Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                  Година 27.03.2017                 Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На петнадесети март                                 две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: С.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 4 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание член 79, ал.1 от ЗЗД.

Ищцовото дружество – „Б.” ЕООД *** твърди, че през месец май 2012г. на територията на О.К. в резултат на проливни дъждове в региона били регистрирани наводнения на множество населени места, които налагали незабавната и своевременна намеса на Общината, посредством нейни изпълнители. В тази връзка на ищцовото дружество му били възложени строително-монтажни работи (СМР) по коритото на река М., на територията на село Д., О.К. ***. В съответствие с поетите ангажименти, ищецът изпълнил през месеците месец май и месец юни 2012г. възложени дейности, за което същият издал, предал и осчетоводил съответните за тези дейности фактури. В изпълнение на насрещните задължения на О.К. същите били заплатени с изключение на фактура № 1161/31.05.2012г.

Твърди, че фактура № 1161/31.05.2012г. инкорпорира парично задължение на О.К. за плащане на 5 (пет) броя машиносмени за извършена с комбиниран багер „JCB“ работа, съставляваща почистване на наноси и оформяне на улица „Б.“ в град К.. За работата с посочената техника, страните били договорили единична цена от 320 лева, без ДДС за 1 брой машиносмяна, която договорка намерила израз в издадената фактура. Същата била осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество и приета и подписана от представител на О.К. като въпреки това и датата на нейното издаване - 31.05.2012г., фактурата не била заплатена до настоящия момент. За извършената работа, за която е издадена фактура № 1161/31.05.2012г., „Б.” ЕООД и О.К. на 31.05.2012г. били подписали и Протокол за извършени СМР през месец май 2012г. Видно от протокола, представителите на страните след проверка на място били констатирали извършването от страна на ищцовото дружество на претендираните СМР - 5 (пет) броя машиносмени, касаещи извозване на наноси и възстановяване на улица „Б.“ в град К.. Констатирано било също така, че извършената работа подлежи на заплащане от страна на О.К. като била посочена, както единичната стойност на всяка машиносмяна в размер на 320 лева без ДДС, така и общата дължима сума от страна на ответника в размер на 1 920 лева, с включено ДДС.

Твърди, че въз основа на посочения протокол била издадена фактура № 1161/31.05.2012г. за сумата от 1 920 лева, с включено ДДС, която от своя страна била предадена на представител на ответника и подписана от същия. Въпреки многократните опити и покани на ищцовото дружество да получи дължимото му се и безспорно плащане, до настоящия момент служители на ответника заявявали, че са налице приоритетни за Общината плащания и паричното задължение, инкорпорирано в цитираната фактура ще бъде заплатено при първа възможност.

С оглед желанието на ищцовото дружество за доброволно уреждане на отношенията му с ответника, на 16.09.2016г. била изпратена до О.К. писмена Покана с вх. № 92-00-433/16.09.2016г. Със същата ответника бил поканен отново в 7-дневен срок от датата на получаване на поканата да изпълни задълженията си за заплащане на дължимата от него сума по фактура № 1161/31.05.2012г. Въпреки всички положени усилия и към настоящия момент О.К. продължава да дължи на „Б.” ЕООД сумата от 1 920 лева, с включено ДДС, за която сума въз основа на Протокол за извършени СМР през месец май 2012г. от 31.05.2012г. била издадена фактура № 1161/31.05.2012г.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди О.К. да заплати на „Б.” ЕООД *** сумата от 1 920 лева, представляваща стойността на извършени през месец май 2012г. СМР - 5 броя машиносмени за извършена с комбиниран багер „JCB“ работа, съставляваща почистване на наноси и оформяне на ул. „Б.“ в град К., за която сума въз основа на Протокол за извършени СМР през месец май 2012г. от 31.05.2012г. е издадена фактура № 1161/31.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата молба в съда до окончателното и изплащане. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - О.К. намира предявеният иск за процесуално допустим, но по съществото си за неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли. Твърди, че предмет на спора е установяване съществуването на парично вземане, в размер на 1 920 лева, представляващо дължима сума по фактура № **********/31.05.2012г. за извършени СМР. От изложеното в исковата молба и приложенията към него било видно, че между ищцовото дружество и О.К. не бил сключен писмен договор, поради, което не било възможно да се установи дали е било възложено изпълнението на СМР от страна на О.К. а ако е било - какво е възложено на „Б.“ ЕООД, както и дали възложеното било изпълнено качествено и в срок. Не ставало ясно от кого са възложени тези СМР, от Кмета на Общината или от друго лице, това друго лице имало ли правомощията да задължава за О.К. Подписите върху Протокол обр. 19 от месец май 2012г. и процесната фактура от страна на О.К. били положени от лицето Й.В., обаче липсвали каквито и да било доказателства, че това лице има право да поема задължение от страна на О.К. т.е. липсвало надлежно възлагане на СМР и приемане на работата. Представената фактура не установявала нито сключването с ответника на твърдения от ищеца договор за СМР по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗЗД.

Сочи, че процесната фактура не била осчетоводена от ответника, не била включвана в дневниците му за покупки и в справките му декларации по ЗДДС. От това следвал изводът, че ищецът, чиято била доказателствената тежест, въобще не установявал да е сключвал с ответника О.К. такъв договор за СМР.

Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК, която има задължителен характер, изразена в решение № 23 от 07.02.2011г. по т. д. № 588/2010г., Т.К., II Т.О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 96 от 26.11.2009г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, I т.о. и решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 546/2008г. на ВКС, II т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, II т.о., фактурата можела да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на съществените елементи на договора, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, II Т.О.). При положение, че процесиите фактури не били осчетоводени от ответника и не бил ползван данъчен кредит, нито било налице частично плащане на дължимото по тях, поведението на ответника не можело да се квалифицира като признание за сключването на твърдения от ищеца договор за СМР, нито на задължения, възникнали от този договорен източник.

Моли съда да отхвърли предявения от „Б.“ ЕООД иск, като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения Протокол, обр. 19, подписан между „Б.” ЕООД и О.К. на 31.05.2012г., същият удостоверява обстоятелството, че от ищцовото дружество са извършени СМР през месец май 2012г. Представителите на страните след проверка на място констатирали извършването от страна на „Б.“ ЕООД СМР - 5бр. машиносмени, касаещи извозване на наноси и възстановяване на улица „Б.“ в град К.. Констатирано е, че извършената работа подлежи на заплащане от страна на О.К. като посочена единичната стойност на всяка машиносмяна в размер на 320 лева без ДДС, а общата дължима сума от страна на ответника в размер на 1 920 лева, с включено ДДС.

Установява се, че с фактура № 1161/31.05.2012г., платима с преводно нареждане, са фактурирани дейности - почистване на наноси и оформяне на улица „Б.“ (машиносмяна) за сумата 1920.00 лева с ДДС.

Видно от представената Покана с вх. № 92-00-433/16.09.2016г. при О.К. ищецът е поканил последния в 7-дневен срок от датата на получаване на поканата да изпълни задълженията си за заплащане на дължимата от него сума по фактура № 1161/31.05.2012г.

По делото е изслушано заключението на вещото лице Р.М. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът го възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено.

Съгласно заключението, Фактура № **********/31.05.2012г. с данъчна основа 1600.00 лева, начислен ДДС 320.00 лева и обща стойност 1920.00 лева, издадена на основание „почистване на наноси и оформяне на ул. Б. от „Б.” ЕООД *** е осчетоводена в „Б.” ЕООД. В счетоводството на дружеството няма отразени плащания по посочената фактура.

Съгласно заключението, стойността на ДДС от фактура № **********/31.05.2012г. е послужила за образуване на данъчното задължение на „Б.” ЕООД за данъчен период за месец май 2012г. и това данъчно задължение е внесено ефективно в пълния си размер 51.68 лева.

         Съгласно заключението, в  периода месец май 2012г. до месец юни 2012г. е имало и други фактури издавани от ищеца към О.К. и същите са заплатени в пълен размер, както следва:

         - фактура № **********/31.05.2012г. на стойност 8928.00 лева на основание „изкоп и товарене наноси”;

         - фактура № **********/31.05.2012г. на стойност 6120.00 лева на основание „изкоп отводнителен канал”;

         - фактура № **********/31.05.2012г. на стойност 6566.40 лева на основание „извозване наноси” с издадено КИ към нея 1216/29.08.2012г. на стойност 98.99 лева.

Съгласно заключението, на база представени документи, счетоводни справки, счетоводството на ищеца с  „Б.” ЕООД за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. е водено редовно

Съгласно заключението, Фактура № **********/31.05.2012 г. с данъчна основа 1600.00 лева, начислен ДДС 320.00 лева и обща стойност 1920.00 лева не е осчетоводена в О.К.

         Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал, като свидетел на ищеца - Й.М. Василев, който твърди, че в О.К. работел от месец ноември 2011г. до месец февруари 2013г. на длъжността „Управление при кризи, бедствия и аварии, и сигурност на информацията“. Месец май на 2012г. бил месец на наводнения. Такива имало в село Д., К. и К.. Първоначално започнало от село Д., а около 14-ти май било наводнението в К., засягащо околовръстния път на града; улица „Р.К.“ била разрушена в една част и наводнени няколко къщи в тази махала; улица „Б.“ също била наводнена и отнесена. По това време почти привършвало ликвидирането на последиците в село Д., имало още работа, когато се случило наводнението в К.. Твърди, че негово задължение било да организира ликвидирането на последиците, да организира оценката на щетите и съответно да се изготви документи към Комисията по „Бедствия и аварии“ към Министерски съвет, за да финансират ликвидиране на последиците. Тогава за улица „Б.“, съгласно плана за действие при „Кризи, бедствия и аварии“ били записани всички автомобили и пътно-строителна техника, която можела да се използва при такива ситуации. Съответно дружество - „Б.“ бил в този списък и тъй като започвали да изтеглят машините от село Д., попитал дали може да се изпрати техниката на улица „Б.“. На улица „Б.“, като цяло бил ликвидиран пътя към Б., където имало жилищни постройки, но достъпът бил осигурен от другата страна на пътя. Самата улица „Б.“ била унищожена. Един пълен контейнер преливал с отпадъци, като бил оставен без достъп до него с техника, която да го изхвърли. Приоритетно започнали да работят на улица „Б.“. Едновременно с това, на другия ден, започнали работа и на улица „Р.К.“. Фирмата пренасочила от някакъв обект багер с кофа, осигурила - фадрома и един товарен автомобил, като започнали работа почти незабавно. Дейността на фирмата продължила някъде около 3-4 дни, като първият ден започнали работата към 11.00 часа, защото трябвало от някъде да дойде багера. На 4-ия ден организирали и се изхвърли контейнера.

При предявяване на свидетеля на - Протокол за извършени СМР и фактура, съдържаща в кориците на пловдивското дело, на лист 5 и 6 с формулиран въпрос – „Подписът под „инвеститор“ и на фактурата дали са на свидетеля?“, същият в съдебно заседание, проведено на 15.02.2017г. отговори, че във фактурата името не се вижда добре, но било написано с неговия почерк и подписът е негов. В протокола подписът също е положен от него.

         Свидетелят твърди, че за да бъде пренасочена техниката попитал управителя на „Б.“ - К.. Твърди, че като служител на общината имал право да подписва фактури и да възлага СМР. По това време имало заповед на Кмета и след Д. имал право да подписва фактури и да извършва разходи от името на общината.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Фактурата, предмет на настоящото дело е двустранно подписана от съставителя и получателя. От събраните по делото доказателства се установи, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ищеца, а не е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество.

По делото са ангажирани надлежни писмени или гласни доказателства за уведомяване на ответника по спора, за сключен от негово име договор за възлагане, а именно, от приетите и гласни доказателства се установи, че Й.М.В., който от месец ноември 2011г. до месец февруари 2013г. е работел в О.К. на длъжността „Управление при кризи, бедствия и аварии, и сигурност на информацията“ е имал правото да подписва фактури и да възлага СМР, съгласно Заповед на Кмета на общината. Т.е, съдът приема за безспорно, че фактурата е подписана от представител на ответника, който я е приел. Това обстоятелство не бе оспорено от ответника. Съдът намира, че искът за сумата от 1920 лева с включено ДДС е доказан по основание и размер, тъй като издадената фактура № 1161/31.05.2012г. е подписана от представител на ответника, което означава, че същата е приета без възражения. Фактурата по своята същност представлява частен свидетелстващ документ, установяващ неблагоприятни за получателя факти и притежаващ материална доказателствена сила. В тази връзка, в случай, че ответника възразява, че съдържанието на фактурата не отговаря на реално доставеното, то следваше да докаже това си възражение. Такова доказване не бе проведено, като не се събраха никакви доказателства в тази насока. От показанията на разпитания свидетел се установи, че на ищцовото дружество му е било възложено извършването на почистване на наноси и оформяне на улица „Б.“, като същото е отразено и в двустранно подписания Протокол Обр.19. Същият удостоверява, че от ищцовото дружество са извършени СМР през месец май 2012г., констатирано е извършването от страна на „Б.“ ЕООД извозване на наноси и възстановяване на улица „Б.“ в град К., както и че общата дължима сума от страна на ответника в размер на 1 920 лева, с включено ДДС. Не се оспори подписа на представителя на ответната страна, ангажирал отговорността на О.К. с полагане подписа си върху Протокол Обр.19 и върху фактурата.

С подписването на фактурата ответникът е приел извършената работа, т.е. изпълнението на възложената работа и не се е противопоставил на същата своевременно. Освен това, с подписвайки фактурата, ответникът се е съгласил със задължението, отразено във фактурата за посочената в нея сума от 1920.00 лева с ДДС. Без значение е обстоятелството, че процесната фактура не е осчетоводена в счетоводството на ответника. Осчетоводяването по своята същност представлява счетоводна операция и не може да е доказателство за възражение или неприемане на извършената по договора и отразена във фактурата дейност. Съгласно практиката на ВКС, фактурите могат да бъдат приети като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в самите фактури фигурира описание на извършената работа, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на дружество представлява признание на задължението. Но обратното не означава оспорване на наличието на задължението. Липсата на осчетоводяване може да е косвено доказателство за оспорване, наред с други такива, но може се дължи и на други различни причини, които не са от значение по делото, доколкото не се представиха други доказателства за наличие на оспорване на задължението.

С оглед изложеното, съдът намира, че е основателна исковата претенция на ищцовото дружество за заплащане на сумата от 1920,00 лева с ДДС, отразена във фактура № 1161/31.05.2012г.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни разноски съобразно представения списък на разноски по реда на чл. 80 от ГПК в пълен размер или 819.00 лева, каквато сума е доказана в процеса.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ОСЪЖДА, О.К. ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***, представлявана от кмета Е.К. да заплати на „Б.” ЕООД, ЕИК ***** , със седалище и адрес на управление:***, с управител К. Е.П. сумата от 1 920.00 (хиляда деветстотин и двадесет) лева, представляваща стойността на извършени през месец май 2012г. СМР - 5 броя машиносмени за извършена с комбиниран багер „JCB“ работа, съставляваща почистване на наноси и оформяне на улица „Б.“ в град К., за която сума въз основа на Протокол за извършени СМР през месец май 2012г. от 31.05.2012г. е издадена фактура № 1161/31.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2016г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА О.К. ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Е.К. да заплати на „Б.” ЕООД, ЕИК ***** , със седалище и адрес на управление:***, с управител К. Е.П. направените по делото разноски в размер на 819.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.