Решение по дело №459/2024 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 236
Дата: 14 октомври 2024 г. (в сила от 14 октомври 2024 г.)
Съдия: Емил Стефанов Банков
Дело: 20244400600459
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 10 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Плевен, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20244400600459 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 73/10.05.24 г., постановена по НЧХД № 720/22 г. РС-
Плевен признал подсъдимия С. Ж. С. за НЕВИНЕН, за това, че на 24.03.2022г.
в град Плевен, пред комисия, ръководена от С. Ж. С., подсъдимият С. Ж. С., е
казал на тъжителя Г. В. В., с ЕГН **********, че е виновен за спирането на
тока и отнемането на електрически кани за вода, промяна в графика за баня, за
видеоконферентните връзки на лишените от свобода с близките им, тъй като е
обжалвал заповедите на началника, поради което и на основание чл. 304 от
НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.146,
чл.147, чл.148, ал. 2 от НК.
Отхвърлил, като неоснователен предявения граждански иск на
основание чл.84 от НПК в размер на 200 000 / двеста хиляди/ лева от тъжителя
Г. В. В. против подсъдимия С. Ж. С..
Недоволен от присъдата е останал частният тъжител Д.Н., който, чрез
повереника си, е депозирал против нея въззивна жалба,в която навежда
доводи,че съдебния акт е неправилен.Моли въззивния съд да постанови
1
решение,с което да отмени присъдата на РС и да постанови друга,с която да
осъди оправдания подсъдим и да уважи гражданския иск. Допълнително в
с.з.повереникът навежда доводи, че по същество липсват мотиви на
първоинстанционния съд.
Ответникът по въззивната жалба, редовно призован, не се явява.
Защитникът му изразява становище, че по същество актът на
първоинстанционния съд е правилен, въпреки липсата на мотиви, защото
липсват основания за ангажиране на отговорността на подсъдимия. Навежда
доводи, че изначално липсват основания за образуване на наказателно
производство, защото в тъжбата не се съдържат твърдения за приписано
престъпление или позорящи обстоятелства. Моли въззивния съд да се
произнесе с решение, с което да потвърди присъдата и да осъди тъжителя да
заплати на подсъдимия направените разноски.
Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност
и взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е основателна.
Доводите на повереника на частния тъжител развити в производството
пред настоящата инстанция, че РС не е коментирал обективно и пълно
събраните в хода на наказателното производство доказателства са основателни
и се споделят от въззивния съд.
Според разпоредбата на чл.305,ал.3 от НПК в мотивите към присъдата се
посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. При
противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо
едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.В конкретния случай в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд са били събрани
доказателства, които не са обсъдени от решаващия орган. Коментарът им се
състои в общото изречение: „Съдът, след преценка на гласните доказателства
по делото, намира, че не следва да кредитира показанията на свидетелите,тъй
като от тях не може да се установи по безспорен начин извършване на
престъпление от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл.“.
2
От друга страна в мотивите на първоинстанционния съдебен акт е
описано /отново с едно изречение/ съдържанието на тъжбата, но не става ясно,
какво е приел съда за установено. Съдът въобще не е изложил фактическа
обстановка.
Необходимо е обаче да се отбележи, че възражението на защитника на
ответника по въззивната жалба за изначална липса на основание за образуване
на наказателно производство също е основателно. В тъжбата станала повод за
иницииране на дело пред РС частният тъжител е посочил твърденията на друг
лишен от свобода, за изявления на подсъдимия, че затворниците са търпят
ограничения, заради поведението на тъжителя, който се обръща с молби и
жалби към различни институции. Тези факти не попадат в хипотезата на никоя
от нормите на особената част на НК, т.е. не осъществяват състав на
престъпление, а не са и позорни обстоятелства. В този ред на мисли липсва
тъжба, която да послужи като основание за образуване на наказателното
производство. Тъй като такова вече е образувано погрешно, то следва де се
прекрати.
С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че присъдата на
първоинстанционния следва да бъде отменена и наказателното производство
да бъде прекратено.
Воден от горното и на основание чл.334, т.4 от НПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 73/10.05.24 г., постановена по НЧХД № 720/22 г.
по описа на РС-Плевен.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.24, ал.5, т.1 от НПК наказателното
производство.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4