Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1604
гр. Русе, 16.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд X–ти граждански
състав
на 16-ти септември 2019 г.
в публично съдебно заседание в състав :
Районен съдия:
Дарин Йорданов
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7778 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск за заплащане на парично задължение по
облигационно правоотношение между ищеца и наследодателя на ответницата,
който е с правно основание чл. 79 от ЗЗД. Предявен е и акцесорен иск за лихва
за забава, който е с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца се основава на твърдение, че
ответницата е наследник на П. Й. В., който е клиент на ищеца със съответен
клиентски и абонатен номер за имот, находящ се в с. Иваново, Област Русе, на
адрес ул. ***. Налице били неизпълнени задължения за доставена електрическа
енергия, които възлизали общо на 1614,38 лв., от които 1529,52 лв. - главница
за доставена електроенергия по фактури
за периода от 13.12.2017 г. до 13.03.2018 г. и 84,86 лв. – лихва за
забава до датата на завеждане на иска. Претендира се за осъждане на ответницата
да заплати същите, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Ответницата Й.Г.В., чрез назначения й особен
представител – адв. И.М. ***, е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Позовава се на това, че наследници на абоната са две лица –
ответницата Й.В. - съпруга и М.А.– сестра. Счита, че привличането на съпругата
като единствен ответник за задълженията на наследодателя противоречи на чл. 9,
ал. 2 и чл. 60 от ЗН, който определя на наследствените дялове при наследяване
от преживяла съпруга и от братя и сестри на наследодателя. Позовава се на това,
че абонатът е починал на 14.01.2018 г. и от тази дата губи качеството си на
потребител. В случая справката за потребление е била и за потребление и след
неговата смърт. Оспорва представените фактури и справките за потребление.
Направени са доказателствени искания.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
С представените по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата
икономическа експертиза се установява, че между ищеца и П. Й. В. от с.Иваново е
налице облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия на битов
абонат с адрес с. Иваново, Област Русе, ул.
*** – клиентски номер ***, абонатен №***. За доставено количество ел. енергия
на същия за периода от 21.10.2017 г. до 20.02.2018 г. ищецът е издал четири
фактури на обща стойност 1678,01 лв. като по фактурата за първия месечен период
е налице частично плащане в размер на 148,49 лв. и общият неизплатен остатък по
фактурите е 1 529,52 лв. Вещото лице установява, че лихвата за забава
върху неплатената сума за периода до завеждане на исковата молба по настоящото
дело е 84,86 лв. По делото е представено у-ние за наследници, от което е видно,
че В.е починал на 14.01.2018 г. и е оставил наследници – ответницата, която е
преживяла съпруга и трето-неучастващо в делото лице – сестра. По делото е
представена справка и у-ния от АВ Русе, от които е видно, че имотът, за който е
била доставена ел. енергия е закупен от него през 2011 г., а на 24.11.2018 г. е
обявено завещание, с което завещава сградите на същия административен адрес на
трети-неучастващи в делото лица, които са отразени като заветници. При това
положение съдът счита, че на първо място наследниците на починал длъжник
отговарят за неговите задължения съразмерно на наследствените си дялове. При
наследяване от съпруга и сестра при приложение на чл.9 от ЗН следва, че
ответницата следва да отговаря за 2/3 от дълга до датата на смъртта на
наследодателя си. По отношение на задълженията за ел. енергия за периода след
14.01.2018 г. не са налице основания за ангажиране отговорността на
ответницата. Предвид разпоредбата на чл.1 от ЗН определяща за разграничаване
отговорността на наследниците от тази на заветниците е не датата на обявяване
на завещането, когато има такова, а датата на откриване на наследството. При
това положение от задължението на ответницата следва да отпадне сумата по
последната фактура, с оглед на което и при съобразяване на неследствения й дял
тя дължи на ищеца 799,37 лв. – главница и 46,66 лв. – лихва за забава. До тези
размери исковете са доказани и следва да
се уважат, а за горниците да се отхвърлят като неоснователни.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Й.Г.В., ЕГН:********** да заплати на Енерго-Про Продажби”АД-Варна,
ЕИК ********* в качеството си на наследник на абонат с адрес с. Иваново, Област
Русе, ул. *** – клиентски номер ***, абонатен №*** сумата в размер на 799,37 лв. за доставена ел. енергия по 4
бр. фактури за периода от 21.10.2017 г. до 20.02.2018 г., 46,66
лв. – лихви за забава до 19.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 19.11.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 309,84 лв.- разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част
за горниците над посочените суми.
………………………………………………………………………