Решение по дело №536/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1004
Дата: 16 юни 2020 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20207180700536
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1004/16.6.2020г.

 

Град Пловдив, 16.06.2020 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета  година, в състав:

                     Председател: Анелия Харитева

                           Членове: Стоил Ботев         Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 536 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ТД Пловдив на НАП против решение № 69 от 17.01.2020 г. на Районен съд Пловдив, постановено по а.н.д. № 6691 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е отменено наказателно постановление № 367058-F402615 от 23.10.2018 г. на заместник-директора на ТД Пловдив на НАП, с което за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, във връзка с чл.16, ал.1, т.4 ЗСч. на И.И.М., ЕГН **********,***, на основание чл.74, ал.1 ЗСч. е наложено административно наказания глоба в размер на 200 лева.

Според касатора решението е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът не взема становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на вмененото административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 ЗСч., вр. чл.16, ал.1, т.4 ЗСч. Правилно е определена санкционната норма и размера на глобата. Според районния съд обаче са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, защото настоящият случай се различава от типичната хипотеза на неподаване в срок на годишния финансов отчет, защото жалбоподателят е направил всичко зависещо от него за срочното входиране на отчета от изпълнител, чиято дейност преимуществено е свързана с предоставянето на подобни услуги. Единствено поради допусната техническа грешка от страна на изпълнителя, годишният финансов отчет не е постъпил по съответната партида на „Криско 6“ ЕООД.

Решението е неправилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил необосновани и неправилни изводи относно приложението на нормата на чл.28 ЗАНН, които не се споделят от настоящата инстанция.

Основателно е касационното възражение за липса на предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е за първи път, не го определя като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, това обстоятелство е отчетено при определяне на наказанието, което е в минималния предвиден в закона размер. Без правно значение за налагане на административното наказание е обстоятелството по чия партида е постъпил годишния финансов отчет на дружеството – обстоятелство, което излиза извън обхвата на признаците на административното нарушение по чл.38, ал.1, т.1 ЗСч.

Доколкото правнорелевантните факти са установени по безспорен начин, по безспорен начин е установено административното нарушение и нарушителя, допуснатото нарушение на материалния закон, не налага връщане на делото за ново разглеждане. Както е посочил това в решението и първостепенния съд, административното нарушение е правилно квалифицирано, правилно е определена санкционната норма и размерът на глобата – в предвидения от закона минимум, доколкото нарушението е извършено за първи път.

Водим от изложеното, съдът намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и на основание чл.63, ал.3 и 5 ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ да бъде осъден ответникът да заплати на НАП, ТД Пловдив сумата 100 лева. Затова и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № № 69 от 17.01.2020 г. на Районен съд Пловдив, постановено по а.н.д. № 6691 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 367058-F402615 от 23.10.2018 г. на заместник-директора на ТД Пловдив на НАП, с което за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, във връзка с чл.16, ал.1, т.4 ЗСч. на И.И.М., ЕГН **********,***, на основание чл.74, ал.1 ЗСч. е наложено административно наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН **********,***, да заплати на НАП, ТД Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

                                              

                                                                                         2.