Р Е Ш
Е Н И Е
№ 145 гр.Пловдив, 28.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 24.01.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №7947/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-010020,
издадено на 02.12.2019г. от Началник на Група при ОД на МВР-Пловдив, с-р „ПП“ с
което на С.Т.Ц. с ЕГН ********** ***, за осъществено административно нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗДВП, на основание чл.183, ал.2, т.11
от ЗДВП е наложено административно наказание
"глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева и за извършено нарушение на чл.123,
ал.1,т.1 от ЗДВП, на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДВП е наложено административно наказание
"глоба” в размер на 50 /петдесет/лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1/един/ месец.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено поради това,
че не е извършено вмененото й нарушение, както и че същото е описано неясно
относно фактическите обстоятелства.Същата не била собственик на МПС-то описано
в НП, с което се твърди че е извършено нарушението.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не
ангажира доказателства, нито становище по същество за законосъобразност на
атакувания административен акт.
Жалбоподателя Ц. редовно призована не се явява, подържа жалбата, чрез
адв.И., който моли атакуваното НП да бъде отменено.
След като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателя Ц. била наказана за това, че, управлявайки
собствения й лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. номер *** при извършване маневра назад не се
уверила, че пътят зад нея е свободен, като удря паркирания лек автомобил
Мерцедес с рег. номер *** в задна лява врата, като допуска ПТП с материални щети и за това
че като участник в ПТП не останала на мястото на произшествието.Неясно как било
установено, че Ц. именно е управлявала лекия автомобил и за гореописаните
нарушения и бил съставен АУАН с бл. номер 432429/13.11.2019г. за нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗДВП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДВП.
Възражения против този АУАН на основание чл.44, ал.1 от ЗАНН не са подавани.Въз
основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
В хода на производството като свидетел бе разпитан актосъставителя Д.,
който заяви, че подържа съставения АУАН и че не може да си спомни как е
установил, че Ц. е извършителя на гореописаните нарушения.
Прие се по делото писмено обяснение, част от преписката на собственика
на ударения автомобил Мерцедес с рег.
номер *** М. Н. Ш., в които
обяснява, че съседа му е забелязал, че млада жена управляваща лек автомобил
фолксваген голф с номер ** удря автомобила му.
Съдът прие така описаната фактическа обстановка както въз основа на
показанията на св.Д., които кредитира частично, само досежно факта че има
извършено нарушение, но не и неговото авторство, така и от писмените
доказателства по делото, а именно АУАН, Заповед, Справка нарушител, писмени
обяснения, справка за собственик на автомобил.
От така изложената фактическа обстановка е видно, че липсват категорични
доказателства С.Ц. да е извършила административно нарушение по ЗДВП. Това е
така тъй като по делото е приложена цитирана в НП полицейска преписка въз
основа на която е издадено постановлението.Същата няма нищо общо със случая.На
следващо място на цитирания автомобил Фолксваген Пасат с рег. номер ***, с
който е извършено нарушението, собственик не е С.Ц., а Б. К..В обяснения на
собственика на ударения Мерцедес, се сочи пряк свидетел, който е видял момента
на удара и че млада жена е ударила неговия Мерцедес.Жалбоподателката, която е
на 75г. трудно би могло да се каже, че е млада.Освен това младата жена е
управлявала автомобил с номер **, а автомобила вменен, че е собственост на Ц. е
с номер **.Не на последно място св.Д. не можа да посочи как е достигнал до
извода и кой е посочил, че именно С.Ц. е извършила нарушенията, които и се
вменяват.
Всички тези несъответствия и липса на доказателства водят съда на
извода, че по никакъв начин С.Ц. не би могла да се свърже със извършване на
нарушенията които са и вменени.Липсват изобщо доказателства същата да е
управлявала на соченото време и място автомобил, който е собственост на друго
лице.
Все ако се бяха имаше категорични доказателства, че е извършено
нарушение именно от жалбоподателката е налице друго основание за отмяна на
наказателното постановление изразяващо се в следното.
Не
може да бъде оставено без внимание от съда и поведението на г-жа Ц. като водач
на МПС, който става известен от преписката и приложената по нея справка за
нарушител.От същата е видно, че г-жа Ц. е правоспособен водач на МПС от
далечната дата 19.06.1972 година.За тези близо 50 години стаж като водач на МПС
с процесното наказателно постановление е санкционирана за първи път, от което следва
че за целия този значителен период от време това е единственото извършено от
нея нарушение по ЗДВП.Факт е че липсват в справката дори и фишове за неправилно
паркиране или каквито и да е други дребни нрушения.От нарушенията описани в
АУАН и НП няма данни да се произлезли значителни вреди, няма пострадали лица,
нито е налице сериозна увреда на лекия автомобил.Ето защо според съда разглеждания
случай би се явил маловажен и атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено поради наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН.Следвало е
административно наказващия орган, да предупреди нарушителя и да не съставя
наказателно постановление.
Предвид изложеното атакуваното НП се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Позовавайки се на влязлата в сила
разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на
жалбоподателката е направил искане преди края на съдебното заседание за
присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В случая адвокатското
възнаграждение е на минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения и в договора за правна помощ е посочено че е платено изцяло в
брой.Искане за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН не се прави от
въззиваемата страна до края на съдебното заседание и ОД на МВР-Пловдив, следва да бъде осъдено да
заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски по делото в размер на 300
лева.
Поради горното и на основание чл.63,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-010020, издадено на 02.12.2019г. от Началник на Група при ОД на МВР-Пловдив, с-р „ПП“ с което на С.Т.Ц. с ЕГН ********** ***, за осъществено административно нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДВП, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДВП е наложено административно наказание "глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева и за извършено нарушение на чл.123, ал.1,т.1 от ЗДВП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДВП е наложено административно наказание "глоба” в размер на 50 /петдесет/лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на С.Т.Ц. с ЕГН ********** *** сумата
от 300 /триста/ лева за направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.