Р е ш е н и е
№ 322 / 19.5.2023г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито
заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Радослава Манова, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 447 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на лишения от свобода И.Х.Д.,*** против Заповед №
Л-555/03.05.2023 г. на началника на Затвор – Пазарджик, с която му е наложено
наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваната
заповед, като незаконосъобразна. Поддържа жалбата си и лично в проведените
съдебни заседания. Сочи доводи за нейната незаконосъобразност.
Ответникът по оспорването – началника на Затвор –
Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното
съдебно заседание и в представена писмена защита. Излага съображения за правилността и законосъобразността на заповедта.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена
в законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно: лице,
лишено от свобода, на което е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна:
От събраните доказателства безспорно се установи
следната фактическа обстановка:
На 13.04.2023 г. в двора на затворническото общежитие
към Затвор – Пазарджик жалбоподателят и лишеният от свобода С.А.Й. са играли на
игра, при която са правели лицеви опори. По време на играта е възникнал спор и
жалбоподателят е поканил Й., да се качат в килията му и там да се разберат.
Вътре в килията жалбоподателят е ударил Й. по устата, при което устната му е
прокървяла. На свой ред Й. е ударил жалбоподателя по носа и го е зачервил.
Надзирателят И. Б. С. ги е наблюдавал по време на играта и в последствие ги е
последвал в килията. Чул е, че се карат на висок глас и след като ги е разпитал
е установил реализираното сбиване. По този повод е изготвил докладна записка и
е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. След като му е дадена
възможността да представи обяснения е издадена обжалваната заповед. В нея са
изложени мотиви, с които се приема за установено, че жалбоподателят е участвал
в сбиване, като от правна страна са посочени като нарушени разпоредбите на чл.
96, т. 3 и 4, чл. 97, т. 4, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 7 от ЗИНЗС, поради
което и на основание чл. 101. т. 7, във връзка с чл. 102 и чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“
за срок от 7 денонощия.
Посочените разпоредби предвиждат следното:
Чл. 96. Лишените от свобода са длъжни да:
3. спазват установените за тях правила;
4. изпълняват точно нарежданията и заповедите на
съответните длъжностни лица;
Чл. 97. Лишените от свобода не могат да:
4. упражняват физическо или психическо насилие,
включително за решаване на възникнали конфликти помежду им;
Чл. 100. (1) Дисциплинарно нарушение е деяние
(действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което
се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо
увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
(2) За дисциплинарно нарушение се смята:
1. неспазване на реда и дисциплината в помещенията или
на работното място;
7. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) физическа саморазправа
с лишени от свобода или служители, както и закана за такава;
Чл. 102. (1) При определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение,
отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и
здравословното му състояние.
(2) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017
г.) Дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при
извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при
системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
7.02.2017 г.) С оглед на здравословното състояние на нарушителя изпълнението на
наложеното дисциплинарно наказание може да бъде отложено до оздравяването му.
Чл. 105. (1) Преди налагане на наказанието
задължително се изслушва нарушителят.
При така установените по делото факти е видно, че са
налице изложените в заповедта фактически основания и точно са посочени правните
такива (цитирани по-горе).
По делото не остана място за съмнение, че
жалбоподателят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Той е упражнил
физическо насилие, за да разреши възникнал спор с друг лишен от свобода.
Разпитаните свидетели, включително очевидецът С.Й., безспорно установяват, че е
било налице сбиване, като този факт се подкрепя и от събраните писмени
доказателства, включително от документите, съставени при медицинския преглед на
двамата лишени от свобода, извършен непосредствено след процесния случай.
Видно от съдържанието на цитираните по-горе разпоредби
на чл. 102, ал. 2 във връзка с чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС дисциплинарното
наказание „изолиране в наказателна килия“, предвидено в чл. 101, т. 7 от същия
закон, може да се налага в случаите, (какъвто е настоящия) при които
нарушението се изразява във осъществена „физическа саморазправа с лишени от
свобода“. Следователно, правилно е наложено наказанието „изолиране в
наказателна килия“.
Независимо от това, съдът намира, че с оглед събраните
по-делото доказателства срокът на наложеното дисциплинарно наказание е
несправедливо дълъг:
Приложеният срок от 7 дни е средния, предвиден в
закона, който сочи максимално възможен срок на това наказание от 14 дни.
В обжалваната заповед, като единствен аргумент за
определяне на срока от 7 дни е липсата на самокритичност на жалбоподателя по
отношение на извършеното нарушение. По делото беше представена и друга заповед
за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя но съдът намира, че тя
не следва да бъде вземана предвид като утежняващо обстоятелство, тъй като се
отнася до нарушение, евентуално извършено от жалбоподателя в по-късен момент -
на 15.04.2023 г.
Действително, жалбоподателят не е признал извършването
на нарушението но това единствено обстоятелство не е достатъчно да обуслови
срок на изтърпяване на наказанието в рамките на средния предвиден в закона.
Освен това той няма други дисциплинарни наказания (преди процесното).
От друга страна следва да се има предвид, че
независимо, че е налице дисциплинарно нарушение, наказуемо с наказанието
„изолиране в наказателна килия“, то не е твърде тежко: Действително е имало
физическа саморазправа но тя не е била тежка такава. Изразявала се е само в отправянето на един
единствен удар от страна на жалбоподателя по С.Й.. Безспорно е също, че този
удар е причинил незначително нараняване на Й. – прокървяване на долната устна с
отпечатък от зъби. Освен това еднократната размяна на удари е станала със
съгласието на Й., който доброволно е отишъл в килията за да разрешат спора,
(макар и не по установения ред).
С оглед на тези съображения съдът намира за справедлив
срок на наказанието от 3 дни. Изтърпяването на наказание от жалбоподателя в
посочения по-кратък срок е достатъчно и ще служи за превенция по отношение на
него на бъдещи дисциплинарни нарушения. От друга страна по-дългото наказание за
извършеното не твърде тежко дисциплинарно нарушение би имало отрицателен ефект и
би оставило жалбоподателя с чувството за несправедливост.
Затова обжалваната заповед следва да бъде изменена с
намаляване на срока на дисциплинарното наказание.
Безспорно е, че процесуалният закон позволява на съда
да постанови изменение на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия“. Независимо, че тази възможност не е предвидена
изрично в относимата разпоредба на чл. 111, ал. 6 от ЗИНЗС, то безспорно
възможността за изменение на обжалваната заповед следва от АПК, който е
приложим субсидиарно по отношение на ЗИНЗС. Освен това е нелогично съдът да има
крайните правомощия да потвърди или да отмени заповедта но не и междинното
такова – да я измени, когато прецени, че не е съобразена с тежестта на
извършеното дисциплинарно нарушение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Изменя Заповед № Л-555/03.05.2023 г. на Началника на
Затвор – Пазарджик, с която на лишеният от свобода И.Х.Д.,***, е наложено
дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“,
като намалява срока на наложеното дисциплинарно наказание от 7 денонощия на 3
денонощия.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
подавана чрез настоящия едноличен състав на съда пред тричленен състав на
Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на препис от
настоящото решение.
Съдия: /п/