№ 193
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20241800500221 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 17 от Закона за
защита срещу домашното насилие.
Образувано е по въззивни жалби на Л. С. Г., от една страна, и на Ж. П. Г.,
Р. М. Г. и Н. М. Г., от друга, срещу Решение № 51 от 16.02.2024 г. по гр. д. №
1021 / 2023 г. на РС – Костинброд. С обжалваното решение съдът е задължил
Л. С. Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ж. П. Г.,
Р. М. Г. и Н. М. Г. и е осъдил Л. С. Г. да заплати в полза на държавния бюджет
глоба в размер на 200 лева. Със същото решение съдът е задължил Ж. П. Г., Р.
М. Г. и Н. М. Г. да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо
Л. С. Г. и е наложил на всеки от тях глоба в размер на 200 лева.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от Л. С. Г., в
която се твърди неправилност на решението в частта, с която е уважена
молбата на Ж. П. Г., Р. М. Г. и Н. М. Г. за издаване на заповед за защита от
домашно насилие, както и в частта, в която същият е осъден да заплати глоба
в размер на 200 лева. Твърди се, че решението е постановено при непълно
обсъждане на събраната доказателствена съвкупност и при липса на мотиви.
Претендират се разноски за производството.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила и въззивна
жалба от ответниците в първоинстанционното производство, в която се
твърди неправилност на решението в частта, с която е уважена молбата на Л.
С. Г. за издаване на заповед за защита от домашно насилие, както и в частта, в
която съдът е осъдил всеки от ответниците да заплатят глоба в размер на 200
1
лева. Считат обжалваното решение за неправилно, тъй като не са извършвали
акт на домашно насилие, а твърдения от Л. С. Г. акт е останал недоказан.
Претендират се разноски за производството.
Всяка от страните е подала отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва
жалбата на насрещната страна.
Софийският окръжен съд, като взе предвид подадените въззивни жалби,
съдържащите се в тях оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН и са
допустими. С тях се обжалва валидно и допустимо решение на
първоинстанционен съд.
Решението е правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните
от страните доказателства. Ето защо на основание чл.272 ГПК Софийският
окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както относно
установената по делото фактическа обстановка, така и относно направените
въз основа на нея правни изводи.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 6 и 7
ЗЗДН защита може да търси пострадал от домашно насилие от лице, с което
се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително,
както и от лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до
трета степен включително. Не е спорно, че Л. Г., от една страна, и Р. и Н. Г.и,
от друга, са роднини по съребрена линия от четвърта степен, а Л. и Ж. (майка
на Р. и Н.) – по сватовство от трета степен. Не е спорно и обстоятелството, че
всички лица живеят на един и същ административен адрес – в гр. Костинброд,
ул. „Възход“ № 15.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита
от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо страните по
делото са били извършени конкретни действия, които биха могли да се
квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване.
Установява се, че на 20.09.2023 г. около обяд Ж. Г. тръснала през
терасата си покривка за хранене. Л. Г. се намирал в близост до терасата и се
ядосал, поради което отправил обидни думи към Ж. Г., както и закани за
саморазправа. Ж. Г. от своя страна му отвърнала с клетви и обидни думи.
По-късно същия ден Л. Г. отишъл да напазарува. Следобед, когато се
прибрал вкъщи, Р. Г. го потърсила за обяснение за случилото се през деня с
нейната майка. Между тях възникнал физически сблъсък, при който Р. Г. била
2
ударена в лицето. По това време Н. Г. се намирал в двора на къщата и като
видял саморазправата се намесил, като започнал да нанася удари по тялото и
лицето на Л. Г., а Л. Г. от своя страна го урдял в главата. При физическия
сблъсък и тримата участници паднали на земята.
След приключване на сблъсъка Л. Г. потърсил медицинска помощ в гр.
С., а Р. Г. уведомила органите на полицията и също потърсила медицинска
помощ.
В конкретния случай, съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства налага извод за установеност на наведените фактически
твърдения в обстоятелствената част на молбите за защита.
И към двете молби за защита са приложени декларации по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН. Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН е извършено под
страх от наказателна отговорност и поради това същите са допустимо
доказателство, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е
предвидено издаване на заповед за защита само на основание на приложената
по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа
конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие. При липса на други
убедителни преки доказателства за твърдения акт на насилие с писмена молба
от молителя, съдът е обвързан от доказателствената сила на подадената
декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде заповед за
защита основан само на обстоятелствата посочени в нея. В този случай в
доказателствена тежест на ответника по искането е при направено оспорване
на обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на
домашно насилие, да проведе успешно насрещно доказване, като опровергае
обстоятелствата, изложени в декларацията. В конкретния случай това не е
сторено.
От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение №
829/2023 г. на Р. Г. се установява, че същата е получила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – разкъсно-контузна рана и
отток на дясната вежда; кръвонасядания на двата горни клепача и охлузвания
на клепачите на дясното око; охлузване и отток на лявата скула; охлузвания и
отток в областта на дясната лакътна става; охлузвания на лява мишница и
предмишница; отток с червениково мораво кръвонасядане в горната част на
ходилото на десния крак. В заключението изрично е посочено, че посочените
травматични увреждания биха могли да се получат по начин и време, за което
съобщава прегледаната.
От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение №
837/2023 г. на Л. Г. се установява, че същият е получил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – разкъсно-контузна рана на
горната устна на устата; отток в областта на проекцията на долната челюст
вдясно; клинично поставена диагноза „контузия на раменния пояс и
мишницата“; причиняваща болки и ограничение в обема на движение на
дясна раменно става, квъвонясядане на дясна мишница. В заключението
изрично е посочено, че посочените травматични увреждания биха могли да се
получат по начин и време, за което съобщава прегледаният.
3
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел
очевидец Р. В. Г. (роднина по съребрена линия и на двете страни, а по
сватовство на Ж. Г.), чиито показания съдът преценява съгласно разпоредбата
на чл. 172 ГПК, се установява, че на 20.09.2023 г. около 17,00 часа в двора на
къщата им Л. Г. и Н. Г. са се биели, а Р. Г. е помагала на Н. Г., като, с взетата
от свидетелката тояга, е удряла Л. Г., който е бил целия в кръв и с изкълчено
рамо. Л. също е удрял Н. Г. и Р. Г., като Р. Г. е имала драскотини по лицето.
Настоящата съдебна инстанция счита показанията на свидетелката Р. В. Г. за
достоверни, тъй като са последователни и не съдържат противоречия, още
повече същите се подкрепят от приложените по делото съдебномедицински
удостоверения.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля В. В. – съсед на
страните, в частта относно възникналия на 20.09.2023 г. конфликт между
страните. По отношение да изразеното от него, че по време на разразилия се
конфликт на 20.09.2023 година в дома на страните не е имало удари от страна
на Р. Г. и Н. Г.и към Л. Г., съдът не дава вяра, тъй като в тази част
показанията му противоречат на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Ето защо въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд
е преценил, че в случая всички лица са упражнили словесна или физическа
агресия към своите роднини, поради което е необходимо всеки един от тях да
бъде санкциониран за този вид поведение, преди всичко, за да се стимулират
страните да потърсят промяна на своето отношение едни към други.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния
съд, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло,
включително и в частта за разноските.
С оглед изхода на делото и предвид, че и двете въззивни жалби са
неоснователни, разноски не следва да бъдат присъждани на страните, а
страните следва да бъдат осъдени да заплатят за всяка от въззивните жалби
държавна такса в размер на 12,50 лева.
По изложените съображения и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 51 от 16.02.2024 г. по гр. д. №
1021 / 2023 г. на РС – Костинброд .
ОСЪЖДА Л. С. Г. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски
окръжен съд държавна такса в размер на 12,50 лева.
ОСЪЖДА Ж. П. Г. с ЕГН **********, Р. М. Г. с ЕГН ********** и Н.
М. Г. с ЕГН ********** да заплатят по сметка на Софийски окръжен съд
държавна такса в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5