РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.05.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря
Елеонара Г.ева,
разгледа докладваното
от съдия Сантиров гр. дело № 1251/2020 г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 459802 от 27.07.2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение №
511725 от 20.10.2018 г., постановени по гр. дело № 79915/2017 г. по описа на
СРС, 158-ми състав, частично са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.Г.Г.
и Н.И.Г. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пасивно субективно и обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено,
че В.Г.Г. и Н.И.Г. дължат поравно
на ищеца сумата от по 458,49 лв. - главница, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за периода м.06.2014 - м.02.2015г. вкл., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2017 г. до окончателното
й изплащане и сумата от по 7,05
лв., представляваща стойността за разпределение на топлинна енергия
за периода м.06.2014 – м. 02.2015 г. вкл., за топлоснабден имот, представляващ
апартамент №81, находящ се в гр. София, общ. Искър, ж.к. *********с аб. №
043460, за които суми по гр. дело № 49255/2017 г. по описа на СРС, 158 състав,
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК , като главният иск е отхвърлен
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1598,96 лв.,
искът за дялово разпределение е отхвърлен над уважения размер до пълния
предявен размер от 46,27 лв., акцесорният иск е отхвърлен изцяло за сумата от
271,45 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за неплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 12.07.2017 г., както е
отхвърлен и акцесорният иск за сумата от 9,29 лв., представляващ обезщетение за забава върху задължението за
такса дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 12.07.2017 г.
Със същото решение ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК по
½ от сумата от 42,79 лв., представляваща разноски в производството
по гр. дело № 49255/2017 г. по описа на СРС, 158 състав, както и по 1/2 от сумата от 368,13 лв., представляваща разноски
в исковото производство, а ищецът е осъден да заплати на всеки един от
ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от по 154,97 лв.
С Определение № 511723 от
20.10.2018 г. съдът е оставил без уважение молбата на ответниците В.Г.Г. и Н.И.Г.,
подадена по реда на чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното Решение в частта
за разноските.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която
установителните искове са били частично уважени, е постъпила въззивна жалба от ответниците,
чрез пълномощника им- адв. Г.П.-С., в която са изложени оплаквания за
неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на
изводите. Поддържат, че по делото не е установено да отговарят поравно за
задълженията за топлинна енергия, тъй като от представения Договор за продажба на
държавен недвижим имот от 21.09.1995 г. не се установявало това. Изтъкват още,
че договорът от 09.10.2001 г . сключен с „Т.С.“ ЕООД е изтекъл на 09.10.2003
г., предвид разпоредбата на чл. 2.5 от договора, поради което и това дружество
не е следвало да извършва дялово разпределение, а и по делото не били
представени доказателства за наличието на договор между „Т.С.” ЕАД и „Т.С.“
ЕООД. Сочат, че по делото липсват доказателства, че представените ОУ на ищеца
от 2008 г.и 2014 г. са публикувани в един централен и един местен всекидневник,
поради което само на това основание исковете се явявали неоснователни. Оспорва
извода на СРС, че по делото е установено реално доставеното количество топлинна
енергия, като не било установена точността на уредите за отчитане на
доставената топлинна енергия. Молят съда да отмени решението в обжалваната част
и отхвърли предявените искове, както и да присъди направените по делото
разноски.
Подадена
е и частна жалба от ответниците В.Г.Г. и Н.И.Г., чрез пълномощника им- адв. Г.П.-С., срещу
Определение № 511723 от 20.10.2018 г., с което съдът е оставил без уважение
молбата за изменение на постановеното Решение в частта за разноските. В жалбата
са изложени оплаквания за неправиност на същото, поради допуснати процесуални
нарушения, поддържайки, че СРС неправилно е определил същите, доколкото по
делото са били предявени три обективно съединени искове, като адвокатското
възнаграждение следва да се определи за всеки един от тях в размер на минимум
300,00 лв., а не като сбор от общия интерес. При условията на евентуалност на
оплакванията поддържа, че с оглед правната и фактическа сложност на делото и съразмерно
на отхвърлената част от исковете има право на разноски в размер на по 206,62
лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемият
- ищецът „Т.С.” ЕАД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на
въззивната жалба.
Трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.с.“ ЕООД не е подал отговор и не взема становище
по въззивната жалба.
Определението на
настоящият въззивен състав № 265051 от 15.03.2021 г., с което е на основание
чл. 230 ал. 2, изр. 2 ГПК е било обезсилено Решение № 459802 от 27.07.2018 г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 511725 от 20.10.2018 г., в
обжалваната част, с която е признато за установено, по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********,
обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Н.И.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК********* сумата от 458,49 лв. - главница, представляваща незаплатена цена
на доставена топлинна енергия за периода 06.2014-02.2015г., сумата от 7,05 лв.,
представляваща разпределение на топлинна енергия за периода 06.2014 - 02.2015
г. вкл.,, както и в частта, с която Н.И.Г.
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 1,
вр. ал. 8 ГПК ½ от сумата от
42,79 лв., представляваща разноски в заповедното производство по гр.д. №
49255/2017 г. и ½ от сумата от 368,13 лв., разноски в исковото
производство и е прекратено производството по делото в тази му част, е било обезсилено
с Определение № 1934 от 22.07.2021 г., постановено по гр.д. № 1948/2021 г. по
описа на САС.
Към молбата от 07.04.2021
г., с която процесуалния представител на въззивниците е поискал допълване на Определението
№ 265051 от 15.03.2021 г., в частта за разноските, е представено Удостоверение за наследници,
издадено от длъжностно лице с. Вировско, обл. Враца, от което се установява, че
починалия на 01.01.2019 г. ответник - Н.И.Г. е оставила за свои наследници по
закон – съпруга си В.Г.Г.
– страна в производството и сина си – Г. В. Г., който на основание чл. 227 ГПК с Определение от
28.01.2022 г., постановено в открито съдебно заседание, е конституиран на
мястото на починалата си майка като страна в производството. При това положение
липсват предпоставките на чл. 230, ал. 2 ГПК за обезсилване на решението по
отношение на починалата в хода на производство ответник - Н.И.Г., тъй като по делото
са налични данни за нейните правоприемници, и къщите участват като надлежни страни
по делото.
Решението
в частта, с която са отхвърлени пасивно субективно и обективно кумулативно
съединените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д,
вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважените размери до пълните им предявени
размери, както и акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, не е
обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса,
като е заплатена дължимата ДТ, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
Действително
в Договора за продажба на държавен недвижим имот от 21.09.1995 г. не е посочено
кой от купувачите по него - ответниците В.Г.Г. и Н.И.Г. каква част от имота придобиват,
и тъй като по делото липсват доказателства, че към момента на сделката страните
са имали валидно сключен граждански брак, то по делото се явява обоснован
извода на СРС, че същият е придобит в режим на обикновена съсобственост, като с
оглед оборимата презумция на чл. 30, ал.2 ЗС следва да се приеме, че всеки от
тях е придобил по 1/2 ид.ч. и следователно отговаря за 1/2 от установения по
делото размер на задължението за стойността на доставената топлинна енергия.
По отношение на наведеното във възивната жалба
оплакване, че ищецът не е установил стойността на доставената топлоенергия,
както и че същата е определена само въз основа на съставени от ищеца документи,
следва да се отбележи, че по делото е била допусната и изслушана СТЕ, което не е било оспорено от
страните и настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно
даденото, и кредитира с доверие. От същото се установява, че реално доставената
топлинна енергия за процесния период до собствения на ищеца имот е на стойност 1598,97
лв. Тази сума представлява разликата между прогнозната продажна цена по
издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за приспадане по изготвените изравнителни
сметки след всеки отоплителен сезон. Вещото лице по СТЕ е посочило още, че
изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното
материално правоотношение лице – „Т.с.“ ЕООД, като съгласно заключението на
вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена
въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че
дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите
топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално
доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните
изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената
топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема
фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна
експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало
данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и
общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба методология. Противно на оплакването във
въззивната жалба от кредитираното от съда заключение на вещото лице по
изслушана СТЕ се установява, че топломера в абонатната станция е преминавал
през съответните /на 2 години/ метрологични проверки и отговаря на изискванията
на БДС, относно одобрения тип, както и че е годен измервателен уред. Ето защо
са голословни оплакванията във въззивната жалба в тази насока, респективно, че
събраните доказателства и изводите на съда били базирани единствено на
счетоводни записвания при ищцовото дружество, а не обективно отразеното от
измервателните уреди.
Макар че ищецът има право на вземане срещу
ответниците в размер на сумата общо 1598,97 лв., законосъобразно СРС е приел,
че това субективно право не може изцяло да бъде удовлетворено по принудителен
ред с помощта на държавната принуда, към което е насочено исковото производство,
тъй като претендираните главни и акцесорни вземания са покрити с давност преди
20.07.2014 г. поради неупражняването им в 3 годишния срок от настъпване на
тяхната изискуемост. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач
е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което пр тригодишният давностен срок тече от момента, в
който изтича срокът за тяхното заплащане. Ето защо вземанията на ищеца за исковия
период за месец 05.2014 г. е погасено по давност, както е приел и СРС,
доколкото задължението за м.06. и м.07. 2014 г. са станали изискуеми на
30.07.2014 г., съответно на 30.08.2014 г. и не е погасени по давност.
Що се касае по отношение на оплакванията, че
договорът от 09.10.2001 г . сключен между ЕС и „Т.С.“ ЕООД е изтекъл на
09.10.2003 г., предвид разпоредбата на чл. 2.5 от договора, поради което и това
дружество не е следвало да извършва дялово разпределение, че по делото не били
представени доказателства за наличието на договор между „Т.С.” ЕАД и „Т.С.“
ЕООД, както и че по делото липсват доказателства, че представените ОУ на ищеца
от 2008 г.и 2014 г. са публикувани в един централен и един местен всекидневник,
следва да се посочи, че същите са въведени за първи път едва с въззивната жалба
и по отношение на тях е настъпила предвидената в разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК преклузия, доколокото такива възражения не са били направени своевременно с
отговора на исковата молба.
Доколкото във въззивната жалба липсват други
конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените пасивно субективно
и обектвино съединени осъдителни искове, то в съответствие с разпоредбата на
чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на
решението в тази му част и същото следва да се потвърди.
По частната жалба:
С обжалваното Определение № 511723 от
20.10.2018 г. съдът е оставил без уважение молбата на ответниците В.Г.Г. и Н.И.Г.,
подадена по реда на чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното Решение в частта
за разноските. Настоящата съдебна инстанция намира изводите на СРС, че размера
на адвокатското възнаграждение следва да се определи въз основа на защитавания
интерес, а не броя на предявените искове. Този извод се налага и от
граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата,
според която възнаграждението за процесуално представителство при интерес от
1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., което като съобрази
размера на отхвърлената част от исковете, СРС математически правилно е
определил размера на дължимото на ответниците адвокатско възнаграждение в
размер на по 154,97 лв., като е обосновано е приел, че същото е прекомерно
уговорено по двата договора за правна защита и съдействие с оглед ниската
правна и фактическа сложност на делото. С оглед изложеното частната жалба е
неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 459802 от 27.07.2018 г., поправено по
реда на чл. 247 ГПК с Решение № 511725 от 20.10.2018 г., постановени по гр.
дело № 79915/2017 г. по описа на СРС, 158-ми състав, в обжалваната част, с
която частично са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.Г.Г. и Н.И.Г.,
починала на 01.01.2019 г., на чието място на основание чл. 227 ГПК е конституиран
Г. В.
Г., по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК пасивно субективно и обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответниците дължат поравно
на ищеца сумата от по 458,49 лв. - главница, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за периода м.06.2014 - м.02.2015г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2017 г. до
окончателното й изплащане и сумата от по 7,05 лв., представляваща
стойността за разпределение на топлинна енергия за периода м.06.2014 – м.
02.2015 г. вкл., за топлоснабден имот, представляващ апартамент №81, находящ се
в гр. София, общ. Искър, ж.к. *********с аб. № 043460, за които суми по гр.
дело № 49255/2017 г. по описа на СРС, 158 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕ № 459802 от
27.07.2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 511725 от
20.10.2018 г., постановени по гр. дело № 79915/2017 г. по описа на СРС, 158-ми
състав, в частта, в
частта, с която са отхвърлени пасивно субективно и обективно кумулативно
съединените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д,
вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважените размери до пълните им предявени
размери, както и акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД - „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: