Производството е по чл.33 и следващите от ЗАП във връзка с чл.118 от КСО. Постъпила е жалба от Димо Ванчев Вълчев от гр.Кърджали против решение № 16/08.06.2005 г. на директора на РУ “СО” - Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 541/08.04.2005 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат твърдения, че не е направена цялостна и задълбочена преценка на всички документи, като се твърди, че за периода от 12.09.1985 г. до 01.07.1994 г. жалбоподателят е бил шофьор на миячка, снегорин и сметосъбирачка т.е. шофьор на комунална техника, който трудов стаж следва да бъде зачетен при условията на втора категория труд. Моли съда да отмени решение № 16/08.06.2005 г. на директора на РУ “СО” – Кърджали и да му присъди направените по делото разноски. Ответникът – РУ “СО” Кърджали, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Излага подробни съображения в представена по делото писмена защита. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище за основателност на подадената жалба. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема следното: От представената по делото като доказателство пенсионна преписка се установява, че със заявление № 3751/21.03.2005 г. жалбоподателят Димо Ванчев Вълчев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приложил документи удостоверяващи осигурителен стаж. Не се спори, че към заявлението си жалбоподателят е представил удостоверение обр.УП-3 № 48 ФС-12/15.01.2004 г., издадено от „ОЧБ” /Озеленяване, чистота и благоустройство/ ЕООД гр.Кърджали, в което е било удостоверено, че осигурителния стаж на Димо Вълчев, положен в дружеството за периода 12.09.1985 г. – 01.07.1997 г. на длъжност „шофьор”, следва да бъде зачетен при условията на ІІ-ра категория труд. Не е спорно също така, а и от представената пенсионна преписка се установява, че с писмо от РУ „СО” – Кърджали до „ОЧБ” ЕООД – Кърджали е поискано уточняване на точната длъжност, заемана от жалбоподателя Вълчев по периоди т.е. да бъде издадено ново удостоверение /или длъжностна характеристика/, като се уточни „шофьор на комунална техника” на каква точно кола е и за целия период ли се отнася. В отговор „ОЧБ” ЕООД гр.Кърджали издава ново удостоверение обр.УП-3 № 110 ФС-12/29.03.2005 г., като с писмо № 112 ФС-12/29.03.2005 г. уведомява РУ „СО” – Кърджали, че удостоверение обр.УП-3 № 48 ФС-12/15.01.2004 г. следва да се счита за анулирано. Съгласно новоиздаденото удостоверение обр.УП-3 № 110 ФС-12/29.03.2005 г., осигурителния стаж на жалбоподателя за периода 01.11.1992 г. – 30.06.1994 г. на длъжност „шофьор на миячка” следва да бъде зачетен при условията на ІІ-ра категория труд, а за периода от 12.09.1985 г. до 31.10.1992 г. на длъжност „шофьор строителство” и за периода от 01.07.1994 г. до 30.06.1997 г. на длъжност „шофьор на самосвал”, следва да бъде зачетен при условията на ІІІ-та категория труд. С разпореждане № 541/08.04.2005 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Димо Ванчев Вълчев. За да откаже отпускането й ръководителя на “ПО” е приел, че лицето има осигурителен стаж от втора категория – 09 г. 09 м. 23 д., при изискуеми се по условията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО – 15 г., и на основание чл.68, ал.2 от КСО няма навършена 63 г. възраст. За да приеме горното, ръководителят на “ПО” се е позовал на новоиздаденото удостоверение обр.УП-3 № 110 ФС-12/29.03.2005 г. Против разпореждане № 541/08.04.2005 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване жалбоподателят Димо Вълчев е подал възражение, в което твърди, че от постъпването му на работа в СП “БКС” гр.Кърджали е бил шофьор на “Шкода” – миячка /водоноска/ и на снегорин през зимния период към отдел “Чистота”, а не в строителството, поради което неправилно не му се признава времето, прослужено в това предприятие, като ІІ-ра категория труд. Моли за извършване на пълна проверка и установяване на истината. Във връзка с така подаденото възражение, е разпоредена проверка относно достоверността на осигурителния стаж на жалбоподателя и категорията на положения от него труд, за периода от 12.09.1985 г. – 30.06.1997 г., по удостоверение УП-3 № 110 ФС-12/29.03.2005 г., издадено от “ОЧБ” ЕООД гр.Кърджали. Проверката е приключила с констативен протокол от 08.06.2005 г., в който е отразено, че “представените по време на проверката документи са недостатъчни за доказване, че Димо Ванчев Вълчев е работил при условията на т.63б от ПКТП /отм./, т.е. като “шофьор на комунална техника” от 12.09.1985 г. до 01.07.1997 г.” На основание чл.117, ал.3 от КСО, директора на РУСО - Кърджали се е произнесъл с атакуваното пред съда решение № 16/08.06.2005 г., като е потвърдил разпореждане № 541/08.04.2005 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Тази фактическа обстановка се установява от представените по делото доказателства и не се оспорва от страните. Спорът по делото е относно категорията на положения от жалбоподателя Димо Вълчев труд за периода от 12.09.1985 г. до 31.10.1992 г. От назначената по делото съдебна експертиза и приетото като доказателство трудово досие на Димо Ванчев Вълчев се установява, че през процесния период: 12.09.1985 г. – 31.10.1992 г. жалбоподателят е работил в СП “БКС” гр.Кърджали на длъжност, както следва: за времето от 12.09.1985 г. до 23.06.1989 г. – на длъжност “шофьор” в отдел “Чистота”; за времето от 23.06.1989 г. до 20.04.1990 г. – на длъжност “машинист асвалтоудренатор /асвалтополагаща машина/”; за времето от 20.04.1990 г. до 01.04.1991 г. – на длъжност “шофьор – миячка” в отдел “Чистота”; за времето от 01.04.1991 г. до 01.10.1991 г. – на длъжност “шофьор” в отдел “Чистота”; за времето от 01.10.1991 г. до 01.07.1992 г. – на длъжност “шофьор – миячка” в отдел “Чистота” и за времето от 01.07.1992 г. до 01.02.1993 г. - на длъжност “шофьор” в отдел “Чистота”. Тези обстоятелства впрочем, с изключение на периода от 23.06.1989 г. до 20.04.1990 г., са установени и при извършената от РУ “СО” Кърджали частична финансова ревизия, завършила с констативния протокол от 08.06.2005 г. От назначената по делото експертиза и от представеното като доказателство трудово досие на Димо Ванчев Вълчев се установява също така, че считано от 01.02.1993 г. жалбоподателят е бил назначен на длъжност „шофьор на миячка” в отдел „Чистота” към Мероприятие „Комунална дейност” /М „КД”/. В тази връзка не е спорно, а и самият ответник в представената по делото писмена защита сочи, че от 01.11.1992 г. Мероприятие „Комунални дейности” гр.Кърджали се обособява като отделен осигурител. При така събраните по делото доказателства настоящият състав намира жалбата за основателна, а атакуваното решение на директора на РУСО гр. Кърджали – за незаконосъобразно. Съгласно чл.63б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/, трудовия стаж на работещите като шофьори на комунална техника, непосредствено заети в дейностите по поддържане на санитарно-хигиенното състояние, снегопочистването, събирането и преработката на твърди битови и хранителни отпадъци, им се зачита за втора категория труд. Съгласно констативно – съобразителната част на назначената по делото експертиза, под израза „шофьори на комунална техника” следва да се разбират шофьорите на сметосъбирачни машини, на бордови коли за събиране на твърди битови отпадъци и хранителни отпадъци и смет, на миячни и метачни машини, контейнеровози, ямо и каналочисточни машини, машини за снегопочистване и машини за сметоразтоварища. В тази връзка, от гореизложеното се установява по един безспорен начин, че за периодите: от 12.09.1985 г. до 23.06.1989 г. и от 20.04.1990 г. до 01.02.1993 г., жалбоподателят е работил именно в отдел „Чистота” към СП „БКС” гр.Кърджали, като за периодите: от 20.04.1990 г. до 01.04.1991 г. и от 01.10.1991 г. до 01.07.1992 г., е работил като шофьор на миячна машина, а за периодите: от 12.09.1985 г. до 23.06.1989 г., от 01.04.1991 г. до 01.10.1991 г. и от 01.07.1992 г. до 01.02.1993 г., в трудовите му договори е отразено, че работи на длъжност „шофьор”. …При това положение за периодите: от 20.04.1990 г. до 01.04.1991 г. и от 01.10.1991 г. до 01.07.1992 г., на жалбоподателя следва да му се признае втора категория труд, на основание чл.63б от ПКТП, доколкото като шофьор на миячна машина към отдел „Чистота” е шофьор на комунална техника, непосредствено зает в дейностите по поддържане на санитарно-хигиенното състояние, по смисъла на цитираната разпоредба. Що се касае до останалите периоди: от 12.09.1985 г. до 23.06.1989 г., от 01.04.1991 г. до 01.10.1991 г. и от 01.07.1992 г. до 01.02.1993 г., то от разпитаните по делото свидетели Георги Шопов, Петър Петров и Стоян Стоянов се установява по един безспорен начин, че жалбоподателят е работил именно като шофьор на комунална техника по смисъла на чл.63б от ПКТП. Така разпитаният по делото свидетел Георги Шопов установява, че от 1985 г., когато е започнал работа жалбоподателя, до 1994 г. е карал постоянно шкода – миячка РТ 706. Установява също, че в периода 1989 – 1990 г. го е виждал и на контейнеровоз, който се използва за сметоизвозване, като причината за това е била, че поради изселването на турските граждани е нямало хора да работят за сметосъбирането. Свидетелят е категоричен, че те заедно с жалбоподателя са били само в отдел „Чистота”, както и че не е било възможно един шофьор да бъде и в „строителство” и в „чистота”, като колите им били в отделни гаражни клетки и имали отделни счетоводства. Свидетелят Петър Петров установява, че жалбоподателят е започнал работа през 1985 г. в „Благоустройство и комунално стопанство” – Кърджали, когато бил назначен на работа като шофьор на шкода – миячка РТ, на която работел до 1992 г., когато се разделили, тъй като тогава била отделена комуналната дейност. Установява също, че до 1992 г., когато е бил на работа в „БКС”, жалбоподателят карал Зил – снегорин, с който е почиствал улиците на града, като това е било през зимния сезон. Свидетелят Стоян Стоянов установява, че през периода от 1985 г- до 1989 г. жалбоподателят е работил като шофьор на миячка в отдел „Чистота” към „БКС” – Кърджали. С оглед обстоятелството, че жалбоподателят е работил именно в отдел „Чистота” при СП „БКС” гр.Кърджали и предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, следва да се приеме за установено, че за периодите: от 12.09.1985 г. до 23.06.1989 г., от 01.04.1991 г. до 01.10.1991 г. и от 01.07.1992 г. до 01.02.1993 г., жалбоподателят е работил като шофьор на комунална техника по смисъла на чл.63б от ПКТП, при което за тях също следва да му се признае втора категория труд. Що се касае за периода от 23.06.1989 г. до 20.04.1990 г., то от назначената по делото съдебна експертиза и от трудовото досие на Диво Ванчев Вълчев се установи, че същият е работил на длъжност “машинист асвалтоудренатор /асвалтополагаща машина/”. Съгласно чл.26 от ПКТП /отм./, трудовия стаж на работещите като машинисти на всички видове строителни и пътни машини им се зачита за втора категория труд. В тази връзка, вещото лице в констативно – съобразителната част на своята експертиза установява, че в строителните и пътни машини се включват: асвалтосмесител, асвалторазливач, различни машини за фризоване на асвалтови настилки и др. При това положение, за периода от 23.06.1989 г. до 20.04.1990 г., на жалбоподателя следва да му се зачете втора категория труд на основание чл.26 от ПКТП. Що се касае до довода на ответника по жалбата, направен в представената по делото писмена защита, че за да бъде зачетен осигурителния стаж на жалбоподателя за съответните периоди при условията на ІІ-ра категория труд, следва осигурителят да издаде на същия ново удостоверение обр.УП-3, в което изрично да е посочено, че за тези периоди същият е работил като “шофьор на шкода миячка” т.е. при условията на ІІ-ра категория труд, съдът намира същия за неоснователен. Това е така, тъй като в случая самият административен орган е бил длъжен при издаване на административния акт да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, което той не е сторил. Правно релевантния факт в случая е бил на каква машина е работил жалбоподателя за да се прецени категорията труд, която следва да му бъде зачетена. В тази връзка самият административен орган, по повод издаденото и впоследствие анулирано удостоверение обр.УП-3 от 15.01.2004г., е поискал от осигурителя “ОЧБ” ЕООД гр. Кърджали да бъде издадено ново удостоверение /длъжностна характеристика/, като се уточни шофьор на каква точно кола е бил жалбоподателя и за кои периоди. Независимо от това е било издадено ново удостоверение обр.УП-3 от 29.03.2005 г., в което за процесния период: от 12.09.1985 г. до 31.10.1992 г., е посочено единствено “шофьор – строителство” ІІІ-та категория труд. В тази връзка и по повод възражението на жалбоподателя за извършваната от него работа, самият административен орган е констатирал в цитирания по – горе констативен протокол от 08.06.2005 г., че за отделни периоди жалбоподателят е работил именно като шофьор на миячна машина, а за част от периодите – като шофьор в отдел “Чистота” т.е. че за периода, посочен в удостоверението: от 12.09.1985 г. до 31.10.1992 г., жалбоподателят не е работил като “шофьор – строителство”. Административния орган е бил длъжен да изясни фактите и обстоятелства от значение за случая, като същият не е сторил това, а позовавайки се единствено на така издаденото второ удостоверение, е отказал отпускането на пенсия на жалбоподателя. Като не е изяснил този факт от значение за случая административния орган е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗАП и е допуснал съществено процесуално нарушение, довело и до нарушение на принципа за разкриване на обективната истина в административния процес. Впрочем, в подкрепа на това, че е допуснато съществено процесуално нарушение от страна на административния орган, са събраните по делото доказателства, опровергаващи удостоверените обстоятелства в процесното удостоверение обр.УП-3 от 29.03.2005 г. и установяващи, че за периода от 12.09.1985 г. до 31.10.1992 г. жалбоподателят е работил при условията на чл.26 и чл.63б от ПКТП /отм./, при което за този период следва да му бъде призната ІІ-ра категория труд. Ето защо следва да се отмени решението на директора на РУ “СО” – Кърджали като незаконосъобразно и преписката да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне по молбата на Димо Ванчев Вълчев за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което се съобрази гореизложеното. При този изход на делото следва да се осъди РУ “СО” – Кърджали да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 384 лева, от които 300 лева – адвокатски хонорар и 84 лева – разноски за вещо лице, свидетели и комисионни. Водим от изложеното и на основание чл.42, ал.3 от ЗАП във връзка с чл.118, ал.2 от КЗОО, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 16/08.06.2005 г. на директора на РУСО – Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 541/08.04.2005 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и ВРЪЩА преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по молбата на Димо Ванчев Вълчев за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което се съобрази гореизложеното. ОСЪЖДА Районно управление “Социално осигуряване” гр. Кърджали да заплати на Димо Ванчев Вълчев от гр.Кърджали, ул.”Мургаш” бл.7, ет.1, ап.3, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 384 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |