Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. София, 07.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, І-6 състав
в закрито заседание на двадесет и шести ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Петя
Алексиева гр. д. №
13360 по описа
за 2014 г. и за да постанови
решение взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по иск
с правно основание чл.526,
ал.2 от ГПК предявен от Н.Л.Т., И.Х.Д. и П. Д.З. против
Е.Н.Т..
Ищците поддържат, че с влязло в сила съдебно решение
ответницата и длъжник в образуваното въз основа на издадения
изпълнителен лист изпълнително производство по изпълнително дело № 796/2014 г. на ЧСИ Дичев, е осъдена на основание чл.109 от ЗС да премахне
преустройството, изразяващо
се в изграждане на балкон и възстановяване
на козирката на блока в предишното
й състояние, премахване на изградената към същия балкон
врата откъм таванското помещение, сега преустроено като ателие и възстановяване на покривната конструкция
над тавана на сградата на
адрес: гр. София, ул. „******.
Поддържа се, че
по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника
с вх. № 13038/04.08.2014 г., с която
същият отказва да изпълни определеното
действие съгласно осъдителния титул по изпълнителния лист, поради което
и на основание чл.526, ал.1 ГПК ищците са поискали от съдебния
изпълнител да бъдат оправомощени да извършат изготвяне
на пълен проект за премахване
на незаконното строителство, като разходите бъдат остойностени и възложени за заплащане от
страна на длъжника. Твърди се, че с постановление
за възлагане съдебният изпълнител е възложил извършването на строителните дейности на ищците-взискатели
по изпълнителното дело.
Моли съда да
постанови решение, с което да бъде
осъдена ответницата да заплати на
ищците сумата от 40 450 лв., представляваща необходимите разходи за изпълнение
на определени действия по проектиране,
премахване и възстановяване,
включително и на съпътстващите ги строителни дейности.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор, с който оспорва предявения
от ищците иск като неоснователен.
Оспорва твърдението на ищците, че
е отказала да изпълни определени действия, съгласно изпълнителния титул по изпълнителния лист, като твърди
че то е невярно.
Поддържа се, че с молба вх.
№ 13038/04.08.2014 г. до ЧСИ Д.ответницата
е уведомила съдебния изпълнител, че така поставените решения са неясни
и е невъзможно тяхното изпълнение. Не е ясно по кой
проект следва да се възстанови
покривната конструкция. Поддържа се, че
буквалното изпълнение на решението означава
да се разруши
корниза на сградата, на една
част от който
има поставен ажурен парапет. Твърди и друга съществена пречка, а именно без одобрен
проект и съгласие с него от страна
на всички етажни собственици всяка строителна работа по покрива,
включително демонтаж, изграждане на нов,
премахване на корниза на сградата,
така наречен „балкон“ се явява
незаконен строеж. Твърди се, че
не всички собственици дават съгласие да се
извършват каквито и да е строителни работи по покрива
и фасадата. Оспорва исковата сума като
прекомерно завишена и не отговаряща на
действителната стойност за извършване на
ремонт от подобно естество.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли
така предявения иск като неоснователен
и да присъди на ответницата разноските по делото.
Ищците в
съдебно заседание чрез процесуалните си представители поддържат предявените
искове по съображения изложени в писмени бележки по делото. Претендират за
разноски, за което представят списък.
Ответницата
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете. Излага
становище в писмени бележки. Претендира разноски по списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
С влязло в
сила на 18.10.2013 г. Решение от 09.03.2011 г., гр.д.№ 57109/2009 г., СРС, 38
състав, Решение № 8497 от 18.12.2012 г., в.гр.д.№ 12933/2011 г. на СГС и Решение
№ 220 от 18.10.2013 г., гр.д.№ 2922/2013 г. на ВКС, І г.о., ответницата Е.Н.Т.
е осъдена на основание чл.109 от ЗС по иск предявен от Н.Л.Т., И.Х.Д., П.Д.З., Й.Д.З.,
Т. Л.Т., С.Е.В.и А.К.К.-Т.да премахне
преустройството, изразяващо се в изграждане на балкон и възстановяване на
козирката на блока в предишното й състояние, премахване на изградената към
същия балкон врата откъм таванското помещение, сега преустроено като ателие и
възстановяване на покриваната конструкция над тавана на сградата на адрес
гр.София, ул. „******.
Въз основа на влязлото в сила
съдебно решение ищците се снабдили с изпълнителен лист от 19.11.2013 г., въз
основа на който и на 02.07.2014 г. образували изпълнително дело № 796/2014 г.
по описа на ЧСИ Г.Д.с рег.№ 781 на КЧСИ.
На 04.08.2014 г. ответницата
депозирала молба по изпълнителното дело, в която посочва, че постановеното
решение е неясно и невъзможно за изпълнение, поради което моли съдебния
изпълнител да задължи взискателите да представят
одобрен проект за претендираното от тях
възстановяване, съгласуван от всички етажни собственици и одобрен от общината,
тъй като без тези документи титулът не може да се изпълни, защото се засят общи
части от сградата.
Въз основа на искане за взискателите от 22.08.2014 г. съдебният изпълнител е издал
Постановление за овластяване на взискател по чл.526,
ал.1 от ГПК, с което е овластил взискателите
Н.Л.Т., И.Х.Д. и П.Д.З. да премахнат за сметка на длъжника преустройството изразяващо
се в изграждане на балкон и възстановяване на козирката на балкона в предишното
й състояние, премахване на изградената към същия балкон врата откъм таванското
помещение, сега преустроено като ателие и възстановяване на покривната
конструкция над тавана на сградата на адрес гр.София, ул. „******.
С Решение № 136 от 01.07.2015 г.
по гр.д.№ 2922/2013 г., Върховният касационен съд, І г.о. е извършил тълкуване
на постановеното от него на 18.10.2013 г. решение, в смисъл последното да се
изпълни съобразно предвижданията в архитектурния проект, изготвен 10.06.1969
г., одобрен 08.04.1970 г.
На 17.08.2016 г. на ответницата е
издадено Разрешение за строеж № 51, съгласно решението на ВКС, което е отменено
с невлязло в сила решение № 3191/13.05.2019 г., постановено по адм. д. № 7429/2017 г. по описа на АССГ, второ отделение,
27 състав.
По делото са приети заключенията
на вещите лица М. и Д., съобразно които и към дата 16.03.2018 г. ответницата е
извършила предвидените съгласно решението на ВКС строително-монтажни работи,
изразяващи се в следното: демонтирана е незаконно изградената дървена покривна
конструкция и покритието над нея, изградена е нова скатна,
дървена покривна конструкция с покритие от дъсчена обшивка и шиндли /битумни керемиди/, като светлата височина при
билото е 160 см, премахнат е ажурен метален парапет на балкона, подменена е
балконската врата с прозорец.
Предвид гореприетото,
експертизата не е оценила вече извършени СМР. При разпита си в съдебно
заседание вещото лице Д. сочи, че видовете работи, които трябва да бъдат
изпълнени са описани в решението на съда.
Заключението на вещото лице Д. е
оспорено от ищците, в която връзка съдът е допуснал изслушването на повторна
СТЕ.
Съобразно заключението на вещото
лице Б. балконът е премахнат. На мястото на балконската врата е поставен
прозорец. Продпрозоречната стена е възстановена от
собственика на имота чрез сухо строителство, а именно чрез профилна конструкция
и „гипскартон“. Зоната на възстановяване е боядисана
с латекс от вътрешната страна. От външната страна е останало парче от металния
парапет на балкона. Възстановяването е извършено със сухо строителство, което
не е ползвано през 1970 г.
Възстановена е и козирката на
блока с хидроизолация. В другата част на сградата козирката е от керемиди.
Премахната е и балконската врата,
като на нейно място е монтиран прозорец. Има останала част от парапета на
балкона откъм външната стена на фасадата.
Покривната конструкция над процесния имот е дървена, пирамидална, като покривното покритие
е от хидроизолация. Като кота „било“ покривната
конструкция е възстановена. Не е възстановена с материали от проекта от 1970
г., но и санираният покрив на жилищната сграда също
не е с керемиди, а с хидроизолация.
Вещото лице Б. установява, че второто
подпокривно ниво е изградено от собственика, като във
вида, който е установен при огледа, то не отговаря на никакви норми за спално
помещение, по височина и обем. От приложените чертежи към делото от 1969 г. се
вижда ясно, че съществуващата към момента покривна конструкция не съответства
като конфигурация напълно с разработения тогава проект, като несъответствието е
в наклона на покрива, който е различен и спира на различно място от наклона на
чертежа от 1970 г.
От допълнителното заключение на
СТЕ се установява, че е налице разлика в наклона на ската на покривната
конструкция спрямо 1969 г., но тази разлика не е от съществено значение. При
наличие на разрешение за строеж за покривната конструкция и извършено нейно
приемане по съответния законов ред, същата не следва да бъде частично
демонтирана.
Вещото лице Б. сочи, че сумата
която е необходима за преправяне на частта от покривната конструкция, така че
последната да отговори на приложените към делото чертежи на сградата от 1969 г.
възлиза на 1 261,38 лв., а при цени на строителството за 2019 г. за
частично демонтиране и преправяне на покривната конструкция би струвало
1 313,88 лв. без ДДС.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав
приема следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 526, ал. 2 ГПК за осъждане на ответницата да внесе предварително
сумата от 40 450 лв., необходима за
извършване на заместими действия по премахване на преустройството,
изразяващо се в изграждане на балкон и възстановяване на козирката на блока в
предишното й състояние, премахване на изградената към същия балкон врата откъм
таванското помещение, сега преустроено като ателие и възстановяване на
покриваната конструкция над тавана на сградата на адрес гр.София, ул. „******,
за които ответницата е осъдена с решение по гр. д. № 2922/2013 г. на Върховния
касационен съд по иск на основание чл. 109 ЗС, във връзка с което е издаден
изпълнителен лист и образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Г.Дичев.
Предмет на изпълнението по
изпълнителното дело е заместимо действие на длъжника.
При неизвършването от него на това действие в срока за доброволно изпълнение
единственият предвиден в закона друг начин за осъществяване на резултата по
влязлото в сила осъдително решение е взискателите да
поискат оправомощаването им от съдебния изпълнител да
извършат действието лично или чрез трети лица за сметка на длъжника.
Безспорно се установява, че
такова искане взискателите са заявили на 22.08.2014 г.
Несъмнено е, че практическото
осъществяване на действието /премахване на изграден балкон, възстановяване на
козирката на блока в предишното й състояние, премахване на изградената към
същия балкон врата откъм таванското помещение, сега преустроено като ателие и
възстановяване на покриваната конструкция над тавана на сградата, която сграда
е в режим на етажна собственост/ е изисквало предварителна подготовка от страна
на длъжника чрез изготвяне на проект за необходимите строителни дейности и определяне
на техния изпълнител, получаване на разрешение за строеж от съответния
компетентен орган.
Разрешение за строителство е
необходимо само ако става дума за строеж или обект, притежаващ характеристиките
на строеж по смисъла на §5, т.38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. В случая
СМР, които е трябвало да извърши длъжника, съобразно влязлото в сила съдебно
решение, са строеж по смисъла на посочената разпоредба, за който се изисква
разрешение за строеж, доколкото същите засягат конструкцията на сградата и
общите части на същата.
На следващо място и предвид
неяснотата в съдебното решение, е следвало да предприеме действия по тълкуване
на същото, с оглед определяне съобразно кой одобрен проект, следва да бъдат
извършени СМР.
Горните действия са такива, че
очевидно не могат да бъдат изпълнени в законния двуседмичен срок за доброволно
изпълнение и изпълнението им не зависи единствено и само от волята на длъжника.
На следващо място и предвид
обстоятелството, че премахването на преустройството, за което е била задължена
ответницата, включва действия засягащи общи части на сградата в режим етажна
собственост /корниз и покривна конструкция/, то нито осъдената ответница, нито
ищците - взискатели могат да изпълнят тези действия
срещу волята на останалите етажни собственици, по отношение на които влязлото в
сила решение по чл.109 ЗС няма сила.
Част от етажните собственици са
депозирали молба по изпълнителното дело на 04.08.2014 г., с която изрично са се
противопоставили за даване на достъп до общите части за извършването на каквито
и да било строителни работи засягащи общите части на сградата.
Ето защо и предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че молбата на
ответницата-длъжник, депозирана по изпълнителното дело на 04.08.2014 г., в
срока за доброволно изпълнение, не представлява отказ на същата да изпълни
доброволно решението на съда, защото към този момент, включително и към момента
на издаване на постановлението на съдебния изпълнител за овластяване, не са
били настъпили всички необходими предпоставки за осъществяване на
принудителното изпълнение.
След
получаване на поканата за доброволно изпълнение на 31.07.2014 г. ответницата е
предприела описаните по-горе действия, във връзка с осъществяването на
изпълнението на съдебното решение, както следва:
На
04.08.2014 г. е депозирала молба до ВКС с искане за тълкуване на решението от
18.10.2013 г. Такова тълкуване е извършено с решение на съда от 01.07.2015 г.
Едва от този момент, след като е станало ясно, съобразно кой проект трябва да
се възстанови първоначалното положение, за ищцата е станало възможно да
предприеме действия във връзка с искане за издаване на разрешение за строеж и
такова е издадено на 17.08.2016 г., което обаче е оспорено от ищците в
настоящото производство и към момента не е налице влязло в сила съдебно решение
по отношение на законосъобразността на издаденото разрешение за строеж.
От
заключенията на приетите по делото експертизи се установява, че в хода на
процеса, ответницата е извършила предвидените съгласно решението на ВКС строително-монтажни
работи, с които на практика е изпълнила действията, за които е осъдена.
Единственото
различие, което се установява само от повторната СТЕ е в наклона на ската на покривната
конструкция спрямо 1969 г., но както по време на разпита си в съдебно заседание
на 19.02.2019 г., така и в допълнителното си заключение, вещото лице сочи, че тази
разлика не е от съществено значение и при наличие на разрешение за строеж за
покривната конструкция и извършено нейно приемане по съответния законов ред,
същата не следва да бъде частично демонтирана.
Ето защо и
по горните съображения, съдът намира, че искът е неоснователен първо защото
няма отказ на ответницата-длъжник да изпълни действията, за които е осъдена и
второ защото към този момент тези действия са изпълнени.
По горните
съображения съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този
изход на делото и като съобрази горепосоченото, съдът намира, че ответницата не
е дала повод за завеждане на настоящото дело, поради което и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата
направените от нея разноски в настоящото производство в размер на 1800
лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, І-6 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Н.Л.Т., ЕГН **********, И.Х.Д., ЕГН ********** и П.Д.З., ЕГН **********,
и тримата със съдебен адрес: ***, Б, адвокат М.Т. против Е.Н.Т., ЕГН **********,***
иск с правно основание чл.526, ал.2 от ГПК за осъждането на ответницата да
заплати на ищците сумата от 40 450 лв. /четиридесет хиляди четиристотин и
петдесет лв./, представляваща необходима сума за извършване на заместими действия по премахване на преустройството,
изразяващо се в изграждане на балкон и възстановяване на козирката на блока в
предишното й състояние, премахване на изградената към същия балкон врата откъм
таванското помещение, сега преустроено като ателие и възстановяване на
покриваната конструкция над тавана на сградата на адрес гр.София, ул. „******,
за които ответницата е осъдена с влязло в сила на 18.10.2013 г. Решение от
09.03.2011 г., гр.д.№ 57109/2009 г., СРС, 38 състав, Решение № 8497 от
18.12.2012 г., в.гр.д.№ 12933/2011 г. на СГС и Решение № 220 от 18.10.2013 г.,
гр.д.№ 2922/2013 г. на ВКС, І г.о., последното тълкувано с Решение № 136 от 01.07.2015 г. по
гр.д. № 2922/2013 г., по иск на основание чл. 109 ЗС, във връзка с което е
издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № 20147810400796 по
описа на ЧСИ Г.Д..
ОСЪЖДА Н.Л.Т., ЕГН **********, И.Х.Д.,
ЕГН ********** и П.Д.З., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***, Б,
адвокат М.Т. да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Е.Н.Т., ЕГН **********,***
сумата от 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лв./ разноски направени от
ответницата пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: