Р Е
Ш Е Н
И Е260241/18.5.2021г.
гр.
ЯМБОЛ.18.05.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........18.03.2021г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова
при секретаря .......................Й.П.…….................................…..............и в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Димитрова.……………….....гр.дело N .2927.… .. по описа
за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното....................................................................
Производството по делото е образувано по молба на Н.Г.М.,
с която желае да се приеме за установено съществуването на вземанията му към К.Г.К.
в размер на 20000лв., представляващи част от общо дължимите 30000лв. главница,
по получен заем от 17.11.2017г. и дължимата за периода от 01.04.2018г. до
01.05.2019г. мораторна лихва в размер на 2200лв., ведно със законната лихва от
02.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на
ЯРС. Посочва, че подава настоящата искова молба , с оглед извършеното връчване
на същата на длъжника при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Твърди, че сумата
дадена в заем на ответника и въпреки многократните му опити да разрешат въпроса
извън съдебно до настоящия момент, ответника не е изявил желание за това.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се
поддържа изцяло.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от
съда особен представител на ответника – адв. М.Т. ***, и допълнителен такъв
като счита, че предявеният иск с оглед
първоначалното му предявяване е недопустим и последващото изменение е
недопустим, тъй като не е предявен в преклузивния едномесечен срок съобразно
чл.415, ал.4 от ГПК.
Оспорва изцяло исковете , като ги счита за
неоснователни и недоказани по основание и размер, като оспорва изцяло
изложените в И.М. обстоятелства. Оспорва обстоятелството, че е налице валидно
сключен договор за заем. Оспорва обстоятелството за реално предаване на
процесната сума от ищеца на ответника.
Оспорва истинността на представените частни документи,
като счита че изпълнения текст и положения подпис не са на лицето К.Г.К.. В хода
на производството моли за отхвърляне на исковете, като поддържа възраженията си
в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
По ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., с която е
разпоредено длъжникът К.Г.К. да заплати на Н.Г.М. сумата от 20 000лв.,
представляваща главница за предадена с разписка от 17.11.2017г. сума от
30000лв., сумата от 2 200лв., представляваща лихва за периода от
01.04.2018г. до 01.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.05.2019г., до пълното
й изплащане, както и направените по делото разноски, от които 444 лева –
платена държавна такса и 550 лева – адвокатско възнаграждение. Т.к. длъжникът е
призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК с разпореждане на съда от 12.07.2019г.
на заявителят е указано да предяви установителния си иск в едномесечен срок. За
това разпореждане последният е уведомен на 22.07.2019г., като на 20.08.2029г.
той е предявил иска си в съда. С молба от 04.02.2020г. същият е уточнил, че е
предявил не осъдителен, а установителен иск, като е направил изменение в
петитума на иска, приет от съда.
За установяване на твърдението си по сключен договор
за заем ищецът е представил заявление, видно от което на 17.11.2017г. К.Г.К.
получил сумата от 30000лв., като заем, който ще върне най-късно до 30.03.2018г.
Сумата получил от лицето Н.Г.М. ***. Представена е и разписка от 17.11.2017г.
подписана от К.Г.К., че е получил сумата от 30000лв. от Н.Г.М. в брой. Тези
доказателства бяха оспорени от особения представила на ответника, поради което
бе открито производство по чл.193 от ГПК по оспорване на тяхната автентичност,
относно съдържанието и подписа на ответника. По искане на ищеца по делото бе
назначена съдебна-почеркова експертиза, която дава заключение, че подписите от
името на К.Г. К. в Заявление от него за получена сума от 3000лв. от н.Г.М. са
положени от него К.Г. К., както и ръкописния текст е изпълнен от него.
По искане на ищеца по делото бе назначане
съдебно-счетоводна екпертиза, която дава заключение, че мораторната лихва върху
главницата от 20000лв., за периода от 01.04.2018г. до 01.05.2019г. е в размер
на 2200.18лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно осн.чл.422,ал.1
във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира исковете за
допустими с оглед дадените на заявителя – ищец в настоящото производство
указания за предявяване на иска съгл.чл.415,ал.2 от ГПК и предявяването на иска
в дадения едномесечен срок. Възраженията на особения представител не се
споделят от съда, т.к. безспорно от обстоятелствената част на исковата молба се
установява, че претенцията на ищеца касае вземането по проведеното заповедно
производство по ч.гр.д. № ***г.
Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно установяване,
че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва да докаже
факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането.
Предмет на иска по чл.240, ал.1 от ЗЗД е вземане по
договор за заем. Съгл.чл.240 от ЗЗД с договорът за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари, а последният се задължава да върне заетата сума.
От представените по делото писмени доказателства
–заявление от 17.11.2017г., безспорно се
установи наличието на договор за заем сключен между страните за сумата от
30000лв. и срок на връщане до 30.03.2018г. С разписка от 17.11.2017г. парите от
заема са предадени от ищеца на ответника в брой. Направеното оспорване на тези
писмени доказателства остана недоказано, т.к. от заключението на
съдебно-почерковата експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно дадено се установи, че те са написани и подписани от К.Г.К.. По
делото липсват доказателства заемателят да е изплатил заема по договора и да е
върнал заетата сума на уговорения падеж, поради което искът за тяхната
дължимост се явява основателен в пълен размер.
Претенцията
по чл.86 от ЗЗД е основателна в пълен размер, т.к. същият се установи от
заключението на ССчЕ, което като
неоспорено се възприема от съда от обективно.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца
направените разноски по настоящото дело и тези по заповедното производство.
Според представените доказателства ищецът е направил разноски по настоящото
дело за внесена държавна такса от 444,00лв., адвокатско възнаграждение в размер
на 550.00лв. Същият е заплатил възнаграждение на особен представител на
ответника в размер на 1196лв. , както и за експертизи от 50лв. и от 250лв.
Разноски направени в заповедното производство са 444 лв. – платена държавна
такса и 550 лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното , ЯРС
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422,ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК, че К.Г.К., ЕГН ********** *** дължи на Н.Г. М., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***,
офис *** – адв.И. Г. Б. сумата от 20 000лв., представляваща част от
главница от 30000лв. по получен заем от
17.11.2017г., сумата от 2 200лв., представляваща мораторна лихва за забава
за периода от 01.04.2018г. до 01.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
02.05.2019г., до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № ***г. по ч.гр. № ***г. по описа на ЯРС.
На осн.чл.194,ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК приема, че
направеното оспорване на заявление от 17.11.2017г. и разписка от 17.11.2017г. подписана от К.Г.К.
остана недоказано.
ОСЪЖДА К.Г.К. да заплати на Н.Г. М. направените по настоящото дело разноски в
размер общо на 2490лв., както и направените разноски в заповедното производство
от 444 лв. – платена държавна такса и 550 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: