№ 211
гр. Шумен, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20243600500270 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №85 от 22.03.2024г. по гр.д.№545/2023г., НПРС е отхвърлил предявения от И.
С. М., М. Б. М. – М. и Б. Л. М.,, срещу С. К. Х., иск с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на ПИ с
идентификатор №....... по КККР, одобрени със заповед № РД-18-1974/19.12.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се с. Л. в., мeст.„С. л.“, с площ 3185 кв. м., при
съседни имоти с №№ ........... и ПИ с идентификатор №..... по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18- 1974/19.12.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се с. Л. в., мест.„С.
л.“, с площ 7516 кв. м., при съседни имоти с №№ ......... и ......., и за осъждане на ответника да
предаде на ищците владението върху тях. Присъдени са и следващите се деловодни
разноски.
Недоволни от така постановеното решение останали ищците С. И. М., К. И.
М./конституирани като правоприемници на първоначалния ищец И. С. М., починал в хода на
производството/, М. Б. М. - М. и Б. Л. М., които го обжалват изцяло, чрез процесуалния си
представител адв. К. К. при САК. Сочат, че решението се явявало неправилно,
немотивирано и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения. Налице
били предпоставките на чл.108 от ЗС за уважаване на заявените претенции. Правните изводи
на съда досежно установяване на добросъвестното владение и начина по който било
манифестирано от Ю., били в разрез със събраните по делото доказателства, а също и
лишени от правна логика. Първоинстанционният съд не извършил и анализ на цялата
1
доказателствена маса. Неправилно били игнорирани показания на свидетели на ищцовата
страна, а кредитирани изцяло тези на ответната страна. Съдът не се произнесъл и по
въведени още с исковата молба възражения/за начина на придобиване на владението от
ответника, за неговото манифестиране пред ищците, за периода, в който това се е случило.
Сочи също, че ответникът и не доказал, че неговият праводател е придобил процесните земи
на твърдяното придобивно основание. Не доказал в условията на пълно и главно доказване,
съществуването на основание да владее имота. Молят решението да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което заявените претенции бъдат уважени.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни, поради
което се явява процесуално допустима.
Въззиваемият С. К. Х., чрез процесуалния си представител адв.В.Т. при ШАК, е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който взема становище по неоснователността на
жалбата.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, достигна до следните изводи:
Ведно от удостоверение за наследници от 21.03.2021г.,И. Г. С. е починал на
29.01.1965г., като е оставил за наследници по закон-съпруга Р. В. С.а/поч. през 1966г./ и
дъщеря- Г. И. М.. Последната е починала през 1991г. и е оставила за свои наследници двама
сина– И. С. М./първоначален ищец/и Л. С. М., като последният е починал през 1998г. и е
наследен от съпругата си М. Б. М. – М. и дъщеря си Б. Л. М. /двете ищци по делото/.
В хода на производството, на 24.03.2024г., след постановяване на
първоинстанционното решение е починал И. С. М., като е остал за свои наследници децата
си С. И. М. и К. И. М., конституирани като ищци и жалбоподатели в настоящото
производство.
С решение № ............. г. на ПК гр. К., издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ,
влезлият в сила план за земеразделяне и протокол №..../01.02.1993 г. за определяне
категориите на земеделските земи, на наследниците на И. Г. С. е възстановено правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху земеделски земи в
с.Л. в., Шуменска обл., сред които и нива от 10.700 дка, ІV кат., находяща се в местност „С.
л.“, имот №..... по плана за земеразделяне, при граници: имоти №№.....
С протокол за въвод във владение от 22.06.1999 г. наследниците на И. Г. С. са
въведени във владение на имотите, описани в решение на ПК гр. К. № ............. г.,
включително и процесните.
Съгласно отразеното в нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение №............ г., И. А. Ю. е признат за собственик по давностно владение
на ПИ с идентификатор .........., с площ 10701 кв. м., трайно предназначени на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, ІV кат., находащ се в с. Л. в., общ. К., обл.
Шумен, местност „С. л.“, номер по предходен план ....., при граници: имот №№..... ..........
2
На 31.05.2021г., видно от нотариален акт за покупко-продажба № ..........г., И. А. Ю. е
прехвърлил на ответника С. К. Х. правото на собственост върху гореописания имот.
От справка в регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ, ОС Земеделие, гр. К.
изх.№РД 12-02-11-1/08.01.2024г., се установява, че ПИ с идентификатор .........., с площ 10701
кв. м., на 22.06.2021г. бил разделен на ПИ с идентификатор № ......., с площ от 3185 кв. м. и
ПИ с идентификатор № ....., с площ от 7516 кв. м от собственика към този момент-С. К. Х..
Декларации по чл.37б от ЗСПЗЗ и по чл.70, ал.2 от ППЗСПЗЗ за стопанските 2009/2010г. до
2019/2020г. за имота не били подавани, съответно договори за ползване на имота не били
регистрирани.
Разпитан в хода на първонистанционното производство, свидетелят П.П. сочи, че И. Г.
С. бил чичо на майка му и бил собственик на земеделска земя в землището на с. Л. в.,
местност „Б.“, с площ не по-малко от 5 дка, с формата на триъгълник. Не бил виждал в
имота нито И. Ю., нито наследниците на И. С.. В имота влизали чужди животни да пасат,
нищо не било направено с него. Сега видял, че е изоран. Бил сят с нещо преди 10г., но не
може да каже с какво.
Свид.З..П./втори братовчед на ищеца И. М./ излага, че имотът се намирал в началото на
с. Л. в., в дясно, след реката, до трафопоста и бил около 10 дка, в близост до бившето ТКЗС.
Не познавал нито И., нито С. и е категоричен, че след възстановяването на имота на
наследниците на И., никой не го е обработвал. Имотът бил пустеещ, разградено място и
който имал животни го ползвал за пасище. В момента имотът бил заграден със стълбчета и
се обработвал отпреди пет години, но не знаел от кого.
Ответната страна е ангажирала свид.Р.Е./ съсед на И. Ю. в с.Д./ сочи, че през 2001г. Ю.
го извикал да сеят люцерна в имота в с.Л. в.., като два пъти сяли, но там било треволяк и
първо го изчистил. След това не знаел дали Ю. е косил люцерната. Мястото било оградено с
телена ограда от И. и сега пак И. обработвал мястото според свидетеля. Свидетелят сочи, че
последно ходил в мястото през 2001г. и според него мястотото било около 6 дка, било като
фуния, 50 на 30м.. Имотът се намирал, като минеш с.Л. в. от реката, отсреща. Не знаел И. да
има друга нива там.
Свид.Ю.Ю./съсед на И. Ю. в с.Д./ сочи, че през 1999-2000г. Ю. купил процесния имот
от кмета на с. Л. в.. Имотът бил се намирал в с.Л. в., зад кантара, 6 дка, триъгълно място.
Бил на около 100м. от площадката пред кантара и помежду им имало дървета и треви. След
придобиването на имота помогнал да го закрадят с бодлива тел, като били общо шестима
души Първата година И. сял овес, а после видял люцерна, но не знаел кой я коси. Свидетеят
сочи, че не знаел след това кой косял и прибирал реколтата. За последно бил в имота през
2013г. и сега не знаел кой го работел.
Свидетелят И. А. Ю./праводател на ответника/ сочи, че имотът се е намирал на 50 м. от
кантара, с площ от 10 дка и въобще не бил работен навремето. През 1998-1999г. бащата на
съпругата му им дал крава, но те нямали място за люцерна. Тогава кметът на селото им
казал да вземат това място/процесното/ и да го работят. Тогава изчистил мястото и го
заградил с бодлива тел/през 2000г./, но му откраднали телта, а колове имало от страната на
3
шосето. След това започнал да работи мястото, като кметът му дал една скица и го
посъветвал да си извади нотариален акт за мястото по давностно владение. През това време
никой нямал претенции за мястото, само пускали животни там нарочно, за да му ядят
люцерната. ,. Излага, че през 2019г. си изкарал нотариален акт за собственост по давностно
владение на описаното място, а след това с нотариален акт за покупко – продажба го продал
на ответника. Пояснява, че С. Х. бил сменил оградата и изорал мястото.. През 2013г.
свидетелят закупил стопанския двор. Сочи също, че обработваемата земя на имота била
около 10 дка, но работели само 6-7дка. Само обработваемата част изчистили- до реката и до
пътя. Обработваемата площ била с триъгълна форма, малко остра.
Свид.Хр.С. излага, че с И. са от едно село и го познавал от много години. И. имал имота
от 1999г. или 2000г. и го извикал да го почистят. След това го засял с люцерна и го заградил
от предната страна.Било 6-7дка и повече това място, намирало се в с.Л. в., до кантара.
Между кантара и имота нямало нищо, от горната страна имало път. И. лично работел
мястото, като С. не знаел дали е ходил някой да му помага. С. не бил ходил в мястото след
като е помогнал при почистването му.
По реда на чл..176 от ГПК, ответникът се явява в съдебно заседание и излага, че през
2020г. И. му предложил да закупи процесната нива. Отишъл при нотариус, проверил че
нямало тежести върху й и я закупил. От преди 2018г. със сигурност бил виждал И. в
мястото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Предмет на първоинстанционното производство са ревандикационни претенции
предявени от С. И. М., К. И. М./конституирани като правоприемници на първоначалния
ищец С. И. М./, М. Б. М. - М. и Б. Л. М. срещу С. К. Х. за признаване за установено правото
им на собственост и предаване владението на два имота - ПИ с идентификатор №....... по
КККР и ПИ с идентификатор №..... по КККР на с. Л. в., Шуменска обл., които до 2021г.
съставлявали един имот- ПИ с идентификатор .........., с площ 10701 кв. м..
За уважаването на ревандикационни искове, каквито са настоящите, е
необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо
място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищците, на второ-този имот да се
владее от ответника, и на трето - да се владее от него без основание. С оглед правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, ищците следва да докажат наличието на
положителните предпоставки, а ответникът-че владеет на правно основание.
По отношение владението на имота: Не се спори между страните, че ответникът
осъществява владението върху процесните имоти.
Досежно първата предпоставка: Ищците излагат конкретен юридически факт, въз
основа на които се легитимират като собственици на процесните имоти – реституция и
наследствено правоприемство от общия наследодател И. Г. С..
Действително, от събраните по делото доказателства/ удостоверения за наследници/,
се установява, че ищците М. Б. М. – М. и Б. Л. М. са съпруга, съответно дъщеря на Л. С.
4
М./поч. на 25.07.1998г./, внук на наследодателя И. Г. С./поч. през 1965г./, а ищците С. И. М. и
К. И. М. са деца на другия внук на наследодателя С.- И. С. М./поч. на 24.03.2024г./.
Съпругата на наследодателя Р. В. С.а е починала година по-късно от него през 1966г. и е
оставила същите наследници.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.5, чл.9 и чл.10 от ЗН, ищците се явяват
собственици по наследство на по ¼ ид.ч. от процесните имоти.
Ответникът отрича правото на собственост на ищците върху претендираните от тях
имоти, позовавайки се на изтекла в полза на праводателя му-И. А. Ю. придобивна давност
десет години преди снабдяването на последния с нотариален акт за собственост през 2019г..
Съгласно ТР№11/2012г. на ОСГК, като резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е
собственик на имота . Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.587 от
ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване
на свои права, противопоставими на тези на титуляра, така и опровергаване на фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право
се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Предвид обвързващото
и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост,
оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право, а когато и двете страни в правния спор
се легитимират правото си на собственост с нотариални актове, то разпределението на
доказателствената тежест се извършва по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка
страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено
от нотариуса придобивно основание.
В настоящия случай и двете страни се легитимират с надлежни документи за правото си
на собственост - ищците с решение за възстановяване на земеделска земя по чл.27 от ЗСПЗЗ
в полза на общия им наследодател, а ответникът - с констативния нотариален акт на
праводателя му за придобиване на имота по давност, поради което и всяка от тях носи
тежестта да докаже фактическия състав на съответното придобивно основание.
Както бе посочено по-горе, от събраните по делото доказателства се установи
реституция на процесните имоти/към този момент същите са представлявали една нива от
10.700 дка/, в полза на наследниците на И. Г. С., съответно наследствено правоприемство за
ищците. Решението на ПК е позитивно и такова по чл.27 от ППЗСПЗЗ , възстановяващо
собственост върху индивидуално определени имоти от влезлия в сила план за
земеразделяне, и е годно основание за придобиване собствеността върху възстановената
земя по смисъла на чл.77 от ЗС. Предвид това и същото представлява стабилен
5
индивидуален административен акт с конститутивно действие занапред, изразяващо се във
възникване на собственически права за лицата, ползващи се от акта – създават ново правно
положение, като се възстановява правото на собственост върху конкретни земи на конкретни
лица /в настоящия случай на наследниците на С., каквито се явяват и ищците.
Не се установи праводателят на ответника - И. А. Ю. да е придобил по давност
сочения имот в период десет години преди снабдяването си с нотариален акт през
м.12.2019г..
В случая, както бе посочено по-горе, ответникът се легитимира с надлежно
доказателство досежно правото на собственост на своя праводател - с констативен
нотариален акт за придобиване на имота по давност от 31.12..2019г., поради което следва и
да докаже съществуването на признатото от нотариуса право-изтекла в полза на
праводателя му Ю. придобивна давност. Или в случая, че през правнорелевантния период/
минимум 10 години преди съставянето на констативния нотариален акт от 2019г./ имотът е
владян от праводателя му.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива
по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиване по
давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото
следва да отговаря на определени условия - да има траен характер, да е непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. Следва
извършените действия по упражняване на фактическа власт да са разкривали намерението
за своене по начин, то да може да стане доС.ие на заинтересованите лица, като отчита
предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт,
като без да се установи, че владението е поС.но, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи
като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително и да се осъществява поС.но - да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Не е достатъчно владелецът да
манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях
собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да
извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си/решение № 68/2.08.2013 г. на ВКС по
гр.д.№ 603/2013 г., I г. о., решение № 240/18.10.2013г. по гр.д.№ 3274/2013 г., I г. о.,
определение №413/30.06.2016г. по гр.д.№2358/2016г., Іг.о./ За разлика от собственика, който
не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да осъществява владението
непрекъснато. Ако бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и
то трябва да започне отново - чл.81 ЗС. В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумция, че
който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка.
За да е налице владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е
6
поС.на, не е достатъчно владелцът да извършва еднократни въздействия върху вещта -
инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през
значително отдалечени във времето периоди
Владението следва да бъде установено при условията на главно, пълно и пряко
доказване в хода на процеса, като позоваващият се на придобивната давност, следва да
създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо
твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да
установи по безсъмнен начин елементите на фактическия състав на чл. 79, ал.1 от ЗС.
В настоящия случай надлежни доказателства досежно наличието на всички изискуеми
предпоставки не бяха ангажирани, поради което и не би могло да се приеме, че соченото в
акта лице И. Ю./праводател на ответника/, към 2019г., се е явявало собственик на
процесния имот. Ответникът не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността
на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, посредством ангажираните от
него доказателствени средства.
Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетелите на ответната страна
Р.Е., Ю.Ю., Р.С., доколкото същите не са конкретни и противоречат на заявеното пред тях в
хода на обстоятелствената проверка по съставяне на нотариалния акт през 2019г., както и на
други събрани по делото доказателства/заявеното от самия Ю., също разпитан като свидетел
по делото/. Пред нотариуса са заявили, че имотът е около 10дка, че повече от 15г.
непрекъснато се обработва от Ю., като дори към 2019г той сеел и обработвал имота,както и
че преди това баща му е ползвал нивата. В хода на производството сочат, че нивата била
около 6 дка, първият свидетел, че през 2001г. Ю. го извикал да сеят люцерна, а вторият и
третият свидетел- че през 1999г.-2000г. помогнали да го заградят с бодлива тел, първият и
третият свидетели- че от 2001г. не били ходили в имота, а вторият –от 2013г., третият
свидетел-че Ю. лично обработвал имота/и тримата свидетели не са от с.Л. в./.
Същевременно свид.Ю. заявава, че баща му никога не бил обработвал процесния имот,
както и че тъй като полечавал пенсия по болест, никога не бил обработвал лично имота.. Т.е.
показанията на сочените свидетели не са точни и последователни, и не биха могли да
обуславят категоричен извод за осъществявано от праводателя на ответника давностно
владение върху нивата в необходимия десетгодишен срок_десет години преди съставянето
на констативния нотариален акт през 2019г./. Показанията им не са и непосредствени , както
бе посочено по-горе същите нямат преки наблюдения върху имота и стопанисването му –
първият и третият свидетел от 18г., а вторият от 6 години преди съставянето на констативния
нотариален акт.
Или не са ангажирани надлежни доказателства праводателят на ответника, през
правнорелевантния период считано от 1999г. да е осъществявал фактическа власт върху
целия процесен имот, която да има траен характер, да е непрекъсната, спокойна, явна,
несъмнена и с намерението вещта да се държи като своя. Разпитан в хода на производството
същият заявява, че през 1999г. изчистили и засели люцерна само в част от нивата, че
заградили мястото с бодлива тел, но му я откраднали, а колове имало само откъм шосето.
7
Както бе посочено по-горе, владението трябва да е явно и несъмнително, и да се
осъществява поС.но - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не
позволява на други лица да владеят вещта, а в случая почистването само на част от имота
еднократно, засяването веднъж или два пъти в тази част на люцерна и частично ограждане с
бодлива тел, която е унищожена и не е възстановена, не представляват упражняване на
фактическа власт върху имота според предназначението му е не навеждат на упражняване
на собственически парвомощия в пълен обем единствено за себе си. Свидетелите заявяват,
че не знаели кой е косил и прибирал люцерната.
Същевременно свидетелите на ищцовата страна П.П. и З..П. сочат, че в имота не били
виждали И. Ю.. Бил пустеещ, разграден и използван за пасище от тези, които имали
животни/ което сочи на извод, че всеки е имал достъп до същия и възможност да го владее/.
Преди десет години имало засято нещо. Едва последните години вече бил обработван и
заграден, но не знаели от кого.
Дори да се приеме, че Ю. е осъществявал фактическа власт върху имота в продължение
на десет или повече годинипреди снабдяването с констативен нотариален акт/което не се
споделя от настоящата инсстанция/, то не се установява фактическата му власт да е
осъществявана при наличието на намерение за своене.
Сам праводателят на ответника-И. Ю. заявява, че тъй като му тръбвала люцерна, питал
кмета на с.Л. в. и последният му разрешил да вземе и работи мястото, както и че след това
последният му дал скица и го посъветвал да си извади нотариален акт по давностно
владение.Допускането му да ползва имота от трето лице, не налага извод за фактическо
господство върху имота с намерение за своене. Такова намерение за своене би могло да
обоснове евентуално предприетити действия по снабдяване с констативен нотариален акт,
но по делото не са ангажирани надлежни доказателства такива да са осъществени десет
години преди 2019г.
Предвид изложеното, въз основа на така събраните писмени и гласни доказателства не
може да се приеме безпротиворечиво и несъсмнено, че праводателят на ответника е
упражнявал фактическа власт върху имота десет години, с намерение да го свои, съответно
го е придобили по давност. Доколкото не се установи правото на собственост на соченото
основание/давност/ да е възникнало в патримониума на Ю., при последващата продажба на
имота на ответника не е настъпил вещно-транслативния ефект на сделката, тъй като
продавачът не е бил собственик.
Налице са предпоставките за уважаване на ревандикационните претенции, поради
което следва да бъде признато за установено, че ищците се явяват собственици на
процесните два имота, а ответникът бъде осъден да им предаде владението върху тях.
С исковата молба са депозирани и искания за обезсилване/отмяна на нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №............г., с който И. А.
Ю. е признат за собственик по давностно владение на ПИ с идентификатор .........., с площ
10701 кв. м., съответно на нотариален акт за покупко-продажба № ..........г., с който е
оформена покупко-продажбата, по силата на която С. К. Х. е закупил от И. А. Ю. правото
8
на собственост върху гореописания имот.
Въпреки уважаване на ревандикациноните претенции, тези искания се явяват
неоснователни.
Констативният нотариален акт е издаден в полза на И. А. Ю., който не се явява страна в
настоящото производство, а вторият нотариален акт обективира извършването на правна
сделка с вещни права върху недвижим имот. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка,
има значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от който
възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява
конститутивният ефект на този нотариален акт, поради което и формата за действителност
трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права, произтичащи от
неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативен ефект. Ето защо и
отмяната на този акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустимо. Трети лица, които
претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползуват от
защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата
молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение /Тълкувателно
решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК/.
Доколкото изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на
първоинстанционният съд, то обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което заявените ревандикационни претенции бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, в тежест на въззиваемия следва да се възложат направените
от жалбоподателя за първа и въззивната инстанция разноски.
Водим от горното и на основание чл.271, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №85 от 22.03.2024г. по гр.д.№545/2023г. на НПРС, като вместо
него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. К. Х. с ЕГН **********, гр.
Шумен, ул. „П. В.“ №.., съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“С.“№29, чрез адв.В.Т. при ШАК, че С.
И. М. с ЕГН......, К. И. М. с ЕГН**********/конституирани като правоприемници на
първоначалния ищец И. С. М./, гр. С., ж. к. „*******“ бл. 31, ет. 15, ап. 78, М. Б. М. – М. с
ЕГН **********, гр. С., ж. к. „******“ бл. 185, ет. 4, ап. 19, и Б. Л. М. с ЕГН **********,
гр.С., ж. к. „******“ бл. 185, ет. 4, ап. 19, всички със съдебен адрес: гр.С., ул.“******“№27,
ет.1, чрез адв.К.К. при САК, са собственици на недвижими имоти: ПИ с идентификатор
№....... по КККР, одобрени със заповед № РД-18-1974/19.12.2018г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се с. Л. в., Шуменска обл., мест. „С. л.“, с площ 3185 кв. м., при
съседни имоти с №№ ........... и ПИ с идентификатор №..... по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18- 1974/19.12.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се с. Л. в.,
Шуменска обл., мест. „С. л.“, с площ 7516 кв. м., при съседни имоти с №№ ......... и ......., като
9
ОСЪЖДА С. К. Х. да предаде на ищците владението върху гореописаните имоти.
ОСЪЖДА С. К. Х. да заплати на С. И. М., К. И. М., М. Б. М. – М. и Б. Л. М.,
деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 3270лв. и такива пред
първоинстанцинния съд в размер на 3965лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10