№ 11198
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110176277 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. В. Г., чрез адв. Р. Н., срещу
"А.Б.Б.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата 2184 лева, произтичаща от договор за кредит № *******/*******
г., поради това, че ответникът не е кредитор на ищеца, респ., че кредиторът, в полза
на когото е издадено изпълнителното основание не е предприел действия за
събиране на вземанията по листа, съответно се е погасило правото на
принудително изпълнение за процесното вземане по давност.
Ищецът твърди, че ответникът се позовава на качеството си на цесионер,
комуто било прехвърлено процесното вземане, като продължавал да подава
информация към ЦКР за длъжниците по същото. Счита, че правото на
принудително изпълнение за това вземане е погасено по давност, с оглед което и
предявява иск за установяване на това обстоятелство между страните. Също така
оспорва да е подписвал такъв договор за кредит, както и да е бил уведомяван за
цесия както от стария, така и от новия кредитор. Моли за уважаването на иска и за
присъждане на разноски.
В срок е подаден отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва
като неоснователен. Поддържа се, че ищецът е сключил договор за кредит с
„Т.Б.А.К.“ ЕАД (понастоящем „Р.Е.“ ЕАД), а на ******* г. е бил сключен договор
за цесия, с който непогасените вземания по договора за кредит са били
прехвърлени на ответника. Сочи още, че по ч.гр.д. № *******0 г. по описа на СРС
е бил издаден изпълнителен лист и е било образувано изп. Дело № ******* г.по
описа на ЧСИ *******, чийто архив впоследствие е бил прехвърлен на ЧСИ
*******, рег. ******* и делото е продължило под № ******* г. Твърди, че за
събиране на процесното вземане многократно са били предприемани действия, с
1
които давността е прекъсвала. Заявява възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен
интерес от провеждане на исковете. Последният с оглед субективните предели на
изпълнителния титул, с който ответникът разполага, и предвид актуалната съдебна
практика по приложението на чл. 439 ГПК, съдът приема, че е налице.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните
факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои
твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си
правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже, че е титуляр
на процесното вземане, възникнало от валидно облигационно правоотношение,
прехвърлено надлежно с договор за цесия, уведомяването на длъжника за цесията,
както и наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на
погасителната давност за вземанията си.
С оглед обстоятелството, че ищецът е оспорил да е бил страна по процесния
договор за кредит, както и да е бил уведомяван за сключен договор за цесия с
предмет вземанията по същия договор, както и предвид заявеното с исковата
молба искане по чл. 190 ГПК, с доклада по делото съдът е задължил ответника да
представи по делото процесния договор за кредит и уведомлението, изпратено до
ищеца за извършената цесия.
Установява от приобщените в настоящото производство материали, че по
ч.гр.д. № *******0 г. по описа на СРС, 45 с-в, е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 15.07.2010 г., съдът, като е приел, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила, е разпоредил да се издаде в полза на
заявителя „Т.Б.А.К.“ АД изпълнителен лист за сумите по заповедта, а именно:
1151,58 лева – главница по договор за кредитна карта № *******/******* г., сумата
480,50 лева – договорна лихва за периода 01.11.2007 г. – 24.11.2009 г., сумата 156,61
лева – мораторна неустойка и сумата 135,77 лева – разноски по делото.
Изпълнително дело № ******* г. по описа на ЧСИ ******* е образувано по
молба на взискателя „Т.Б.А.К.“ ЕАД, към която е приложен процесният
изпълнителен лист.
С молба от 29.04.2015 г., подадена от ответника до ЧСИ ******* по
изпълнителното дело, „А.Б.Б.“ ЕООД уведомява, че на ******* г. е бил сключен
договор за цесия между „Т.Ю.“ ЕАД, предишно наименование „Т.Б.А.К.“ ЕАД. В
молбата се сочи, че уведомяването на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е било
осъществено на 25.03.2015 г., с оглед което и от посочената дата кредитор на
2
вземанията, за събирането на които е било образувано делото, бил цесионерът. До
органа по изпълнението е отправено искане да конституира молителя като
взискател в производството. Към молбата е приложено извлечение от
споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от ******* г.,
сключено между ответника и „Т.Ю.“ ЕАД. Приложено е Приложение № 1 „Списък
с вземания, придобити съгласно договор за цесия от ******* г.“, в което фигурира
посочено изп. дело № ******* г., както и името на ищеца (длъжник). Видно е от
представеното на л. 246 от настоящото дело Приложение № ******* г. към
договора за цесия, именувано „Потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал.
3 ЗЗД“, подписано от изпълнителния директор на „Т.Ю.“ ЕАД, че цедентът е
потвърдил извършеното прехвърляне на всички вземания, посочени в Приложение
№ 1 към договора за цесия. Съгласно посоченото в това Приложение № 7,
продавачът е потвърдил, че е упълномощил купувача да уведоми от негово име,
но за своя сметка, в качеството му на нов кредитор всички длъжници по
вземанията, посочени в Приложение № 1. Приложено е и пълномощно от
24.03.2015 г., съгласно което новият кредитор е упълномощен да уведоми от името
на цедента всички длъжници и всички трети лица за сключения договор за цесия,
респ. за прехвърлянето на вземанията. за извършеното прехвърляне. на всички
вземания съгласно Приложение № 1
По изпълнителното дело липсва представено уведомление до длъжника за
прехвърлянето на вземанията по договора за цесия, няма и искане от
новоконституирания взискател длъжникът да бъде уведомен за цесията, като му се
връчи препис от такова уведомление, изхождащо от името на стария кредитор чрез
пълномощника му (цесионера по договора за кредит).
Както се посочи и по-напред, по реда на чл. 190 ГПК с доклада по
настоящото дело съдът е задължил ответника да представи по делото уведомление
до длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит, но
такъв документ не е бил представен. Ето защо и не се установява длъжникът (ищец
в настоящото производство) да е бил надлежно уведомен за цесията по см. на чл.
99, ал. 4 ЗЗД, доколкото липсва отправено такова изявление, което да е достигнало
до адресата.
Съгласно чл. 99, ал. 3, вр. ал. 4 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на съдилищата по въпроса
за уведомяването на длъжника за сключен договор за цесия на вземане, се приема,
че цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
например изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
3
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. В случая ответникът, чиято е била тежестта да установи качеството си на
кредитор на ищеца (факт, който е спорен по делото), не е ангажирал доказателства
в тази насока, макар това изрично да му е било указано с доклада по делото и по
реда на чл. 190 ГПК съдът да го е задължил да представи именно този документ в
производството. Следователно и се налага извод, че договорът за цесия, сключен
межди стария и новия кредитор, по арг. от разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД не е
породил действие по отношение на длъжника. Ето защо и длъжникът не дължи
изпълнение на процесните вземания на ответника, който не се легитимира
надлежно като кредитор на същите.
С оглед извода, до който съдът достигна, предявения иск следва да се уважи
за сумите съгласно изпълнителния лист (доколкото ищецът оспорва ответникът да
е титуляр на изпълняемото право), а именно в общ размер на 1924,46 лева,
формирана като сбор от сумата 1151,58 лева – главница по договор за кредитна
карта № *******/******* г., ведно със законната лихва от 15.01.2010 г. до
окончателното плащане, сумата 480,50 лева – договорна лихва за периода
01.11.2007 г. – 24.11.2009 г., сумата 156,61 лева – мораторна неустойка и сумата
135,77 лева – разноски по делото. Делото подлежи на прекратяване за горницата
над посочената сума до сумата 2184 лева, доколкото не се установява такава сума
да се претендира от взискателя по изпълнителното дело.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл.
78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца, а на основание чл. 78, ал. 4 ГПК – за ответника.
Сторените разноски са за заплатена държавна такса в размер на 87,36 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 лева. Ответникът е заявил
своевременно възражение срещу разноските на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Същото съдът с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото,
провеждането само на едно открито съдебно заседание, в което страните не са
ангажирали нови доводи и доказателства, ответникът не е представляван и не на
последно място съобразявайки цената на предявения иск, намира за основателно.
Тези разноски следва да бъдат намалени до сумата от 600 лева и в тежест на
ответника да се възложи сумата от общо 603,05 лева – разноски за уважената част
от иска.
На ответника се следват разноски за прекратената част от производството.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на сумата 100 лева, като за прекратената част
на страната следва да се присъди сумата 12,25 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. В. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. *******, срещу „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. *******, иск с правно основание чл. 124,
4
ал. 1, вр. чл. 439 ГПК, че В. В. Г., ЕГН **********, не дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, сумата 1924,46 лева, формирана като сбор от сумата 1151,58 лева –
главница по договор за кредитна карта № *******/******* г.,сключен с „Т.Б.А.К.“
ЕАД, ЕИК *******, ведно със законната лихва от 15.01.2010 г. до окончателното
плащане, сумата 480,50 лева – договорна лихва за периода 01.11.2007 г. –
24.11.2009 г., сумата 156,61 лева – мораторна неустойка и сумата 135,77 лева –
разноски по ч.гр.д. № *******0 г. по описа на СРС, 45 състав, за които по това дело
е издаден изпълнителен лист от ****** г., поради липсата на надлежно
уведомяване на В. В. Г. в качеството му на длъжник по договор за кредитна карта
№ *******/******* г., сключен с „Т.Б.А.К.“ ЕАД, ЕИК *******, за сключен между
„А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, и „Т.Ю.“ ЕАД, ЕИК *******, на ******* г. договор
за цесия.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по предявения от
В. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ******* срещу „А.Б.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 ГПК, за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 2184 лева.
ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. В. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. *******, сумата 603,05 лева – разноски в
първоинстанционното производство .
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *******, да
заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, сумата 12,25 лева – разноски в
първоинстанционното производство.
Решението в частта, с която производството е прекратено, има характера на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението пред СГС, а в останалата част – с въззивна жалба в двуседмичен срок
от съобщението пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5