Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира
Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 14030 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 37051 от 04.07.2018г., постановено по
гр.д. № 29513/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 58-ми състав, са
били отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ във вр. с чл.86 от
ЗД, по отношение на С.В.С., че дължи на Т.С. ЕАД сумата от 519,55 лв.,
представляваща стойността на топлинна енергия за битови нужди за периода м.08.2013г.-
м.04.2014 г.,ведно със законната лихва от 01.08.2016г. до окончателното
изплащане сумата и сумата от 129,15 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 01.10.2013г. – 18.05.2016г.
С решенето е било прекратено на основание чл.130 от ГПК производството по предявения от ответника С. насрещен иск срещу Т.С. ЕАД.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД.
Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт от ищеца ”Т.С.”
ЕАД, в частта му, с която заявените от него претенциите са били отхвърлени.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и постановено при нарушение
на материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
исковете са неоснователни, т.к. не е приложил правилно материалния закон и не е
взел предвид, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. По
тези съображения жалбоподателят прави искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната от него част и за постановяване на ново, с което исковете
да бъдат уважени.
Въззиваемата страна – С.В.С. не е депозирали отговор на жалбата по реда на
чл.263, ал.1 от ГПК и не е взел становище по нейната основателност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД, уведомено, не взима
становище по подадената въззивна жалба.
Решението, в частта му с която е прекратено
производството по насрещния иск на ответника и което в същата част по правната
си същност представлява определение, преграждащо пътя на производството и се
обжалва пред горния съд с частна жалба, като необжалвано, е влязло в сила.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. Не
е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане
на които въззивният съд също следи служебно.
По отношение правилността му, по наведените от ищеца с въззивната му жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд приема
следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
От приложения на л.18- л.19 от първоинстанционното дело нотариален акт №
20, том I, дело № 17 от 2012г., е вино, че
ответникът и неговата съпруга – С.С.са прехвърлили безвъзмездно в полза на И.С.В.
– техен си, своя собствен недвижим имот, продобит по време на брака им и
представляващ СИО апартамент № 52, находящ се в гр.София, ж.к. „********от нотариалния акт е посочено
изрично, че дарителите С.С. и С.С.си
запазват пожизнено вещното право на ползване върху описания имот.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по т.д.№ 2/2017г., ОСГК
на ВКС: „Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката“. Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие - на
клиентите на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, каквито са Общите условия. В случая съдът съобразява и
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите,
които не са съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответникът не твърди
и не установява да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин
срещу Общите условия, поради което съдът намира, че ги е приел. С оглед изложените мотиви съдът приема, че за
исковия период от време между ищеца и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия за битови
нужди за процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл.139 –
чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1,
т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния
период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които са
издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота
на ответната страна са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за
процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на
документите за отчет на индивидуалните уреди за разпределение, като в последните документи е отразена разликата между старите и новите
показания. От тези документи, представени по делото (изравнителна сметка за
периода м.05.2013г. – м.04.2014г. на л.49 от делото) се установява стойността
на действително доставената ТЕ за имота на ответника за процесния период от време
в размер на 390,22 лева. До този именно размер искът за главница за доставена
ТЕ се явява основателен и следва да бъде уважен, поради което в тази му част
решението на СРС се явява неправилно и следва да бъде отменено. За горницата
над сумата от 390,22 лева до пълния предявен размер от 519, 55 лева искът е
неоснователен и решението, с което
същият е отхвърлен, като правилно в тази му част, следва да се потвърди.
Основателността на претенцията за главницата- цена на ТЕ обуславя необходимостта
от преценка основателността и на иска за
акцесорното вземане за мораторна лихва, дължима за времето на забавата. Изчислена
по реда на чл.162 от ГПК дължимата за периода главница, съдът определя в размер
на 104,35 лева. До този именно размер искът за лихва върху главницата за
доставена ТЕ се явява основателен и следва да бъде уважен, поради което в тази
му част решението на СРС се явява неправилно и следва да бъде отменено. За
горницата над сумата от 104, 35 лева лева до пълния предявен размер от 129,15
лева искът по чл.86 от ЗЗД е неоснователен
и решението, с което същият е отхвърлен, като правилно в тази му част,
следва да се потвърди.
По разноските
С
оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна –ищец. Тя е
направила искане за тяхното присъждане и съдът намира, че такива следва да й бъдат присъдени на основание
чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100 лева за юрисконсулт и 50 лева за платена
държавна такса за въззивно обжалване.
По
аргумент от чл.280, ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 37051 от 04.07.2018г., постановено по гр.д.
№ 29513/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 58-ми състав в частта, с
която е бил отхвърлен искът за признаване за установено на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ по отношение на С.В.С.,
че дължи на Т.С. ЕАД сумата от 390, 22 лева – представляваща стойността на топлинна
енергия за битови нужди за периода м.08.2013г.- м.04.2014 г., и в частта с
която е бил отхвърлен искът за признаване за установено на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на С.В.С.,
че дължи на Т.С. ЕАД сумата от 104,35 лева – представляваща обезщетение за
забава за периода 01.10.2013г. – 18.05.2016г. вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК 1 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал. 1 от ЗЗД по отношение на С.В.С., с ЕГН: **********, че дължи на Т.С. ЕАД,
ЕИК: *******сумата от 390, 22 лева – представляваща стойността на топлинна
енергия за битови нужди за периода м.08.2013г.- м.04.2014 г., и сумата от
104,35 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата за доставена ТЕ,
за периода 01.10.2013г. – 18.05.2016г., за които суми е издадена заповед
по чл.410 от ГПК от 08.08.2016г. по ч.гр.д.№ 43186/2016г. по описа на СРС, 58ми
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37051
от 04.07.2018г., постановено по гр.д. № 29513/2017г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 58-ми състав в частта, с която е отхвърлен предявения от„Т.С. ЕАД срещу С.В.С. иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.150 от ЗЕ за установяване дължимостта на
сумата над 390,22 лева до пълния предявен размер от 519, 55 лева, представляваща топлинна енергия за битови нужди за периода м.08.2013г.-
м.04.2014 г.; както и в частта, с която е отхвърлен предявения от„Т.С. ЕАД срещу С.В.С. иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на
сумата над 104,35 лева до пълния предявен размер от 129,15 лева представляваща обезщетение за забава върху главницата.
ОСЪЖДА С.В.С., с ЕГН: **********,
да плати на Т.С. ЕАД с ЕИК: *******сумата от 150 (сто и педесет) лева, разноски
пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Н.”
ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: