Решение по дело №4346/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 07.09.2022г. ПО АНД № 4346/2022 г.
ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият А.И.П. да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК за това, че на 22.07.2020 г. в гр. Пловдив,
пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив, е
потвърдил неистина, /че е загубил СУМПС преди една седмица/ в писмена
Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата, се дава пред орган на властта - Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Пловдив, за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, а именно, че свидетелство за управление на моторно превозно
средство с №*******, издадено на А.И.П., ЕГН:********** е изгубено -
престъпление по чл.313 ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му
се наложи административно наказание глоба в рамките на минимума
предвиден в 78а НК.
Обвиняемият не взема лично участие в наказателния процес, за да
изрази становище по обема на следващата му се административно-
наказателна отговорност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Обвиняемият А.И.П. е роден на *******, *******, б.г., с основно
образование, женен, неосъждан, неработещ, адрес: *******, ЕГН:
**********.Обв.А.И.П. притежавал СУМПС № *******, кат. АМ, В1, В, С1,
С, ТкТ.
През месец юни 2020 г. той пребивавал в Република Германия, където
на 05.06.2020г., бил установен от полицейските служители в гр.Хамбург, да
управлява лек автомобил „Ауди А4” е рег.№*******, след употреба на
алкохол. За това деяние му е било наложено наказание глоба, като
едновременно с това му е било иззето и СУМПС №*******, поради
наложена забрана да управлява МПС на територията на ФРГ от 11.09.2020г.
до 10.04.2021 г.
В началото на месец юли 2020 г. обв.П. се върнал в България, в
гр.Пловдив, където живеел и решил да се снабди с ново СУМПС, като
заяви, че отнетото му в Германия е изгубено. Той бил наясно с
обстоятелството, че документа му е иззет при извършеното от него
1

закононарушение в Германия, но въпреки това решил да получи отново
СУМПС.
На 22.07.2020 г. обв. А.И.П. отишъл в сградата на ОДМВР гр.Пловдив,
Сектор „БДС“, където подал Заявление за издаване на СУМПС. Като причина
за подаване на същото обв.П. посочил, че е изгубил българската си
шофьорска книжка в Пловдив, преди една седмица. Обв.А.И.П. подал лично
Заявление вх.номер № 9624/22.07.2020 г. и попълнил и подписал лично
Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български
лични документи пред св.П.А.Т., служител в Сектор КАПО МВР
гр.Пловдив.
На това основание му е бил издадено СУМПС №******* от
24.07.2020 г., което е било връчено на обв.П. на 27.07.2020г. в сградата на
Сектор „ПП“-ОДМВР гр.Пловдив. През месец август 2020 г. обв. П. се върнал
в Република Германия.
“
На 19.11.2020 г, в сектор „Пътна полиция - гр.Пловдив било получено
писмо 286р-51633 по описа на ГДНП, относно получена при тях преписка с
вх., №328600- 56101/03.11.2020 г. от Kraftfahrt-Bund|samt /КВА/ -
компетентен орган по издаване на свидетелства за управление на МПС във
Федерална Република Германия. Заедно с преписката германските власти
изпратили на българските власти СУМПС №*******, на името на обв.
А.И.П., ЕГН:**********, което му е било отнето във Федерална Република
Германия, поради шофиране в нетрезво състояние на 05.06.2020 г.
“
Св.В.Д.Б., на длъжност полицейски инспектор в Сектор „ПП- ОДМВР
гр.Пловдив, извършил проверка в системите на МВР за обв.П. и установил,
че на 22.07.2020 г. той е депозирал Заявление за издаване на ново СУМПС,
като в приложената към него Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на български лични документи е попълнил неверни данни, а именно,
че е загубил същото преди една седмица в Пловдив. Именно поради това,
въпреки че на практика обв.П. е бил лишен от право да управлява МПС, той
се е снабдил противозаконно с ново СУМПС.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства и способи за доказване, както
следва:
-изрични признания на вината от страна на обвиняемия при разпита му
след привличане в това процесуално качество;
-показания на свидетелите П.Т. и В.Б.;
-приложените по делото писмени доказателства, както следва:
Заявление за издаване на документ за самоличност на б.г., декларация по чл.
17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, преписка с
вх.№ 328600-56101/03.11.2020 от Kraftfahrt-Bundesamt /КВА/ приложена в
2

оригинал на немски език и в заверен писмен превод на български език,
декларация от 22.07.2020г. /л. 38 от ДП/, вносна бележка, справка за
съдимост, характеристична справка.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление и призната от обвиняемия на досъдебно производство, поради
което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-
детайлното им обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че от
правна страна обвиняемият на 22.07.2020 г. в гр. Пловдив, пред служител на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив, е потвърдил неистина, /че
е загубил СУМПС преди една седмица/ в писмена Декларация по чл.17 ал.1
от Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата
на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, се дава пред
орган на властта - Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пловдив, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а
именно, че свидетелство за управление на моторно превозно средство с
№*******, издадено на А.И.П., ЕГН:********** е изгубено - престъпление
по чл.313 ал.1 от НК.

Налице са всички елементи от обективна и субективна страна на
престъпния състав:
-деецът в лично качество е потвърдил неистина /невярно обстоятелство/
в писмена декларация;
-писмената декларация е подадена пред орган на власт. Това е така,
доколкото както полицейският служител от Сектор ПП, пред който
декларацията е непосредствено входирана, така и адресатът на декларацията
- Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, по силата на
дадената в чл. 93, т.2 НК легална дефиниция, се явяват орган на
държавно управление като част от структурата на МВР и изпълняващи
специфичните за това ведомство задачи;
-в нарочен нормативен акт -чл. 160, ал.1 ЗДВП изрично е
предвидено, че обстоятелството, което е заявил деецът (че е загубил
СУМПС) се установява и доказва пред органите на реда именно чрез
писмена декларация, каквато е подадена от обвиняемия.
Престъплението е на просто, формално извършване, като за неговата
съставомерност е достатъчно декларацията, с отразено невярно
обстоятелство /неистина/ да достигне до съзнанието на съответния орган
на власт. В процесния случай това изискване реално е преизпълнено,
доколкото в резултат от подадената декларация по чл. 160 ЗДВП на дееца е
издадено ново СУМПС, на каквото той не е имал право.

3

В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с
алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава умисъла на пряк
и евентуален само при резултатните, не и при формалните престъпления.
Престъпленията на просто извършване се извършват винаги при пряк
умисъл, като за да е налице той, е достатъчно деецът да е формирал
съзнание за фактите, обуславящи противоправния и обществено опасен
характер на деянието и въпреки това да го извърши.
Така изрично и Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II
н. о. на ВКС, Решение № 354 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1122 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 106 от 01.10.2020 г. по н. д. № 344 /
2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 79 от
08.05.2018 г. по н. д. № 318 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение.
В процесния случай, от данните по делото:
-че деецът е бил запознат с обстоятелството, че по силата на преписка
с вх.№ 328600-56101/03.11.2020 от Kraftfahrt-Bundesamt /КВА/
притежаваното от него СУМПС е било не загубено, а отнето на законно
основание в Република Германия;
-въпреки това той декларирал пред органите на българското МВР, че
СУМПС е загубено
следва несъмнен извод не само за съзнателност на извършеното
документно престъпление, но и за наличен пряк умисъл за това.

С оглед гореизложеното и доколкото:
- предвижданото за престъплението по чл. 313, ал.1 НК наказание е
лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева;
-деецът, видно от справката му за съдимост, е неосъждан;
-от деянието не са причинени имуществени вреди,
съдът намира, че са налице условията за освобождаването му от
наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
справката за съдимост: на 07.03.2002г., с решение в сила от 09.04.2002г., на
дееца е налагана вече веднъж административна санкция по реда на чл.
78а НК.
Предвид изминалия период от време -20 години обаче, и с оглед
задължителните указания на т.4 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н.
д. № 4/85 г., Пленум на ВС и т.7 от вр. т.3 и т.4 от ТР № 2 / 28 февруари
2018г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2017 година посоченото не се
явява пречка за повторно приложение на чл. 78а НК. Това е така, доколкото и
в най-неблагоприятния възможен за дееца вариант:
-на образувано спрямо него изпълнително производство, в рамките на
което редовно са извършвани изпълнителни способи, които да прекъсват
обикновената две-годишна изпълнителната давност;
4

- с оглед императивния характер на нормите на чл. 171, ал.2 ДОПК и
173, ал.2 ДОПК, от които е видно, че максималната продължителност на
изпълнителното производство по ДОПК (през чиято висящност на
основание чл. 82, ал.5 НК и чл. 82, ал.5 ЗАНН не тече абсолютната
погасителна давност) е 10 години
- и предвид задължителните разрешения на т.4 от ТР № 2 / 28 февруари
2018г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2017 на ВКС, според които в
рамките на висящността на изпълнителното производство тече обикновената
двугодишна давност, но не и и абсолютната тригодишна давност, но
същевременно абсолютната давност тече преди образуване на
изпълнителното производство и след неговото прекратяване, като
изтеклия преди образуването на изпълнителното производство срок
запазва своето правно значение,
-то би се оказало, че към момента на извършване на
инкриминираното деяние със сигурност са е изтекли, както абсолютната
тригодишна давност за погасяване на глобата по силата на чл. 82 НК и чл.
82 ЗАНН, така и необходимия едногодишен срок за повторно
приложение на института на чл. 78а НК.
По-конкретно:
-решението на съда, с което е наложена предходната административна
санкция по 78а НК е влязло в сила на 09.04.2002;
-в най-неблагоприятния за дееца вариант (на образувано
изпълнително производство, чиято максимална продължителност на
основание чл. 171, ал.2 ДОПК е 10 години) абсолютната 3-годишна
погасителна давност по чл. 82, ал.5 НК и чл. 82, ал.5 ЗАНН за събиране на
глобата би се явила изтекла на 09.04.2015г. (10 години изпълнително
производство + 3 години давностен срок, течащ както преди, така и след
преустановяване висящността на изпълнителното производство);
-допълнителния едногодишен срок по смисъла на т.4 от
Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС след
реабилитационния би се явил изтекъл на 09.04.2016г;
-процесното деяние е извършено на 22.07.2020г.

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

При индивидуализиране на административното наказание глоба на
обвиняемия съдът съобрази:
- вида и характера на засегнатите обществени отношения, като
обектът на защита е комплексен- от една страна са реда за
законосъобразно осъществяване на документооборота в страната, а от друга
обществените отношения, защитаващи законосъобразното удостоверяване на
правото на гражданите да управляват МПС;
-степента на засягане на обществените отношения, намерила израз в
причинения допълнителен несъставомерен общественоопасен резултат- в
следствие на подадената декларация с невярно съдържание, на дееца реално
5

е било издаден неправомерно ново СУМПС, което привидно е
материализирало правото му да управлява МПС по пътищата отворени за
обществено ползване, което право му е било отнето по надлежния ред в
Германия;
-данните за личността на обвиняемия. Същият е неосъждан, с добри
характеристични данни, като още на досъдебна съдебна фаза е признал
вината си, изразява съжаление и разкаяние за стореното.

При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият
състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика.
В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на
ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение №
208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намира, че на
обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на минимума,
предвиден в закона, а именно 1000 лв.

Този размер на глобата съдът намира, че ефективно ще съдейства за
поправянето на обвиняемия, без да се накърнява принципа на
пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената
държавна репресия.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

На основание чл. 55, ал.4 НПК разноските по делото за писмен превод
на приложената на преписка с вх.№ 328600-56101/03.11.2020 от Kraftfahrt-
Bundesamt /КВА/ следва да останат за сметка на държавата.
В този изричен смисъл Решение №202/27.12.2019 по дело №761/2019
на ВКС, Решение №27/11.05.2020 по дело №26/2020 на ВКС.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
6

Номер на акта:	1744
Дата:	7 септември 2022 г.
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20225330204346
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 август 2022 г.

Решение по дело №4346/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите