Решение по дело №21/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 9
Дата: 11 юни 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20182120700021
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 9                                         11.06.2019 г.                                 Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                       Х граждански състав

На петнадесети май                                                                      Година 2019

В открито заседание в следния състав:

 

                       Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното адм.д. № 21 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е образувано по повод жалбата на Р.Б.И. против Заповед № РД-09-24/29.05.2018 г. на Областен управител на област Бургас, с която на основание пар. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „В. ч.”, землище на гр. Ч., общ. С.. Жалбоподателката твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ парцел V-213 в кв. 12 по плана на горепосочената местност, който е бил придобит от баща й по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди също така, че този имот не фигурира в одобрения с оспорената заповед план на новообразуваните имоти и собствеността й не е отразена в регистъра към него, т.е. планът не е съставен в необходимия обем, обхват и съдържание, което представлява съществено нарушение на административно-производствените правила – отменително основание по чл. 146 от АПК. В съдебно заседание се явява процесуален представител на жалбоподателката, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ангажирани са доказателства.

Процесуалният представител на ответника оспорва жалбата и моли обжалваната заповед да бъде оставена в сила като законсъобразна. Твърди, че ПНИ е разработен в границите на територията по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а имотът на жалбоподателката попада извън тази територия. Твърди също така, че имотът на жалбоподателката попада в границите на имот, който е съществувал преди образуването на ТКЗС и който е записан на името на трето за спора лице. Претендира присъждане на ЮК възнаграждение. Представени са доказателства. 

Така предявената жалба е с правно основание чл. 145 от АПК, вр. пар. 4к, ал. 6, изр. последно от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. пар. 19, ал. 1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.). Същата е подадена против подлежащ на контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, от разполагащо с правен интерес лице, в законоустановения срок, пред надлежен съд и отговаря на изискванията на чл. 150 и 151 от АПК, поради което съдът счита, че е процесуално допустима.

По същество, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

С обжалваната в настоящото производство заповед на Областния управител на Бургаска област е одобрен планът на новообразуваните имоти (ПНИ) и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „В. ч.”, землище на гр. Ч., общ. С..

По делото е представен нотариален акт № 2 от 19.07.1995 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по пар. 4, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който Б. Д. Б. е признат за собственик на земеделска земя, представляваща п-л V-213 в кв. 12 по плана на м. „В. ч.“, земл. на с. Ч., с площ от 530 кв.м., при граници: север – край на зоната, юг – път, изток – п-л VI-214 и запад – п-л IV-212. Представен е и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 187 от 23.08.1995 г., с който Б. Д. Б. и К. К. Б. са дарили на дъщеря си Р.Б.И. (жалбоподателката по делото) гореописания имот, т.е. същата е собственик на имот в м. „В. ч.“, който е бил предоставен на праводателя й за ползване по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно на осн. пар. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ този имот също следва да бъде включен в одобрения с процесната заповед план на новообразуваните имоти. В случая обаче между страните не се спори, че притежаваният от жалбоподателката имот не е включен в този план. Това обстоятелство се установява и от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, в която е посочено, че планът на новообразуваните имоти не обхваща всички земеделски имоти по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включително и имота на жалбоподателката – земеделска земя, представляваща п-л V-213 в кв. 12 с площ от 530 кв.м. Вещото лице също така е посочило, че имотът на жалбоподателката попада в бивш имот, обозначен с № 67 и записан в регистъра на собствениците на К. Р. П., съгласно решение на ПК № 3019 от 23.02.1993 г. по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Към заключението е приложена и скица на зоната по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като при изслушването му в съдебно заседание вещото лице е посочило, че имотът на жалбоподателката попада извън тази зона и понастоящем представлява част от имот № 36242 по КВС, т.е. според вещото лице процесният имот попада върху имот, собствеността върху който е реституирана по реда на ЗСПЗЗ.

Видно е, че след обявяване на проекта за ПНИ жалбоподателката е подала възражение против него, но същото е оставено без уважение от комисията по чл. 28б, ал. 2, и ал. 6 от ППЗСПЗЗ с мотива, че имот 213 не може да бъде нанесен в плана, тъй като попада извън границите на ПИ с идентификатор 81178.42.1 по КККР на гр. Черноморец, който е определен за зоната по пар. 4.

При така събраните доказателства, съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразен административен акт и следва да бъде отменена в частта, с която в този план не е отразен притежаваният от жалбоподателката имот по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като този план се изработва въз основа на помощния план по ал. 1, който от своя страна съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Същевременно в чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ е предвидено, че конкретните изисквания към плана на новообразуваните имоти се определят от техническата служба на общината с техническо задание, което следва да отговаря на определени условия, включително да съдържа списък на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и копия от протокола и заповедта по пар. 62, ал. 2 и 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. С оглед на това и тъй като в случая безспорно се установи, че жалбоподателката е собственик на имот в м. „В. ч.“, придобит от праводателя й по реда на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът намира, че тя е следвало да бъде включена в техническото задание и имотът й е следвало да бъде отразен в изработения план на новообразуваните имоти за тази местност, който план е одобрен с процесната заповед. Без значение в случая е дали е налице спор за материално право между жалбоподателката и трето лице, тъй като ако такъв спор е налице, то липсват пречки след разрешаването му планът за новообразуваните имоти да бъде изменен. Без значение е и фактът, че имотът на жалбоподателката попада извън ПИ с идентификатор 81178.42.1 по КККР на гр. Черноморец, който е отреден за зоната по пар. 4, и това обстоятелство не представлява основание имотът да не бъде включен в плана на новообразуваните имоти, тъй като отразяванията в кадастралната карта и вписванията в кадастралния регистър нямат конститутивно действие и не създават права, а само регистрират налични права, поради което те подлежат на изменение при наличие на предвидени в ЗКИР условия за това.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед на областния управител е издадена в нарушение на чл. 28 от ППЗСПЗЗ по отношение на собствения на жалбоподателката имот, поради което в тази й част заповедта следва да бъде отменена и административната преписка да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, като в ПНИ следва да бъде включен и имотът на жалбоподателаката Р.И., съгласно документа й за собственост.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р.Б.И., ЕГН **********,***, Заповед № РД-09-24/ 29.05.2018 г. на областен управител на Област Бургас, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „В. ч.“, землище на гр. Ч., Община С., В ЧАСТТА, с която в плана на новообразуваните имоти и регистъра към него не е отразен имот на жалбоподателката, представляващ парцел V-213 в кв. 12 по плана на същата местност, с площ от 530 кв.м., при граници: север – край на зоната, юг – път, изток – п-л VI-214 и запад – п-л IV-212.

ИЗПРАЩА преписката на областния управител на Област Бургас за ново произнасяне в отменената част, съобразно мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА