№ 2575
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Частно гражданско дело №
20221110170124 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу В. Д. А. въз основа на издаден на
09.11.2021г. запис на заповед за сумите от 12 399,36лв. – главница, и 1129,72лв. –
мораторна лихва за периода 09.01.2022г.-02.12.2022г.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по
тълк. дело № 1/2004г., ОСТК на ВКС, което не е загубило своето значение и при
действието на ГПК от 2007г., предвид принципно еднаквата същност и цел на
заповедното производство и производството по издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 237 ГПК (отм.), не е допустимо
издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед,
считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на
изпълнителен лист. Съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеното
изпълнително основание. При издаването на изпълнителен лист съдът не може да се
основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, в т. ч. и
акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата за издаване на
изпълнителен лист закъснителни лихви. В производството по издаване на
изпълнителен лист не могат да бъдат правени никакви искания и възражения, които се
основават на данни, стоящи извън изпълнителното основание. Оттук, с оглед характера
на производството и проверката, която съдът извършва в него на изпълняемото право и
която проверка е съсредоточена в рамките на изпълнителното основание, не е
допустимо присъждане на закъснителни (мораторни) лихви, защото не се касае за
вземане, което е обективирано в документа.
Отнесено към заповедното производство, това означава недопустимост за
издаване на заповед за изпълнение за лихвите върху сумата по записа на заповед,
изтекли до датата на заявлението по чл. 417 ГПК. В този смисъл е и Определение №
203/11.03.2010г. по ч. т. д. № 15/2010г., II ТО на ВКС.
Ето защо, заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата от 1129,72лв.,
представляваща мораторна лихва върху главното вземане.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 286323/22.12.2022г. на /фирма/ за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу В. Д. А. въз основа на издаден
на 09.11.2021г. запис на заповед за сумата от 1129,72лв. – мораторна лихва за периода
09.01.2022г.-02.12.2022г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2