Р Е
Ш Е Н
И Е
№ _________ / 17.01.2012 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
На четиринадесети декември през две
хиляди и единадесета година
В публичното заседание в следния
състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Йорданка Делчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия
Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2447 по описа за 2011 година; за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
от Ф.Я.Я. с ЕГН ********** ***; против „Хранмаш инженеринг” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. „Васил
Левски” № 2 /цех за производство на метални изделия/, представлявано от Илко
Георгиев Белчев; обективно съединени искове с правно основание чл.215 от КТ.
Ищецът
твърди, че работил по трудов договор в ответното дружество от 15.08.2006 г. до
07.06.2010 г. Във връзка с изпълняваната от него работа, той бил командирован в
чужбина, през периодите както следва: 09.10.2008 г. – 29.12.2008 г. в гр.
Актобе, Казахстан; 05.01.2009 г. – 13.02.2009 г. в гр. Актобе, Казахстан; и
21.07.2009 г. – 11.09.2009 г. в гр. Алмаати, Казахстан. За тези периоди
следвало да му бъдат изплатени командировъчни разходи, съгласно Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, които разходи възлизали на
сумата от общо 9 900,21 лв. Ответникът отказвал да изплати на ищеца тази
сума, предвид на което се иска, съдът да постанови решение, с което го осъди,
да заплати на ищеца сумата от общо 9 900,21 лв., дължима за командировки в
чужбина, както следва: 5 917 лв. за периода 09.10.2008 г. – 29.12.2008 г.
в гр. Актобе, Казахстан; 1 483,21 лв. за периода 05.01.2009 г. –
13.02.2009 г. в гр. Актобе, Казахстан; и 2 500 лв. за периода 21.07.2009 г. – 11.09.2009 г. в гр. Алмаати,
Казахстан; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, като му присъди и направените по делото разноски. Ищецът се
представлява от пълномощник в с.з., който подържа предявените искове и иска
уважаването им изцяло като основателни и доказани. Ответникът не изпълнил
задълженията си по чл.190 от ГПК, при което следвало приложението на чл.161 от ГПК. Той не представил и доказателства за това, че на ищеца е била заплатена
първата от процесните суми. За заплащането й сочело единствено вещото лице, но
то установило, че в РКО за същата не е посочен период на командировката, както
и не било ясно дали подписът е на ищеца. Не можело да се твърди, че друг
работодател е изпратил ищеца в процесните командировки, при положение, че той е
в трудово правоотношение с ответника. За същото не се събрали и доказателства.
Процесуалният представител на ищеца уточнява, че претендираните суми
представляват дневни разходи.
Ответникът не
депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК. В с.з. той се
представлява от пълномощник, който оспорва предявените искове и иска
отхвърлянето им изцяло, като неоснователни и недоказани. Сочи, че не е изпълнил
задължението си за представяне на документи по делото, т.к. те не били при
него, а при бившата съпруга на управителя на ответното дружество, която
развивала същата дейност, но под друга фирма. Нелогично било да се приеме, че
работниците на свои разноски са ходили в командировките, което им било
заплатено от другата фирма, която ги била и командировала. Обстоятелството, че
ищецът се е водил на работа при ответника, се използвало недобросъвестно, за да
получат повторно плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Регистрацията
на ответното дружество в търговския регистър се установява от приложено
извлечение от 01.08.2011 г. от същия. По категоричен начин по делото се
установи, че през периодите на процесните три командировки страните по делото
са били в трудово правоотношение, което обстоятелство не се и оспорва от
ответника. Видно от представеното извлечение от трудовата книжка на ищеца –
стр. 8 и 9, той е прослужил при ответника времето от 15.08.2006 г. до
07.06.2010 г. Страните са сключили трудов договор № 82/15.08.2006 г., изменен с
допълнително споразумение от 01.01.2009 г. С последното, считано от същата
дата, са уговорени изменения на трудовия договор – място на работа – отдел цех
заготовъчен, длъжност „заварчик”, за неопределено време, при пълно работно
време от 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение от 240 лв., с периодичност
на изплащане един път месечно, и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж при работодателя.
Допълнителното споразумение е подписано от двете страни по него. На името на
ищеца е издадена виза от Република Казахстан валидна за периода 06.10.2008 г. –
30.09.2009 г., считано до когато му е издадено и свидетелство за регистрация №
********* на временно пребиваващ в РКазахстан. Визата се установява от
представено извлечение от паспорт на ищеца /стр.4/, видно от стр. 5,6 и 7 от
което са и печати за задграничните му пътувания, най-ранният от които с дата
09.10.2008 г., а най-късният – 12.09.2009 г. Ответникът бе задължен, на
основание чл.190 ал.1 от ГПК, да представи командировъчните заповеди на ищеца
относно процесните му командировки, личното му трудово досие, както и РКО, с
която му е била заплатена сумата за първата командировка, като му бе указана
последицата по чл.161, вр. чл.190 ал.2 от ГПК. Ответникът не изпълни това си
задължение.
По искане на ищеца, по делото бе
назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чиито първоначално и
допълнително заключения съдът приема като компетентно и безпристрастно дадени.
Вещото лице, след проверка на материалите по делото и в
счетоводството на ответника, е установило, че при ответника за
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявените обективно съединени искове:
По
категоричен начин по делото се установи, че страните по делото – ищецът като
работник, а ответникът като работодател - са били в трудово правоотношение през
периодите на процесните командировки, а именно през времето от 09.10.2008 г. до
11.09.2009 г. Това обстоятелство не е и спорно по делото, както не се и спори,
че през процесните три периода, ищецът действително е бил в командировки в Република
Казахстан, както следва: 09.10.2008 г. – 29.12.2008 г. в гр. Актобе; 05.01.2009 г.
– 13.02.2009 г. в гр. Актобе; и 21.07.2009 г. – 11.09.2009 г. в гр. Алмаати. Последното се установява по делото и от представеното
извлечение от паспорта му, сочещо на издадена му виза от Република
Казахстан валидна за периода 06.10.2008 г. – 30.09.2009 г., считано до когато
му е издадено и свидетелство за регистрация на временно пребиваващ в РКазахстан;
като печатите за задграничните му пътувания са в периода 09.10.2008 г. –
12.09.2009 г. Основният спорен въпрос по делото е, дали именно ответното
дружество е изпратило ищеца в процесните три командировки. Съдът приема
отговорът на този въпрос за положителен, предвид съвкупния анализ на събрания
по делото доказателствен материал, във връзка с доказателствената тежест в
процеса, както и предвид неизпълненото от ответника задължение по чл.190, вр.
чл.161 от ГПК. Ответникът не доказа възражението си, че ищецът е бил изпратен
от друго дружество в процесните командировки; не представи командировъчните
заповеди на ищеца относно същите, нито личното му трудово досие. В същото време
не спори, че именно самият той се явява работодател на ищеца през време на
командировките. Така във връзка с чл.121 ал.1 от КТ, съдът приема, че именно
ответникът е бил работодателят, командировал ищеца през процесните три периода
за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му
работа. Ето защо и на основание чл.215 от КТ, вр. чл.15 ал.1 от НСКСЧ, именно
ответното дружество е задължено да изплати на ищеца дневни пари за трите
командировки. Евентуалните уговорки между ответника и друго дружество относно
тези командировки, не освобождават първия от цитираното му задължение. Нещо
повече, установи се по делото, въпреки ответното възражение в гореизложения
смисъл, че за първата от процесните командировки – именно ответникът е издал
командировъчна заповед на ищеца от
08.10.2008 г., за която му е изплатил сума от 5 917,02 лв. – с РКО без
номер и дата, но с подпис на получил. Тази сума е формирана, съобразно изискванията
на наредбата и нейното приложение № 2, вр. §1 т.34 от ДР на ЗКПО - равняваща се
на двукратния размер на сумата от 2 958,51 лв. Изложеното съдът приема за
установено по делото от първоначалното и допълнително заключение на назначената
по делото експертиза. Така, доколкото за първата от командировките си, ищецът е
получил от ответника изцяло дължимата му сума за дневни пари – по първият от
предявените обективно съединени искове следва да се отхвърли като
неоснователен. Предвид кредитираните от съда заключения на вещото лице,
неоснователна се явява ищцовата претенция, единствено поради факта, че
ответникът не е представил РКО за тази сума, то на основание чл.190, вр. чл.161
от ГПК, да се уважи този му иск. Останалите два иска за последните две
командировки на ищеца, като основателни и доказани следва да се уважат изцяло.
Предвид гореизложените съображения, ответникът е задължен, да изплати на ищеца
следващите му се за същите дневни пари, което той не е сторил. Назначената по
делото експертиза изчисли техния размер, съобразно изискванията на наредбата и
нейното приложение № 2, вр. §1 т.34 от ДР на ЗКПО, както следва - за втората командировка през периода 05.01.2009
г. – 13.02.2009 г. - 2 966,42 лв. /1483,21 лв. х 2/; за третата
командировка за периода 21.07.2009 г. – 11.09.2009 г. – 3 818,16 лв. /1 909,08
лв. х 2/. Ищецът претендира да му се заплатят по-малки размери от така
изчислените от вещото лице, предвид на което тези два иска следва да се уважат
в предявените им размери.
Предвид
изложените съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
суми за дневни пари за командировки в чужбина, както следва – през периода 05.01.2009 г.
– 13.02.2009 г. в гр. Актобе, Казахстан, сумата от 1 483,21 лв.; и през
периода 21.07.2009 г. – 11.09.2009 г. в гр. Алмаати, Казахстан, сумата от 2 500
лв.; ведно със законните лихви върху всяка от сумите поотделно от датата на
предявяване на исковете 01.08.2011 г. до окончателното им изплащане; като искът
за сумата от 5 917 лв., представляваща дневни
пари за командировка през периода 09.10.2008 г. – 29.12.2008 г. в гр.
Актобе, Казахстан; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски,
съобразно уважените обективно съединени искове /чл.78 ал.1 от ГПК/, а именно в
общ размер на 128,75 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса по уважените
обективно съединени искове в общ размер от 159,33 лв., както и сумата от 80
лв., изплатена от бюджетните средства на съда за възнаграждение на назначената
и изслушана по делото експертиза/чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.1 от ГПК/.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Хранмаш
инженеринг” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Хасково, бул. „Васил Левски” № 2 /цех за производство на метални изделия/,
представлявано от Илко Георгиев Белчев; ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Я.Я. с ЕГН ********** ***;
суми за дневни пари за командировки в чужбина, както следва – през периода
05.01.2009 г. – 13.02.2009 г. в гр. Актобе, Казахстан, сумата от 1 483,21 лв.; и през периода
21.07.2009 г. – 11.09.2009 г. в гр. Алмаати, Казахстан, сумата от 2 500 лв.; ведно със законните лихви върху всяка от сумите поотделно от датата на
предявяване на исковете 01.08.2011 г. до окончателното им изплащане; както и
сумата от 128,75 лв. деловодни
разноски; като искът за сумата от 5 917 лв., представляваща дневни пари за
командировка през периода 09.10.2008 г. – 29.12.2008 г. в гр. Актобе,
Казахстан; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Хранмаш
инженеринг” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Хасково, бул. „Васил Левски” № 2 /цех за производство на метални изделия/,
представлявано от Илко Георгиев Белчев;
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса по уважените
обективно съединени искове в общ размер от 159,33
лв., както и сумата от 80 лв. за
вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
съобщаването и връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.