Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 28 април 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 01.04.2021
г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А.П.
като разгледа докладваното от съдията Иванов
гражданско дело № 2888 по описа за 2019 г. на Врачанския
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е за
съдебна делба и е във втората си фаза – по извършване на делбата.
С влязло в законна сила решение № 1 от 02.01.2020 г., постановено по настоящото
дело съдът е допуснал съдебна делба между ищеца Ц.Г.Ц. с ЕГН ********** *** и ответницата Ц.Д.К. с ЕГН ********** ***, по отношение на
следния жилищен
имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 12259.1010.270.2.3 по кадастралната карта на гр.
Враца, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор
на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с административен адрес гр. ****, с площ по документи 58,49
кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 3, съответните идеални части
от общите части на сградата и 1,31 % идеални части от правото на строеж, при дялове,
както следва: за Ц.Г.Ц. 1/2 идеална част, за Ц.Д. К. 1/2 идеална част.
В първото по делото съдебно заседание след допускането на делбата е заявен и
съдът е приел за съвместно разглеждане предявения от Ц. К. срещу Ц.Ц. иск,
който съгласно изложените твърдения съдът квалифицира по чл. 349, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността (ЗС), за сумата
13 550,00 лева, представляваща припадащата се на Ц.Ц. част от стойността
на подобрения, направени в процесния имот с адрес ***, които подобрения
са подробно описани в молба на Ц. К. от 27.02.2020 г., както и в заключение с
вх. № 262914/28.10.2020 г. на Врачански районен съд за извършена
съдебно-техническа експертиза, както и за сумата 76,05 лева, представляващи половината от данъците за имота,
внесени от Ц. К. за сметка на Ц.Ц..
Направено е своевременно от Ц. К. искане с правно основание чл. 349, ал. 1, предложение 2 от ГПК да бъде
възложен в нейна изключителна собственост делбения имот, тъй като не разполага
с друго жилище, като искането е прието за разглеждане от съда.
Изслушана е и е приета от съда съдебно-техническа и оценителска експертиза,
вещото лице по която дава заключение, че процесният самостоятелен обект в
сграда-етажна собственост е реално неподеляем съгласно изискванията на чл. 40
от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Справедливата пазарна стойност на
делбения имот, при съобразяване и на извършените в имота подобрения, е определена в размер на 34 301,50
лева. Експертизата дава и заключение, че стойността на извършените в делбения
имот подобрения възлиза на общата сума 7 840,31 лева.
Процесният имот не може да бъде поставен в дял на ответницата на основание чл. 349, ал. 1, предложение 2 от ГПК, тъй като не са налице всички кумулативно изискуеми условия за това. Действително процесният апартамент е неподеляемо жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, ответницата не притежава друг имот и е предявила изрична молба за изкупуване по чл. 349, ал. 1 от ГПК като бивша съпруга. Видно от мотивите на представеното по делото бракоразводно решение № 563 от 10.07.2009 г. по гр. дело № 999 от 2009 г., с което ползването на процесното жилище след прекратяването на брака е било възложено на Ц. К., от брака между страните са родени две дъщери, които са били пълнолетни още към датата на прекратяването на брака. Видно е, че и към датата на прекратяването на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция – 01.04.2021 г. и двете дъщери на съделителите са били пълнолетни. Според изричното правило на т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд непълнолетието на родените от брака деца като юридически факт и материално-правна предпоставка за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК (1952 г.-отм.), понастоящем чл. 349, ал. 1 от ГПК (2007 г.), следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция.
По изложените причини ответницата няма потестативно право на изкупуване по чл. 349, ал. 1, предложение 2 от ГПК, тъй като не отговаря на всички условия, установени в този законов текст, а претенцията й с това правно основание е неоснователна.
Относно метода на извършване на делбата:
Гореизложените мотиви за неподеляемост на процесния недвижим имот и за невъзможност за възлагането му в изключителна собственост на един от съделителите налагат извод, че единственият допустим от закона начин за извършване на делбата е чрез изнасянето на процесния имот на публична продан на цената, посочена като справедлива пазарна стойност от вещото лице.
По иска на Ц. К. срещу Ц.Ц. с правно
основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС за сумата
13 550,00 лева, представляваща припадащата се на Ц.Ц. част от стойността
на подобрения, направени в процесния имот, както и за сумата 76,05 лева,
представляващи половината от данъците за имота, внесени от Ц. К. за сметка на Ц.Ц..
Не са ангажирани доказателства, обуславящи извод, че Ц. К. е осъществила подобренията със съгласието на Ц.Ц., нито пък че последният се е противопоставил на извършването на подобренията. Данните по делото сочат, че подобренията са правени без знанието и мнението на Ц.Ц.. Съдът, при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, възприема показанията на свидетеля В. М., който поддържа, че Ц.Ц. не е посещавал процесния апартамент от 2009 г., когато се е родило детето на свидетеля, както и че процесният ремонт е правен след това. Свидетелят С. Г. дава показания, кореспондиращи с тези на В. М., като поддържа, че изобщо не познава Ц.Ц., въпреки че с Ц. К. от много години са семейни приятели.
При това положение съдът счита, че отношенията между страните по повод извършените подобрения следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, а именно правилата за неоснователно обогатяване. В тази хипотеза се присъжда по-малката сума измежду направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота, като в този смисъл е например решение № 487 от 30.11.2011 г. по гражданско дело № 1503/2010 г. на Върховния касационен съд, І г.о.
За да се присъдят на Ц. К.
разходите за извършени от нея дейности до размера на обогатяването на Ц.Ц.,
следва да са налице следните
предпоставки: 1) претендиращият и отговарящият на претенцията да са
съсобственици на подобрената вещ; 2) претендиращият да е направил разноски,
които да повишават стойността на вещта и 3) тази увеличена стойност да
съществува към момента на предявяване на претенцията. Съдът намира, че и трите
предпоставки са доказани от съделителката Ц. К..
С оглед изложеното и предвид
заключението на съдебно-техническата експертиза съдът приема, че Ц.Ц. дължи на Ц.
К. 1/2 идеална част от 7 840,31 лева, т.е. 3 920,16 лева, доколкото
се установи, че Ц.Ц. не е правил разходи за подобренията по недвижимия имот и
именно до този размер следва да се уважи претенцията по чл. 349, ал. 1 от ГПК,
а за разликата до пълния предявен размер претенцията подлежи на отхвърляне.
Напълно основателна и доказана
обаче се явава претенцията на Ц. К. срещу Ц.Ц. за сумата 76,05 лева, тъй като е видно от
данните по делото, че Ц. К.
е плащала не само за своя сметка данъците за имота, но е плащала данъците и
за сметка на Ц.Ц. с дял 1/2
идеална част, при което тази претенция следва да бъде уважена така, както е предявена.
На основание чл. 8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съделителите дължат
държавна такса в размер 4% от стойността на дяловете си, а именно по 686,03
лева за всеки един от тях.
По предявения иск с правно
основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД се събира държавна такса в размер на 4% съразмерно
с уважената част от иска, поради което Ц. К. следва да заплати сумата от 159,85
лева–държавна такса (общо по претенциите за подобрения и за заплатени вместо Ц.Ц.
данъци за имота).
С оглед изхода на делото
по отношение на предявения иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД Ц.Ц.
дължи на Ц. К. съответна част от сумата 200,00 лева, чрез която е извършено
доказването на претенцията по сметки, а именно сумата 58,66 лева-разноски за
вещо лице, съразмерно с уважената част от иска.
Нито на Ц.Ц., нито на Ц.
К. се следват разноски за внесено адвокатско възнаграждение (по 600,00 лева от
всяка страна) и за депозит за вещо лице по експертизата относно поделяемост на
имота и неговата пазарна стойност (по 125,00 лева от всяка страна), тъй като
дяловете на съделителите са равни, а без направата на тези разноски не би било
възможно провеждането на делбеното производство.
Водим от гореизложеното, Врачанският
районен съд
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба жилищен
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.270.2.3 по
кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г.
на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с
административен адрес ***, с площ по документи 58,49 кв.м., ведно с прилежащото
му избено помещение № 3, съответните идеални части от общите части на сградата
и 1,31 % идеални части от правото на строеж, с
действителна пазарна стойност в размер на 34 301,50 лева, като
получената от публичната продан сума да бъде поделена по равно между съделителите Ц.Г.Ц. с ЕГН ********** ***
и Ц.Д. К. с ЕГН ********** ***, а именно по
1/2 идеална част.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
61, ал. 2 от ЗЗД Ц.Г.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на Ц.Д.
К. с ЕГН ********** *** сумата 3 920,16
лева, представляваща припадащата се на Ц.Ц. част от стойността на
подобрения, направени в процесния имот с адрес ***, които подобрения са подробно описани в молба
на Ц. К. от 27.02.2020 г., както и в заключение с вх. № 262914/28.10.2020 г. на
Врачански районен съд, както и сумата 76,05 лева, представляващи половината
от данъците за имота, внесени от Ц. К. за сметка на Ц.Ц., ведно със законната
лихва върху двете суми, считано от 27.02.2020
г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска със същото правно основание като неоснователен и недоказан за разликата до пълния предявен размер от 13 626,05
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц.Г.Ц. с ЕГН ********** *** да
заплати на Ц.Д. К. с ЕГН ********** *** сумата 58,66 лева-разноски за вещо лице,
съразмерно с уважената част от иска с правно основание чл. 349, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК Ц.Г.Ц.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Врачански районен съд сумата 686,03 лева-държавна
такса върху дела си.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК Ц.Д.К. с ЕГН **********
*** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд сумата 686,03 лева-държавна такса върху дела си, както и сумата 159,85 лева-държавна такса върху
уважената част от иска по чл. 349, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачанския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: