РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. В* 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АН** М. П**
Членове:В** Й. М**
Н** Д. Н**
при участието на секретаря А**АНГ. Т**
като разгледа докладваното от АН** М. П** Въззивно гражданско дело №
20211300500426 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. ВЛ. М., ЕГН: ********** с адрес:, с.С**,
община Б**, област В** ул.”Д**” №**, против Решение № 103 от 27.08.2021 г. постановено
по гр. д. № 20211310100075 по описа за 2021 година на Районен съд-Б** с което са уважени
предявените искове и е осъден да заплати разноските по делото.
Счита обжалваното решение за неправилно. Твърди, че по делото няма убедителни
доказателства, които да обосноват дължимост на присъдените суми. Поддържа, че не е
потребител на топлинна енергия, тъй като не е вещен ползвател на имота.
Излага, че жилището му се състои от една стая. Парното било изключено преди
повече от 20 години и е бил свален единствения радиатор. Твърди, че не е подавана
топлинна енергия, тъй като входния и изходния кран са затапени. Начислените му суми
били за сградна инсталация, но захранващия щранг минавал диаметрално противоположно
на неговата стая. Поддържа, че сумите са начислени служебно. Поискал е допускането на
правна помощ.
Съдът е предоставил на въззивника правна помощ под формата на процесуално
представителство.
Назначеният от съда адвокат е направил възражение за допуснати от
първоинстанционният съд съществени процесуални нарушения, които се неотстраними във
1
въззивната инстанция. На първо място се посочва, че не била разяснено на
въззивника/ответник/ в първата инстанция, възможността да ползва правна помощ. Твърди ,
че в разпореждането на БРС са дадени редица указания , но не е дадено указание, че има
право да ползва правна помощ. Позовава се на чл.99 ГПК , където е посочено, че съдът
информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правна помощ,
което не било направено от БРС. В резултата на това ответникът/въззивник/ в настоящата
инстанция не е направил възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че тези
пороци на решението са такива , че следва да се отмени и делото се върне на БРС за ново
разглеждане от дрег състав на съда.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „Т** -В**” ЕАД,
ЕИК ** не е подал отговор. В хода на делото от въззиваемата страна не е постъпил отговор.
В с.з. не се представлява.
ВОС, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите
на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно
разпоредбата на чл.269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и
като правилно следва да бъде потвърдено, като въззивният състав споделя изцяло мотивите
на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите
на РС-Б**.
Пред първата инстанция са предявени обективно съединени установителни искове за
парични притезания от „Т** -В** ЕАД против въззивната страна М. ВЛ. М. с правно
основание - чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 и чл. 153 Закона за
енергетиката и по чл. 86 ЗЗД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр.д. № 437/ 2020 г. на РС - Б**.
БРС е уважил предявените искове, като е приел, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, като по отношение доставката на топлинна енергия и
размера на исковете е кредитирал заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ, а по отношение
на иска за лихва за забава е приел наличие на забава за целия период, съобразно
приложимите Общи условия от 2016 г., приложени по делото.
РС-Б** в открито съдебно заседание с протоколно определение от 16.06.2021г. и на
основание чл.146 ГПК е изготвил и обявил на страните доклада по делото, като е дал правна
квалификация на правата претендирани от ищеца и на насрещните права и възражения на
ответника, като в т.5 е БРС правилно е разпределил доказателствената тежест между
страните.
2
Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2008 г. и приложим за целия процесен период, при
действие на Общите условия на ищцовото дружество, публикувани на 18.01.2008г. във
в.“Шанс“. Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на процесния имот.
Доказателство в тази насока е и приложеният по делото нотариално заверен Протокол от
19.09.2002г от общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищен блок 3**,
ул.Кр.Б**, №19, Абонатна станция 158 Враца и приложения към него списък на етажните
собственици, в който фигурира ответника М. ВЛ. М.. С посоченият протокол е
материализирано взетото решение на общото събрание на етажните собственици да се
извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и и сключи договор за услугата
„топлинно счетоводство“ с Т** А**и Е** с**з „Н**“ ЕАД от името на етажната собственост
чрез упълномощено лице.
Сградата е в режим на етажна собственост и в нея е изпълнена сградна инсталация за
отопление и битово горещо водоснабдяване. Видно е от експертното заключение, че в
процесния период в процесния имот е разпределяна и начислявана топлинна енергия за
сградна инсталация на база отопляемия обем на имота и за БГВ, като топлинна енергия за
отопление в имота не е отчитана, разпределяна и начислявана в процесния период.
Констатирано е, че в имота не е осигуряван достъп, както и че са изготвяни изравнителни
сметки, по които не са открити подавани писмени възражения от абоната. Вещото лице е
дало заключение, че размерът на дължимите суми са, както следва: дължима главница за
периода 30.06.2017 г. - 30.06.2020 г., - 844.37 лв.; дължима лихва за забава за периода
31.07.2017 г. - 14.10.2020 г. - 64.96 лв. Съдът кредитира експертното заключение като пълно,
обективно и компетентно изготвено.
Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на топлинна енергия за сградна
инсталация и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби.
При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна, че
предявеният от „Т** – Враца” ЕАД иск с основание чл. 422 от ГПК за заплащане на
начислена на ответника топлоенергия за сградна инсталация за периода м. юли 2017 г. – м.
юли 2020г. е доказан по основание.
От доказателствата по делото се установи, че ответникът е собственик на апартамент
в топлоснабдена сграда, която е присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото
дружество на основание заявление на етажната собственост / дом съвета/ на сградата през
2008г.
В случая ответникът М. В.М. няма качеството на потребител по смисъла на чл. 2 т.1
от Директива 2011/83 на ЕС, доколкото имотът му не се отоплява с топлинна енергия
и ищецът “Т** – В**” ЕАД не претендира от него суми за отопление на жилището му.
Претенцията на ищцовото дружество касае топлинна енергия, отдадена в сградната
инсталация. Сградната инсталация по смисъла на Закона за собствеността представлява
обща част на сградата в режим на етажна собственост. Известно е, че съсобствеността върху
3
общите части в сградата е принудителна и възниква с възникването на етажната
собственост. Законът не допуска един от съсобствениците да се откаже или да бъде
освободен от задължението да участва в разноските за поддръжката и управлението
им. Горното е съобразено и в Закона за енергетиката, където в чл. 153 е изрично предвидено,
че потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
По изложените съображения възраженията на ответника, които се основават на
Закона за защита на потребителите и на Директива 2011/83 на ЕС са неоснователни.
От заключението на съдебно – техническата експертиза, прието по делото се
установи, че при начисляването на топлоенергия за сградна инсталация на ответника са
спазени нормативните изисквяния на ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за
дялово разпределение, както и че в абонатната станция обслужваща сградата , в която се
намира жилището на ответната по иска страна постъпилата топлоенергия се измерва със
СТИ – топломер, който е преминал метрологичен конттрол и е годно средство за измерване.
От заключението се установява и точния размер на дължимата от ответника главница за
отдадена от сградната инсталация топлинна енергия за исковия период, а именно сумата от
от 844.37 лева за периода 30.06.2017 г. - 30.06.2020 г.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде
уважен за сумата 844,37лева главница за периода м. 30.06.2017 г. - 30.06.2020 г.
Предвид изложеното, искът за главниците за топлинна енергия и неплатена услуга за
дялово разпределение, като основателни и доказани правилно са уважения в посочените
размери.
По отношение на уважените акцесорни претенции за мораторна лихва за сумата от
ответникът дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури,
считано от падежа на всяко отделно вземане. Непогасената сума от претендираната лихва за
процесния период е в размер на 64.96 лв. съгласно експертното заключение. За разликата до
65.23 лв. предявения иск с пр. осн. чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.
Настоящата инстанция намира за неоснователно и възражението по отношение
присъдената с обжалваното решение законна лихва върху сумите за главниците. В случая е
налице неизпълнение на парично задължение, а съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Като законна последица от решението на първоинстанционният съд и доколкото е
поискано с исковата молба правилно е присъдена и законната лихва върху уважената и
присъдена главница.
По отношение въведените от въззивника чрез неговия процесуален представител
възражения, че не е разяснено правото му да ползва правна помощ, съдът намира същото за
неоснователно. Ищецът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК/озаглавен възражение/ но не
4
е присъствал на първото по делото заседание в първата инстанция, не се е възползвал от
възможността да ангажира допуснатите му доказателства, не е поискал от съда правна
помощ, въпреки, че тази възможност му е била указана във всички съобщения и призовки до
ответника , които са по образец е посочено, че с писмена молба може да заяви желание да
ползва правна помощ при необходимост и право за това, което не е сторил. Съдът е
поставил задача на вещото лице да отговори само на въпросите на ответната страна, тъй
като ответникът не е поставил въпроси, които да бъдат включени в експертизата.
По отношение на възражението за погасителна давност -поначало се преклудират с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат
да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за
погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред
въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените
правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното
производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция. Както е изложено подробно
по-горе, съдът не приема възражението за допуснато процесуално нарушение, поради което
и възражението за погасяване по давност не може да бъде разгледано.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна - „Т** В**“ ЕАД се следват
разноски, но не са претендирани такива и не са представени доказателства за направени
разноски , поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103 от 27.08.2021 г. постановено по гр. д. №
20211310100075 по описа за 2021 година на Районен съд-Б**.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5