Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 23.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 30 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 257469 от 28.10.2019г.,
постановено по гр. д. № 71013/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 165
състав, са уваЖ.предявените осъдителни искове с
правно основание по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД от Е.Г.К. – М. срещу „П.Н.“ ЕООД
искове, както следва:
-
осъдителен иск с правно основание по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 1 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от думи и изрази,
публикувани в електрония сайт "pik. bg" на 17.07.2015 г., в статия
със заглавие "Ж.К. пощуря заради сина си-бутна щедър рушвет на
даскали", ведно със законна лихва върху главницата от 10.10.2016 г. до
окончателно плащане на сумата, като искът е отхвърлен за горницата над 1 000
лева до пълния предявен размер от 6 000 лева – частичен иск от 10 000 лева,
както и за думите и изразите, публикувани в електронния сайт "pik. bg",
както следва: на 20.01.2015 г. в статия със заглавие: " Тачо ще става
татко за втори път! Майката не е Ж."; на 21.01.2015 г. в статия със
заглавие: "Тачо окончателно съсипа Ж.! К. рухна след новината, че мъжът й
очаква дете от друга", на 09.02.2015 г. в статия със заглавие: "Тачо
се впил като кърлеж в Ж.К., страх го е да не остане на улицата";
- осъдителен иск с правно основание по
чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 10 000 лева (частичен иск за общата сума от
20 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от думи и
изрази, публикувани в електронния сайт "pik. bg", както следва: на
10.08.2015 г., в статия със заглавие "Ж.К. закъса с парите! Започна да
муфти приятелите си", на 11.11.2015 г., в статия със заглавие "Шок в
шоу средите! Ж.К. в истерия, заради финансов колапс, идва ли краят на ерата
"Визаж", на 05.12.2015 г., в статия със заглавие
""Алкохолът съсипа К.! Миската изпива по две бутилки на вечер, поду
се като плондер", ведно със законна лихва върху главницата от 10.10.2016
г. до окончателно плащане на сумата, като искът е отхвърлен по отношение на
думите и изразите, публикувани в електронния сайт "pik. bg" на
24.11.2015 в статия със заглавие:
"Върхът на падението. Тачо моли любовника на Ж.К. за пари";
- осъдителен иск с правно основание по
чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 10 000 лева (частичен иск за общата сума от
20 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от думи и
изрази, публикувани в електронния сайт "pik. bg", както следва: на
13.03.2016 г., в статия със заглавие "Спипани в крачка. Ж.К. и П.се
наливат с алкохол в столично заведение, вижте колко са пияни
красавиците!", на 12.04.2016 г., в статия със заглавие ""Пълен
крах! Ж.К. се въргаля три дни пияна в Студентски град. ", на 14.04.2016 г.
в статия със заглавие "Само в Пик и Ретро! Безобразие! Ж.К. зарязва детето
си в таксита! 6-годишният Ж.се вози сам при непознати", ведно със законна
лихва върху главницата от 10.10.2016 г. до окончателно плащане на сумата, като
искът е отхвърлен по отношение на думите и изразите, публикувани в електронния
сайт "pik. bg" на 17.04.2016г. в статия със заглавие: "Скандалът
продължава! Вижте кои родни звезди са посещавали стаята в Плаза. "
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник „П.Н.“ ЕООД,
посредством надлежно упълномощения си процесуален представител адв. С., обжалва
решението в частта за уважаване на исковете, с оплакване за неправилност и
нарушение на материалния и процесуалния закон. Конкретно поддържа, че въззивникът
– ответник не следва да носи отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, доколкото на
управлявания от него сайт е публикувана информация, възпроизведена от други
медии, за което обстоятелство са ангажирани необходимите доказателства, като
следва да се съобрази и разбирането, че само по себе си разпространението на
невярна информация с негативни внушения за дадено лице не може да обоснове
успешна претенция за обезщетение в резултат на непозволено увреждане. Навеждат
се доводи, че по делото са представени доказателства, установяващи, че и други
медии са помествали информация много сходна или идентична с тази, дала
основание за претенциите на ищцата, поради което и не се установява в
производството, че последната е претърпяла неимуществени вреди именно от
процесните публикации. На следващо място се сочи, че ищцата е лице с широка
медийна популярност, а конституционното ограничение, охраняващо честта,
достойнството и доброто име на личността, не изключва възможността за
осъществяване на публична критика, особено на публични личности. Поради
последното и границите на допустимата критика по отношение на публични
личности, действащи в публичното качество, са по – широки, отколкото по
отношение на частни лица. По излоЖ.те съобраЖ.я, моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани,
алтернативно – размерът на присъденото обезщетение да бъде редуциран съобразно
критериите на чл.52 ЗЗД.
Въззиваемият – ищец Е.Г.К. – М., не е
депозирала отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Във връзка с
излоЖ.те във въззивната жалба доводи относно правилността на първоинстанционния
съдебен акт, съдът намира следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди от разпространяването на неверни и позорящи
личността факти, съдържащи се в процесните статии.
За да постанови
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че страните не спорят
относно съществуването на процесните статии с посоченото от ищеца съдържание,
както и че ответникът е издател на електронно издание, поместено на електронен
адрес - www. pik. bg. Счел е, че излоЖ.те
в статиите - от 17.07.2015 г. статия със
заглавие "Ж.К. пощуря заради сина си-бутна щедър рушвет на даскали", на
10.08.2015 г., в статия със заглавие "Ж.К. закъса с парите! Започна да
муфти приятелите си", на 11.11.2015 г., в статия със заглавие "Шок в
шоу средите! Ж.К. в истерия, заради финансов колапс, идва ли краят на ерата
"Визаж", на 05.12.2015 г., в статия със заглавие
""Алкохолът съсипа К.! Миската изпива по две бутилки на вечер, поду
се като плондер", на 13.03.2016 г., в статия със заглавие "Спипани в
крачка. Ж.К. и П.се наливат с алкохол в столично заведение, вижте колко са
пияни красавиците!", на 12.04.2016 г., в статия със заглавие
""Пълен крах! Ж.К. се въргаля три дни пияна в Студентски град.
", на 14.04.2016 г. в статия със заглавие "Само в Пик и Ретро!
Безобразие! Ж.К. зарязва детето си в таксита! 6-годишният Ж.се вози сам при
непознати", съдържат клеветнически твърдения, които са причинили
неимуществени вреди в присъдения размер, които били установени въз основа на
събраните гласни доказателствени средства.
Отговорността по
чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди
виновни противоправни действия. По така предявените искове с правно основание
чл. 49 от ЗЗД по делото следва да бъдат установени следните елементи от
фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника: виновно противоправно
действие или бездействие от страна на лице, на което от ответника е възложено
извършване на някаква работа, като вината се презюмира /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/,
причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа,
както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат,
съответно - твърденият размер на вредите.
Ищцата претендира
репариране на претърпени неимуществени вреди от разпространяването на неверни и
позорящи личността факти, съдържащи се в процесните статии.
Разгласяването на
позорно обстоятелство е довеждане до знанието на трето лице за такова
обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт за пострадалия,
отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата
професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над близки, отсъствие
от работа, немарливо изпълнение на служебните задълЖ.я и др./, укорими от
гледна точка на общопризнатите морални норми или отразяващи отрицателни
качества на субекта, характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран,
страдащ от алкохолизъм, наркомания и др./, който е от естество да накърни
доброто му име в обществото, да компрометира честта и достойнството.
Твърдението за
позорното обстоятелство трябва да е ясно и да съдържа информация за времевите
му и пространствени параметри и всички релевантни детайли, която да бъде
поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в
нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения,
такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си,
претендирайки че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. И това е
предпоставено от необходимостта за установяване на неговата достоверност,
подлежаща на доказване в гражданския процес. В този смисъл предмет на клеветата
могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти.
Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се
извеждат чрез предполоЖ.я, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност.
Настоящият съдебен
състав намира за правилен и обоснован извода на първостепенния съд за липса на
спор между страните по делото по част от релевантните обстоятелства, а именно:
за факта, че процесните статии с посоченото от ищеца съдържание са публикувани
съответно на 17.07.2015 г., на 10.08.2015 г., на 11.11.2015 г., на 05.12.2015
г., на 13.03.2016 г., на 12.04.2016 г. и на 14.04.2016г. на електронен адрес
www. pik. bg, както и че ответникът е издател на електронното издание,
поместено на същия електронен адрес, поради което е доказано възлагането на
работата /изготвянето и публикуването на статиите/ от страна на ответника на
неговите служители – автори на статиите. Правилен и законосъобразен е изводът
на районния съд, с който е прието, че в доказателствена тежест на ответника е
установяване верността на публикуваната информация, като в допълнение на това
следва да се посочи, че ответникът носи отговорност само за верността на
информацията, но не и за негативни субективни оценки и мнения на авторите,
освен ако последните сами по себе не засягат достойнството на лицето – т. е.
самите те осъществяват престъпния състав на обидата. Нормата на чл. 40, ал. 1
от Конституцията на Република България прокламира основния принцип на свободата
на печата и другите средства за масова информация, която свобода обаче не е
неограничена, тъй като същата опира до границата, установена от нормата на чл.
41, ал. 1 от, а именно – правата и доброто име на другите граждани. В
конкретният случай ищцата поддържа, че с процесните статии е нарушена именно
посочената рамка, установена от нормата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията на
Република България, тъй като с клеветнически твърдения, изнесени в процесната
статия, е засегнато доброто й име в обществото и човешкото й достойнство.
В конкретния
случай се установи, че е нарушен балансът на посочените конституционно защитени
ценности – свободата на словото от една страна и доброто име на гражданите от
друга. За да стигне до този извод, съдът съобрази следното:
Установено е, че
на 17.07.2015 г. на електрония сайт www. pik. bg е публикувана статия със заглавие „Ж.К. пощуря
заради сина си – бутна щедър рушвет на даскали“. В същата се съдържа твърдение,
че ищцата „разбрала, че учебното заведение чества юбилей и предложила тя да се
погрижи за партито и да плати кетъринга……съгласила се да плати масрафа на
училищното парти, само и само малкият Ж.да бъде любимец на учителите и отличник
в класа си“.
Едно изявление е
противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото
и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изобраЖ.е или по друг
начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите
е въведен в ал. 2 на посочения текст, а именно - това право не може да се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото
на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена
от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на
абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията/. Разгласяването на неистински позорни обстоятелства
и/или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета
/чл. 147, ал. 1 от НК/, с което се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и
положителната обществена оценка за личността му. Безспорно е, че в посочената
статия е изнесена информация, която свързва ищеца по категоричен начин с
твърдения за извършване на тежко престъпление, а именно – подкуп. В случая са
изнесени данни, засягащи пряко личността на ищеца, които представляват
разгласяване на неверни позорни обстоятелства и с които се приписва извършване
на престъпление. Използваните в статията изрази осъществяват признаците на
клеветнически твърдения, тъй като представляват разгласяване за другиго на
конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от
гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна
оценка на обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т. е. да не
съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните
обстоятелства обаче има правно значение, само ако те са обективно позорни. В
случая употребените изрази в процесната статия, въведени като предмет на спора,
се отнасят до факти за ищеца, които могат да бъдат преценени като неморални,
недостойни и са от естество да предизвикват еднозначна отрицателна оценка на
обществото. По делото не се установи изнесените факти да са верни.
Неоснователно е
възраЖ.ето на ответното дружество, че не следва да носи имуществена
отговорност, тъй като не става дума за първоначална статия, а такава, в която
авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по – рано статия от друг
автор/издател. В действителност, в статията са посочени два източника, но само
във връзка с обстоятелствата, при които ищцата е разбрала за предстоящия юбилей
на училището и че е предложила „да се погрижи за партито“. По отношение на
процесните изрази обаче, визирани в самото заглавие на статията, липсва изрично
позоваване на друг източник, поради което и не може да се направи извод, че в
случая е налице препредаване на информация, изнесена за първи път в друга
статия.
По делото е
установено, че на 10.08.2015 г. на електронен адрес www.pik.bg е публикувана
статия със заглавие "Ж.К. закъса с парите! Започна да муфти приятелите
си", че на 11.11.2015 г., на електронен адрес www. pik. bg е публикувана
статия със заглавие "Шок в шоу средите! Ж.К. в истерия, заради финансов
колапс, идва ли краят на ерата "Визаж", че на 05.12.2015 г. на електронен адрес www. pik. bg е публикувана статия
със заглавие "Алкохолът съсипа К.! Миската изпива по две бутилки на вечер,
поду се като плондер“. Настоящият съдебен
състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно приетото
наличие на позорящи твърдения в тази статия и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях. В същите се съдържат твърдения, че ищцата " често
прибягвала до услугите на приятели и близки", "на няколко пъти
търсела в социалната мрежа превоз до морето само и само да не пътува с личния
си автомобил и да не дава пари за гориво", "шефката на модна агенция
е с празни банкови сметки и доходите й са сведени почти до нула",
"изпадала в истерия", "с подпухнало лице и развеселен поглед Ж.се
изтъпани в студиото на Биг Брадър. Подута като плондер брюнетката за пореден
път пелтечеше пред Н.К., а редовните зрителите просто констатираха, че е
ракиено време. Любимата напитка на красавицата остава шампанското, от което тя
безпроблемно поглъща по две бутилки на нощ". Съдът приема, предвид
тълковното значението на думата "муфтя" – прося или получавам нещо
безплатно и незаслужено, а "истерия" - нервно заболяване, което се
характеризира с болезнена раздразнителност и припадъци, че първото е дейност,
която се възприема за морално укорима, а приписването на ищцата на психично
заболяване, без да има доказателства за това, е от естество да засегне
достойнството й, поради което и последните представляват клеветнически
твърдения, чиято достоверност е недоказана от ответника. По отношение публикуваната
статия със заглавие "Алкохолът съсипа К.! Миската изпива по две бутилки на
вечер, поду се като плондер“, настоящата инстанция намира, че използваните думи и изрази създават внушение за
пристрастеност към алкохола, което се възприема като неморално поведение според
доминиращите възгледи в съвременното общество.
Следва да бъде
посочено, че в процесните статии или е посочен като източник "столичен ежедневник", без да се
посочва конкретно кой е той, или изобщо
не е посочен надежден източник на информацията, като не са представени и
доказателства, че е направена проверка за нейната достоверност. От страна на въззивника
– ответник са представени в първоинстанционното производство доказателства във
връзка с това, че подобни материали са публикувани по-рано и в други онлайн
издания, но процесните статии не се позовават на информация от тях. Съобразно
изложеното съдът намира, че твърденията, съдържащи се в процесните статии, не
са разпространени с цел да се предаде чужда гледна точка, а отразяват фактически
твърдения на журналистите на ответника, респективно и изнесената информация е
опозоряваща и като такава следва да бъде квалифицирана като клеветническа и за
нея да се понесе съответната отговорност от страна на ответника. По посочените
съобраЖ.я съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че не следва да
носи имуществена отговорност, тъй като не става дума за първоначална статия, а
такава, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по – рано
статия от друг автор/издател.
По делото е
установено, че на 13.03.2016 г. на електронен адрес www. pik. bg е публикувана
статия със заглавие "Спипани в крачка. Ж.К. и П.се наливат с алкохол в
столично заведение, вижте колко са пияни красавиците!", че на 12.04.2016 г.
на електронен адрес www. pik. bg е публикувана статия със заглавие "Пълен
крах! Ж.К. се въргаля три дни пияна в Студентски град.", че на 14.04.2016
г. на електронен адрес www. pik. bg е публикувана статия със заглавие
"Само в Пик и Ретро! Безобразие! Ж.К. зарязва детето си в таксита!
6-годишният Ж.се вози сам при непознати". В същите се съдържат твърдения, че ищцата се отдавала на
"безспирни гуляи в столични чалга заведения", "кърши на
дансинга", "надига смело безчет чаши бяло вино", " отново
се е хванала здраво за бутилката", "участвала е в тридневна алкохолна
вакханалия", "не изтрезнява трети ден в столичен клуб", "
по една бутилка водка на вечер я пращаше директно под масата",
"ужасно е да я гледаш как се клати и залита на дансинга, а след това
заспива на пода", "изглежда като парцал и да става за посмешище пред
останалите посетители на заведението", в "шоуто също не
изтрезняваше", "пиенето и проблемите я съсипаха".
Настоящият състав
на съда намира, че така използваните думи и изрази създават внушение за
разпуснат живот и злоупотреба с алкохол, което от гледна точка господстващия
морал е укоримо и неморално поведение, а употребените изрази "парцал"
и "посмешище" са епитети, с които се предават унизителни съждения за
качествата на ищцата, поради което съставляват обида, като същевременно отново
създават внушение за злоупотреба с алкохол, без да почиват върху достатъчна
фактическа база. Следователно думите и изразите в тази статия са опозоряващи
обстоятелства, които са от такова естество, че да накърнят честта,
достойнството и доброто име на личността в обществото и ответникът следва да
понесе гаранционно-обезпечителната отговорност. По отношение публикуваната
статия със заглавие "Само в Пик и Ретро! Безобразие! Ж.К. зарязва детето
си в таксита! 6-годишният Ж.се вози сам при непознати" се сочи, че: "К.
е застрашена за втори път да загуби родителските права над сина заради
скандалното си поведение." Миската е изловена в скандална изцепка, заради
която във всяка нормална държава щяха да и отнемат наследника. Модната шефка
заряза сина си да се вози съвсем сам в таксиметрова кола, докато тя си почива.
Оказва се, че Ж.е пренебрегнала родителските си права само да не изпусне
раздумката в баровско заведение, където се оглежда за ново богато гадже".
Съдът намира, че визираните думи и изрази създават внушение за безотговорно
отношение към родителските задълЖ.я, което представлява морално укоримо
поведение с мотиви, които също засягат достойнството на ищцата. Не са
представени доказателства, които да удостоверят верността на излоЖ.те
твърдения. Следователно, по отношение на изнесената и с тази публикация
информация, ответникът следва да понесе отговорност.
Неоснователни са
възраЖ.ята на въззивника, че не следва да
носи имуществена отговорност, тъй като не става дума за първоначална статия, а
такава, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по – рано
статия от друг автор/издател. В горепосочените публикации като източник на
информацията е посочен "ежедневник" и „читател на друг сайт“, което
не може да бъде третирано като надежден и независим източник.
В 40, ал. 1 от
Конституцията на Република България е закрепена свобода на печата и другите
средства за масова информация, която е свързана с правото на личността и на
обществото да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. С
разпоредбите на чл. 39-41 на Конституцията на Република България се уреждат и
права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от
върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно
гарантирано, равно е по тежест на останалите и подлежи на защита. Възможната
колизия на двете групи права - между свободата на словото и правото на
информация, от една страна и правата и доброто име на гражданите, от друга
страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република
България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото
не е абсолютна, а се разпростира до там, откъдето настъпва засягане на други
конституционно защитени ценности - правата и доброто име на гражданите.
Свободата на словото не съдържа възможност за разпространяване на неверни
данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки
права. В конкретния случай се установи, че е нарушен балансът на посочените конституционно
защитени ценности - свободата на словото от една страна и доброто име на
гражданите от друга.
Доводите в жалбата
във връзка с обстоятелството, че ищцата била публична личност и поради това
следвало да търпи в по-голяма степен публична критика, съдът намира за
неоснователни. Ищцата е известна личност, което по мнение на състава на съда не
означава публична личност. На публична критика се подлагат действия на лица във
връзка с обществен въпрос, свързан с техния пост, дейност или занятие, какъвто
процесният случай не е.
При съобразяване
на посочените правни констатации се налага извод за наличието на предпоставките
на чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД по отношение както на причинителя на вредата, така
и на възложителя на работа, в лицето на ответника. При това полоЖ.е ищецът има
правото да получи обезщетение за причинените неимуществени вреди.
При определяне на
размера на понесените вреди, съдът съобрази следното:
Както е прието в
константната практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав, при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, причинен
чрез изнесено в медиите клеветническо твърдение, следва да се преценяват всички
обективно установени обстоятелства, в това число характерът на твърдението и в
каква степен то е злепоставящо; изживените от пострадалия негативни емоции и
доколко това клеветническо твърдение се е отразило на общественото мнение за
личността, включително и с оглед заеманата от пострадалия обществена длъжност.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение,
което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление
№ 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например - вида и характера на
увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и други (в този смисъл ППВС 4/1968 г.). При определянето му
съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и страдания,
техния интензитет и продължителност, всички други особености и обстоятелства по
случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. Съгласно решение № 253 от 29.01.2014 г. на ВКС, ІІІ ГО по гр. д.
№ 1251/2012 г., при искове по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди
от публикации, съдържащи обидни или клеветнически твърдения, правнорелевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са
въздействието на противоправния акт на издателя върху здравето на ищеца,
субективните му негативни преживявания, отраЖ.ето на противоправния акт върху
социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца
със семейството и приятелите му, както и други подобни обстоятелства, видът на
противоправния акт - дали е клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите
норми за етика и морал. Като база за определяне на обезщетението служи още
икономическият растеж и стандартът на живот в страната към датата на деликта.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически
сътресения, които ноторно намират не само отраЖ.е върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и
които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. На
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането.
В случая причинените
вреди и причинно-следствената им връзка с деянието се установяват от събраните
в първоинстанцинното производство гласни доказателствени средства. Свидетелите Г.Б.и Ф.Ж.С.имат непосредствени възприятия
относно реакцията на ищцата след запознаване с процесните статии. Г.Б.е близка
нейна приятелка, а Ф.С.– служител на ищцата и нейн приятел, поради което същите
контактуват постоянно. Свидетелите сочат, че всяка една от статиите се е
отразила негативно на емоционалното и психическото състояние на Е.К., като ищцата
е била съсипана, разстроена, в ужасно състояние, плачела непрекъснато, дори
„избягала“ от София на рождения си ден. Спряла да излиза, да се среща с хора,
била изключително потисната, което се отразило негативно освен на семейството
й, и на работата й. Свидетелят С.е посочил, че тревогата се отразила на
психичното й равновесие, станала интровертен човек, и тъй като започнала да
избягва контактите с клиенти на фирмата си, прехвърлила по – голямата част от
тези работни задълЖ.я на него. Показанията на свидетелите следва да бъдат
кредитирани като логични и отразяващи непосредствени възприятия относно
релевантните за спора обстоятелства, като в същите липсват вътрешни
противоречия, доколкото липсват взаимно изключващи се изявления за един и същи
факт, поради което липсва и основание същите да не бъдат приети за
безпристрастни. В практиката на Върховния касационен съд е застъпено
разбирането, че показанията на свидетелите относно спорните факти следва да
бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност. Когато се ценят
показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът
следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са
повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или
неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите
доказателства по делото. В аспекта на изложеното, дори и да се приеме, че
свидетелите са заинтересовани от изхода на спора, доколкото същите са посочили,
че са близки приятели с ищцата, а С.е и нейн служител, то при преценка на
показанията им по реда на чл. 172 от ГПК, се налага извод, че същите следва да
бъдат кредитирани. Те не са опровергани от други доказателства по делото, като
същевременно следва да се съобрази, че в тях липсват вътрешни противоречия и
неясноти относно спорните факти. Ирелевантно е обстоятелството по какъв начин
свидетелите са достигнали до процесните статии, кой им е обърнал внимание върху
тях и кога са прочели същите. От свидетелските показания се установи, че
процесните публикации са се отразили негативно на ищцата и за нея е настъпила
вреда, изразяваща се в негативни емоционални преживявания, притеснения във
връзка с бизнеса й, повлияли са на взаимоотношенията с близките и приятелите й,
изпитвала е неудобство и срам, засягане на доброто име на ищцата, честта,
достойнството и професионалния й авторитет /както се твърди и в исковата
молба/.
Същевременно, при
определянето на размера на вредите съдът взема предвид от една страна
установените по-горе вид, характер и интензитет на вредите, изразяващи се в
накърняване най-вече на собственото на ищеца, чувство за чест и достойнство,
като това негативно емоционално изживяване не е било дълготрайно, както и
начинът на причиняването им от страна на ответника - чрез изричането на неверни
твърдения и оценки на поведението на ищцата, които я злепоставят и които са
разпространени публично чрез уебсайта на ответното дружество. От друга страна
съобразява, че тези деликтни действия не са повлияли в някаква по-значителна
степен на обществената дейност и изяви на ищеца или поне от ангажираните по
делото доказателства не се установява такова повлияване. Не се установява в производството и твърдяното
от ищеца в исковата молба влошаване на здравето й, като по отношение на последното, според решение № 256
от 04.11.2015 г по гр.д.№ 1277/15 г на ВКС, III ГО гласни доказателства за
установяване на причинна връзка при влошаване на здравословно състояние не
могат да се кредитират - необходими са специални знания на вещо лице-лекар, но
ищецът не е поискал назначаване на такова. Съществен фактор при определянето на
размера на обезщетението са и социално-икономическите условия и стандарта на
живот в страната.
Предвид естеството
на причинените неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензивност,
степента на преживените от ищеца негативни емоции, липсата на трайно
неблагоприятно отраЖ.е върху ищеца, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, задължителните указания,
дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., както и конкретните икономически условия в
страната през разглеждания период, съдът счита, че обезщетението за претърпените
от ищеца неимуществени вреди, настъпили в правната й сфера, вследствие на
статията, публикувани на 17.07.2015 г. възлиза на сумата от 1 000 лева, по
отношение на статиите, публикувани на 10.08.2015г., на 11.11.2015г. и на
05.12.2015г. възлиза на сумата от 5 000 лева; по отношение на статиите,
публикувани на 13.03.2016г., на 12.04.2016г. и на 14.04.2016г. възлиза на
сумата от 5 000 лева.
Този размер
удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните
обстоятелства по делото.
Тъй като изводите
на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която исковете са уваЖ.за сумата над 5 000 лв. до 10 000 лв. по отношение
на статиите, публикувани на 10.08.2015г., на 11.11.2015г. и на 05.12.2015г.,
както и в частта, с която исковете са уваЖ.за сумата над 5 000 лв. до 10 000
лв. по отношение на статиите, публикувани на 13.03.2016г., на 12.04.2016г. и на
14.04.2016г., като в останалата му част следва да се потвърди.
Ответникът твърди,
че причинените на ищцата вреди са в резултат и на други публикации със сходна
тема. При вреди като накърняване на авторитет и злепоставяне в обществото,
правилно е да се има предвид фактът и на публикуваните в един и същи период от
време идентични статии, без това да води до определяне на глобално обезщетение
/доколкото не всички статии са въведени като основание на конкретния иск/.
Когато се присъжда обезщетение по иск за неимуществени вреди, предявен въз
основа на една конкретна статия и в случай на установеност по делото, че са
налице и други статии с идентично съдържание извън исковия предмет, този факт е
от значение за съда както при изследване на причинната връзка, така и при
съблюдаване критерия на чл. 52 от ЗЗД. В случая обаче това обстоятелство не
освобождава ответното дружество от отговорност, тъй като общото правило е, че
всеки дължи обезщетение за вредите, които виновно е причинил другиму.
При този изход на
спора право на разноски имат и двете страни съобразно уважената и отхвърлената
част от исковете.
В
първоинстанционното производство:
Ищецът е сторил
разноски в първата инстанция, както следва: 1040,00 лв. за държавна такса и 2100,00
лв. – адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете на
същия следва да се присъдят разноски в размер на 1 328,46 лв. за първата
инстанция, като решението бъде отменено в частта, в която ответникът е осъден
за заплати сумата над 1 328,46 лева до присъдения размер от 2 536,15 лева.
Ответникът е
сторил разноски в първата инстанция в размер на 3 050,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, които съразмерно с отхвърлената част от исковете му се следват
в размер на 1 759,62 лева, респективно на същия следва да се присъдят
допълнително разноски в размер на 1 174,02 лева.
Във въззивната
инстанция:
Въззивникът -
ответник е претендирал разноски в производството в размер на 2 520 лева,
от които за заплатена държавна такса – 420 лева и за адвокатско възнаграждение
– 2 100 лева, които съобразно изхода на спора му се следват в размер на 1 453,85
лева.
Въззиваемата
страна не е претендирала разноски в производството, съответно и такива не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 257469 от 28.10.2019г., постановено по гр. д. № 71013/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 165 състав в ЧАСТТА, в която е уважен предявеният от Е.Г.К. – М. срещу „П.Н.“
ЕООД осъдителен иск с правно основание по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата над
5 000 лева до присъдения размер от 10 000 лева (частичен иск за общата
сума от 20 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от думи
и изрази, публикувани в електронния сайт "pik. bg", както следва: на
10.08.2015 г., в статия със заглавие "Ж.К. закъса с парите! Започна да
муфти приятелите си", на 11.11.2015 г., в статия със заглавие "Шок в
шоу средите! Ж.К. в истерия, заради финансов колапс, идва ли краят на ерата
"Визаж", на 05.12.2015 г., в статия със заглавие "Алкохолът
съсипа К.! Миската изпива по две бутилки на вечер, поду се като плондер", В ЧАСТТА, в която е уважен предявеният
от Е.Г.К. – М. срещу „П.Н.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание по чл.49,
вр. чл.45 ЗЗД за сумата над 5 000 лева до 10 000 лева (частичен иск за общата
сума от 20 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от думи
и изрази, публикувани в електронния сайт "pik. bg", както следва: на
13.03.2016 г., в статия със заглавие "Спипани в крачка. Ж.К. и П.се
наливат с алкохол в столично заведение, вижте колко са пияни
красавиците!", на 12.04.2016 г., в статия със заглавие ""Пълен
крах! Ж.К. се въргаля три дни пияна в Студентски град. ", на 14.04.2016 г.
в статия със заглавие "Само в Пик и Ретро! Безобразие! Ж.К. зарязва детето
си в таксита! 6-годишният Ж.се вози сам при непознати", както и В ЧАСТТА, в която на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК „П.Н.“ ЕООД е осъден да заплати на Е.Г.К. – М. сумата над 1 328,46
лева до присъдения размер от 2 536,15, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, КАТО
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Г.К. – М., ЕГН ********** с адрес *** срещу "П.Н.
" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД – за заплащане на
сумата над 5 000 лв. до 10 000 лв., (частичен иск за общата сума от 20 000
лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от думи и изрази,
публикувани в електронния сайт "pik. bg", както следва: на 10.08.2015
г., в статия със заглавие "Ж.К. закъса с парите! Започна да муфти
приятелите си", на 11.11.2015 г., в статия със заглавие "Шок в шоу
средите! Ж.К. в истерия, заради финансов колапс, идва ли краят на ерата
"Визаж", на 05.12.2015 г., в статия със заглавие
""Алкохолът съсипа К.! Миската изпива по две бутилки на вечер, поду
се като плондер", като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Г.К. – М., ЕГН ********** с адрес *** срещу "П.Н.
" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД – за заплащане на сумата над 5 000 лв. до
10 000 лв., (частичен иск за общата сума от 20 000 лв.), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от думи и изрази, публикувани в електронния
сайт "pik. bg", както следва: на 13.03.2016 г., в статия със заглавие
"Спипани в крачка. Ж.К. и П.се наливат с алкохол в столично заведение,
вижте колко са пияни красавиците!", на 12.04.2016 г., в статия със
заглавие ""Пълен крах! Ж.К. се въргаля три дни пияна в Студентски
град. ", на 14.04.2016 г. в статия със заглавие "Само в Пик и Ретро!
Безобразие! Ж.К. зарязва детето си в таксита! 6-годишният Ж.се вози сам при
непознати", като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 257469 от 28.10.2019г., постановено по гр. д. № 71013/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 165 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е.Г.К. – М., ЕГН ********** с адрес
*** да заплати на "П.Н. " ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от още 1 174,02 лева,
представляващи разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Е.Г.К. – М., ЕГН ********** с адрес
*** да заплати на "П.Н. " ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1 453,85 лева,
представляващи разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.