Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 93

                       

                                             Гр .В. 26.05.2021г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   ВОС    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  двадесет и осми април

ПРЕЗ  две хиляди  двадесет и първа  ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.                         

                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. Г.Й.

                                                                                                 2. Д.В.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ         В.У.                             И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

     съдията  С.С.                в.  ГР.Д. №   65          ПО ОПИСА

ЗА    2021     ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО

 

Делото е образувано по жаба на Община В.  против решение №673 от 21.10.20г. по гр.д. №566/20г. на ВРС .

Жалбоподателят твърди,че решението на ВРС  е неправилно и моли съда да го отмени като отхвърли предявените искове по чл.45 ЗЗД като недоказани. Претендира разноски за двете инстанции.Счита,че първоинстанционният съд не е съобразил при изясняване на фактическата обстановка противоречието в твърденията в ИМ и свидетелските показания на К.И. Докато в ИМ се твърди,че непознат мъж се е притекъл на помощ в съдебно заденание се установяна,че ищецът познава този мъж,който е свидетел по делото.Счита също,че не е установено по категоричен начин мястото на инцидента и наличието на лед по алеята.Счита  за неправилно присъждането на обезщетение както за неимуществени ,така и за имуществени вреди.

Ответникът по жалба М. А. Б. чрез адв. Р. Д. оспорва същата като твърди,че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано на база събрания фактически материал.Моли съда да остави жалбата без уважение като не е претендирал разноски за въззивната инстанция.Твърди,че няма противоречие между изложеното в ИМ и събраните гласни доказателства,тъй като след като му е помогнал свидетелят Красимир Илиев и ищецът са се запознали и към момента на съдебното заседание вече са били познати.Счита за установени и останалите факти,а именна,мястото на инцидента и обстоятелството,че тази алея не се почиства.

От данните по делото във връзка с оплакванията по жалбата и становищата на страните съдът приема за установено следното от фактическа страна.

Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание  чл.45 ЗЗД от М.А.Б. за причинени имуществетни и неимуществени вреди в резултат от падане при движение по заледената алея на парк „Р.“ в близост до сградата на „Е.“-В.Установено е пред ВРС,че на 17.01.2019г. ищецът със свидетелката Т.С.  се прибирали и вървели по алеята на парк „Р.“,която била с утъпкан лед и непочистена.Ищецът се подхлъзнал и паднал.Свидетелят К.И. ,който се движел на около 10м. след тях отишъл да помогне ищецът да се изправи.Ищецът се оплаквал от болки в ръката и двамата свидетели го отвели в сградата на МБАЛ „С. П.“.Там се установило,че ръката му е счупена на две места и му бил поставен гипс от пръстите до лакътя за 35 дни.След това се наложило да ходи на физиотерапия,имал отоци по ръката и приемал обезболяващи лекарства. Докато е бил с гипс на ръката не е могъл да се обслужва сам и се е нуждаем от помощта на близки и съседи.

Свидетелят К.М.-служител в отдел „Ч.“ в Община В. е заявил,че в плана за почистване за периода 14.01 .до 20.01.19г. няма включени паркове и алеи,а само улици и тротоари.Тази фактическа обстановка се установява от събраните гласни даказателства по делото,които са непротиворечиви,последователни и логични.Възражението на жалбоподателя за това,че свидетелят К.И. в един момент е непознат на ищеца,а след това е негов познат намира своето логично обяснение от факта,че преди инцидента те са били непознати,но поради обстоятелството,че е бил в близост и се е притекъл на помощ  след като той е паднал и след това  е придружил ищеца до бърза помощ те вече са се запознали.Така или иначе факта на падане  на ищеца след подхлъзване на лед по алеята на парк „Рова“ се установява не само от един свидетел,а от двама и техните показания са непротиворечиви.

По делото е назначена и медицинска експертиза като ВЛ е проследило и описало историята на лечение на М. Б.,а именно –около 35 дни е бил с гипсова имобилизация на дясна ръка,след това около 90 дни е продължило последващото лечение.И към момента е налице леко ограничение на движението на гривнената става.Като цяло е причинено трайно ограничение на движението на горен десен крайник с придружаващи болки и страдания.

 Първоинстанционният съд е уважил исковете по чл.45 ЗЗД като основателни в размер от 5 000лв. за неимуществени вреди и 43,19лв. за имуществените.

Пред втората инстанция нови доказателства не са ангажирани.

Окръжният съд намира така направените от ВРС изводи за правилни предвид данните по делото.

По категоричен начин е установено пред ВРС ,че на М.Б. са причинени щети след падане по заледена алея на парк „Р.“.Искът по чл.45 ЗЗД изисква да се установи дали е причинена вреда на ищеца от ответника следствие на неправомерно негово действие или бездействие.Безспорно установено е ,че ответникът   с бездействието си като не е почистил алеята на парка от топящия се лед е станал причина за нанесените щети на ищеца пред първата инстанция,т.е. налице е бездействие,вреда и причинно следствена връзка между тях.Налице са трите елемента от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.Презумпцията на ал.2 на същия текст не е оборена.

Искът е доказан по основание  до уважения  размер както за имуществените така и за неимуществените вреди. Относно неимуществените вреди на база гласните доказателства и установените травматични състояния и търпени неудобства в ежедневното обслужване и претърпените болки и страдания по време на лечението и рехабилитацията на ищеца  първоинстанционният съд съобразявайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД  е присъдил обезщетение в размер от 5000лв.,като до пълния,претендиран в ИМ размер от 10 000лв. го е отхвърлил.Така  присъденият размер въззивният съд намира за справедливо определен.

ВОС намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно  и предвид разпоредбата на чл.272 ГПК не е необходимо да преповтаря мотивите на ВРС.

По изложените съображния жалбата следва да бъде оставена без уважение.Ответникът по жалба не е направил разноски предвъззивната инстанция и няма данни да е направил такива,поради което не следвада му се присъждат.

 Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №673 от 21.10.2020г. по гр.д. №566/2020г на ВРС.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

          

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                  2.