РЕШЕНИЕ
гр. София,……..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV
а въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Антоанета Луканова,
като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в. гр. дело № 459 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1-31 от 20.08.2018 г. по гр. дело
№ 31902/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 31-ви състав е
признато за установено по искове на „П.” АД, ЕИК: *******, срещу „Н.А.” ООД,
ЕИК: *******, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1
от ЗЗД сумата от 570.19 лева, представляваща наемна цена за периода от
01.02.2015 г. до 03.04.2015 г. по договор за наем от 01.09.2011 г. на
автомивка, находяща се на територията на бензиностанция № 7141 в гр. София,
споразумение от 23.01.2012 г. и споразумение от 15.03.2013 г., на основание чл.
232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД сумата от 214.18 лева, представляваща консумативни
разноски (за ел. енергия и вода) за периода от 01.02.2015 г. до 03.04.2015 г„
както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 28.90 лева - мораторна
лихва за периода от 07.03.2015 г. до 31.07.2015 г. върху главницата за наемна
цена и мораторна лихва от 9.60 лева за периода 07.03.2015 г. до 31.07.2015 г.
върху главницата за консумативни разноски, за които суми на 27.08.2015 г. е
издадена заповед за изпълнение по гр. дело № 50399/2015 г. на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 31-ви състав. Като неоснователни са отхвърлени
предявените от „П.” АД, ЕИК: *******, срещу „Н.А.” ООД, ЕИК: *******, искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница за наемна цена
за разликата над 570.19 лева до пълния предявен размер от 1064.45 лева и за
периода от
04.04.2015
г. до 03.05.2015 г.; за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 214.18 лева до пълния
претендирай размер от 375.53 лева и за периода от 04.04.2015 г. до 03.05.2015
г.; за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 215.70
лева като остатък по фактура № ********** от
25.02.2015
г„ представляваща разходи за ремонт на
хидрофорна помпа, както и за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца мораторна лихва върху главници, посочени във фактури № ********** от
25.02.2015 г., № ********** от
01.03.2015
г., № ********** от 01.04.2015 г. и №
********** от 15.05.2015 г. за разликата над 38.50 лева до пълния размер от
59.78 лева. С решението ответникът „Н.А.” ООД, ЕИК: ******* е осъден на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца „П.” АД, ЕИК: *******,
сумата от 167.77 лева, представляваща направени в исковото производство по
делото разноски, и сумата от 16.46 лева, представляваща разноски, направени в
заповедното производство по делото. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът „П.”
АД, ЕИК: ******* е осъден да заплати на ответника „Н.А.” ООД, ЕИК: *******,
сумата от 391.48 лева, представляваща направени по делото разноски, а на
основание чл. 77 от ГПК е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 78.74 лева, представляваща невнесена държавна такса. На основание чл.
77 от ГПК ответникът „Н.А.” ООД, ЕИК: ******* е осъден да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 70.09 лева, представляваща невнесена държавна
такса. С решението на основание чл. 232 от ГПК производството по делото е
прекратено в частта, с която ищецът претендира да бъде признато за установено,
че ответникът му дължи мораторна лихва върху главници по фактури с № **********
от 25.02.2015 г., с № ********** от
01.03.2015
г., с № ********** от 01.04.2015 г. и е №
********** от 15.05.2015 г. за разликата над 59.78 лева до първоначално
предявения размер от 91.50 лева поради оттегляне на исковете за тази разлика и
заповедна за изпълнение по чл. 410 от ГПК е обезсилена в частта, с която е
разпоредено ответникът да плати на ищеца разликата над 59.78 лева до
първоначално предявения размер от 91.50 лева като мораторна лихва по посочените
фактури. С решението е оставена без уважение молба от 31.08.2016 г. на ищеца с
основание чл. 46 от ЗДТ за връщане на надвнесена държавна такса.
Срещу решението, в частта, с която предявените
искове са отхвърлени като неоснователни, както и в частта, с която на основание
чл. 77 от ГПК ищецът е осъден са заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 78.74 лева държавна такса, е подадена въззивна жалба от пълномощник
на ищеца „П.” АД, ЕИК: *******, с която се твърди
неправилност и се иска отмяна на решението и постановяване на друго решение, с
което да бъде признато за установено, че ответникът „Н.А.” ООД, ЕИК: *******
дължи на ищеца „П.” АД, ЕИК: *******, сумата от 1715.46 лева, представляваща
непогасени парични задължения по договор за наем на автомивка от 01.09.2011 г.
и споразумение от 15.03.2013 г. към него, от които 1655.68 лева - главница по
фактури № ********** от 15.05.2015 г., № ********** от 01.04.2015 г., №
********** от 01.03.2015 г. и № ********** от 25.02.2015 г., както и сумата от
59.78 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
01.03.2015 г. до
31.07.2015
г., както и законна лихва за забава, считано
от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.
В подкрепа на довода за неправилност се изтъква, че районният съд е формирал
неправилен извод относно това, че автомивката е ползвана до 03.04.2015 г.,
позовавайки се на показанията на свидетеля Р. Вълканова, без да отчете
обстоятелството, че свидетелката е заинтересувана от изхода на спора предвид
наличието на родствена връзка между нея и законния представител на ответното
дружество. За установяване на крайната дата на ползване на имота по делото е представен
приемо-предавателен протокол, подписан от ответника, който районният съд
неправилно приел, че е недопустимо доказателство с оглед изткъл преклузивен
срок за представянето му. От този протокол става ясно, че фактическата власт
върху автомивката е предадена на наемодателя на 03.05.2015 г.,
както и че това се е осъществило в присъствието на комисия, назначена със
заповед № РД-09-88 от
30.04.2015
г. и на законния представител на ответното
дружество, който е подписал приемо-предавателния протокол. С оглед изложеното
се изразява становище, че няма как да се приеме, че предаването се е
осъществило през месец април 2015 г. Твърди се също, че районният съд
неправилно е приел, че претендираната наемна цена от 49.13 лева се отнася за
периода от 01.04.2015 г. до 03.05.2015 г., тъй като периодът, за който тази
сума се дължи е 01.05.2015 г. - 03.05.2015 г. В тази връзка по делото била
представена фактура № ********** от 15.05.2015 г., с която са начислени
консумативи за периода от 01.04.2015 г. до 03.05.2015 г., по отношение на която
районният съд неправилно приел, че е налице техническа грешка. Районният съд
неправилно е приел и че ремонтът на хидрофорна помпа не представлява дребна
поправка, с оглед на което е отхвърлил претенцията за сумата от 215.70 лева.
Поддържа се още, че първоинстанционният съд е формирал неправилен извод относно
това, че от задълженията на ответното дружество следва да се приспадне сумата
от 655.61 лева, представляваща предоставен по договора депозит, тъй като от
експертното заключение на ССчЕ се установява, че с тази сума са били прихванати
други задължения на ответника, за което е съставено уведомително писмо с №
********** от 17.04.2015 г. Предвид твърдението за цялостна основателност на
главните искове се поддържа, че изцяло основателни са и предявените на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗД искови претенции и се моли за решение в този
смисъл. Редом с това се твърди, че ищецът неправилно е осъден да заплати по
сметка на съда допълнителна сума като държавна такса, доколкото от негова
страна били изпълнени предходни указания на съда в тази насока.
Срещу решението, в частта, с която предявените искове
са уважени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса е подадена въззивна жалба от пълномощник на ответника „Н.А.”
ООД, ЕИК: *******, с която са наведени доводи за неправилност. Изразява се
становище за това, че исковите претенции са неоснователни в цялост и като
такива следва да бъдат изцяло отхвърлени. Като неправилно се изтъква
становището на районния съд, че не следва да бъдат разгледани направените от
страна на ответника възражения за прихващане, аргументирано с неуточняването им
от страна на ответника. Твърди се, че е направено надлежно уточнение, както и
че всички доказателства са приети от съда, но част от тях не били взети
предвид. Изложени са подробни съображения в подкрепа на довода за неправилност
на атакуваната с жалбата част от съдебното решение. Иска се решението в
обжалваната част да бъде отменено, като вместо това се постанови решение, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост, а при условията на
евентуалност - да се допусне компенсация с дължимата от ищеца „П.” АД сума от
общо 3060.81 лева. Претендира се присъждане в полза на страната на направените
по делото разноски в общ размер от 960.00 лева.
От името на ищеца „П.” АД е подаден писмен
отговор на въззивната жалба на ответника „Н.А.” ООД, с който се заявява
неоснователност по подробно изложени съображения. Иска се жалбата на ответника
да бъде оставена без уважение, а атакуваната с нея част от съдебното решение да
се потвърди като правилна.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
въззивникът-ищец се представлява, а въззивникът-ответник не изпраща процесуален
представител. От страна а въззивника-ищец се поддържат направените искания по
изложените съображения.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателите и направените искания, въз основа на събраните по делото
доказателства и закона, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
По повод искова молба на „П.” АД, ЕИК: *******, срещу
„Н.А.” ООД, ЕИК: ******* е образувано гр. дело № 31902/2016 г. на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 31-ви състав. Ищецът твърди, че на
01.09.2011 г., в качеството си на наемодател, е сключил договор с Р.В., в
качеството й на наемател, за наем на автомивка № 7141, находяща се в гр. София.
С допълнително споразумение от 23.01.2012 г. „М.” ООД заместило наемателя по
договорното правоотношение, като с анекс от 21.01.2013 г. страните променили
размера на наемната цена на 423.05 лева без ДДС. С допълнително споразумение от
15.03.2013 г. Н.А.” ООД, ЕИК: *******, заместило наемателя по договора за наем.
Във връзка с функционирането на автомивката била изградена хидрофорна помпа ,
която се повредила през месец февруари 2015 г. и била ремонтирана от „БГ Т.” ООД, за което била издадена фактура на стойност
336.00 лева. Тази сума била префактурирана на ответника, тъй като ищецът счел,
че ремонтът съставлява дребна поправка на наетата вещ, заплащането на която е в
тежест на наемателя. На 01.03.2015 г. ищецът издал фактура на ответника за
заплащане на наемна цена за месец февруари 2015 г. в размер на сумата от 673.39
лева, но поради неизпълнение, ищецът изпратил на ответниака нотариална покана,
получена на 07.04.2015 г., с която му предоставил едноседмичен срок за
заплащане на задълженията по фактурите. Освен това, с поканата било извършено
прихващане на задължения на ответника спрямо ищеца със сумата, внесена като
депозит по договора за наем, в резултат на което задължението за заплащане на
извършените ремонтни дейности било намалено в размер на сумата от 215.70 лева.
В нотариалната покана било посочено също, че при неизпълнение в срок на
претендираните задължения, договорът за наем щял да се счита за развален.
Изпълнение от страна на ответника спрямо ищеца не било предприето, поради което
преди да прекрати договора за наем, ищецът издал фактура за разходи за месец
март 2015 г. на стойност 641.02 лева и фактура за разходи за месец април и за
месец май 2015 г. на стойност 125.57 лева. За тези суми, възлизащи на обща
стойност от 1747.18 лева било подадено заявление от ищеца, въз основа на което на 27.08.2015
г. е издадена заповед за изпълнение. Поради това се иска да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, както следва: сумата от
125.57 лева, представляваща наемна цена за периода от 01.04.2015 г. до
03.05.2015 г. и консумативи; сумата от 641.02 лева, представляваща наемна цена
за месец март 2015 г. и консумативи; сумата от 673.39 лева, представляваща
наемна цена за месец февруари 2015 г. и консумативи; както и сумата от 215.70
лева, представляваща дължим остатък от сумата за ремонт на хидрофорна помпа,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на заявлението, а
именно от 24.08.2015 г. до окончателното плащане. Претендира се в
полза на ищеца да се признае за установено и че
ответникът му дължи лихва за забава върху посочените суми, дължима за периода
от 01.03.2015 г. до 31.07.2015 г., както и присъждане на направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е подаден писмен отговор на
исковата молба от името на „Н.А.” ООД, ЕИК: *******, с който ответникът оспорва
предявените искове и твърди, че разходът за ремонт на хидрофорна помпа следва
да бъде за сметка на наемодателя, а не на наемателя, тъй като не става въпрос
за дребна поправка, както твърди ищецът. Твърди, че в периода , в който хидрофорната
помпа не е работила е бил в обективна невъзможност да използва вещта по
предназначението й, поради което счита, че не дължи наем за месец февруари 2015
г. Що се отнася до претендираното от ищеца задължение за месец март 2015 г.,
ответникът твърди, че същото не се дължи, тъй като е погасено с внесения
гаранционен депозит в размер на 846.10 лева. Изразява становище за недължимост
и на претендираните от ищеца сума за периода от месец април 2015 г. до месец
май 2015 г., тъй като договорът е бил прекратен на
03.04.2015 г. и съответно имотът е бил освободен от наемателя в същия ден. При
условията на евентуалност - в случай, че съдът приеме исковите претенции за
основателни, ответникът прави възражение за прихващане с дължим от ищеца
гаранционен депозит в размер на сумата от 846.10 лева, както и с обезщетение за
причинени вреди и пропуснати ползи, причинени в резултат от бездействието на
наемодателя, който в продължение на повече от месец не поправил хидрофорната
помпа. Претендира се присъждане в полза на страната на направените разноски.
В подкрепа на заявените твърдения, от страна
на ищеца са представени и са приети от съда следните писмени доказателства:
договор за наем от 01.09.2011 г. /л. 13- 21/; споразумение от 23.01.2012 г. /л.
22-23/; анекс от 21.01.2013 г. към договор за наем от 01.09.2011 г. /л. 24/;
споразумение от 15.03.2013 г. /л. 25-26/; фактура № ********** от 05.02.2015 г.
/л. 27/; фактура № ********** от 25.02.2015 г. /л. 28/; фактура № ********** от
01.03.2015 г. /л. 29/; нотариална покана /л. 30-33/, връчена на 07.04.2015 г.;
фактура № ********** от 15.05.2015 г. /л. 34/; фактура № ********** от
01.04.2015 г. /л. 35/; справки от ТР /л. 36-37/; 4 броя справки от електронен
лихвен калкулатор /л. 90-93/. От страна на ответника са представени и са приети
следните писмени доказателства: справка от електронна кореспонденция /л. 73/;
справка за изплатени заплати и осигуровки от „Н.А.” ООД за периода от месец
декември 2014 г. до месец февруаро 2015 г. /л. 97-100/; копия на фискални
бонове относно оборот на автомивката /л. 101-102/; 2 броя справки за
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ /л. 103- 104/; фактура № ********** от
17.04.2015 г. /л. 112/; фактура № ********** от
25.02.2015
г. /л.
113/; фактура № ********** от 01.02.2015 г. /л. 114/; фактура № ********** от
01.01.2015 г. /л. 115/; преводно нареждане от 13.01.2015 г. /л. 116/; фактура №
********** от 05.01.2015 г. /л. 117/; фактура № ********** от 04.03.2015 г. /л.
118/. По инициатива на страните е допусната съдебно-счетоводна експертиза, вкл.
допълнение на същата /л. 125-131/, заключението на която се възприема от съда с
доверие, тъй като е резултат от обективно и професионално проведено експертно
изследване. От това заключение става ясно, че общият размер на дължимите от
ответника главници съобразно счетоводството на
ищеца е 1655.68 лева, както и че процесиите фактури са отразени в дневника за
продажбите на ищцовото дружество и по отношение на тях е подадена
справка-декларация по ЗДДС. Според експертното заключение се установява, че
дължимата мораторна лихва, изчислена за всяка една главница е общо 59.78 лева. В
счетоводството на ответника „Н.А.” ООД е осчетоводена само фактура №
**********/01.03.2015 г., като същата е отразена в Дневника за покупките по ДДС
и СД за м. 03.2015 г. и дружеството е ползвало данъчен кредит, в размер на
112,23 лева по процесната фактура. Освен това по партидата на ответника, след
встъпването му като страна по договора за наем, е била прехвърлена като
гаранционен депозит сумата от 655.61 лева, като от страна на ответника не е
представен документ, удостоверяващ, че по сметка на „П.” АД е внесен депозит в
размер на още 190.49 лева съобразно уговорения между страните срок за това.
Между страните по делото не се спори, а и с
установява от събраните доказателства, че считано от 15.03.2013 г. помежду им е
съществувало облигационно правоотношение по договор за наем на автомивка,
находяща се в гр. София, по което ищецът бил наемодател, а ответникът наемател.
Няма спор, че „Н.А.” ООД е встъпил като страна в правоотношението на мястото на
„М.” ЕООД, като е поел всички съществуващи към този момент права и задължения
на наемателя по договора. Безспорно е, а и се установява от доказателствата, че
месечната наемна цена по договора за наем е била в размер на 507.66 лева с ДДС.
С договора страните са се съгласили „П.” АД да издава електронни фактури за
задълженията на ответника и да му ги изпраща на посочен електронен адрес. От
доказателствата се установява, че през месец декември 2014 г. е възникнала
повреда в хидрофорна помпа, чрез която автомивката се снабдявала с вода, както
и че ремонтът е извършен от „БГ Т.” ООД и че същият е на стойност 336.00 лева.
От показанията на свидетелите В.и Терзиева, които съдът кредитира става ясно,
че помпата е възстановена в началото на месец февруари, около 6-7 февруари 2015
г„ както и че до този момент автомивката не е функционирала поради липса на
вода. По отношение крайния срок на действие на договора между страните, следва
да се отбележи, че представеният от ищеца като писмено доказателство
приемо-предавателен протокол от 04.05.2012 г. /л. 142/ не може да се цени, тъй
като е представен едва с писмените бележки, т. е. след изтичане на преклузивния
срок за това. При това положение, установяването на датата, до която между
страните е било налице договорно правоотношение следва от съвкупния анализ на
останалите доказателства по делото, най-вече от съдържанието на нотариалната
покана и разписката за връчването й, въз основа на които се изяснява, че
договорът е прекратен по волята на наемодателя, съгласно разпоредбата на чл.
30, ал. 3, т. 1 от Договора, с изтичането на седемдневен срок, считано от
датата на връчване, а именно
07.04.2015
г., т. е.
договорът е действал до 14.04.2015 г. Ето защо следва да се приеме за доказано
съобразно изискуемия от процесуалния закон стандарт, че договорът за наем е
прекратен на 14.04.2015 г. с изтичане на дадения от страна на наемодателя срок.
Действително, от страна на ищеца е издадена фактура № ********** от 15.05.2015
г., в която е посочен периодът 01.04.2015 г. - 03.05.2015 г., но с оглед горния
извод, че в периода след 14.04.2015 г. облигационно правоотношение между
страните не е
съществувало, няма как да се приеме, че с тази
фактура се установяват вземания на ищеца спрямо ответника по този договор за
периода от 15.04.2015 г. до 03.05.2015 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящата
инстанция намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. чл.
231, ал. 1 от ЗЗД
По отношение на извършените ремонтни дейности
на хидрофорна помпа, съдът приема, че става въпрос не за дребни поправки на
наетата вещ, както твърди ищецът, а за такива, които са свързани с
осигуряването на възможност за използване на вещта по предназначение, т. е.
тези ремонтни дейности следва да са за сметка на наемодателя. В тази връзка
следва да се отбележи, че от доказателствата се установява, че хидрофорната
помпа е била необходима за функционирането на автомивката, тъй като това е бил
единственият източник на вода (подпочвена), който е обезпечавал дейността на
обекта. Именно по тази причина, както се установява от показанията на
свидетелите В.и Т.автомивката не е функционирала в периода от 31.12.2014 г. до
06.02.2015
г., тъй като хидрофорната помпа не е била
изправна и съответно не е имало необходимото водоснабдяване. При това положение
не може да се сподели за основателно становището на ищеца и въззивник по
делото, според което ремонтът на помпата съставлява дребна поправка на наетата
вещ, съответно че същият следва да бъде заплатен от страна на наемателя и
ответник по делото. Ето защо исковата претенция за заплащане на тези дейности в
размер на сумата от 336.00 лева или на претендираните с оглед твърдяното от
ищеца прихващане 214.18 лева е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 от
ЗЗД
От доказателствата по делото става ясно, че в периода
от 30.12.2014 г. до
06.02.2015
г. хидрофорната помпа не е работила, т. е.
имотът не е бил годен за употреба по предназначението му. Независимо от
посоченото настоящата инстанция намира, че ответникът дължи пълната наемна цена
за месец февруари 2015 г., тъй като видно от заключението на ССчЕ, в
счетоводството на ответника „Н.А.” ООД е осчетоводена фактура №
**********/01.03.2015 г., като същата е отразена в Дневника за покупките по ДДС
и СД за м. 03.2015 г. и дружеството е ползвало данъчен кредит, в размер на
112,23 лева по процесната фактура, поради което следва да се приеме, че
последният се е съгласил с начислените за процесния месец задължения. Дължим се
явява и наемът за месец март 2015 г., доколкото се установи, че ответникът е
ползвал процесният имот през посочения месец според предназначението му. Дължим
се явява и наем за месец април за период 01-14 април 2015 г., тъй като по делото се
установи, че договорът е прекратен едностранно от страна на ищеца „П.” АД, с
предизвестие съдържащо се Нотариална покана от 02.04.2015 г., връчена на
ответника на 07.04.2015 г., с предоставен едноседмичен срок за изпълнение. В
същото време ищецът претендира сумата от 125,57 лева, във връзка с дължимата
наемна цена за периода 01.04.205 г. -
03.05.2015
г. и за изразходваните вода и ел. енергия за
същия период. В тази връзка
представя фактура № **********/15.05.2015 г., от която
се установява, че за процесния период е начислена сума за наем в размер на
49,13 лева с ДДС и 76.44 лева с ДДС за консумативи. В тази връзка претенцията
на ищецът следва да се уважи до сума в размер на 49, 13 лева, както е заявена.
При така установеното дължимата наемна цена за периода 01.02.2015 г. -
14.04.2015 г. е в размер на 1064,45 лева.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 232, ал. 2, пр. 2. от
ЗЗД.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора наемодателят има
право да получава сумите, платени от него за консумативи (вода, ток, телефон и
др.), изразходвани от наемателя при ползването на наетата автомивка, а съгласно
чл. 16, ал. 1 от Договора наемателят е длъжен да заплаща на наемодателя
разходите за консумативи (електричество, топла и студена вода, отопление,
телефон) на базата на подписан двустранен протокол между страните, в който се
посочва размерът на задължението на наемателя, в срок до 5-то число на месеца,
следващ този, за който се дължат. При направено оспорване изцяло на исковата
претенция от страна на ответника, в тежест на ищеца е да установи съгласно
разпоредбата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава своите искания. В
тази връзка, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказаване, че действително са сторени претендираните от него разходи за
консумативи. В тази насока по делото са ангажирани единствено фактури, изходящи
от ищеца, които представляват частни свидетелстващи документи, отразяващи
изгодни за него обстоятелства. В същото време, както бе посочено по-горе
страните са постигнали договорка, че консумативите се заплащат от страна на наемодателя
на база подписан двустранен протокол между страните, като такива не са
представени по делото. При така изложеното основателна се явява претенция на
ищеца за консумативи единствено за месец февруари 2015 г., в размер на 165.73
лева, доколкото както бе посочено по- горе, от заключението на ССчЕ се
установява, че в счетоводството на ответника „Н.А.” ООД е осчетоводена фактура
№ **********/01.03.2015 г., като същата е отразена в Дневника за покупките по
ДДС и СД за м. 03.2015 г. и дружеството е ползвало данъчен кредит, в размер на
112,23 лева по процесната фактура, поради което следва да се приеме, че
последният се е съгласил с начислените за процесния месец задължения, а за
горницата до 375.53 лева искът следва да се отхвърли.
С оглед на това и предвид гореизложеното, съдът приема
за доказано, че от страна на ответника се дължи спрямо ищеца сумата от 1064.45 лева, представляваща наемна цена за периода от
01.02.2015 г. до 14.04.2015 г., както и сумата от 165.73 лева за консумативи за месец февруари 2015 г.,
за заплащането на които не са представени доказателства от ответната страна. От
експертното заключение става ясно, че при ищеца е налична сумата от 655.61 лева като гаранционен депозит на ответника. В
тази връзка неоснователно се явява възражението в жалбата на въззивника „П.”
АД, че с посочената сума са прихванати други задължения на ответника. Видно от
представената нотариална покана ищецът е прихващал със суми, във връзка, с
които е образувано настоящото производство, поради което не може да се приеме,
че същото е надлежно, доколкото същите са спорни между страните. При така
изложеното
настоящата инстанция намира, че от задълженията на
ответника за наем и консумативи следва да се приспадне посочената сума от
655.61 лева, като се започна от най-старите - за месец февруари 2015, като
задълженията следва да се погасяват съразмерно. При така извършеното приспадане
за месец февруари остава непогасено задължение за наем в размер на 13,40 лева,
а за консумативи в размер на 4,38 лева.
Неоснователно е оплакването на въззивника ответник
срещу първоинстанционното решение относно неприетото за разглеждане възражение
за прихващане. Настоящата инстанция напълно се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд, че същото не отговаря на изискванията за разглеждането
му, доколкото не са изпълни изискванията за редовността му, а изрично в
определението си по чл. 140 от ГПК съдът е предупредил ответника, че при
неизпълнение на указанията в срок ще приеме, че възражението за прихващане не е
направено.
По исковете с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Следва да бъдат уважени исковете за мораторна
лихва върху главниците за дължима наемна цена за месец февруари, март и април в
установения размер, както и за консумативи за месец февруари 2015 г.. При така
изложеното по реда на чл. 162 от ГПК настоящата инстанция чрез използване на
компютърна програма /calculator.bg/ определи дължима законна лихва за забава за
наем за месец февруари, за периода
07.03.2015
г. - 31.07.2015 г. - 11,54 лева; за месец
март, за периода 07.04.2015 г. -
31.07.2015
г. - 16,38 лева; за месец април, за периода
21.05.2015 г. - 31.07.2015 г. - 0,98 лв.; за консумативи за месец февруари, за
периода 07.03.2015 г. - 31.07.2015 г. - 3,77 лева.
Изводите на въззивния съд по съществото на
спора съвпадат частично с тези на първата съдебна инстанция, поради което
обжалваното решение следва да се отмени в следните части: в частта, с която е
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми за консумативи за
месеци март, в размер на 133,36 лева и за периода
01.04.2015
г. - 03.05.2015 г., в размер на 76,44 лева,
като тези искове следва да бъдат отхвърлени, както и исковете за лихва за
забава върху тези суми. В останалата част решението следва да се потвърди,
включително и за сумата 49, 13 лева /главница за наем/ по фактура №
**********/15.05.2015 г., независимо, че настоящата инстанция стигна до
различен извод относно крайния момент на действие на договора, доколкото
дължимата сума се установи в еднакъв размер и от двете съдебни инстанции.
При този изход на спора и в съответствие с
установеното в чл. 78, ал. 1 от ГПК правило, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от исковете, което означава, че в негова полза следва
да се присъдят следните разноски: за заповедно производство сума в размер на
12,37 лева; за първоинстанционното производство разноски в размер на 126, 32
лева; за въззивното производство разноски в размер на 33,71 лева. На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
следните разноски — за първа инстанция - доколкото е направено изрично
възражение за прекомерност настоящата инстанция се солидаризира с извода на
първата, че размерът на адвокатския хонорар следва да бъде определен на 500
лева, като общият
размер на разноските изчислен пропорционално
на отхвърлената част от исковете е в размер на 478,06 лева; за въззивната
инстанция ищецът следва да заплати разноски на ответника съобразно уважената
част от подадената жалба, като размерът на общо
сторените разноски е 775 лева и съотнесен пропорционално
към уважената част е в размер на 150, 41 лева.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 28.08.2018 г. по гр. дело №
31902/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 31-ри състав, в
частта, с която предявените от „П.” АД срещу „Н.А.” ООД искове по 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232,
ал. 2, пр. 2 от ЗЗД са
уважени, както следва: за сумата от 133,36 лева, представляваща консумативи за месец март 2015 г„ - изцяло; за
сумата 76,44 лева, представляваща консумативи за периода
01.04.2015 г. - 03.05.2015 г. - изцяло; в частта, с която предявените искове с
правно основание чл. 415, an.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
са уважени, както следва: за сумата 4,30 лева лихва за забава върху главницата за консумативи за месец март 2015
г„ за периода 07.04.2015 г. - 31.07.2015 г.; за сумата 1,53 лева лихва за забава върху главницата за
консумативи за периода 01.04.2015 г. -
03.05.2015
г.; в
частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Н.А.” ООД е осъдено да
заплати на „П.” АД, разноски за сумата над 138,69 лева до пълния присъден
размер от 184,23 лева за първоинстанционното и заповедно производство, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.” АД, ЕИК *******
срещу „Н.А.” ООД, ЕИК *******, искове за признаване за установено, че длъжникът
дължи на ищеца главница за консумативни разноски за разликата над 4,38 лв. до
пълния предявен размер от 375, 53 лева и за периода 07.03.2015 г. - 03.05.2015
г„ за признаване за установено, че длъжникът дължи на ищеца мораторна лихва
върху главници посочени във фактури № **********/25.02.2015 г., фактура №
**********/01.03.2015 г„ фактура № **********/01.04.2015 г. и фактура №
**********/15.05.2015 г. за разликата над 32,67 до пълния предявен размер от
59,78 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.08.2018 г. по гр.
дело № 31902/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 31-ри
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Н.А.” ООД, ЕИК *******, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „П.” АД, ЕИК *******, сумата от общо 33.71 лева, представляваща направени по делото
разноски, съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „П.” АД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „Н.А.” ООД, ЕИК *******,
сумата от общо 236.99 лева, представляваща направени по делото разноски,
съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|
/ |