№. 183 / 25.3.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
25.03.2019 година
г. Монтана
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в. публично заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в. състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в. присъствието на прокурора……………..…., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 3018 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 от КТ.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1. т.т.1.,2 и 3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1. от КТ.
Ищцата Л.П.Х. xxx твърди в. исковата си молба, че близо девет години работила при ответника, изпълнявайки длъжността „д.” и „п. в..”. Поддържа, че през този период от време добросъвестно изпълнявала трудовите си задължения. Няма налагани дисциплинарни наказания или забележки. Твърди, че със заповед №. 10/03.10.2018 година ответникът прекратил трудовото й правоотношение на основание чл.З28 ал.1., т.2 от КТ и решение №. 24 от протокол №. 3 от 17.12.2015 година на Общински съвет Б. относно закриване на я. г. при ответника и преобразуването му в. Ц. „.” – г. Б. и прекратяване на трудовите правоотношения със служителите от яслената г.. Твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна. Работещите в. яслената г. са били освободени съгласно чл.328 ал.1. т.2 от КТ, по който начин е прекратен и нейният трудов договор. Поддържа, че обжалвала тази заповед по установения ред и същата била отменена като незаконосъобразна. Със заповед №. 10/03.10.2018 година за втори път се прекратява трудовият й договор в. изпълнение на решение на Общински съвет Б.. Заявява, че ответникът извършил незаконосъобразно уволнение и с втората заповед, за това, че не извършил подбор между лицата, които работят на длъжностите „д.” и „п. в..”. Поддържа, че ако е бил извършен подбор, нямало да останат на работа лица , които никога не са били д. и п. възпитателки. Ищцата твърди, че е трудоустроена с 80 % загубена работоспособност. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което се отмени заповедта, с която е прекратен трудовия й договор, да бъде възстановена на изпълняваната до уволнението длъжност, да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение на основание чл.225 ал.1. от КТ за времето, през което е била в. принудителна безработица, но не за повече от 6 месеца в. размер на 4 040 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на същото, както и да й бъдат присъдени направените по воденето на делото разноски.
Ответникът Д. г. „.” – г. Б. е представил в. едномесечния срок писмен отговор на исковата молба, в. който изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Твърди, че предявените искови претенции са допустими, но неоснователни. Оспорва изцяло предявените искове както по основание така н по размер. Твърди, че ищцата е назначена на трудов договор на длъжност „д.” при О. ,." г. Б. на изпитателен 6 месечен срок, за което е сключен Трудов договор №. 1./04.01.2010 година. След изтичане на изпитателния срок същата е назначена на постоянен трудов договор на длъжност ,,пом. в..”. С Допълнително споразумение №. 5 от 10.10.2011 година към Трудовия договор, ищцата е преназначена от длъжност „п. в.. в. я. г." на длъжност „д. в. я. г.”. С Допълнително споразумение №. 6/04.01.2016 година към трудовия договор е променен размера на основното месечно трудово възнаграждение. С Решение №. 24 по Протокол №. 3/17.12.2015 година на Общински съвет Б. е закрита яслената г. при О. „.“ г. Б. и е преобразувана О. „З.” г. Б. в. Ц. ,.З." г. Б.. Постановено е трудовите правоотношения със служителите от яслената г. при О. „.” г. Б. да се уредят по реда и условията на чл.328, ал.1., т.2 от КТ и на това това основание е издадена Заповед №. 020/13.01.2016 година на Кмета на Община Б. и е връчена на Директора на О. „.” г. Б. за изпълнение. Спазена е и процедурата по чл.15, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, като заповедта е обнародвана в. Държавен вестник №. 8/2016 година. Твърди, че със Заповед №. 051/08.02.2016 година на Кмета на Община Б. е утвърдено, считано от 01.03.2016 година и числеността на персонала на Ц. ,." г. Б.. Утвърдено е от Кмета на община Б. и ново щатно разписание на длъжностите н работните заплати на персонала от О. ,." г. Б., област Монтана, считано от 01.03.2016 година. Твърди, че в. изпълнение Решението на общински съвет Б. и на Заповедта на Кмета на Община Б., е отправил писмено предизвестие изх.№. 21/07.04.2016 година и е издал Заповед №. 61/07.04.2016 година, с която на основание чл.328, ал.1., т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, като на основание чл. 220, ал. 1. от КТ й е заплатено неспазеното предизвестие.
Ответникът твърди също, че с влязло в. законна сила на 02.11.2017 година Решение от 21.09.2016 година по гр.дело №. 1187/2016 година по описа на Районен съд Монтана, Решение от 09.12.2016 година по въззивно гр.дело №. 349/2016 година по описа на Окръжен съд Монтана и Определение №. 1015/02.11.2017 година на Върховен касационен съд, постановено по гр. дело №. 1423/2017 година по описа на ВКС, Заповед №. 61/07.04.2016 година е отменена и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Мотивите на съда са, че дадените предварително разрешение на ИТ и мнение на ТЕЛК са поради трудоустрояване на ищцата с призната трайно намалена работоспособност и посочени противопоказания за полагане на труд, заради което тя е под закрилата на чл. 333, ал. 1., т. 2 от КТ. Разрешението на ИТ не се отнася за исхемичната болест на сърцето (заболяване, посочено в. Наредба №. 5/87 година), поради което не е преодолял закрилата по чл.333, ал. 1., т. 3 от КТ от която се е ползвала ищцата, като отделен случай на закрила, както изисква закона. Твърди, че след получаване на съобщение по гр.дело №. 1187/2017 година по описа на Районен съд Монтана ищцата се е явила на работа в. законоустановения срок. Със Заповед №. 106/15.11.2017 година е допусната, считано от 16.11.2017 година да изпълнява длъжността „д. в. я. г.“ така както я е възстановил съда. Правилно и законосъобразно в. изпълнение на Решението на общински съвет Б. и на Заповедта на Кмета на Община Б. е отправил писмено предизвестие изх. №. 07/03.10.2018 година и правилно и законосъобразно е издал оспорваната Заповед №. 10/03.10.2018 година с която на основание чл. 328, ал. 1., т. 2 от КТ, предложение първо - закриване на част от предприятието във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ и Решение №. 24 от протокол №. 3 от 17.12.2015 година на Общински съвет Б. относно закриване на я. г. при ОДЦ „.” г. Б. и прекратяване на трудовите правоотношения със служителите от „я. г." в. точа число и длъжността „д.-я. г.", Предизвестие изх.№. 7/03.10.2018 година и Решение изх. №. 18087316/ 12.09.2018 година на Инспекция по труда г. Монтана е прекратил трудовото правоотношение на Л.П.Х., какго и са посочени обезщетенията които следва да бъдат заплатени на лицето: на основание чл. 220, ал. 1. от КТ обезщетение за неспазеното предизвестие и на основание чл. 224, ал. 1. от КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Твърди, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - работодателя на ищцата Директора на ДГ „.” г. Б.. Същата е издадена и при спазване на установената от закона писмена форма. В. заповедта са посочени и обезщетенията, които следва да се изплатят на лицето. Твърди, че с Писмо изх.№. 18087316/12.09.2018 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ г. Монтана е дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Неоснователно е сочено нарушение при издаване на оспорваната заповед, а именно, че е бил длъжен да извърши подбор. На основание чл. 329 от КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в. щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в. интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Видно от представеното Експертно решение на ТЕЛК ищцата не може да извършва тежък физически труд, а може да работи като „д.“ по чл. 78, ал. 2 от НМЕ. Видно от представената Заповед №. 051/08.02.2016 година на Кмета на община Б. такава длъжност в. детското заведение няма, поради което правилно й е прекратено трудовото й правоотношение без подбор. Неоснователно е и изявлението, че двете длъжности „д.“ и ,.п. в.." са идентични. Двете длъжности се различават както по функциите, които се изпълняват, така и по изискванията за заемане на длъжностите. Освен това длъжността „д." е предвидена само и единствено за „я. г.”, каквато в. ДГ „." г. Б. няма, считано от 01.03.2016 година. Счита, че са неоснователни и исковете за възстановяване на работа, както и този по чл. 225, ал. 1. от КТ. Моли съда да му присъди и сторените в. производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото и няма спор между страните, че ищцата Л.П.Х. е работила на трудов договор на длъжност „д.“ при О. „.” г. Б., за което е сключен трудов договор №. 1./04.01.2010 година, като през годините с ищцата са сключвани допълнителни споразумения към трудовия договор.
Няма спор и относно това, че с Решение №. 24 по Протокол №. 3/17.12.2015 година на Общински съвет Б., считано от 01.03.2016 година е закрита яслената г. при О. „.” г. Б. и е преобразуване О. „.” г. Б. в. Ц. „.” г. Б., а трудовите правоотношения със служителите от яслената г. при О. „.” г. Б. е решено да се уредят по реда и условията на чл.328, ал.1., т.2 от КТ. Именно на това основание е издадена Заповед №. 020/13.01.2016 година на Кмета на Община Б. и е връчена на Директора на О. ,." г. Б. за изпълнение.
Със Заповед №. 051/08.02.2016 година на Кмета на Община Б. е утвърдена, считано от 01.03.2016 година и числеността на персонала на Ц. „.” г. Б., като е утвърдено и ново щатно разписание на длъжностите и работните заплати на персонала от О. „.” г. Б. област Монтана, считано от 01.03.2016 година. Със Заповед №. 61/07.04.2016 година, на основание чл.328, ал.1., т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Л.П.Х.. С влязло в. законна сила решение на Окръжен съд – Монтана, постановено по в..гр.д.№. 349/2016 година по описа на МОС, е отменена Заповед №. 61/07.04.2016 година и е възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
Със Заповед №. 106/15.11.2017 година ответната страна е допуснала ищцата, считано от 16.11.2017 година да изпълнява длъжността „д. в. я. г.”, така както я е възстановил съдът.
Със заповед №. 10/03.10.2018 година на Директора на Д. г. „.” г. Б., считано от 04.10.2018 година е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328 ал.1. т.2, предложение първо от КТ – закриване на част от предприятието. Със същата заповед е разпоредено да се изплатят на ищцата обезщетение по чл.220 ал.1. от КТ в. размер на 673,20 лева и обезщетение по чл.224 ал.1. от КТ в. размер на 561,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Спорен е въпросът за законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като ищцата твърди, че ответникът е следвало да извърши подбор при условията на чл.329 от КТ.
Съдът намира, че така издадената заповед №. 10/03.10.2018 година е правилна и законосъобразна. Видно е от събраните по делото доказателства, че ищцата е заемала длъжност „д. в. я. г.” при ДГ „.” г. Б.. Установено е по безспорен начин също така, че с Решение №. 24 по Протокол №. 3/17.12.2015 година на Общински съвет Б., Заповед №. 484/19.11.2009 година на Кмета на Община Б. и Заповед №. 020/13.01.2016 година на Кмета на Община Б., е закрито част от предприятието - „Я. г.” в. О. „.“ г. Б. и е преобразувано детското заведение от О. ,." г. Б. в. Ц. „.“ г. Б., а в. последствие по силата на Закона за предучилищното и училищното образование, обнародван в. ДВ бр. 79 от 13.10.2015 година, в. сила от 01.08.2016 година е ДГ ,." г. Б..
Закриването на част от предприятието и съкращаването в. щата е законосъобразно, направено от компетентния за това орган - Общински съвет Б.. В. утвърденото от Кмета на Община Б. Поименно разписание на длъжностите н работните заплати на персонала в. О. „.“ г. Б., считано от 01.03.2016 година не съществува вече я. г. и няма служители на длъжност „д.” и „м. с.". От приетото по делото заключение на вещото лице В..П.Т. се потвърди обстоятелството, че от 01.03.2016 година в. Ц. ,,3. г. Б. не съществува „я. г.”. Вещото лице е категорично, че в. Ц. „.” г. Б., считано от 01.03.2016 година по щатно разписание, не съществува длъжност „д. в. я. г.”.
Атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е издадена на основание на основание чл.328 ал.1. т.2, предложение първо от КТ – закриване на част от предприятието. От представените по делото от ответната страна доказателства се установи по един безспорен и категоричен начин, че извършеното закриване на част от предприятието и съкращаване в. щата е действително и законосъобразно извършено.
Решението на съда, с което е уважен иска по чл.344 ал.1. т.2 КТ, няма обратно действие. С него се възстановява същото по вид трудово правоотношение, съществувало между страните, но не се заличават осъществилите се междувременно факти и обстоятелства, имащи значение и отношение към възстановеното трудово правоотношение. С оглед на това съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата, че за втори път се прекратява трудовото правоотношение с обжалваната заповед. Не е налице и твърдяното от ищцата нарушение от работодателя на чл.333 от КТ при издаването на заповедта за уволнение.
Работодателят е поискал и получил разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” г. Монтана, след получаване на мнение на ТЕЛК Монтана. С Искане вх.№. ИД-02-07-8678/28.12.2017 година и вх.№. ИД-02-07-8679/28.12.2017 година ответникът е поискал от Председателя на ТЕЛК Монтана при МБАЛ „Д-р Стамен Илиев” г. Монтана мнение по чл.333, ал.1., т.2 по т.3 от КТ за предстоящо прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1., т.2 от КТ. С писмо изх.№. ДР-145/29.01.2018 година на Директора на РЗИ Монтана са изпратени до ответника два броя Експертни решения относно лицето Л.П.Х.. С искане изх.№. 38/10.07.2018 година работодателят е поискал от НЕЛК /тъй като ищцата е обжалвала решението на ТЕЛК/ информация относно становището на НЕЛК по отношение на обжалваните решения. С Искане вх.№. 1810469-4/05.09.2018 година, работодателят е поискал от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - г. Монтана издаване на разрешение на основание чл.333, ал.1., т.2 и т.3 от КТ да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. Такова разрешение е дадено, видно от писмо изх.№. 18104694/05.09.2018 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” г. Монтана.
Неоснователно е твърдяното от ищцата нарушение при издаване на оспорваната заповед, а именно, че ответникът е бил длъжен да извърши подбор. Съгласно чл.329 от КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в. щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в. интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Видно от представеното Експертно решение на ТЕЛК ищцата не може да извършва тежък физически труд, а може да работи като „д.” по чл.78. ал.2 от НМЕ. Видно от представената Заповед №. 051/08.02.2016 година на Кмета на община Б. такава длъжност в. детското заведение няма, поради което правилно ответникът е прекратил трудовото й правоотношение без подбор.
С оглед на всичко изложено по – горе съдът намира, че правилно и законосъобразно работодателят е изпълнил решението на общински съвет Б. и на Заповедта на Кмета на Община Б., издавайки атакуваната заповед за уволнение №. 10/03.10.2018 година, с която на основание чл.328, ал.1., т.2 от КТ, предложение първо във връзка с чл.326, ал.2 от КТ и Решение №. 24 от протокол №. 3 от 17.12.2015 година на Общински съвет Б. относно закриване на я. г. при ОДЦ „.” г. Б. и прекратяване на трудовите правоотношения със служителите от „я. г.” в. това число и длъжността „д.-я. г.”, предизвестие изх.№. 7/03.10.2018 година и Решение изх. №. 18087316/12.09.2018 година на Инспекция по труда г. Монтана е прекратил трудовото правоотношение на Л.П.Х.. Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган и при спазване на установената от закона форма.
По тези съображения съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните на посоченото основание е правилно, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение - законосъобразна. В. тази връзка съдът намира, че исковата претенция за отмяна на уволнението следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед преценката за неоснователност на иска за отмяна на уволнението и обусловените от изхода му искови претенции за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1. КТ и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно този изход на делото ищцата следва да заплати на ответника сумата от 512,80 лева – разноски по делото /адвокатско възнаграждение/.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.П.Х. xxx, ЕГН xxxxxxxxxxxx против Д. г. „.” – г. Б., област Монтана, ул.”С. №. 1., ЕИК xxxxxxxxxx, представлявана от Директора З. С. Г. искове за отмяна на заповед №. 10/03.10.2018 година на Директора на Д. г. „.” г. Б., с която считано от 04.10.2018 година е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328 ал.1. т.2, предложение първо от КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „д. - я. г.” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1. КТ за времето на принудителна безработица в. размер на 4040,00 /четири хиляди и четиридесет/ лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.П.Х. xxx, ЕГН xxxxxxxxxxxx да заплати на Д. г. „.” – г. Б., област Монтана, ул.”С. №. 1., ЕИК xxxxxxxxxx, представлявана от Директора З. С. Г. сумата от 512,80 /петстотин и дванадесет лева и осемдесет стотинки/ лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в. двуседмичен срок, считано от 25.03.2019 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :