Р Е Ш Е Н И Е
Номер 105 22.11.2019година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение
На двадесет и трети октомври … две хиляди и деветнадесета година,
в открито съдебно заседание, в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА – КОЧОВСКА
РОСИЦА СТОЕВА
При секретар ПЕТЯ ЕФТИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията ЗЪБОВА
въззивно гражданско дело № 331 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на ищцата по гр.д. №1435/2018г. по описа на БОС-В. К. М. ЕГН ********** от гр. Б., чрез процесуален представител адв. К. К. БАК, подадена против съдебното решение по горното дело(№218/31.05.18г.), с което е отхвърлена като неоснователна претенцията й за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане и са й възложени съдебно -деловодните разноски на другата страна по делото.
Производството се развива пред настоящия съд след постановяването на решение № 764/19.08.2019г., с което е извършена поправка на явна фактическа грешка в обжалвания съдебен акт.
Въззивницата сочи първоинстанционното решение за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и моли за отмяната му, както и за произнасянето на друго, с което претенцията й да бъде уважена.
Въвела е конкретни оплаквания за допуснати процесуални нарушения при постановяването на съдебното решение, които са свързани с неправилната преценка на събраните по делото доказателства и постановяването на неправилни фактически и правни изводи от съда на тази база. Възразява срещу изводите на първата инстанция, че заплащайки по 200 лв. на месец чрез записи, ответницата изпълнявала надлежно задължението си към ищцата за гледане и издръжка, както и срещу заключението, че необосновано отказвала предлаганата й от страна на приобретателката грижа в натура. Намира, че съдът необосновано е игнорирал съображенията да не допуска ответницата в жилището си, поради обоснования страх за живота и здравето си, породен от поведението на последната. Поддържа, че съдът необосновано не е кредитирал свидетелите й(Стоянов – дългогодишен съсед, полагал лично грижа за нея и дома й и С. неин зет). Намира за необосновани и изводите на първата инстанция, че ответницата изпълнявала цялостно поетите с договора за прехвърляне на имота задължения, при положение, че не полагала грижа в натура.
Поискала е назначаване на съдебно-икономическа експертиза в подкрепа на горните съображения, която да определи минималния необходим размер от средства, нужни й за живот. Дири разноски.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата ищца А. К. Г. чрез процесуален представител адв. Д. И. В него жалбата се сочи за изцяло неоснователна. Поддържа се, че решението на първата инстанция е обосновано, правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и приложимото материално право. Моли се за неговото потвърждаване. Оплакванията на въззивницата се сочат за голословни и произволни, а също неясно формулирани, т.к. не се изтъква конкретен порок на съдебното решение, което страната атакува. За неоснователни се сочат и оплакванията за неправилна преценка и дискре-дитиране на доказателствата, представени от ищцата при установяване на релевантните за делото факти.
Страната намира всички фактически и правни изводи на съдебната инстанция за изцяло обосновани и съобразени с действащото право. Изразява подробно обосновано становище, оборващо всички доводи на въззивницата. Възразява и срещу направеното във въззивната жалба доказателствено искане за икономическа експертиза, като недопустимо с оглед преклузията по чл.266 от ГПК, а и т.к. ищцата не е твърдяла в първата инстанция, че заплащаните й от ответницата месечни суми за издръжка са недостатъчни, нито е твърдяла или доказвала здравословни проблеми и нужда от средства в тази връзка. Не е ангажирала нови доказателства. Дири разноски за производството.
Страните поддържат становищата си чрез процесуални представите-ли в проведеното пред Апелативен съд Б. открито съдебно заседание, като въззивницата се явява и лично. Апелативният съд е приел представените от въззивницата–ищца в открито съдебно заседание писмени доказателства за поръчана и получена хранителна добавка на стойност 105 лв.
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по чл.269 ГПК сочи решението на първата инстанция за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивницата възражения за неправилност на атакувания акт, събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред първа инстанция – Окръжен съд Б. по претенция с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, заявена от В. К. М. от гр. Б. против А. К. Г. от гр. Б., за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
В исковата молба са изложени следните релевантни за делото факти:
Страните са сключили с нотариален акт№58, том ІІІ, рег. №6589, дело №399/2017 год. на нотариус Б. К. с рег. №290 на Нотариалната камара и район на действие БРС договор, по който ищцата е прехвърлител, а ответницата приобретател на подробно описан недвижим имот, при запазено за ищцата пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Насрещната престация на приобретателката включвала положените от нея до датата на сделката грижи спрямо прехвърлителката и задължението на първата да поеме пожизнено гледането и издръжката на втората за в бъдеще лично или чрез трето лице, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до момента на сключване на договора.
Ищцата заявява, че има нужда от спокойствие, средства за храна и лекарства, от ежедневни непосредствени грижи, че пенсията ѝ е недостатъчна, за да се изхранва, отоплява и да си купува лекарства, че почти не може да излиза от къщи, не може да се обслужва сама пълноценно и е прехвърлила имота си с надеждата ответницата да се грижи за нея, да я пази и защитава, т.к. е служител от полицията. Обаче скоро след сделката ответницата започнала да се държи грубо, да заплашва ищцата, че ще я ликвидира, ще я заведе в „П“ или в дом за стари хора, за да получи жилището й и предприела различни действия( описани в обстоятелствената част на исковата молба), които стресирали възрастната жена и обосновали в нея страх, че приобретателката на имота ще изпълни заканите си. Затова ищцата спряла да пуска ответницата в дома си. Счита, че като не полага лична грижа, последната не изпълнява поетото по договора задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката в пълнота. Моли за развалянето му.
Ответницата е оспорила с отговора си предявения иск като неоснователен. Сочила е твърденията на ищцата, изложени в жалби до органите на реда и Прокуратурата за неверни и създадени с цел да послужат като основание за разваляне на договора им. Отрича да е извършвала заплашителните действия, в които я обвинява ищцата. Твърди, че е възпрепятствана да полага дължимите грижи от самата прехвърлителка, поради което заплащала сметките ѝ и й изпращала пари, за да изпълнява поетото задължение до приключване на проверките, образувани й от РП Б. Сочи, че предоставила на ищцата два телевизора, електроуреди, извършвала ремонти на жилището ѝ чрез трети лица, закупувала и й доставяла хранителни продукти и лекарства, заплащала нейни медицински прегледи и изследвания, заплащала за почистването на жилището. Според ответницата, ищцата сама признава, че не я допуска в дома си и поради това я счита за неизправна страна по договора. Сочи, че ищцата не е оспорвала нотариалните покани, отправени ѝ от ответницата, нито я е уведомявала, че счита за неизпълнени поетите по договора задължения. Твърди, че действията на ищцата са насочени към умишленото ѝ злепоставяне и набеждаване в извършване на престъпления и моли за отхвърляне на заявената претенция като неоснователна. Допълнително е представила доказателства, за подаден срещу М. иск за трансформация на дължимата лична грижа в парична.
С обжалваното решение Бургаски окръжен съд е отхвърлил иска като недоказан. За да постанови този си извод е възприел, че ищцата неоснователно е отказала предлаганата й от ответницата грижа в натура, както и, че задължената Г. осъществява пълно изпълнение по договора, защото е започнала веднага да заплаща на прехвърлителката ежемесечна парична издръжка, достатъчна за покриване на екзис-тенциалните й нужди и е предявила съдебна претенция за трансформиране на задължението си за натурална грижа към М. в парично.
Въззивният съд изцяло споделя този краен правен извод, по следните съображения:
Договорът за издръжка и гледане е един ненаименован каузален договор, чието съдържание се определя изцяло от уговореното между страните, в рамките на позволеното от закона съдържание на облигационните правоотношения, при спазване основните принципи на гражданското право. За да е валиден договорът трябва да има реално основание, а срещу придобиването на вещното право трябва да е уговорена пожизнена насрещна престация само за натурална грижа или такава ведно с парична издръжка. Така собственикът има еднократното задължение да прехвърли на другата страна вещното право върху продавания имот, но приобретателят му дължи продължително изпълнение на своето насрещно задължение. То се счита от закона, доктрината и съдебната практика за постоянна, непрекъсната и неделима престация на лична грижа и издръжка в рамките на уговореното количество и качество, до смъртта на прехвърлителя, която е сигурно събитие, но не се знае кога ще настъпи. Специфика на този договор е и това, че обичайно се сключва с оглед личността на дължащия грижата и издръжката, но е възможно страните да уговорят и престирането й чрез трети лица. Освен това липсата на постоянната насрещна престация, респективно необоснованото й прекъсване, има за последица възможността договорът да бъде развален от прехвърлителя, поради пълно неизпълнение.
За този договор са приложими правилата на ЗЗД, следователно за да бъде неизпълнението основание за разваляне на облигационното правоотношение, то трябва да е виновно, по аргумент на противното от чл.81 ЗЗД, предвиждащ, че длъжникът не отговаря, ако невъзможността да изпълни се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
При наличие на фактически предпоставки при такива спорове намират приложение още разпоредбите на чл.95 от ЗЗД, сочещ, че кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни своето задължение, както и чл.96 ЗЗД, сочещ последицата от горното, т.е., че когато кредиторът е в забава, длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава за изпълнение.
Настоящата инстанция преценява, че фактите, които следва да се подведат под хипотезите на така посочените норми от приложимото право, в контекста на настоящия правен спор, са установени от първостепенния съд в съответствие със събраните в процеса доказателства.
Страните са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот-СО с идентификатор 07079.610.70.1.1 по КККР на гр. Б., представляващ апартамент №1 на първи етаж, с площ от 64 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с прилежащите 20/265,50 кв.м.ид.ч. от поземления имот, с идентификатор 07079.610.70, целият с площ от 265,50 кв.м., идентичен с УПИ Х-1521 в кв.74 по ПУП на гр. Б., находящ се на административен адрес гр. Б., ул.“. №*. Сделката е обективирана в нотариален акт №58, том ІІІ, рег. №6589, дело №399/2017 год. на нотариус Б. К. с рег. №290 на Нотариалната камара, с район на действие РС- Б. Според договора ищцата М. е прехвърлила горепосочения имот срещу грижите на ответницата Г. , положени до датата на сключване на договора и срещу задължението й да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката лично или чрез трето лице, като осигури на последната нормален и спокоен живот, какъвто е водила до момента на сключване на договора, докато е жива.
Натуралната грижа на приобретателката до сключването на договора е призната от прехвърлителката в самия нотариален акт, а оттогава до началото на м. ноември 2017г. не е предмет на спор. Безспорно е също, че след завеждането на делото(19.09.18г.) и понастоящем лична грижа в натура не се полага от ответницата спрямо ищцата.становено е, че ответницата е завела съдебно дело за трансформация на натуралната си грижа спрямо ищцата в парична ( гр.д. №311/19г. по описа на БРС), което понастоящем е спряно до приключването на настоящото производство.
Безспорно е, а и от съдържанието на приложените по делото писмени доказателства е видно, че в периода: около два месеца след сключването на договора( началото на м. ноември 2017г.) -до лятото на 2018г., страните са били в нестабилни лични отношения, при които не може да се приеме, че дължимата лична грижа към прехвърлителката е полагана от приобретателкта редовно. Представените копия от „съобщение“ на М. с дата 28.02.18г.до Първо РУ ОДМВР – Б. и от нейна жалба до БРП, входирана на 30.05.18г., съдържат твърдения, че Г. я заплашва с убийство, че води мъже с качулки да я сплашват, отвличат от дома й и отново да я връщат там, както и извънсъдебното признание, че по тази причина не ищцата не приема в дома си ответницата. Приложените към отговора на ответницата две нотариални покани, които е отправила в периода на договора до ищцата- с дата 03.11.17г. (връчена лично на 07.11.17г.) и с дата 01.03.18г., (връчена на 27.03.18г.), установяват пред съда, че в тези моменти не е била осъществявана непосредствена грижа спрямо прехвърлителката от приобретателката.
С нотариалните покани обаче приобретателката уведомила прехвър-лителката и за това, че т.к. е възпрепятствана да дава натуралната грижа, ще й изплаща по пощата или на посочена банкова сметка ежемесечно парична сума в изпълнение на договора им. Поканата до третите за спора лица М. и Я. Г. , връчена им на 07.11.17г., с която приобре-тателката ги предупреждава да не я безпокоят във връзка с придобиването на имота и да не оказват върху прехвърлителката системен психически натиск за развалянето на договора им, настоящият съд приема за индиция, че в отношенията на страните по делото има чужда негативна намеса.
По делото е спорно от фактическа страна каква е причината за неизпълнението на горното задължение, а от правна страна- дали липсата на престацията в натура следва да се приеме за виновно неизпълнение на задължената за издръжка и гледане, което законът санкционира с развалянето на сделката и има ли забава от страна на кредитора, изразяваща се в неоказване на съдействие за изпълнение на задълженията на длъжника.
По спорните факти, на база преценката на събраните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, този съд приема, че приобретателката на имота е престирала, макар с прекъсване и е била готова да престира постоянно дължимата по договора грижа в натура, но неоснователно е била възпрепятствана за това от прехвърлителката, която не й е оказвала и продължава да не й дава нужното за изпълнението съдействие.
На първо място въззивницата–ищца сама е признала в исковата молба, че не допуска до дома си въззиваемата ответница и отказва да приеме от нея грижа в натура, поради което е инициирала настоящото производство за развалянето на прехвърлителната сделка от 04.09.17г.
На следващо място, готовността за изпълнение на задълженията по договора от ответницата и реално извършените престации се установява от показанията на нейните свидетели: Сабрутов- състудент и Х. състудент, колега от Полицията и близък приятел, сочещи конкретни случаи, в които Г. е полагала грижа и е оказвала помощ на ищцата. Те описват пред съда извършени от нея в тази връзка действия, както и собственото си участие в подпомагането на М. становяват, че независимо от горните проблеми и обвинения, ответницата е посещавала ищцата, пазарувала й е лекарства и храна, носела й е необходимите за бита вещи, подпомагана от свидетелите, които помолени от Г. правели и дребни поправки в дома на възрастната жена. Първият свидетел сочи, че последно е ходил при ищцата 7-8 месеца преди разпита си, осъществен от съда в с.з. от 19.03.19г. Вторият свидетел(подготвил сделката), дава осветление точно как се е стигнало до сключването й, как ищцата е изразила пред него желанието си за това, как се страхувала роднините й да не научат за прехвърлянето на имота, защото били заинтересовани това да не се случва. Свидетелят е очевидец, че 2-3 седмици след подписването на сделката, при посещение в дома на М. (за което бил помолен от ответницата, сигнализирана от ищцата), заварил там внучката М. със съпруга й Я. , които изразили възмущението си от прехвърлянето на имота на ответницата. Внучката на висок тон обяснявала на баба си, че трябва да развали сключения договор. Ищцата треперела безмълвно на леглото, а после извикала отново свидетеля и му казала, че М. я заплашва, а другата й внучка-журналистка, живееща в чужбина, като узнала за сделката, била готова веднага да се върне в България и дори заплашвала да направи предаване по този случай.
Последните данни, заявени от този свидетел сочат на осъществени спрямо ищцата действия на принуда и тормоз, но не от ответницата, а от роднини на ищцата, които не били съгласни с прехвърлянето на имота на човек извън семейството.
За принудителното си водене в Психиатрия ищцата споделила на свидетеля, че това се случило през лятото на 2017г. и било организирано от нейните роднини, които не се грижели за нея, в съюз със съседи, с които била в конфликт от много години. Сведенията му се подкрепят косвено и от писмените доказателства по делото -постановление на РП Б. за отказ да се образува досъдебно производство от 10.11.17г., по проверка, почиваща на сведения от съседка М. срещу В. М. от м.01.09.17г., за техни конфликти от м. март и м.юни 2017г. и жалби на първата срещу втората до БРП, от 27.07.17г. и от 03.08.17г.
Липсата на връзка между ответницата и случая за отвеждането на ищцата за преглед в ЦПЗ „проф. д-р Ив. Т. “ на 09.08.17г., се установява и от извънсъдебното признание на ищцата, изложено в нейно сведение до РП Б. , в което тя приписва случилото се на неправомерно и реваншистко поведение на съседите, срещу които по- рано била пуснала жалба.
Що се отнася до конфликтната ситуация през м. февруари 2018г., когато ищцата крещяла на терасата на жилището за помощ, обвинявайки в насилие ответницата, съдът приема, че не следва да кредитира показанията на свидетеля в насока, че поведението на М. е било плод на инсинуация, защото този извод е формиран не от личните му впечатления, а от разказа на другата страна по делото, в чиято полза свидетелства и която има интерес фактите да са такива, каквито му ги е споделила. Очевидец на случая не е разпитван по делото, но писмените доказателства сочат, че по всички оплаквания, жалби и сведения на ищцата, адресирани до РУ на МВР и БРП, съдържащи твърдения за извършени от ответницата физически посегателства и отправени й заплахи за убийство, е постановен отказ да се образува досъдебно производство, т.е. твърденията й остават недоказани.
Свидетелят Х. заявява споделени му от ищцата опасения, че ответницата била имотна измамница по информация от внучката си и други близки, което допълнително я изплашило и мотивирало да иска развалянето на договора им. Свидетелят обаче, познавайки по характер ответницата изключил такава възможност и за да успокои ищцата осъществил в нейно присъствие контакт по телефона с лицето, сочено за първоизточник на дискредитиращата Г. информация. В отговор на повикването въпросното лице възмутено отрекло да е давало подобна информация.
Показанията на двамата свидетели този съд приема за непротиворечиви, последователни и установяващи, че ищцата е нямала основание да се оплаква от поведението на ответницата, защото няма данни последната да е извършила вменените й от ищцата отрицателни прояви и престъпни посегателства, освен това е изпълнявала задълженията си по договора в уговорения обем и качество, въпреки създадените между тях включително с недоброжелателната намеса на трети за сделката лица конфликтни ситуации, доколкото и когато за това ищцата й е осигурявала възможност.
Показанията на свидетелите на ищцовата страна ( Р. С. и Хр. С. )- първият съсед, а втория- зет на ищцата, също не подкрепят твърденията на М. , че Г. й оказва психически и физически тормоз чрез заплахи с убийство, с водене в „П“ или в старчески дом, че й създава стресове, включително организирайки отвеждането й от трима мъже с качулки на неизвестно място, че отказва да се грижи за нея, да я обслужва като възрастен човек, нуждаещ се от чужда помощ и да я снабдява с храна и лекарства.
Обстоятелствата, че първият свидетел познава отдавна ищцата и поне от девет години пазарува по нейна поръчка най-малко веднъж седмично хранителни продукти и лекарства, както и че не е виждал ответницата, респективно, че него М. е ангажирала при нужда от помощ за поправки по апартамента си(заради теч на батерия и на водосточна тръба през м. май и през лятото на 2018г.), не отричат готовността на ответницата да престира, нито подкрепят тезата за обективни и основателни причини ищцата да откаже предлаганото й изпълнение.
Стоянов свидетелства и за извършен от техен съсед частичен ремонт на мазилка в имота на ищцата, но данните по делото сочат, че това няма връзка с разрешавания тук спор, а касае уреждане на междусъседски отношения. Заявява, че М. му била споделила за отвеждането й от някакви хора в „П“, но не може да ориентира събитието по време и няма спомен ищцата да му е казвала, че се е изплашила от това.
Свидетелят С. също не подкрепя тезата на ищцата, защото свежда пред съда, че М. го уведомила за прехвърлянето на имота си на Г. и се оплакала от липса на грижа от нейна страна едва през лятото на 2018г. Пак тогава му разказала, че четири-пет човека я били отвели в „П“, че това много я изплашило и помолила да я води в А. да й леят куршум. По същото време започнала да го ангажира с пазаруването на храна и лекарства, както и да поддържа с него постоянна връзка по телефона, т.к. живеел с дъщеря й Дафина в гр. П., а пребивавал в гр. Б. по работа. Той обяснява, че ищцата не пускала ответницата в дома си, т.к. се страхувала и мислела, че ще й бият една инжекция, ще я „отстранят“ или ще я отведат в старчески дом и се оплаквала, че Г. поддържала контакти със съседите М. , с които М. била в траен конфликт. Обаче свидетелят не описва агресивно поведение на ответницата, реално отправени от нея заплахи или конкретни негативни прояви, които да обосноват опасенията на ищцата. Освен това признава, че приема като пълномощник на ищцата пенсията й и сумите, които й изплаща ответницата.
Същият свидетел дава обяснение на факта, че имотът на тъща му е прехвърлен на лице извън семейството и то е, че апартаментът вече е бил предмет на прехвърлителни сделки между ищцата и дъщерите й, които са развалени, защото М. не била доволна от това как я гледат, като имотът е бил прехвърлян на дъщерята Г. , живуща в близост с прехвърлителката два пъти. Втората им сделка с имота, е развалена поради неизпълнение с влязло в сила на 29.03.17г. съдебно решение на БОС.
Свидетелят споделя и оплакванията на ищцата, че веднъж повикана за помощ, ответницата не дошла лично, а изпратила някакви млади жени и една рускиня, която продължавала да идва, с които М. нямала връзка. Обаче този факт според съда не доказва недобросъвестно отношение и нежелание за изпълнение на договора от страна на приобретателката, а тъкмо обратното, т.к. с ищцата имат уговорка личната грижа да се полага и чрез трети лица.
Тук е мястото да се допълни, че сведенията на св. С. , предаващи на съда обстоятелства, които ползват ищцата, но на които не е очевидец, а ги е узнал от нейни разкази, нямат доказателствена сила. Това е така не само защото възприятията му за тези факти не са лични, но и са му предадени от страната в процеса, в чиято полза свидетелства и която има пряк интерес те да са такива, каквито му ги споделя. Затова данните на С. от информацията на М. за отправени й от Г. заплахи за убийство и за упражнено насилие и нежелание да престира, съдът не счита за доказани с тези свидетелски показания.
От всичко изложено дотук съдът обосновава извода, че неизпъл-нението на задължението на ответницата да обгрижва лично или чрез трето лице ищцата не е резултат от дезинтересирането й от сключения между тях договор, респективно от собствената й недобросъвестност или нежелание да дава дължимото в пълнота, а е причинено от поведението на ищцата, която необосновано отказва да приеме престацията по субективни причини и на база обвинения и опасения, които остават изцяло голословни. Твърдените от М. обективни пречки да получи грижите на приобретателката не се установяват от доказателствата по делото, т.е. отказът й от договора е неизвинителен. Респективно неизпълнението на длъжницата не е виновно, защото е преднамерено предизвикано, чрез недаване на необходимото съдействие от кредитора, а недобросъвестната страна по договора не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Изводът от горното е, че като необосновано отказва да приеме изпълнение на грижа в натура по договора, ищцата се е поставила в положението на изпаднал в забава по отношение на длъжника кредитор. Това й поведение позволява дълга за издръжка да се изпълнява в пари, т.к. забавата на кредитора и неприемането на престацията не освобождава длъжника от задължението му за в бъдеще да престира в пълнота според уговореното. Същевременно задължението за полагане на грижи в натура за минало време се погасява, поради невиновната невъзможност на длъжника да изпълни. В този смисъл са: Решение №243/17.07.15г. по гр.д. №6828/2014г. по описа на ВКС- ІV г.о., Решение №238/26.10.15г. по гр.д. №1368/2015г. по описа на ВКС- ІІІ г.о.,Определение №623/31.07.19г. по гр.д. №955/2019г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №363/26.05.10г. по гр.д. №756/09г. по описа на ВКС- ІІІ г.о., Решение №82/05.04.11г. по гр.д. №1313/09г.на ІV г.о. на ВКС, Решение №494/16.11.11г. по гр.д. №642/11 г. на ІV г.о. на ВКС. В същите е развита възприетата и от този съд теза, че в горните случаи длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари незабавно, без да чака решение за трансформация, защото кредиторът не може да бъде поставен в положение да е лишен от средства за съществуването си, докато трае производството за трансформация.
Данните по делото сочат, че в случая след завеждането на делото за разваляне на договора за издръжка и гледане длъжник Г. е инициирала съдебно производство по чл.97 от ЗЗД за трансформация на дължимата лична грижа в парична(гр.д. №311/19г. по описа на БРС понастоящем спряно до приключването на настоящото производство), но дотогава(от началото на м. ноември 2017г.) е престирала грижа в натура, пазарувала храна и лекарства( извън периодите, когато ищцата не я е допускала и е подавала сигнали и жалби против нея в Районна прокуратура и МВР Б. ), плащала й е по 200лв. ежемесечно, продължила е да го прави по време на настоящото производство и няма възражения, нито данни тези плащания да са преустановени сега, като сумите са получавани без възражения от ищцата лично или чрез пълномощник С. Същевременно Г. е погасявала и задълженията на ищцата за ползваните в това време консумативи( ток, вода, мобилен телефон)- чрез баща си, като е заплащала и данъците за имота.
По делото няма твърдения, нито данни ищцата, намираща се в напреднала възраст( сега 91 годишна), да има тежки трайни увреждания на здравето. Тя е твърдяла общо лошо здравословно състояние, но е доказала и то само със свидетели прием на лекарства(непосочени) за високо кръвно налягане и с медицински документи (епикриза) еднократно възникнал в началото на 2019г. медицински проблеми с вътрешни органи, заради което е била хоспитализирана, медикаментозно лекувана и изписана с подобрения, без да й се прилага хирургична или друга интервенция. По делото е представена една рецепта за назначено на ищцата от д-р Т. лекарство, но както тя, така и останалите документи за извършени общи, дентални прегледи и лабораторни изследвания на ищцата, са представени от ответницата, поради което съдът приема, че са и заплатени от нея. Представените пред настоящата инстанция от ищцата документи за еднократно закупуване на хранителна добавка на стойност 105лв. не променят извода на съда за установено нейно общо добро здравословно състояние, защото не е ангажирала доказателства за обратното.
С оглед на изложеното и като възприема изцяло на основание чл.272 от ГПК съображенията на първата инстанция, изнесени в мотивите на решението й за съответствие на заплащаната ежемесечно издръжка с нуждите на ищцата, преценено при съобразяване на всички изложени дотук обстоятелства и с публично оповестените данни на НСИ за необходима издръжка на едно лице за всяко от четирите тримесечия на 2018г., този съд приема престираните дотук от ответницата средства за достатъчни за задоволяване на жизнените потребности на ищцата, поради което намира за неоснователни възраженията на последната за пълно неизпълнение по договора. В обобщение на гореказаното и и с оглед липсата на предпоставки за това, съдът приема претенцията на ищцата за разваляне на договора на страните от 04.09.17г., за неоснователна.
Поради съвпадение на окончателните правни изводи на двете съдилища, решението на БОС следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваема Г. има право на всички направени в настоящото дело разноски, възлизащи на 1000лв., уговорени и заплатени като възнаграж-дение за правната й защита от един адвокат.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Б.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №218/31.05.19г., поправено с решение №764/ 19.08.19г., постановено по гр.д. №1435 по описа на Окръжен съд Б. за 2018г.
ОСЪЖДА В. К. М. с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул.“. №*, ет.*, да заплати на А. К. Г. с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. Ц. К. “ №*, ет.*, съдебно деловодни разноски, сторени по в.гр.д. №331/19г. по описа на Апелативен съд Б. в размер на 1000 лв.(хиляда лева).
Решението може да бъде обжалвано от страните в едномесечен срок от връчването му, с касационна жалба, пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: