РЕШЕНИЕ
№ 645
гр. Благоевград, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Силвия Алексова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20221210101424 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б вписана в Т...,
представлявано от Д, с юридическо образование, против Л. Г., с ЕГН **********, с адрес: с.
Б. Иска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца следните суми: главница - 7 249,92 евро /седем хиляди двеста четиридесет
и девет евро и деветдесет и два евроцента/, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното плащане на задължението; Лихви - 1 727,59 евро /хиляда
седемстотин двадесет и седем евро и петдесет и девет евроцента/ - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 28.07.2019 г. до 01.06.2022 г. вкл.; 94,19 евро
/деветдесет и четири евро и деветнадесет евроцента/- обезщетение за забава /лихвена
надбавка за забава/, за периода от 28.07.2019 г. до 01.06.2022 г. вкл.
Претендират се и направените по делото разноски.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК е посочен начин на плащане на дължимата сума -
по банков път и банкова сметка: IBAN
В исковата молба се твърди, че на 03.05.2018 г., между „Банка ДСК“, от една страна като
кредитор и Л. Г, от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за
текущо потребление, по силата на който „Банка ДСК“ е отпуснала на кредитополучателя
сума в размер на 8 000 евро.
Сочи се, че кредитът е обезпечен със залог на вземане по сметка с титуляр ответника, по
силата на сключен Договор за залог от 03.05.2018 г., като срокът за издължаване на кредита
е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с крайна падежна дата 03.05.2028 г.
Излага се, че кредитът е усвоен еднократно на 03.05.2018 г. по разплащателна сметка , с
титуляр ответника.
Твърди се, че Договорът за кредит е сключен по инициатива на ответника, с Искане за
потребителски кредит с вх. № г., въз основа на което искане Банката е изготвила Кредитно
предложение, вх. №., в което се разглеждали параметрите на кредита, които могат да бъдат
1
предоставени на клиента. Сочи се, че кредитополучателят предварително е бил запознат с
параметрите на Договора, както и с необходимата преддоговорна информация, което е
изрично декларирано в т. 11 от Договора и в Декларация от 27.04.2018 г. Поддържа се, че
като преференциален клиент на „Бне“, ответникът се е запознал и получил информация за
услугите, които се включват в пакета, за текущите преференции, с които разполага, както и
таксите, които евентуално би дължал при извършвани услуги.
Посочва се, че съгласно т. 7 от сключения Договор, страните са уговорили, че кредитът
се олихвява с преференциален променлив лихвен процент, определен за Л. Груйовски в
размер на 6,45 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен
EURIBOR 0,271 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,450 %, предоставен с оглед сключения
между страните Договор за ползване на пакет Частно банкиране на „Банка ДСК“. Излага се,
че в т. 7.1. от Договора е посочено, че при прекратяване на Договора за ползване на пакета,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференцията изцяло и приложимият
лихвен процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на
13,450 %. Кредитополучателят губи правото си да ползва преференцията и в случай на
неизпълнение на задължението по т. 9 от Договора, а именно не осигурява по сметката си
/посочена в Договора/ постъпване на сумите от дохода, удостоверен/деклариран от него при
разрешаване на кредита.
Сочи се, че последното движение по сметката е от месец август 2019 г., с което
ответникът е нарушил условията по Договора и изгубил преференциалните условия,
Поддържа се, че съгласно т. 18.1 от Общите условия, при забава на плащането на
месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка в размер
на 10 процентни пункта, като ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до
седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
Твърди се, че по силата на сключения Договор и подписан от страните Погасителен
план, издължаването на кредита е следвало да започне с ежемесечни погасителни вноски в
размер на 90,63 евро, а съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, тоест, срокът
кани вместо кредитора. Посочва се, че поради преустановените плащания по кредита и
изгубената привилегия на преференциалния лихвен процент, съгласно т. 7 от Договора, е
начислена наказателна надбавка в размер на 10 /десет/ процентни пункта.
Твърди се, че към датата на подаване на настоящата искова молба са налице 34
непогасени/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница, както следва:
27.08.2019 г. - 90,63 евро; 27.09.2019 г. - 90,63 евро; 27.10.2019 г. - 90,63 евро; 27.11.2019 г. -
90,63 евро; 27.12.2019 г. - 90,63 евро; 27.01.2020 г. - 90,63 евро; г. - 90,63 евро; 27.03.2020 г. -
90,63 евро; 27.04.2020 г. - 90,63 евро; 27.05.2020 г. - 90,63 евро; 27.06.2020 г. - 90,63 евро;
27.07.2020 г. - 90,63 евро; 27.08.2020 г. - 90,63 евро; 27.09.2020 г. - 90,63 евро; 27.10.2020 г. -
90,63 евро; 27.11.2020 г. - 90,63 евро; г. - 90,63 евро; 27.01.2021 г. -90,63 евро; 27.02.2021 г. -
90,63 евро; 27.03.2021 г. - 90,63 евро; 27.04.2021 г. - 90,63 евро; 27.05.2021 г. - 113,62 евро;
27.06.2021 г. - 113,62 евро; 27.07.2021 г. - 113,62 евро; 27.08.2021 г. - 113,62 евро; 27.09.2021
г. - 113,62 евро; 27.10.2021 г. - 113,62 евро; 27.11.2021 г. - 113,62 евро; 27.12.2021 г. - 113,62
евро; г. - 113,62 евро; 27.02.2022 г. - 113,62 евро; 27.03.2022 г. - 113,62 евро; г. - 113,62 евро;
27.05.2022 - 113,62 евро., като общият размер на просрочената сума е 3 380,29 евро,
представляваща сбора на незаплатените в срок вноски. Посочва се, че дните в забава са
общо 999, като към настоящия момент, ответникът не се е явявал в офис на Банката, нито е
осъществил контакт по друг начин със служител на Банката с цел постигане на
споразумение за плащане на дълга.
Твърди се, че неизпълнението на задължението за плащане от страна на
2
кредитополучателя, представлява основание за „Банка ДСК“ АД да упражни правото си да
превърне целия кредит в предсрочно изискуем, като се сочи, че с настоящата искова молба,
се прави изявление за предсрочна изискуемост на целия кредит, тъй като е допусната забава
в плащанията на главница и на лихва над деветдесет дни.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в законоустановения срок е
постъпил писмен отговор. С отговора на исковата молба е направено възражение за
нередовност на исковата молба и оставяне на същата без движение, като се излагат
подробни съображения в тази насока.
Извън горното се твърди, че предявените искове са неоснователни.
Излага се, че липсва валидно сключен договор за отпускане на кредит между кредитора
„Банка ДСК” ЕАД и кредитополучателя, който да е породил облигационни права и
задължения между тях.
Твърди се, че не са спазени изискванията на ЗПК, касаещи процедурата по сключване на
Договор за кредит.
Сочи се, че представения от ищеца документ, наречен информация за текущи
преференциални условия по кредити за клиенти, не представлява информацията,
предвидена в чл. 5, ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че същата не е във формата на посочения
формуляр и не е конкретна, поради което не може да служи за сравняване на различни
предложения с цел вземане на информирано съгласие.
Счита се, че претендираният размер на договорната лихва не е определен съобразно
изменения 6-месечен EURIBOR, който в различни периоди е бил с отрицателна стойност,
което влияе на размера на лихвата, респективно на размера на погасителната вноска, в който
случай Договорът за кредит следва да има нов погасителен план.
Сочи се, че от договора за кредит става ясно, че същият е бил обезпечен със залог на
вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка, като
кредитополучателят в този случай следвало да осигурява постъпването на сумите от
трудовото си правоотношение или приравнено на него правоотношение, поради което се
сочи, че е неоснователно твърдението, че е увеличена лихвената надбавка, поради хипотеза,
за която страните не са се уговорили.
Твърди се, че са неоснователни претенциите за заплащане на договорна лихва и
обезщетение за забава от 28.07.2019 г.
Поддържа се, че в случая не е настъпила предсрочна изискуемост преди датата на
подаване на исковата молба. Сочи се, че липсват доказателства, че Банката валидно е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до кредитополучателя.
На следващо място, се прави възражение за нищожност на клаузите в договора, касаещи
определянето на лихвите и неустойката, наречена лихвена надбавка за забава, поради
тяхната неравноправност.
Твърди се, че неравноправни са и клаузите в чл. 18. 1 и 18. 2 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление.
Излага се, че е нищожна и клаузата по чл. 8 от общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, съгласно която неплатените такси и комисиони се включват
в главницата, което от своя страна води до олихвяването им, респективно до анатоцизъм,
което е недопустимо.
В проведено на 11.09.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба по изложените в нея съображения, доразвити в писмени бележки.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва иска по основание и
размер по доводите, релевирани в отговора на исковата молба, също доразвити в писмени
3
бележки.
По делото са събрани писмени доказателства, допусната е и е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, заключението от която е приобщено към доказателствения материал
по делото.
След анализ на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и
доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 03.05.2018 г. между Л. Г, с ЕГН **********, с адрес: с. Б3, като кредитополучател и
„Б , като кредитодател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление /л. 7 - л. 8 от
делото/, имащ за предмет предоставянето на кредит в размер на 8 000 евро, със срок на
издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му.
Уговорено е задълженията по Договора да се погасяват чрез разплащателната сметка на
ответника в банката, като падежната дата на месечната погасителна вноска е 27-мо число на
месеца. Наред с горното, в чл. 7 от Договора е определен размерът на дължимата
възнаградителна лихва към датата на сключването му, както и предпоставките и условията
за промяна на същата, свързани с неизпълнението на задълженията от кредитополучателя от
една страна и с обективни фактори, като промяната на стойността на 6-месечния Euribor.
С подписването на Договора страните изрично са се съгласили, че неразделна част от
него стават ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършените
услуги на клиента.
По силата на изричната клауза на чл. 11 от обсъждания договор, банката е предоставила
на кредитополучателя преддоговорната информация по чл. 5 от ЗПК и ОУ, като последното
обстоятелство се установява и от представеното подписано от двете страни копие на ОУ.
На датата на сключване на договора за кредит – 03.05.2018 г. на кредитополучателя е
предоставен и погасителен план, съдържащ информация за предоставената сума, за общия
размер на дължимите възнаградителни лихви, за общия размер на месечните вноски, т. е.,
общата сума, която ще изплати до края на срока на договора, за датата на падежа и размера
на всяка една от 120-те погасителни вноски, за сумата, съставляваща главница и сумите,
съставляващи лихва и такси във всяка вноска, за остатъка от задължението за главница към
датата на всяка погасителна вноска и обяснение на начина на изчисляване на ГПР по
кредита, при отчитане на изброените допълнителни допускания.
Тъй като договорът за кредит, сключен между страните, е при условията на П.... „Ч на
кредитополучателя са предоставени условията на същия, представляващи Приложение № 1
към Договора /л. 17 от делото/. От тях се установява какви безплатни услуги и допълнителни
кредити и при какви условия може да ползва кредитополучателят.
От извлечението от счетоводните книги на „..., за сметката, по която се погасява
процесния кредит, е видно, че към 02.06.2022 г., броят на непогасените/частично погасените
месечни вноски по лихва и/или главница са 34 броя последователно, за периода от
27.08.2019 г. до 27.05.2022 г., като общият размер на просрочените задължения е 3 380.29
евро.
В заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото
лице е достигнало до следните изводи:
- Предоставеният по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 03.05.2018
г. кредит в размер на 8 000, евро е усвоен от кредитополучателя изцяло;
- Сумата от 8 000 евро е отпусната от „Б по разплащателна сметка № BG в евро, с
титуляр Л. Груйовски, на дата 03.05.2018 г.
- За периода от 03.05.2018 г. /датата на отпускане на кредита/ до 01.08.2019 г. /последна
дата на плащане по кредита/, ответникът е заплатил за погасяване на задължения по
4
Договора за кредит сумата от 1 411,09 евро, от които: за погасяване на главница - 750,08
евро; за погасяване на договорна лихва - 609,37 евро; за погасяване на наказателна лихва -
1,64 евро; и за такса за разглеждане и одобрение на кредит - 50 евро;
- Датата, от която е преустановено плащането на суми за погасяване на кредита, е
01.08.2019 г.
- При вариант на изчисление, при който началната дата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е 01.06.2022 г., размерът на дълга е за 9 140,06 евро, по видове
задължения, както следва: остатък за плащане от дължимата главница – 7249.92 евро;
остатък за плащане от дължима възнаградителна лихва – 1640.42 евро; остатък за плащане
от дължима наказателна лихва – 249.72 евро;
- При вариант на изчисление, при който началната дата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е 24.02.2023 г., размерът на дълга е за 9 813,23 евро, по видове
задължения, както следва: остатък за плащане от дължимата главница – 7249.92 евро;
остатък за плащане от дължима възнаградителна лихва – 2170.21 евро; остатък за плащане
от дължима наказателна лихва – 393.10 евро;
Видно е от таблица № 1 в заключението, че процентът на възнаградителната лихва е бил
9,5% само през първия месец от действие на договора, като е започнал да намалява от
15.01.2015 г. и на 15.01.2021 г. е бил 8,202%. Това е резултат от промяната на 6 – месечния
Софибор, тъй като надбавката от 8,149% е договорена компонента за целия срок на
договора.
Съдът кредитира с доверие изготвеното заключение – същото е пълно, ясно и
обосновано, като не възниква съмнение за неговата правилност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с правно основание чл.
430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – по претенцията за главница, чл. 79, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ – по иска за договорна лихва; чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – по иска
за обезщетение за забава.
За да се прецени основателността на предявените искове, следва да бъдат обсъди
възраженията за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП и ЗПК, формулирани от
особения представител на ответника.
На първо място, съдът счита, че договорът за кредит за текущо потребление от
03.05.2018 г. притежава минималното и задължително съдържание по чл. 11 от ЗПК,
доколкото съдържа информация за общия размер на кредита и условията за усвояването му,
за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно
чл. 33а, за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването и други.
Възраженията за нищожност на клаузите от договора, отнасящи се до възнаградителната
и мораторна лихва /чл. 7. 1 и чл. 7. 2 от Договора/, настоящият съдия-докладчик приема за
неоснователни. Тази клауза попада в изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, която
предвижда, че разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13 не се прилагат по отношение на
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
5
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансови услуги. Безспорно е в случая, че оспорената договорната клауза обвързва цената
на финансовата услуга - предоставен кредит, с индекс EURIBOR, който е извън контрола на
Банката. Оспорените клаузи не са нищожни и по правилото на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, според
което неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. От доказателствата по делото се установи, че клаузите за възнаградителна
лихва са индивидуално договорени, защото по отношение на кредитополучателя Груйовски
са направени индивидуални отклонения за лихвения процент в посока намаление на същия,
спрямо стандартния лихвен процента на Банката за другите й клиенти.
Оспорени като неравноправни са и клаузите на чл. 18.1 и 18.2 от ОУ, които предвиждат
начисляване на наказателна надбавка за забава на изпълнението. Тези клаузи, според съда,
не поставят кредитополучателя в неравностойно положение спрямо кредитора и не са
уговорени във вреда на първия, а съдържат санкция за забава, която е в размер на законната
лихва. Този размер на санкцията за забава и условията, при които е предвидено да се
начислява, не се вместват в нито една от предпоставките за неравноправност по чл. 143, ал. 2
от ЗЗП.
Въз основа на изложеното, следва да се обобщи, че всички договорени между страните в
спора клаузи в договора за кредит за текущо потребление от 03.05.2018 г. и ОУ към него,
следва да се прилагат в казуса, тъй като не са нищожни.
По иска с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:
Не е спорно в делото, а и от писмените доказателства категорично се установява, че
страните са обвързани в търговско правоотношение по силата на договор за кредит за
текущо потребление, сключен в писмена форма и подписан от страните от дата 03.05.2018 г.
Тъй като договорът за кредит е реален договор, за да се учреди договорната връзка
кредиторът следва да предостави паричната сума, предмет на същия. Установи се от
изводите на съдебно-счетоводната експертиза, че на 03.05.2018 г. сумата в размер на 8 000
евро е постъпила в разплащателна сметка с титуляр ответника. С посочения превод
договорната обвързаност между страните е възникнала, а от своя страна банката е изпълнила
основното си задължение - да предостави договорения паричен ресурс на
кредитополучателя.
С изпълнението на горното задължение от страна на банката са активизирани клаузите
от договора за изпълнение на задълженията от страна на ответника, а именно плащане на
месечните погасителни вноски. Видно е от експертното заключение, че от 03.05.2018 г. до
01.08.2019 г. общият размер на постъпилите суми за погасяване на задълженията по
процесния договор е 1 411.09 евро, от които 750.08 евро са послужили за погасяване на
главница, поради което към датата на депозиране на исковата молба, дължимият остатък от
главницата е в размер на 7 249.92 евро.
Както вече беше отбелязано, срокът на процесния договор е 120 месеца от датата на
усвояване на кредита, т.е., до 03.05.2028 г. За да е дължима цялата главница преди
изтичането на този срок, следва той да е превърнат в изцяло предсрочно изискуем. Така
възможност е уредена в чл. 18.2 от ОУ към Договора за потребителски кредит, според който,
при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем, като е уговорено, че тези последици настъпват автоматично, а
ако законът го изисква, след уведомление до клиента.
Задължителната съдебна практика, намерила израз в т. 18 от ТР № по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС възприе, че кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. С оглед това, за да настъпят
последиците на обявена предсрочна изискуемост в казуса, следва ответникът Г да е
уведомен от „Б че кредитът е обявен изцяло за предсрочно дължим. В случая това не е
направено преди предявяване на исковете, а изявление в този смисъл се съдържа изрично в
6
обстоятелствената част на исковата молба, по която е образувано делото. Изпращане на
уведомление за предсрочна изискуемост е допустимо чрез исковата молба, която
задължително се връчва на длъжника в качеството му на ответник в съдебния спор,
включително и чрез представител. Ето защо, в казуса следва да се приеме, че задълженията
по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 03.05.2018 г., са станали изцяло
предсрочно изискуеми с получаването на препис от настоящата искова молба от особения
представител на ответника.
Тъй като по делото липсват доказателства установеният от експертизата размер на
задължението за главница от 7 249.92 евро да е погасен изцяло или частично, следва извод,
че искът за осъждане на ответника да заплати на банката невърната част от предоставената
му парична сума по договора, е изцяло основателен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че приложеният и съставляващ
неразделна част от договора погасителен план съдържа подробна информация за размера на
задълженията за главница и възнаградителна лихва за броя, падежа и размера на всички
погасителни вноски, както и за това от какви задължения е формирана всяка вноска, а също
и за остатъка от кредита след погасяването на всяка месечна вноска. В текстовата част на
погасителния план са посочени и допусканията, които влияят на формирането на
задълженията. Поради това, следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит и
приложенията към него съдържат пълната информация по Директива 2008/48 ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити.
По иска с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:
В съдебно-счетоводната експертиза вещото лице заключава, че за исковия период
непогасената възнаградителна лихва е в размер общо на 1640.42 евро.
Задължението за плащане на възнаградителна лихва е поето от кредитополучателя по
силата на чл. 7 от Договора и същият следва да го изпълни. Претендираните лихви са
дължими, тъй като е настъпил падежът на всяка една от 35 броя месечни погасителни
вноски, част от които са тези задължения.
Както бе казано по-горе, съдът не споделя възражението на особения представител на
ответника за неравноправност на клаузата по чл. 7 от Договора. Видно е от съдържанието на
чл. 7, че той предпоставя изменението на лихвения процент от стойността на 6-месечния
Юрибор, т. е. от показатели, които се определят от ЕЦБ за Юрибор, които обстоятелства не
зависят от волята на орган на банката кредитор. В този смисъл, тези показатели са
обективни, а не субективни фактори за промяна на процента на възнаградителната лихва.
Заедно с това, конкретно са посочени двата компонента, аритметичният сбор, който
формира процента на дължимата възнаградителна лихва по договора. В този смисъл, за
кредитополучателя ясно е посочен методът на изчисляване на лихвата. На следващо място,
допълнителни разяснения за механизма на олихвяване се съдържат в ОУ, които са
неразделна част от договора, със степен на конкретност и яснота, позволяваща на длъжника
да се ориентира как са формирани задълженията му.
Изложените мотиви обосновават извода, че искът за възнаградителна лихва се явява
частично основателен – до размера на сумата от 1640.42 евро, съобразно експертното
заключение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за обезщетение за забава:
Такова се претендира за периода от 28.07.2019 г. до 01.06.2022 г., на основание чл. 18.1
от ОУ, според който при забавено плащане на месечна вноска, се дължи санкционираща
лихва от деня, следващ падежната дата, върху частта от вноската, която погасява главница и
е в размер на 10 процентни пункта. Тази клауза предвижда санкция за забава на
изпълнението, което е допустимо от закона и от търговската практика. Заедно с това,
7
санкциониращата лихва се начислява само върху просроченото задължение за главница,
което не води до анатоцизъм. Видно е също, че размерът на санкциониращата лихва
съответства на процента на законната лихва, което не противоречи на закона и добрите
нрави.
В заключението си по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е изчислило, че
тази лихва е в размер по-голям от този, който се претендира с исковата молба, поради което
настоящият състав приема, че искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски в настоящото производство, съобразно
уважения размер на исковите претенции. Ищецът е сторил разноски в размер на 3156.55 лв.
Следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл.
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, определя в размер на 100 лв. Предвид това, общият размер
на сторените от ищеца разноски възлиза на сумата от 3256.55 лв. Съобразно уважената част
на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 225.26 лв., за
разноски в настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Г с ЕГН **********, с адрес: с. Б, ДА ЗАПЛАТИ на „Б със седалище и
адрес на управление: гр. Спредставлявано от Д - юрисконсулт, сума в размер на 7 249,92
евро /седем хиляди двеста четиридесет и девет евро и деветдесет и два евроцента/,
представляваща остатъкът от непогасената главница по договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 03.05.2018 г. между „Б – в качеството на кредитор и Л. Гв
качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба – 15.06.2022 г., до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА Л. Гс ЕГН **********, с адрес: с. Б3, ДА ЗАПЛАТИ на „Б, със седалище и
адрес на управление: гр. С представлявано от Д - юрисконсулт, сума в размер на 1640.42
евро /хиляда шестстотин и четиридесет евро и четиридесет и два евроцента/,
представляваща непогасена възнаградителна лихва по договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 03.05.2018 г. между „Б– в качеството на кредитор и Л. Груйовски
– в качеството на кредитополучател, за периода от 28.07.2019 г. – 01.06.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1 727,59 евро /хиляда седемстотин
двадесет и седем евро и петдесет и девет евроцента/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л. Г, с ЕГН **********, с адрес: с. Б, ДА ЗАПЛАТИ на „Б със седалище и
адрес на управление: гр. С, представлявано от Д- юрисконсулт, сума в размер на 94,19 евро
/деветдесет и четири евро и деветнадесет евроцента/- обезщетение за забава /лихвена
надбавка за забава/, за периода от 28.07.2019 г. до 01.06.2022 г. вкл.
ОСЪЖДА Л. Г, с ЕГН **********, с адрес: с. Б, ДА ЗАПЛАТИ на „Б, със седалище и
адрес на управление: гр. С, с ЕИК представлявано от Да - юрисконсулт, сума в размер на 3
225.26 лв. /три хиляди двеста двадесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/,
8
представляваща сторени разноски в настоящото производство.
Решението не е окончателно – подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9