ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№601
гр.Хасково, 04.08.2022г.
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на четвърти август през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като разгледа докладваното адм. дело №98 по
описа за 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.213 от Закон за устройство на територията ЗУТ), във вр. с чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба от Д.И.Г. и Д.Х.Г. ***, подадена чрез пълномощник, против Разрешение за
строеж №125/01.12.2021г., издадено от Главен архитект на Община С., с което на
основание чл.48 ал.4 от ЗУТ, чл.147 ал.1 т.7 от ЗУТ, архитектурен проект и
конструктивно становище, се разрешава строеж: „Плътна ограда с височина 2,20
към съседните имоти, разположена изцяло в имота на възложителя“, с
местонахождение: УПИ XII-293 в кв. 223 по
ПРЗ на гр. С. ПИ с идентификатор 65677.702.293 по КК на гр. С., с възложители Г.М.Г.
и М.Г. ***; С.Г.Т. ***; Г.А.Г. ***2; В.А.Г. ***.
Оспорващите твърдят,
че са собственици на поземлен имот с идентификатор 65677.702.292 с площ от 283
кв.м., находящ се в гр. С., ***, ведно с
построените в него жилищна сграда-еднофамилна и сграда – селскостопанска, който
имот бил в съседство с поземлен имот с идентификатор 65677.702.293, находящ се
в гр. С., ***, собственост на Г.М.Г..*** издала обжалваното разрешение
за строеж на Г.М., но не уведомила за издаването на същото заинтересованите
лица, в случая оспорващите. Навеждат се доводи, че при издаване на оспореното
разрешение за строеж били допуснати нарушения на нормативно регламентираните
процесуални изисквания по чл.26, чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК – в качеството им
на заинтересовани лица по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ, във връзка с чл.48
ал.3 и ал.4 от ЗУТ, жалбоподателите не били уведомени за образуваното
административно производство, като по този начин били лишени от законово
гарантираната им възможност да участват в това производство и да упражнят
съответните процесуални права. Издаденото разрешение за строеж не им било
съобщено при условията и по реда на АПК, съгласно изискването на чл.149 ал.1 от ЗУТ. Сочи се, че оплакванията им за несъответствие с изискванията по чл.48 ал.3
и ал.4 от ЗУТ се основавали на неспазени отстояния от оградата до притежаваната
от тях жилищна сграда, както и че не били уведомени по надлежен ред за
издаването на това разрешение за строеж. По подробно изложените в жалбата
съображения се моли за отмяна на издаденото разрешение за строеж, като незаконосъобразно.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от
Закон за адвокатурата, както и на деловодните разноски, направени от
оспорващите.
В съдебно заседание
пълномощникът на Д.И.Г. моли да бъде взето предвид всичко изложено в жалбата.
От събраните по делото доказателства, нотариални актове, заключение на вещо
лице, се установило по един безспорен и категоричен начин, че процесното
разрешение за строеж е незаконосъобразно. Моли се за отмяна на същото и
присъждане на разноски.
Ответникът – Главен
архитект на Община С., в представено по делото писмено становище моли жалбата
да бъде оставена без разглеждане, като навежда доводи, че същата била
недопустима, поради факта, че била подадена от лица без правен интерес.
Евентуално, в случай, че се приеме жалбата за допустима, се моли да се
постанови решение, с което същата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Моли за присъждане на всички разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се уважи жалбата, се прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако надвишава минималния
размер, определен в Наредбата за адвокатските възнаграждения и се моли същият
да бъде намален до минималния, съгласно същата наредба. В представени чрез
процесуален представител писмени молби се моли жалбата да бъде оставена без
разглеждане като недопустима, алтернативно да бъде отхвърлена като
неоснователна. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се
и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че
жалбоподателите са ангажирали процесуален представител и претендираното
възнаграждение е над минималния размер, определен съгласно наредбата за
адвокатските възнаграждения.
Заинтересованата
страна Г.М.Г., чрез пълномощник моли да бъде отхвърлена подадената жалба.
Претендира присъждане на направените разноски, съгласно представен списък. При
евентуално уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. В представени писмени бележки навежда подробни съображения за
недопустимост на жалбата, алтернативно моли да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Заинтересованите
страни М.Г.А., С.Г.Т. и В.А.Г., чрез пълномощника си адв. К., в представени
писмен отговор на жалба и в писмена молба излагат подробни съображения, въз основа
на които твърдят, че Д.И.Г. и Д.Х.Г. не са активно легитимирани да оспорят
процесното разрешение за строеж, поради което жалбата е недопустима и са налице
основания за прекратяване на производството. Алтернативно се излагат
съображения за неоснователност на жалбата. Молят за присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, като съобрази
становищата на страните и приложените писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №1, том I,
рег. №6, дело №1 от 2001г., М. Д. Т. и И. К. Т. продават на Д.И.Г. и Д.Х.Г. следния недвижим имот:
незастроен парцел XI, находящ се в гр. С., обл.
Хасковска, образуван за имот планоснимачен номер №272 в квартал 223 по
регулационния план на града, утвърден със Заповед №602/22.11.1993г., целият от
275 квадратни метра, при посочени съседи на парцела.
Съгласно Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по реда на Закона за общинската собственост,
сключен на 07.08.2006г. между Община С., наричана за краткост „продавач“ и от
друга страна Д.И.Г. и Д.Х.Г., наричани за краткост „купувачи“, „продавачът“
продава на „купувача“ следния недвижим общински имот, находящ се в гр. С.,
Хасковска област, а именно: 7/278 идеални части от дворно място, представляващо
УПИ XI-272, в кв.223, по действащия план на гр. С., одобрен със
Заповед №602/22.11.1993г., представляващи присъединена част към поземлен имот с
планоснимачен имот №272 – собственост на купувача с нотариален акт
№1/02.01.2001г. за образуването на УПИ XI-272,
кв.223 при посочени граници на урегулирания поземлен имот.
Представена е
Комбинирана скица за проектиране №816/23.11.2021г. на урегулиран поземлен имот XI, кв.223 по ПУП-ПРЗ, ПИ с идентификатор №65677.702.292
по КК на гр. С., находящ се в гр. С., ЕКАТТЕ: 65677, Община С., област Хасково
по кадастрална карта, одобрена със Заповед №РД-18-107 от 13.12.2016г. на
Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра, гр. С., с адрес: ***, площ по
кадастрална карта: 283 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор:
кв.223 п. XI пл. №3272, с посочени собственици: Д.Х.Г. и Д.И.Г..
Видно от Нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба №86, том II, дело 536/94г., продавачките А.
Г. Г. и З. Г. Я. продават на Г.А. В.
и съпругата му И. Д.
В. собствения си недвижим имот, а именно: самостоятелен
урегулиран парцел XII, находящ се в град С.,
образуван за имот планоснимачен номер 263, в квартал 223 по плана на С.,
утвърден със Заповед №602/22.11.1993г., с площ от 420 квадратни метра, ведно с
построените в него едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка, при
посочени съседи.
Съгласно Нотариален
акт за дарение на недвижим имот №4, том VII, рег. №7239, дело №1171/2007г., Г.А.
В. и И. Д. В. даряват на внука си
Г.М.Г. своите ¾ идеални части, притежавани при режима на семейна
имуществена общност, от следния недвижим имот, находящ се в гр. С. на ***, а именно урегулиран поземлен имот XII-263, в квартал 223 по действащия план на гр. С.,
одобрен със заповед №602/22.11.1993г., целият урегулиран поземлен имот с площ
от 446 кв. м., без построените в имота едноетажна жилищна сграда и стопанска
постройка, при посочени граници и съседи на урегулирания поземлен имот.
По делото е представено
Удостоверение за наследници изх. №1176 от 24.11.2021г., в което са посочени
наследници по закон на Г.А. В., починал на
07.12.2009г., както и Удостоверение за наследници изх. №1192 от 29.11.2021г., в
което са посочени наследници по закон на И.
Д. В., починала на
31.05.2013г.
Приложени са
Удостоверение от 16.11.2015г. по ЧГД №619/2015г. на Районен съд – гр. С. и
Удостоверение изх. №4844 от 13.12.2021г. на Районен съд - С. по частно гражданско
дело №20215620100918/2021г., с които се удостоверява вписване в особената книга
при съда за отричане от наследство отказа на Г.А.Г. от наследството, останало след смъртта на А. Г.А., починал на 20.08.2015г., съответно от
наследството, останало след смъртта на Тодорка Николова А., починала на
02.10.2021г.
Видно от Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №6, том V, рег. №7553, дело
№628/2021г., М.Г.А., С.Г.Т. и В.А.Г. продават на съсобственика си Г.М.Г.
притежаваните от тях по 1/12 идеални части или общо притежаваните от тях
¼ идеални части от следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор 65677.702.293 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град С., Община С., Област Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-107 от
13.12.2016г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот е от 23.09.2021г., с административен адрес: гр. С., ***, с площ по скица от 438 квадратни метра, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план
3263, квартал 223, парцел XII, при посочени
граници на поземления имот.
Представена е и
Комбинирана скица за проектиране №803/19.11.2021г. на урегулиран поземлен имот XII, кв. 223 по ПУП-ПРЗ, ПИ с идентификатор №65677.702.293
по КК на гр. С., находящ се в гр. С., ЕКАТТЕ: 65677, Община С., област Хасково
по кадастрална карта , одобрена със Заповед №РД-18-107 от 13.12.2016г. на
Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра, гр. С., с адрес: ***, площ по
кадастрална карта: 438 кв. м., трайно предназначение: урбанизирана територия,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор:
кв.223 п. XII пл. №3263, собственици: 1. Наследници на Г.А. В., 2. Г.М.Г., 3. Наследници на И.
Д. В..
Със Заявление за
издаване на разрешение за строеж без одобряване на инвестиционни проекти
/чл.147 от ЗУТ/ регистрационен индекс В-7460/29.11.2021г. в Община С., подадено
от Г.М.Г., С.Г., М.Г., Г.Г. и В.Г.,***, се моли на основание чл.147 от ЗУТ да
бъде издадено разрешение за строеж за строителство на плътна ограда.
От Главен архитект
на Община С. е издадено оспореното в настоящото производство Разрешение за
строеж №125/01.12.2021г., с което на основание чл.48 ал.4 от ЗУТ, чл.147 ал.1
т.7 от ЗУТ, арх. проект и констр. становище, се разрешава строеж: „Плътна
ограда с височина 2,20 към съседните имоти, разположена изцяло в имота на
възложителя“, с местонахождение: УПИ XII-293 в кв. 223 по ПРЗ
на гр. С. ПИ с идентификатор 65677.702.293 по КК на гр. С., с възложители Г.М.Г.
и М.Г. ***; С.Г.Т. ***; Г.А.Г. ***2; В.А.Г. ***.
По делото е
назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението, по въпрос 1
вещото лице прави следния извод: на място не установило осъществено
строителство на ограда, чието изграждане е разрешено с оспорваното РС
№125/01.12.2021г. между УПИ XII-293 в кв. 223 по
ПРЗ на гр. С. с идентификатор 65677.702.293 по КК на гр. С. и УПИ XI-292 в кв. 223 по ПРЗ на гр. С. с идентификатор
65677.702.292 по КК на гр. С.. Съгласно одобрените инвестиционни проекти се
предвижда изграждане изцяло в имота на възложителя на монолитна плътна ограда –
стоманобетонови носещи елементи (колони, основа и пояси) и тухлена 12 см.
зидария, обработена с гладка мазилка. Проектираната височина на плътната част е
до 2,2 м. Обектът е проектиран, одобрен и е издадено РС съгласно постановките
на чл.48, ал.3, 4 и 5 ЗУТ.
По въпрос 2 вещото
лице прави извод, че няма и не е възможно да има разстояние от оградата в УПИ XII-293, чието изграждане е разрешено с оспореното РС №
125/2021г. и жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 65677.702.292.1,
собственост на жалбоподателите, изградена с РС №41/2007г. По северната фасада
на съществуващата жилищна сграда в УПИ XI-292
има изпълнен един прозорец на санитарно помещение, а не на жилищни помещения.
Прозорецът е на височина 2,2 м. спрямо нивото на тротоара и гледа към съседния
ПИ с идентификатор 65677.702.293 по КК на гр. С.. Прозорецът не отговаря на одобрените
строителни книжа. Вещото лице сочи, че не установило приложено съгласие на
собствениците на съседен УПИ XII-293 за изграждане
на „временен отвор за осветление и вентилация“. При реализирането на
оспорваната ограда, същата ще се изравни с нивото на прозореца на санитарното
помещение от съществуващата жилищна сграда, но не са установени доказателства
нито в одобрените проекти, нито от друг характер, които да са в полза на
изискването към обект „Плътна ограда в УПИ XII-293,
изцяло в имота на възложителя“ да не бъдат закривани съществуващи прозоречни
отвори. Одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж на плътна ограда
изцяло в УПИ XII-293 спазват условията за разполагането на такъв вид
обект, предвидени в чл.48 ал.3 и ал.4 от ЗУТ.
По въпрос 3 вещото
лице прави извод, че е установен един брой прозоречен отвор по северната фасада
на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 65677.702.292.1. Изграденият
отвор не съответства на одобрените строителни книжа, за които е издадено
Разрешение за строеж №41/10.04.2007г.
По въпрос 4 вещото
лице прави извод, че предстоящото изграждане на ограда в УПИ XII-293 в кв. 223 по ПРЗ на гр. С. с идентификатор
65677.702.293 по КК на гр. С., съгласно РС №125/2021г. по начин на изграждане
ще е монолитна. Ще бъде плътна, до височина 2,2 м. По местоположение ще бъде
разположено в съответствие с вътрешните дворищно-регулационни граници към
съседни УПИ (в т.ч. и към УПИ XI-292), за които в
скица №803/19.11.2021г. на Община С. е удостоверено, че регулацията е
приложена. Предвижда се изграждането на обекта да бъде изцяло в УПИ XII-293, на възложителя. Оградата е съобразена с
предвижданията на ПУП на гр. С..
В съдебно заседание
вещото лице направи допълнително обяснения във връзка с изготвената експертиза
и зададените въпроси.
Съдът, след като взе
предвид съдържащите се по делото доказателства и приложимия закон, намира
подадената жалба за процесуално недопустима на основание чл.159 т.4 от АПК, по
следните съображения:
Съгласно чл.149 ал.1
от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова
разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В чл.149 ал.2 от ЗУТ е посочено, че
заинтересувани лица по ал.1 са: 1. в случаите на нов
строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят,
собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите
на строежи в квартали и имоти по чл.22, ал.1 - възложителят и собственикът на
земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен
строеж - лицата по чл.38, ал.3 и 4 и чл.39, ал.2; 3. в случаите по чл.185, ал.1
– собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните
обекти, помещения или части от тях;4. в случаите по чл.185, ал.2 -
собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно
собствениците в етажната собственост.
С
процесното разрешение за строеж се разрешава строеж: „Плътна ограда с
височина 2,20 към съседните имоти, разположена изцяло в имота на възложителя“,
като от представения инвестиционен проект за обект: „Плътни огради в УПИ XII-293, кв.223 по ПУП-ПРЗ, ПИ с идентификатор
№65677.702.293 по КК на гр. С., с възложител: наследници на Г.А. В., Г.М.Г., наследници на И.
В., Част: Архитектурна, от обяснителната записка, както и
от приетото по делото заключение от назначената съдебно-техническа експертиза, се
установява, че плътната ограда се разполага изцяло в имота на възложителя.
От изложеното
следва, че строежът попада в т.1 на ал.2 на чл.149 от ЗУТ, т.е. представлява
нов строеж, за който издаденото Разрешение за строеж по смисъла на чл.149, ал.1
от ЗУТ следва да бъде съобщено на заинтересованите страни, които в разглеждания
случай са -възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в
поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на
специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 -
възложителят и собственикът на земята.
Жалбоподателите
обаче не са възложител, собственик и носител на ограничени
вещни права в поземления имот, в който е предвидено да се извършва строежа,
нито лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.
Поради това същите не са заинтересовани лица, които да могат да оспорят
процесното разрешение за строеж, с аргументи за неговата незаконосъобразност.
Доколкото
за допустимостта на жалба срещу разрешение за строеж се изисква наличието на
две кумулативно определени предпоставки – същата да е подадена в 14-дневния
срок за обжалване и от страна, имаща правен интерес от обжалването, и с оглед
установената по делото липса на втората кумулативна предпоставка – качеството
на жалбоподателите на заинтересована страна по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ, обуславящо наличието на правен интерес, съдът достига до извод за
недопустимост на жалбата, с оглед липсата на правен интерес от страна на
жалбоподателите. Последните не са активно легитимирани да подават жалба срещу
разрешението за строеж, поради което са налице основания за прекратяване на
производството по подадената жалба срещу разрешението за строеж.
За
пълнота следва да се отбележи, че изложените от жалбоподателите твърдения, че
разрешението за строеж е издадено в нарушение на законовите изисквания и
по-конкретно, неспазване на отстояния от оградата до притежаваната от тях
жилищна сграда и че правният им интерес да обжалват разрешението за строеж се
извлича от специалните разпоредби на чл.48 ал.3 и ал.4 от ЗУТ, регламентиращи
изискванията към оградите и в тази връзка отричането на качеството им на
заинтересовано лице ги поставя в невъзможност като засегнати собственици да
упражнят правото си на защита при разрешен в нарушение на правилата на ЗУТ
строеж, не намират опора в доказателствата по делото и в заключението на вещото
лице. По делото е безспорно установено, включително и от приетата
съдебно-техническа експертиза, че съгласно одобрените инвестиционни проекти се
предвижда изграждане изцяло в имота на възложителя на монолитна плътна ограда,
като проектираната височина на плътната част е до 2,2 м. Вещото лице сочи в
заключението, че еднофамилната жилищна сграда е разположена по общата граница с
УПИ XII-293, изцяло в УПИ XI-292.
Оградата, която ще се осъществи по разрешение за строеж №125/01.12.2021г. ще
бъде разположена по същата обща дворищна регулационна граница между УПИ XI-292 и УПИ XII-293, но изцяло в
собствения УПИ XII-293. Вещото лице прави
извод, че няма и не е възможно да има разстояние от оградата в УПИ XII-293, чието изграждане е разрешено с оспореното РС №
125/2021г. и жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 65677.702.292.1,
собственост на жалбоподателите, изградена с РС №41/2007г. По северната фасада
на съществуващата жилищна сграда в УПИ XI-292
има изпълнен един прозорец на санитарно помещение, а не на жилищни помещения.
Прозорецът не отговаря на одобрените строителни книжа. Вещото лице сочи, че не е
установило приложено съгласие на собствениците на съседен УПИ XII-293 за изграждане на „временен отвор за осветление и
вентилация“.
Ето защо в
конкретния случай доводът за наличие на правен интерес, извлечен от
разпоредбата на чл.48 ал.3 и ал.4 от ЗУТ, е неоснователен. Двете разпоредби
касаят различни изисквания за местоположението на оградите, които хипотези са
неприложими в случая. В тази насока е и практиката на
Върховен административен съд, изразена в Определение №3539 от 13.04.2022г. на
ВАС по адм. д. №3094/2022г., II о., Определение №6069 от 19.05.2021г. на ВАС по
адм. д. №4528/2021г.,II о., Определение №9862 от 20.07.2020г. на ВАС по адм. д.
№6336/2020г., II о. и др.
Поради
това жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото – да се прекрати, като съдът следва да отмени определението си от
15.07.2022г., с което е даден ход по същество и се постанови определение по
реда на чл.159 т.4 от АПК.
При този
изход на делото, с оглед осъщественото процесуално представителство от ст.
юрисконсулт в Община С., в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определена на основание
чл.143 ал.3 АПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Предвид
разпоредбата на чл.143 ал.4 от АПК, основателно е и искането на
заинтересованите страни за присъждане на разноски. Видно от Договор за правна
защита и съдействие от 22.03.2022г. (л.64), М.Г.А. и В.А.Г. са направили
разноски от 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение; съгласно Договор
за правна защита и съдействие от 21.03.2022г. (л.69) С.Г.Т. е направила
разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 16.03.2022г. (л.76) Г.М.Г. е направил
разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения и на основание чл.159 т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 15.07.2022г.,
постановено по административно дело № 98/2022г. по описа на Административен съд
- Хасково, с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.И.Г. *** и Д.Х.Г. ***,
против Разрешение за строеж №125/01.12.2021г., издадено от Главен архитект на
Община С., с което се разрешава строеж: „Плътна ограда с височина 2,20 към
съседните имоти, разположена изцяло в имота на възложителя“, с местонахождение:
УПИ XII-293 в кв. 223 по ПРЗ на гр. С. ПИ с идентификатор
65677.702.293 по КК на гр. С., с възложители Г.М.Г. и М.Г. ***; С.Г.Т. ***; Г.А.Г.
***2; В.А.Г. ***.
ОСЪЖДА Д.И.Г. ЕГН ********** *** и Д.Х.Г. ЕГН **********
***, да заплатят на Община С. сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.И.Г. ЕГН ********** *** и Д.Х.Г. ЕГН **********
***, да заплатят на М.Г.А. ЕГН ********** *** и на В.А.Г. ЕГН ********** ***,
сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.И.Г. ЕГН ********** *** и Д.Х.Г. ЕГН **********
***, да заплатят на С.Г.Т. ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.И.Г. ЕГН ********** *** и Д.Х.Г. ЕГН **********
***, да заплатят на Г.М.Г. ЕГН ********** ***, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №98/2022г. по
описа на Административен съд-Хасково.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: