№ 9121
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110131640 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „...“ ЕООД, с предишно наименование
„Д." ЕООД срещу „Е.М.З.“ АД, с предишно наименование „Ч.Р. АД иск с правно основание
124 ал.1 от ГПК за установяване, че не дължи заплащане на сумата от 6054,91 лв.,
представляваща начислена сума след корекция на сметки за цена на потребена
електроенергия за периода 23.11.2020г. – 23.02.2021г. в обект с адрес: гр. ...“.
Претендира, че разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ противоречи на КРБ. Счита, че в
общите условия на ответника не е предвиден ред за уведомяване при извършване на
корекция, както се изисква от чл. 98а, ал. 6 ЗЕ. Поддържа, че отчетеното количество енергия
не е било реално подребрено. Твърди, че не е била извършвана проверка на адреса, същата
не е осъществена по реда предвиден в ПИКЕЕ и не е била установена нерегламентирана
манипулация. Оспорва вземането по размер, като сочи, че не е потребено процесното
количество електрическа енергия. Счита, че за изправността на СТЕ следва да следи и да
отговаря ответното дружество. Навежда и други подробни доводи по същество.
Ответникът оспорва предявения иск, твърди, че са спазени всички процедури
предвидени в закона, подзаконовите нормативни актове и общите условия, при които е
сключен договорът между страните при извършването на корекцията на сметките вкл. и
ПИКЕЕ, поради което сумата е дължима.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
1
Относно иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
Приложими в случая са правилата на ПИКЕЕ /ДВ. Бр. 35 от 30.04.2019г./, тъй като
корекцията е извършена на 23.02.2021г. след влизането им в сила. Същите са приети от
КЕВР въз основа на законовата делегация на чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Приемането на подзаконови нормативни актове от органи извън посочените в чл. 114 и 115
от конституцията – министерски съвет и министри, не противоречи, както твърди ищеца.
Дори чл. 2, ал. 1 ЗНА предвижда, че нормативни актове могат да се издават и от органите,
предвидени от закон, както е в случая. Действително, принципът е подзаконовите актове да
се издават от министерски съвет и министрите, но това не означава, че не са възможни
изключения. Това становище е широко прието както в теорията, така и в практиката, поради
което съдът не счита за необходимо подробното му обсъждане. Също така тук следва да се
спомене, че не става въпрос за подзаконови нормативни актове, в смисъла на наредби, за
каквито се говори в посочената от ищеца практика на конституционния съд, а за правила, за
които не важи общото изискване да бъдат издавани единствено от министерски съвет и
министри. Още повече, следва да се спомене, че приложимите за настоящото производство
разпоредби на ПИКЕЕ не са отменени като противоконституционни.
Приложими са общите условия на "Ч.Е.З България" АД, приобщени към делото,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007г., тъй като корекцията е
извършена на 23.02.2021г. преди влизане в сила на сега действащите ОУ, одобрени на
04.06.2021г.
Възражението, че общите условия на ответното дружество не отговарят на
изискванията на чл. 98а, т. 6 ЗЕ, съдът намира за неоснователно. На първо място видно от
самата разпоредба това изискване се отнася до крайния снабдител, а не до
разпределителното дружество, ответник по настоящото дело. Още повече има данни, че
същото е предприело действия за съставяне на съответстващи на новоприетите ПИКЕЕ
общи условия, като, обаче, приключването на процедурата зависи от регулационния орган -
КЕВР, който ги одобрява и който към настоящия момент бездейства. Също така настоящият
съдебен състав се присъединява към посочената от ответника практика, обективирана в
Решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, III гр., съгласно която
нарушението на чл. 98а, т. 6 ЗЕ не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Същото се
приема в Решение № 120 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 3754/2019 г. на ВКС, III г. о.; Решение
№ 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 141 от
12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 119 от 26.01.2021 г. по гр.
д. № 4124/2019 г. на ВКС, III г. о.
ПИККЕ не изисква между страните да е налице облигационно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия, тъй като електроразпределителното
2
дружество не осъществява такава услуга. Правоотношението възниква по силата на ПИКЕЕ
с електроразпределителното дружество, отговарящо за територията на която се намира
електроснабдения обект - гр. ...“, което съгласно представена по делото лицензия, издадена
от КЕВР с № Л-135-07/13.08.2004г. е „Ч.Р. АД или понастоящем „ЕРМ ЗАПАД“ АД.
Съгласно чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда
на ал. 1 ПИКЕЕ. Тоест, по приложимите ПИКЕЕ /ДВ. Бр. 35 от 30.04.2019г./ ищецът по
делото, който представлява ползвател по смисъла на §1, т.4 доп. разпоредби на ПИКЕЕ,
дължи процесната сума на ответника „ЕРМ ЗАПАД“, който се явява оператор на
съответната мрежа, а не на „Ч.И.Б.“ АД. Така се приема и в Решение № 77 от 30.05.2022 г.
по гр. д. № 2708/2021 г. на ВКС, III г.о. – налице е законово основание за
електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за
минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа
енергия.“ В този смисъл са още и следните решения на ВКС: Решение № 55 от 30.05.2022 г.
по гр. д. № 1421/2022 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр. д. №
3817/2021 г/ на ВКС, IV г.о., Решение № 85 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г. на ВКС,
IV г.о. и др.
Отговорността по ПИКЕЕ за корекция е безвиновна, обективна отговорност, която е
въведена чрез изрично предвидени текстове в нормативен акт. Следователно не се изисква
установяване на нерегламентирано въздействие, каквото ищецът твърди да липсва, както и
вина за такава. Така приема и константната практика на ВКС в Решение № 118/18.09.2017г.
по т.д. № 961/2016г.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, І т. о.;
Решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 115 от
20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 350 от 29.06.2018г. по т.
д. № 941/2018 г., ВКС, I т. о.
От доказателствата по делото се установява, че на 23.02.2021г. служители на „ЕРМ
ЗАПАД“ АД, съвместно с представители на Комисията за защита на потребителите- св. М.
Б., извършили проверка на електромера /средство за търговско измерване/, обслужващ
горепосоченият адрес, водещ се по партида с титуляр ищеца, за което бил съставен приетия
като доказателство по делото констативен протокол № 1026320/23.02.2021г. Протоколът е
съставен съгласно правилата на чл. 49, ал. 1- 4 от ПИКЕЕ, включително и в присъствието на
свидетел, който не е служител на оператора, според правилото на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. В
протоколът е отбелязано, че управителя на ответното дружество, с тогавашно наименование
„Д.“ ЕООД – Я. Алексов е присъствал на проверката и го е подписал, като същото се
установява от показанията на свидетелите Б. и Трифонов. В случая не се намираме в
хипотезата на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ и съответно не е необходимо изпращане на препис от
съставения констативен протокол на осн. чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ. Въпреки това видно от
приложено по делото писмо от 25.02.2021г. и обратна разписка към него ищецът е бил
уведомен отново писмено за изготвения протокол. В тази връзка възраженията му касаещи
незнанието за извършената проверка и съставянето на констативен протокол са очевидно
3
неоснователни и граничещи със злоупотреба с право.
В протокола са отразени състоянието и показанията към момента на проверката на
електромера, като е посочено че липсват пломби на щита на електрическото табло, на
капачката на клемния блок на електромера, както и че пломбите и холограмните стикери на
големия капака на електромера са нарушени. В него е вписано, че е монтиран изправен
електромер, който вече отчитал точно преминаващата електроенергия. От констативен
протокол № 76/11.03.2021г. на БИМ се установява, че е осъществен достъп до вътрешността
на електромера, на лицевата страна на електронната платка, съответно точките JJ2- I JJ2+,
както и JJ3- I JJ3+, свързващи посредством проводници платка с вторичните токови бобини
на фази S и Т, две по две са окъсени с помощта на припой. Това според заключението на
допуснатата СТЕ води до непълно отчитане на потребената електрическа енергия, т.е
грешка при отчитането извън допустимата.
С оглед гореописаното съдът намира, че проверката е извършена по реда и правилата
на чл. 49 от ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 50, ал. 1, б. а) ПИКЕЕ в случаите, когато при метрологичната проверка
се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, какъвто е процесния, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода
от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като: при средство за търговско измерване,
измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се
изчислява, като измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита
класът на точност на средството за търговско измерване. С оглед горното,тъй като
последното засичане е било извършено на 06.11.2020г., правилно е определен периода от
23.11.2020г. - 23.02.2021г., като по-краткия тримесечен такъв, за който е направена и
корекцията.
Съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ преизчислените количества електрическа енергия по
ал. 1 ПИКЕЕ се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи,
определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови
оператор. Пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи
на „Ч.Е.З“ АД са определени съгласно Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на КЕВР. Така са
изчислени и процесните суми, за които е издадена фактура № **********/14.04.2021г.,
което се констатира и от отговор на задачи 2 и 3 от изготвената СТЕ.
Видно от писмо от 14.04.2021г., с приложени към него справка и фактура, както и от
обратна разписка към него ищецът е бил уведомен за извършената корекция съгласно
правилата на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ, противно на твърдяното от него.
С оглед горното съдът намира, че корекцията е извършена по реда и правилата на
4
ПИКЕЕ и съответно е реализиран фактическият състав, даващ възможност на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на сметката на ползвателя на мрежата.
Възражението, че не е доставена и ползвана електрическа енергия в претендирания
обем също е неоснователно. При осъществяване на корекционна процедура по ПИКЕЕ не се
начислява реално потребено количество електрическа енергия, а се формира размер
съгласно методиката на ПИКЕЕ. Както се посочи по-горе, същата е била съобразена и
начислената сума отговаря на формулата на ПИКЕЕ, съгласно изготвената СТЕ.
Възраженията относно неизправност на средството за техническо измерване съдът
намира за неоснователни. Видно от констативния протокол електромерът е бил изправен
към датата на монтирането му и към датата на демонтиране все още не е изтекъл срока за
проверка, предвиден в Заповед А-616/11.09.2018г. на ДАМТН. С оглед горното съдът
намира, че няма основания да се приеме, че СТИ е дефектирало без върху него да е била
осъществена външна намеса.
Останалите възражения на ищеца съдът намира за абсолютно неотносими към
предмета на делото, поради което не намира за необходимо да ги обсъжда.
Следва да се допълни, че ищцовото дружество, като юридическо лице, няма
качеството на потребител по смисъла на ЗЗП и европейското законодателство, поради което
не се ползва от подобна закрила.
Предвид изложеното и доколкото съдът достигна до извод, че е налице надлежно
упражнено право на едностранна корекция на сметката на потребителя, предявеният иск е
неоснователен относно вземането обективирано във фактура № 2092015/14.04.2021г. в
размер на 5988,91 лв. и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото ответникът, в чиято тежест се пада, не проведе доказване относно
дължимостта на суми по фактури № 3363524 и №2092012, които и не са били приложени по
делото, съдът намира, че следва да уважи иска за разликата над 5988,91 лв. до размера от
6054,91 лв. или за 66,00 лв. Още повече следва да се спомене, че въпросните суми за
потребена електрическа енергия се дължат не на електроразпределителното дружество,
което е ответник по настоящото дело, а на дружеството, продаващо електрическа енергия на
крайния потребител.
Относно разноските по делото:
Предявен размер: 6054,91 лв.; Уважена част: 66,00 лв.; Отхвърлена част: 5988,91 лв.
Разноски на ищеца: 620 лв. – адвокатски хонорар, което не подлежи на намаляване,
тъй като е в минимален размер определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 МРАВ, и
242,19 лв. държавна такса или общо 862,19 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК дължима е
сумата от 9,40 лв., съответно на уважената част от иска.
Разноски на ответника: депозит за СТЕ – 400 лв., депозит за свидетел – 30 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25
5
НЗПП в размер на 360 лв., поради изключителната правна и фактическа сложност на делото,
с оглед въведените многобройни неоснователни оплаквания от страна на ищеца или общо
790 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължима е сумата от 781,39 лв., съответно на
уважената част от иска.
Тъй като по настоящото дело са налице данни за извършено престъпление от общ
характер както по чл. 234в. от НК, така и по чл. 194 и сл. от НК и с оглед сигналната
функция на съдилищата, настоящият състав намира за необходимо да изпрати препис от
материалите по делото до Софийска районна прокуратура.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, че
„...“ ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., представлявано от Я. Г.
А., не дължи на „Е.М.З.“ ЕАД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ....,
заплащането на сумата от 66,00 лв. по фактура № 2092012/14.04.2021г. и по фактура №
2092015/14.04.2021г., представляваща цена за електроенергия по партида с кл. №
540005563040.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК от „...“ ЕООД,
с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., представлявано от Я. Г. А., за
признаване за установено спрямо „Е.М.З.“ ЕАД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ...., че не дължи заплащането на сумата от 5988,91 лв. по фактура №
3363524/14.04.2021г., като за цена на електроенергия, коригирана въз основа на констативен
протокол 1026320/23.02.2021г. и за периода 23.11.2020г. – 23.02.2021г. в обект с адрес: гр.
...“.
ОСЪЖДА „Е.М.З.“ ЕАД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., да
заплати на „...“ ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...,
представлявано от Я. Г. А., на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на
9,40 лв.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...,
представлявано от Я. Г. А., да заплати на „Е.М.З.“ ЕАД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
6
управление: гр. ...., на основание чл.78 ал. 3 от ГПК разноски по делото в размер на 781,39
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от материалите по делото, ведно с решението, да се изпратят до
Софийска районна прокуратура.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7