. Н. Ц. от ПАК, поддържа жалбата и пледира за
отмяна на наказателното постановление поради изтичане на давностния срок
1
по чл.82, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание представител не е участвал..
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от НПК, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ
на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна, съображенията за което
са следните:
Нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя са по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3 от
ЗДвП. Същите са установени с акт за установяване на административно
нарушение серия Д №797162/06.05.2019г, съставен от свид. М. П. С. - мл.
автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР – Перник. Същият приел, че на
06.05.2019 г., в 16.00 часа, в гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий,
жалбоподателят, като водач на МПС – т.а. „Мерцедес 408“ с рег. №****,
поради движене със скорост, несъобразена със състоянието на пътя /мокра
пътна настилка/ и с релефа /десен завой/ губи контрол над МПС, последното
се завърта и реализира ПТП с товарен автомобил Хюндай И30 с рег. № ****,
след което напуснал произшествието и не е изпълнил задължението си да
уведоми компетентната служба на МВР.
Събраните в съдебното следствие доказателства /в т.ч показанията на
свидетелите М. П. С., М. И. Н., установена като водач на т.а. Хюндай И30 с
рег. № **** и протокол за ПТП №1728001 от 06.05.2019г./ установяват, че
ПТП е настъпило по време на движение на двете превозни средства по ул. св.
Св. Кирил и Методий в посока от ПВ „Хумни дол“ към кръговото
кръстовище срещу магазин Била, кв. Твърди ливади. Доказателствените
източници изясняват, че жалбоподателят се е движел зад автомобила на свид.
Н. и приближавайки кръговото кръстовище, предхождано от лек десен завой,
в условията мокра пътна настилка, не могъл своевременно да намали
скоростта в резултат на което последвало завъртане около оста му и удар
между задната част на неговия автомобил и задната част на превозното
средство пред него. След удара товарният автомобил продължил движението
си напред и спрял в района на автобусна спирка непосредствено след
кръговото кръстовище. Водачът - П.О., когото свид. Н. ясно възприела,
излязъл и започнал да оглежда щетите причинени на двете превозни
средства.
За настъпилото произшествие свидетелката подала сигнал на телефон за
спешни повиквания 112, при което на мястото на произшествието
2
пристигнал полицейски екип в състав - свид. М.С. и М. Й. – мл.
автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР - Перник. Междувременно
вторият участник в произшествието напуснал мястото като преместил
управлявания от него товарен автомобил в района на спортна зала
„Миньор“, гр. Перник, намираща се в близост до кръстовището. След
пристигане на полицейските служители на мястото на произшествието се
върнал и жалбоподателят, установен от служители на МВР. По получените
от него и от свид. Н. данни за обстоятелствата, при които произшествието
настъпило, както и въз основа установеното на място фактическо положение
/конкретните пътни условия, посока на движение на МПС, вида и
локализацията на повредите по тях/, контролните органи съставили протокол
за ПТП с №1728001 от 06.05.2019г. Констатираните повреди в задната част на
двата автомобила напълно съответствали на изяснения в хода на проверката
механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, отразен и в
протокола за ПТП.
Въз основа на констатациите си, на същата датата, в присъствието на О.
и на свидетелката Н., срещу първия било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН № серия
Д №797162/06.05.2019г., като контролните органи приели, че същият виновно
е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и че настъпилото
произшествие е в пряка причинна връзка с него. Вменили му и нарушение на
задълженията като участник в ПТП, а именно по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
При предявяване на акта соченият като нарушител заявил, че няма
възражения, което било отразено в съдържанието му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени
такива.
На 31.05.20219г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 и чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП наложил на О. административни наказания за нарушенията по-горе.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът
намери, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на обжалваното наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно
нарушението по чл.123, ал.1 т.3 от ЗДвП, водещи до незаконосъобразност.
Съображенията са следните:
С АУАН жалбоподателят е привлечен
към административнонаказателна отговорност за това, че след като
реализирал ПТП, напуснал местопроизшествието без да уведоми
компетентните органи на МВР, което
деяние актосъставителят е квалифицирал по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП установява няколко задължения на
3
участниците в ПТП, когато при него са причинени само имуществени вреди,
какъвто е и конкретния случай, разписани в букви „а“, „б“ и „в“, в зависимост
от това оказали ли са съдействие за установяване вредите от произшествието
и има или не съгласие помежду им относно обстоятелствата, свързани с него.
Основното задължение на водачите – участници в ПТП, е установено в чл.
123, ал.1, т.3. бук. "а" от ЗДвП и то е да окажат съдействие за установяване на
самото произшествие и на вредите от него. Именно изпълнението на това
задължение предпоставя последващото им поведение, според това, дали
между тях има или няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с пътния
инцидент. В този смисъл, хипотезите на б. “б“ и „в“ са мислими само, когато
участниците са оказали съдействие – останали са на място и са изяснили
позициите си относно механизма на възникване на произшествието и
собствения принос за настъпването му.
Изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства
сочат, че жалбоподателят не е оказал дължимото съдействие, тъй като е
напуснал местопроизшествието и не е уведомил компетентната служба на
МВР. Това поведение е следвало да бъде квалифицирано по чл.123, ал.1, т.3,
б. „а“ от ЗДвП. Вместо това и в акта, и в н.п. нарушената законова разпоредба
е посочена общо – чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, без необходимата конкретика
относно приложимата хипотеза, което освен че не съответства на словесното
описание на нарушението, ограничава и правото на защита на наказания да
узнае за какво точно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и въз основа на какви факти,
за да проведе адекватна защита.
Констатираната незаконосъобразност при правното квалифициране на
нарушението обосновава отмяна на наказателното постановление в тази част.
Възраженията в жалбата за изтекла давност за
административнонаказателно преследване са неоснователни.
Жалбоподателят неправилно се позовава на сроковете на
изпълнителската давност по чл.82 от ЗАНН, която в случая е неприложима,
тъй като наказателното постановление, с което са му наложени наказания не е
влязло в законна сила.
Възражението за изтекла давност следва да бъде разгледано в
контекста на давността за административнонаказателно преследване.
Институтът на погасителната давност няма уредба в ЗДвП и ЗАНН,
поради което, съгласно чл. 11 от ЗАНН, приложими са разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс. В конкретния казус, от гледна точка
предвиденото за административното нарушение наказание, по силата на
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, приложим е срокът по чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК /ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Съгласно чл.80, ал.3 от НК “давността за преследване започва от
довършване на престъплението…”.Процесното
административнонаказателното преследване е било възбудено на 06.05.2019г.
4
със съставянето на АУАН срещу жалбоподателя за нарушения извършени на
същата дата. На 31.05.2019г. е издадено наказателно постановление за
установените с акта нарушения, като последното е връчено на жалбоподателя
на 01.11.2021г. Трите действия са от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК
прекъсващи давността, тъй като са предприети срещу конкретно лице, за
конкретно деяние, т.е., имат необходимата предметна и персонална
насоченост. Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на
действието прекъсващо давността, започва да тече нова давност, а съгласно
ал.3 от с.р. независимо от спирането и прекъсването на давността,
наказателно преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в чл.80 – в случая чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Следователно, от издаването на наказателното постановление до
неговото връчване, срокът по чл.80, ал.1, т.5 НК не е изтекъл. Към настоящия
момент, считано от това последно прекъсващо давността действие също не е
изминал срок по-дълъг от три години.. Предвид датата на извършване на
процесните нарушения – 06.05.2019, то към момента на постановяване на
съдебния акт не е изтекъл и по-дългия срок на абсолютната давност по чл.81,
ал.3 от НК от четири години и половина.
Предвид изложеното и тъй като по отношение нарушението по чл.20,
ал.2 от ЗДвП съдът не констатира други нарушения на процесуални правила,
спорът в тази част следва да се разгледа по същество.
Събраните доказателства и техният анализ мотивира заключение за
доказаност на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, вменено във вина на
жалбоподателя.
Нормата чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни
средства при движението си да изберат скорост, съобразена с факторите,
влияещи спрямо пътната обстановка и безопасността на движението. На П.О.
е вменено, че се е движил със скорост, несъобразена с състоянието на пътя
/мокра пътна настилка/ и с релефа на местността /десен завой/, в резултат на
което причинил пътнотранспортно произшествие.
Описанието на нарушението, квалифицирано правно като нарушаващо
предписанието в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е пълно и ясно, тъй като
конкретно са посочени факторите, които жалбоподателят не е съобразил при
избиране скоростта на движение, което дава възможност за проверка на
правилността на формираното заключение, че неблагоприятното действие на
тези именно фактори, пренебрегнати от водача при избиране скоростта му на
движение, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Показанията на свид. М.Н. като очевидец и участник в ПТП дават основание
за извод, че визираните неблагоприятни фактори са били налични, както и че
именно тях другият водач не е съобразил избирайки скоростта си на
движение. Свидетелката има ясен спомен на пътния инцидент и съобщава, че
в същия ден времето е било дъждовно, пътната настилка мокра, както и че
преди кръстовището, поглеждайки в огледалото за виждане назад, е
5
възприела товарния автомобил на О. да лъкатуши зад нейния в опит да
намали скоростта, а малко след това да поднася на мократа настилка, да се
завърта, след което усетила силен удар в задната част на нейното превозно
средство. Изложените от свидетелката обстоятелства намират пълна
подкрепа в писмените доказателства по делото – закрепените в протокола за
ПТП обстоятелства, както и в показанията на свид. М. П. С., който в
качеството си на полицейски служител непосредствено е изяснявал
причините за произшествието въз основа сведенията, събрани от двамата
водачи, установената обстановка на мястото и повредите по двата
автомобила.
Изложените факти се доказват по несъмнен начин от събраните и
проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие
гласни и писмени доказателствени средства и не са спорни. Както се посочи,
защитата срещу вменените на жалбоподателя нарушения е ограничена
единствено до възражения за изтекла давност за преследване, които по
съображенията по-горе бяха отхвърлени като неоснователни.
Липсват събрани каквито и да било доказателства, изключващи
виновното поведение на нарушителя или такива, установяващи различна от
изложената в акта фактическа обстановка.
При това положение съдът приема, че нарушението по чл.20, ал.2 от
ЗДвП е действително извършено и е доказано по несъмнен начин Правната му
квалификация е законосъобразна. В съдебната практика последователно се
приема, че ако загубата на контрол при управляване на превозното средство
се дължи на превишена или несъобразена скорост (каквато е била скоростта в
настоящия казус), то е нарушено именно правното предписание в чл.20, ал.2
от ЗДвП, не това в ал.1 на с.р.
Изложеното мотивира заключение, че формираните от актосъставителя
и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна в тази част са
обосновани и правилни, както и че законосъобразно жалбоподателят, като
водач на МПС, е привлечен към административнонаказателна отговорност и
наказан за разглежданото нарушение.
Същото не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28“а“ от
ЗАНН. Съдът не установява, а и страната не се позовава на обстоятелства,
които да мотивират извод, че представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
По отношение вида и размера на наложените административни
наказания:
За причиняване на пътнотранспортно произшествие поради движение с
несъобразена скорост санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.179, ал.2,
предл.1 от ЗДвП, като същата предвижда наказване с глоба 200 лв.
Наказанието е определено в закона в абсолютен размер, което обвързва
административнонаказващия орган при наказване на нарушителя и изключва
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В
6
случая именно такова наказание е наложено на О. и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено в тази част.
Въпреки обстоятелството, че жалбоподателят е представляван в
съдебното производство от адвокат и е доказал направени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение /видно от приложения договор за
правна защита и съдействие от 06.12.20211г/, разноски не се претендират и
съдът не присъжда такива.
Присъждане на възнаграждение не претендира и другата страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.5, вр. ал.3, т.2 и ал.9, вр.
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №№19-1158-002119/31.05.2019г.,
издадено от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, в частта, в
която на П. М. О. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба 100 /сто/ лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/ месеца за нарушение на
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №№19-1158-
002119/31.05.2019г., издадено от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – гр.
Перник, в частта, в която на П. М. О. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7