Р Е Ш Е Н И Е № 569
гр.
Пещера, 22.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Пещерският районен съд,четвърти граждански състав, в публично съдебно заседание на първи
юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : АТАНАСКА ПАВЛОВА
При секретаря Евгения Млячкова, като
разгледа докладваното от съдията Павлова гр. дело № 1269 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното :
Предявен е иск
от В.К.Щ. ЕГН **********,***, чрез адв. П.Г.
***- И. А.“ ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Пещера,
ул."Михаил Такев“№ 39, представлявано от И. А..
В исковата молба ищецът В.К.Щ., излага,
че е работела при ответника от 14.11.2006 година до 31.05.2008г.на длъжност „птицевъд“, а от
01.06.2008г. до 12.04.2019г. вкл. на длъжността „пакетировач“. Със Заповед №
11/12.04.2019г. на едноличния търговец трудовото й правоотношение било
прекратено поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение й било
заплатено само обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2018 и
2019 година.
Твърди,
че не й било заплатено обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ, тъй като била
работила повече от 10 години в
предприятието на ответника и й се полагали шест брутни заплати. Твърди, че
размерът на обезщетението съгласно чл.
228 ал.1 от КТ следвало да бъде в размер на 5851,14 лева, с оглед на полученото
брутно трудово възнаграждение за м.март на 2019 г. в размер на 975,19 лева.
Моли
да се постанови съдебно решение, с което
да се осъди ответника да й заплати сума в размер на 5 851,14 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 6/шест/ брутни трудови възнаграждения
по чл.222,ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
31.05.2019г. окончателното й заплащане.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника ЕТ „Ангелов- И. А.“ ЕИК *********, чрез адв. Т. Т., в
който твърди, че оспорва изцяло иска, тъй като обезщетението било платено на
ищцата. Не оспорва твърдението, че ищцата е работила при ответника от 14.11.2006 година
до 31.05.2008г.на длъжност „птицевъд“, а от 01.06.2008г. до 12.04.2019г.
вкл. на длъжността „пакетировач“. Не оспорва, че трудовото правоотношение е
прекратено именно на основание чл. 326 ал. 1 от КТ- поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Оспорва единствено твърдението, че ответника
дължи посочената сума с правно основание
по чл. 222 ал.3 от КТ. Твърди че същото е изплатено на 15.08.2019година с Разходен касов ордер № 4, като платената
сума дори надхвърляла претенцията на ищцата. Ангажира доказателства и
претендира разноски.
В съдебно заседание се явява ищцата и
пълномощника й адв. П. Г., в което поддържат иска си, като по повод подадения
отговор излагат нови обстоятелства, а
именно че представения от ответника разходен касов ордер за сумата от
6 000 лева, бил заплата по сключен впоследствие граждански договор с
ответника. Твърди ищцата, че работила по този граждански договор в периода от 13.05.2019г. до
11.07.2019г. и следвало да получи 400 лева за изработеното от нея. Твърди че не оспорва подписа в разходния
ордер, но същият, когато го подписала, бил празен.
Ответникът се представлява от адв. Я. в
съдебно заседание, като оспорва иска по основание. Твърди, че не е бил сключван
граждански договор впоследствие с ищцата.
Съдът като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е работила при
ответника по силата на валидно трудово правоотношение от 14.11.2006
година до 31.05.2008г.на длъжност
„птицевъд“, а от 01.06.2008г. до 12.04.2019г. вкл. на длъжността „пакетировач“.
Видно от приетите по делото Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение№11/12.04.2019г. / неоспорвана от
ищцата/ , Разпореждане на ТП на НОИ Пазарджик, Удостоверение обр.УП-2, се установява, че трудовото
правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
От приетия по делото Разходен касов
ордер № 4/15.08.2019г., издаден от ЕТ „Ангелов- И. А.“, се установява че е
ищцата се е подписала на ордер, че е получила сумата от 6 000 лева, с посочено
основание чл. 222 ал.3 от КТ.
Приети са по делото ведомости за заплати
за месеците от месеците април до август на 2019 година включително, както и
отчети за направени разходи, данни декларирани с Декларация образец 1, от които
се установява, че на ищцата по ведомост са начислени за м. април на 2019 година
десет работни дни и е начислена съответната работна заплата. За м. май, юни,
юли и август на 2019 г. ищцата не фигурира във ведомостта за заплати, не фигурира и в декларираните данни с
Декларация обр.1.
В Разплащателни пера за м. юли на 2019г./л.133/
обаче е било начислено към 31.07.2029г. за плащане на сума в размер на 6000
лева за обезщетение.
За изясняване на спора от фактическа
страна беше допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза, която даде
отговор, че размерът на обезщетението на ищцата при прекратяване на трудовото й
правоотношение при ответника е в размер на 6032,16 лева., като ищцата е
работила при ответника на трудов договор считано от 13.11.2006г.- до
13.04.2019г. или 12 години и 5 месеца трудов стаж. Експертът е пояснила, че обезщетението по чл. 222 ал. 3 от
КТ се начислява от работодателя след представяне на разпореждане на НОИ за
отпускане на пенсия, поради което и към 13.04.2019г. такова не й е било
начислено по ведомост. Ищцата е разполагала с такова едва на 14.06.2019г.
Вещото лице К. е дала заключение, че обезщетение в размер на 6000 лева е платено на ищцата, като доказателство за
това е издаденият РКО № 4/15.08.2019г. с
посочено основание- за обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ за сумата от 6000
лева, която е касово платена на 15.08.2019г. От счетоводна гледна точка е
правилно осчетоводено- отразено е в касата, касовата книга и след това в
счетоводните сметки.
Вещото лице не е установила за ищцата
след прекратяване на трудовото й правоотношение поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, да има издадени граждански договори,
както и подобна документация не е подавана от ответното дружество. Наред с това
самата ищца не е подавала декларации за самоосигуряващо се лице по граждански
договор. Липсват и данни в „Хронологична“ на ответника да са плащани на ищцата възнаграждения в размер на 400 лева с
основание Граждански договор. Вещото лице е установило, че на дата 15.08.2019г.
по сметка 501/ Каса в лева/ при ответника е имало в наличност 17 340,73
лева, като са извършени две плащания в брой по два РКО на обща стойност от
6 161,95 лева. За м. август на 2019 година няма изготвена сметка за м.
август на 2019 г. за изплатени възнаграждения по граждански договори.
Заключението е прието в ос.з. като компетентно
изготвено.
По делото е разпитана св. Д.М., счетоводител
при ответника, която депозира показания, че ищцата е работила при ответника до
освобождаването й по нейна молба поради
навършване на пенсионна възраст. Твърди,
че ищцата след това не е работила при ответника нито по граждански, нито по
трудов договор. Депозира данни, че ищцата идвала в дружеството да взема
документи, била объркала някакъв документ, както и за заплащане на сумата от
6000 лева. Депозира показания, че лично Иван А.в неговата стая й платил сумата.
След това донесъл на свидетелката подписания ордер. Твърди, че обезщетението е
начислено в месец юли и е изплатено в м. август.
По делото беше разпитан и св. Митко
Пенев, който е работил в при ответника, и познавал ищцата, но в момента работи на друго място. Твърди, че бил
помощник оператор на машина, която сортирала яйцата. Спомня си, че В.Щ. се
пенсионирала 2019година , като един месец я нямало след пенсионирането й, после
пак дошла да работи на граждански
договор. Работила там два месеца от май до юли
и пак се махнала. Работила си на същата работа, както преди
пенсионирането. Твърди, че в дружеството „само на празна бланка се подписваш“.
Не може да каже дали и В. се е подписвала на празни бланки. Не е споделяла ищцата
В.Щ. със свидетеля каква сума е получавала по гражданския договор. Твърди че Щ.
си е идвала на работа с нормално работно време от 08 :00 до 17 :00 часа. Само
събота и неделя се почивало.
Предявени са обективно съединени искове
по чл. 222 ал.3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
При прекратяване на трудовото правоотношение
в определени случаи работодателят дължи обезщетения, които в едни хипотези са
свързани с неупражнени права от работника или служителя, а в други имат
ратификационен характер или осигуряват материално работника или служителя за
известен период след прекратяване на трудовото правоотношение. Според
разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател
през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може
да се изплаща само веднъж при придобиването на право на пенсия. Последното също
може да бъде придобито само един път. Предпоставки за възникване правото на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са прекратяване на
трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде
придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това
обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното придобиване право на
пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст
или без оглед на това.
В тази връзка настоящия съдебен състав,
намира, че ищцата е придобила правото да получи обезщетението по чл. 222 ал.3
от КТ, като и същото й е било изплатено от ответника.
Съдът кредитира показанията на св. М.,
които се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, както и от
заключението на допусната СТЕ. Действително същата е в служебни отношения с
ответника, но депозираните показания се подкрепят събраните по делото
доказателства. В противовес на това
съдът не кредитира показанията на св. Пенев, които освен че са вътрешно
противоречиви, противоречат на показанията на св. М., която каза че ищцата е
идвала няколко пъти , за да си оправи документите, но не и да полага труд.
Освен това св. Пенев не можа да посочи
каква сума е получавала ищцата по гражданския договор, но знаел че работи по гражданския договор, както и че е идвала да
работи на пълен работен ден на същата длъжност. В този смисъл настоящия състав
не кредитира показанията на св. Пенев.
Съдът намира за недоказано твърдението,
че ищцата е работила по граждански договор при ответника, тъй като самата ищца
не сочи кога е сключила този граждански договор, не сочи какво възнаграждение е
следвало да получава, за какъв период, не е декларирала получаваните от нея
доходи като самоосигуряващо се лице, не представя и такъв граждански договор. Още
повече и че самата счетоводителка – св. М. депозира данни, че ищцата не е
работила след прекратяване на трудовото й правоотношение, както и в
документацията на дружеството липсва плащане по граждански договор, установено
и от приетата по делото експертиза.
По отношение на твърдението, че ищцата
била подписала празен ордер, то съдът също го намира за недоказано, предвид че
експерта посочи че освен с ордера сумата за обезщетение е била касово платена и
документално оформена. Ищцата не оспорва
и полагането на подписа си в този ордер. Разходен
Касов Ордер (РКО) е документ, който се използва за документиране изплащането на
парични средства от каса на предприятие. Той е официален удостоверителен
документ, ползващ се с формална и материална доказателствена стойност. Ищцата
не обори същата.
Поради което съдът
приема за доказано извършеното плащане, още повече и че самата счетоводна
експертиза установи, че касовото плащане е надлежно документално отразено.
Вещото лице посочи, че действителната
сума за получаване е в размер на 6 032,16 лева, като ищцата не е поискала
увеличение на заявената от нея претенция , поради което съдът е ограничен от
поисканото – 5 851,14 лева. Ето защо предвид извода на съда, че сумата е
платена с посочения ордер, то на ищцата не следва да се присъжда друго, поради
което и искът се явява неоснователен.
Претенцията за лихви
за забава по чл.
86 от ЗЗД е акцесорна на претенцията за заплащане на обезщетението по чл.
222 ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 2 от ЗЗД в случаите, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. По делото няма
данни , че на твърдяната дата 31.05.2019г. ищцата е отправила покана за
заплащане на това обезщетение. Поради което настоящата искова молба е такава
покана, но предвид че главната претенция се явява неоснователна, то
неоснователна се явява и акцесорната такава.
С оглед на изхода от делото, ищецът следва
да бъде осъден да заплати в сторените по делото разноски за един адвокат и
предвид възражението за прекомерност на основание чл.78 ал.3 и чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, то следва да се осъди на разноски в размер на
484.05 лв.
Водим от горното ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.К.Щ.
ЕГН **********,***- И. А.“ ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град Пещера, ул."Михаил Такев“№ 39, представлявано от И. А., иск с правно основание чл. 222 ал.3 КТ в размер на 5
851,14 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 6/шест/ брутни
трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
31.05.2019г. окончателното й заплащане,
като неоснователни.
ОСЪЖДА В.К.Щ. ЕГН **********,***, да заплати на ЕТ „Ангелов- И. А.“ ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление град Пещера, ул."Михаил Такев“№ 39, представлявано от И. А., сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в
размер на 484.05 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: