МОТИВИ

към присъда по НОХД № 369/2011 год. по описа на РС Плевен

Подсъдимата Н.А.П. е обвинена в това, че: На 27.05.2009 година  в гр. Плевен в съучастие  като извършител с И.Л.И.,*** Д.Р. и *** П.И. се опитала да отнеме  чужда движима вещ - 25 кг череши на стойност 50,00 лева от владението на собственика Е.Ц.И.,без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по не зависещи  от дееца причини,  престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 от НК.

На  27.05.2009 г. в гр.Плевен , в съучастие  като извършител с И.Л.И.,*** Д.Р. и *** П.И.,  повредила  противозаконно чужди движими вещи – короните на  3 бр. плодни дървета, с което причинила щета  на стойност 180,00 лева на собственика  Е.Ц.И.,  престъпление  по чл. 216 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК

Подсъдимият *** П.И. е обвинен в това,че:На 27.05.2009 година  в гр. Плевен, при условията на повторност, в съучастие  като извършител с Н.А.П., И.Л.И. и *** Д.Р. се опитал да отнеме чужди движими вещи- 25 кг череши на стойност 50,00 лева от владението на собственика Е.Ц.И. ,  без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е останало недовършено по не зависещи  от дееца причини престъпление по чл. 195 ал.1 т.7, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 28 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 18 ал.1 от НК.

На  27.05.2009 г. в гр.Плевен , в съучастие  като извършител с Н.А.П., И.Л.И. и *** Д.Р.,  повредил  противозаконно чужди движими вещи – короните на  3 бр. плодни дървета, с което причинил щета  на стойност 180,00 лева на собственика  Е.Ц.И., престъпление по чл.  чл. 216 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК

Районна прокуратура счита обвинението безспорно доказано, от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като поддържа описаната фактическа обстановка в обвинителния акт. Извършеното от подсъдимите Районна прокуратура счита, че следва да се преценя при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства за П., като такива следва да се имат предвид чистото съдебно минало на подсъдимата. Становището на прокуратурата е на подсъдимите да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер около минимума на предвиденото в посочения текст на НК, като изтърпяването на наказанието да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Подсъдимите П. и И., в хода на съдебното следствие не дават обяснения по обвинението. Делото се разглежда по реда на задочното производство.

         Защитниците на подсъдимите адв.И.И. и адв.М.А. пледират за постановяване на оправдателна присъда, като намират, че обвинението по чл.216 от НК не е доказано и липсват доказателства, които да доказват участието на подсъдимите в престъплението.По отношение деянието по чл.194 от НК предвид,че е в стадия на опита, както и размерът на причинените от деянието вреди,обстоятелството,че са възстановени,намират,че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК и поради маловажността на деянието,следва съда да приеме,че не е престъпление и да ги оправдае по така повдигнато обвинение от РП Плевен.

Съдът, като обсъди всички доказателства по делото – показанията на свидетелите И.И.,Е.И., И.Л. и М.Р.,заключението на стоковата експертиза,както и писмените доказателства по делото,приобщени по реда на чл.283 от НПК, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 27.05.2009г. около 11.30 часа двамата подсъдими, придружени от свидетелите Л. и Р. /по отношение на тези свидетели делото е приключило с постигане на споразумение,одобрено от съда/ отишли в местността *** край гр.Плевен.У себе си носели три кофи.Видели черешовите дървета в имота на св.И. и започнали да берат череши от дърветата.

По същото време св.И. отишъл на вилното си място,видял от пътя четирите лица,които берели черешите и се обадил в полицията.Изчакал пристигането на полицейският патрул в страни от имота си.

При пристигане на полицията в местността,четиримата извършители били заварени извън имота на св.И.,като у себе си носели кофите с набраните череши.Местопрестъплението не било запазено,оглед не бил извършен.Черешите били предадени на собственика им св.И. /с разписка на стр.13 от ДП/.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички,оценени в тяхната съвкупност доказателства по делото.

Според показанията на св.Е.И. на дата,която той не може да посочи била извършена кражба на череши от вилното му място в *** край гр.Плевен.На място заварил четите лица,които берели череши от дърветата и от скършени клони. Не твърди,че е видял,че именно тези четири лица са окършили клоните на черешите.Казва,че някой от тях са били клекнали и са берели клекнали от окършените клони,други са берели прави,като не може да уточни кой точно от четиримата е берял череши от дърветата и кой от скършените клони.Свидетелят описва още,че не е имало ограда между неговият и съседният имот,където са се намирали черешовите дръвчета.Свидетелят заявява още,че изоставил вече имота си,защото многократно бил краден.

Съдът кредитира тези показания като достоверни и обективни,от които се извеждат изводи за факта,че на процесната дата четирите лица,между които двамата подсъдими П. и И. са били в местността ***и са берели череши. Обстоятелството,че св.не може да посочи датата, на която е станала кражбата,не е от съществено значение предвид на това, че в досъдебното производство,приобщено по реда на чл.283 от НПК се съдържат достатъчно доказателства,че това е именно 27.05.2009г.

От разпита на свидетеля И.И. *** в съдебно заседание се установи, че след като бил уведомен за кражбата ,посетил вилната зона,където на пътя,извън вилните имоти заварили четирите лица,които носили две кофи с череши.Установил четирите лица,които били преведени за работа в РПУ-то.На мястото бил св.И.,които заявил,че черешите са набрани от неговият имот,който им показал.Свидетелят твърди,че видял натрошени клони на дръвчетата,но огледен протокол не бил съставян.

Като свидетели бяха разпитани и И.  Л. и М.Р. по отношение на които делото е приключило със споразумение.Според техните показания на въпросната дата действително заедно с двамата подсъдими били в *** носили две кофи и набрали череши в тях,но мислели,че черешите са безстопанствени,защото ограда нямало.Твърдят,че не са влизали в дворовете на имотите.Св.Л. твърди,че са счупили няколко клона,но дръвчетата имали и много потрошени клони,които не били счупени от тях.

Съдът счита, че дадените от свидетелите показания следва да бъдат кредитирани, като достоверни. Същите са непротиворечиви, не са опровергани от събраните по делото писмени и гласни доказателства, последователни и логични са.

Съдът прие изцяло и приетото без възражения на страните, в съдебно заседание, заключение на съдебната стоково-оценъчна експертиза, съобразно компетентността на вещото лице.

Съдът не констатира противоречия в свидетелските показания на свидетелите.И. заявява,че е имало ограда пред имота му,но отстрани,където били дръвчетата нямало ограда.Св.Л. и Р. също твърдят,че нямало ограда в имота,от страната където били черешите.И.  от своя страна твърди,че извършителите не били заловени в ничий имот.И. не твърди,че е видял именно тези четири лица да чупят клоновете на дърветата,а св. Л. и Р. твърдят,че са счупили няколко клона,но дърветата били с изпочупени клони преди тяхното пристигане.

При така събраните доказателства съдът прие за установено безспорно по делото, че на датата на деянието  четирите лица,две от които подсъдимите П. и И. са били в *** и са берели череши от имота на св.И..

Безспорно установено по делото е,че на 27.05.2009г. черешите от три кофи са върнати на собственика срещу разписка /приложена на стр.13 от ДП/.

Съдът намери,че са събрани достатъчно доказателства за участието на подсъдимите в извършване на отнемането на вещите, предмет на обвинението.Не се събраха,обаче доказателства оборващи твърденията на свидетелите Л. и Р., че нямало ограда, което ги накарало да мислят,че дръвчетата са безстопанствени.

Съдът не намери и доказателства,че именно подсъдимите са извършили счупването на клоните на дърветата.Поради липса на доказателства за противното, прие, че подсъдимите не са извършили деянието по чл.216 ал.1 от НК,в което са обвинени.

От друга страна счупването на клони на плодни дървета не съставлява престъпление по чл.216 от НК.Чупенето на клони съставлява административно нарушение по Закон за опазване на селскостопанкото имущество /ЗОСИ/. Според Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1984 г., бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:1. отсече, унищожи или повреди без разрешение дърво или лоза.Според същият закон-Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1976 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 45 от 1984 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който открадне, присвои или извърши вещно укривателство на селскостопанско имущество, когато стойността на предмета не надвишава 150 лв. по цени на дребно, се наказва по административен ред с глоба от 50 до 800 лв., но не по-малко от тройния размер на стойността на предмета.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Когато нарушението по предходната алинея е извършено нощно време или при извършването му е ползувано немоторно превозно средство, се налага глоба от 15 до 800 лв.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, а преписката се изпраща на прокурора, когато:1. (изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над 15 лв.;2. деецът е осъждан за такова престъпление или му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му;3. предметът е отровно или взривно вещество.

(4) Ако при извършване на деянието по ал. 1 и 2 са причинени вреди на селскостопанското имущество, административнонаказващият орган определя и обезщетението”.

          Неясно остава за съда и защо прокурора е квалифицирал деянието на подсъдимите И. и  П. като такова по чл.194 ал.1 от НК,а не по чл.194 ал.3 от НК като “маловажен случай”,както и защо по отношение на подсъдимата П. не е намерила приложение разпоредбата на чл.218 б от НК. Настоящият съдебен състав намира, че деянието на подсъдимите  е следвало да се квалифицира като “маловажен случай”  по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК,още при образуването на досъдебното производство, тъй като степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от този вид. При съвкупната  преценка на  всички обстоятелства, характеризиращи тежестта на престъплението и степента на обществена опасност на деейците се налага несъмнено изводът, че деянието на подсъдимите най-малкото представлява маловажен случай. В този смисъл  е Решение № 64 /8.ІІ.1972 г. по н. д. № 658/71 г. на ВС на Р.Б., че :“Отдавна е преодоляно вече разбирането, че единственият критерий, по който маловажният случай следва да се разграничава от обикновения, е размерът на засегнатото имущество. И, обратно, и при не съвсем малки по стойност посегателства върху обществено имущество може да се приеме, че се касае до маловажен случай в зависимост от степента на обществената опасност и морално - политическата  укоримост на деянието и дееца”. Иначе казано, за  преценката  дали е налице маловажен случай  следва да се вземат предвид съвкупно всички обстоятелства, които характеризират  обществената опасност на деянието и дееца , а именно- стойност на засегнато имущество, дали същото е възстановено , дали възстановяването е станало  непосредствено след деянието,  дали се касае само до едно деяние, или пък до повече деяния,  осъществяващи състава на  едно  продължавано престъпление, има ли или няма настъпили някакви   допълнителни (несъставомерни)  вредни последици от деянието, какви са данните за личността на  престъпния деец, какво е отношението му към извършеното деяние, каква е тежестта на вината му, какви са мотивите и причините за извършване на престъплението,периода от време,който е изминал от деянието му до повдигането на обвинението с ОА и т.н.   В тази връзка паричната равностойност на причинената от  деянието на подсъдимите щета  от 50 лв., която е незначителна,  при съпоставката й  с минималната работна заплата за страната към момента на осъществяване на  престъпното посегателство ( около 1/4 МРЗ). Щетата е възстановена изцяло.Също така в настоящия случай се касае до едно единствено деяние, а не до повече такива, осъществяващи едно продължавано престъпление. От деянието на подсъдимите  не са настъпили някакви допълнителни - несъставомерни ( извън състава на чл. 194 НК) последици. Това са все обстоятелства сочещи на една невисока степен на обществена опасност на деянието. Степента на обществена опасност на дейците е изключително ниска. Във връзка с последното от материалите по делото е видно, че подсъдимата П. е неосъждана, не е освобождавана  от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК.Подсъдимият И. е осъждан,но за деяния,извършени преди 2000г.и макар да не е реабилитиран е изминал сравнително дълъг период от време-повече от девет години,в който не е извършвал престъпления, което дава основание за съда да счита че се е поправил и не е личност с висока степен на обществена опасност.Неправилно е квалифицирано деянието му като такова, извършено повторно. За деянието кражба, за което И. е бил обвинен, има предвиден квалифициран състав по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, който се прилага само в случите, когато деецът преди извършването му, е осъден за същото престъпление и то, в немаловажни случаи, валидни както за предходното, така и за конкретното деяние.

Тук следва да се отбележи,че прокурора е имал възможност, след като е получил преписката да съобрази и приложението,ако не на ЗОСИ  и на чл.218 б от НК за П.,то задължително на чл. 9, ал. 2 НК.В този смисъл е Тълкувателно решение № 113 от 16.XII.1982 г. по н. д. № 97/82 г., ОСНК „за престъпленията, които се разграничават от съответните им адм.нарушения по паричната равностойност на деянието” -„Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е обща. Тя се прилага за всички престъпления по Наказателния кодекс, независимо дали техният предмет има или няма парична равностойност. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна. Други изисквания законът не поставя. Становището, че за тях се изключва приложението на чл. 9, ал. 2 НК, защото законодателят е поставил като граница между престъпленията и съответните им нарушения определена парична стойност на предмета на деянието, е неправилно, тъй като ограничава приложението на обща норма от закона.”

При така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подсъдимите П. и И., не са осъществили състава на престъпленията,в които са обвинени, тъй като и двете деянията,в които са обвинени, не съставляват престъпления по смисъла на НК, първото е административно нарушение по смисъла на ЗОСИ,а второто не е престъпление по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.Предвид на което  и на основание чл. 304,вр.чл.24 ал.1 предл.2 от НПК,съдът  ги призна за невиновни.

Тъй като подсъдимите са признати от съда за невиновни по обвинението, по което са направени необходимите разноски, то на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът намери, че тези направени разноски следва да останат за сметка на държавата.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

Районен съдия: