Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,24.10.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
на двадесет и
четвърти септември през
двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева
гр. дело №1423 по описа за 2018 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „Т Б” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С, район М, ж.к.„М“ 4, Бизнес
Парк с, сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес за
призоваване и съобщения: гр.с, ж.к. Г М, ул.“АЛ Ж“ №6,
ет.5, пълномощник против П.В.Д., с ЕГН **********,***, в
която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че между П.В.Д. и „Т Б" ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл" ЕАД) е бил сключен Договор за мобилни услуги №*********
от 12.12.2014г. Твърди, че съгласно
условията на Договора на клиента е бил предоставен мобилен телефонен номер **********. Сочи,
че към периода на
издаване на процесните фактури за ползвания от П.Д. мобилен номер се прилагат
условията, съгласувани в горепосочения договор. Твърди, че длъжникът не е
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в
периода м.юли 2015г. - м.ноември 2015г. Във всяка от фактурите са начислени вземания
на мобилния оператор, произтичащи от Договор №*********, сключен между него и
клиента.
Сочи, че фактура №**********/15.07.2015г.
е била издадена за отчетния период 15.06.2015г.-14.07.2015г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса 9,32 лв. и потребени услуги 45,65 лв. (временно възстановяване на изходящия трафик 0,75 лв., такса за спиране
на номер 0,50 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 1,20 лв. и разговори към
други национални мобилни мрежи 43,20 лв.), което възлиза в общ размер на
54,97 лв. без ДДС - 65,96 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във
фактурата е 65,96 лв., като след приспадане на 3,73 лв. надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период претендираната сума по фактурата е 62,23 лв.;
Сочи, че фактура
№**********/15.08.2015г. е била издадена за отчетния период 15.07.2015г.-14.08.2015г. и включва
задължение на клиента за същия мобилен номер ********** за месечна абонаментна
такса в размер на 9,32 лв. без ДДС -
11,18 лв. с вкл. ДДС;
Фактура №**********/15.09.2015г. е била издадена за отчетния
период 15.08.2015г.-14.09.2015г. и включва задължение на клиента за мобилен
номер 0********* за месечна абонаментна такса за посочения период от 9,32 лв.
без ДДС - 11,18 лв. с вкл. ДДС.
Твърди, че след предсрочното прекратяване на договора
между „Т Б" ЕАД и П.Д. по негова вина, поради изпадането му в забава, на
потребителя е издадена фактура №**********/*******г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, с предпочетен номер ********** в
размер на 134,80 лв. Условията за възникване на задължението за заплащане на
неустойка и определянето на размера й са уредени в т.11 от Договор за мобилни услуги №********* от 12.12.2014г.,
съгласно която в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния
план месечни такси от дата на прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения му срок - на 12.12.2016г. Сумата, начислена във
фактурата, е 134,80 лв.
Твърди, че изискуемостта на вземанията на „Т Б" ЕАД
по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода
след издаване на първата от гореизброените фактури, длъжникът не е извършвал
плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени. Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Т Б" ЕАД било депозирано Заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд-Пазарджик, въз основа на което било образувано частно
гражданско дело №4692/2017г. и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което
ищецът бил уведомен, че издадената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото
дело, при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, в законоустановения срок предявява и
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на
вземането им по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело №4692/2017г. по описа на Районен съд - Пазарджик против
длъжника - ответник П.В.Д., с ЕГН **********, в общ размер, както следва: ***.**
лв. като тази сума представлява общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №**********/********.,
фактура №**********/******г., фактура №********/*****г. и фактура №******/********г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, ведно
с присъдените им в заповедното производство деловодни разноски в размер на ***
лв., от които *** лв. внесена държавна такса и **** лв. изцяло изплатен
адвокатски хонорар.
Моли
съда на основание чл.78 от ГПК да осъди ответника да заплати на ищеца и всички,
направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената
държавна такса в размер на 25 лв. и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер
на *** лв. с вкл. ДДС (*** лв. без ДДС), определен, съгласно Наредба №1 от 9
юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп.
ДВ, бр.41 от 23 май 2017г.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В
срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответника, с който е взето становище, че предявените
искове са допустими, но неоснователни. Оспорва изцяло същите, както по
основание, така и по размер. Оспорва всички ищцови твърдения, изложени в
исковата молба.
Възразява,
че от изложеното в исковата молба, липсват данни да е налице реално
предоставяне от страна на ищеца, на посочените мобилни услуги. В тази връзка
възразява ищецът да е бил изправна страна по сключен между страните двустранен
договор, поради което и ищцовата претенция не е възникнала. Възразява на
ответника да е била предоставена и същият да е използвал мобилни услуги,
описани в Договор за мобилни услуги BG*********** от 12.12.2014г.
Възразява
ищецът да е уведомил ответника за възникнали за него задължения за непогасени
месечни такси.
Твърди,
че договорът не е прекратен надлежно, поради липсата на посочване на конкретен
момент на прекратяването му, поради което и не е възникнало задължение за ответника
да му бъде начислена и съответно претендирана неустойка. Чл.87 ал.1 ЗЗД гласи,
че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си
поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора,
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален, от където следва, че
развалянето на договора поради неизпълнение се осъществява чрез отправяне на
изявление до длъжника с предоставяне на срок за доброволно изпълнение, както и
че ефектът на развалянето настъпва с изтичането на този срок, чието начало се
поставя с получаване на изявлението от неизправния длъжник.
Твърди,
че ответникът не е получавал уведомление за прекратяване на договора. С оглед на
това, счита, че ищецът е в кредиторова забава, тъй като не е осигурил
необходимото съдействие за изпълнение, като не е уведомил ответника за
съществуването и размер на евентуални негови задължения.
Твърди,
че всички посочени в исковата молба задължения и договорки, включително
свързани с възникнали за ответника договорни задължения, изпадане в забава,
условия за прекратяване на договора и задължения за неустойки са нищожни, тъй като представляват
неравноправни клаузи и противоречат на ЗЗП.
Сочи, че ответникът се явява потребител на мобилни
телефонни услуги по смисъла на §13, т.1 от ДР към ЗЗП и §1, т.26 от ДР към ЗЕС,
поради което договорните му отношения с мобилния оператор подлежат на регулиране
от ЗЗП и правата му по договора следва да бъдат съобразени с критериите на този
закон. Съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Твърди, че в случая, с оглед начина на
попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на ищеца-търговец, говори, че ответникът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му, да се запознае с него, нито е можел да изрази
становище по неговото съдържание и съответно, не го е приел, включително не е
извършено приемане при достатъчно информиран избор.
Въпреки
позоваването на неравноправния характер на всички договорни клаузи, моли съда
да извърши и служебна проверка за евентуално неравноправен характер на клауза
от представения Договор за мобилни услуги BG*********** от 12.12.2014г. като с
оглед изричното оспорване, че нито една от клаузите на договора, приложенията
към него и общи условия не са индивидуално уговорени, да се разпредели
доказателствената тежест за ищеца, в съответствие с указанията, дадени в
решение №23/07.07.2016г. по т.д. №3686/14г. на ВКС, I т.о.
Изрично
възразява относно претендираната от
ищеца неустойка, материализирана във фактура №**********/*******г.,
поради следните съображения: Сочи, че ищецът твърди, правото му да претендира
неустойка да е възникнало на основание т.11 от Договор за мобилни услуги BG***********
от 12.12.2014г. Счита тази уговорка за
нищожна по смисъла на чл.146 ал.1 ЗЗП. Сочи, че според чл.143, т.9 ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като
налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да
се запознае преди сключването на договора. Според Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, не
се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Твърди,
че вменените с Договора задължения за неустойка, са опорочени по смисъла на
цитираната разпоредба, тъй като се явяват неравноправни, съобразно критериите
на чл.143, т.9 ЗЗП, откъдето следва, че те не са ангажирали по валиден начин ответника
с обективираните в тях задължения. Твърди, че потребителят е задължен да
заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочното прекратяване на
договора при неизпълнение на негово задължение /чл.143, т.5 ЗЗП/. С оглед на
изложеното, клаузата на договора е неравноправна и нищожна. Искът за заплащане
на неустойка е неоснователен, защото клаузата за неустойка не пораждала права и
задължения. Неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се
приема за нарушение по чл.68г ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска
практика - Решение №7586 от 04.12.2013г. на Адм.С - с-град по адм. д.
№6627/2013г.
В
случая самият начин на сключване на договора поставя в изключително
неблагоприятно положение потребителят спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността.
При условията на евентуалност, в случай, че
съдът приеме, че т.11 от договора не съставлява неравноправна клауза по смисъла
на ЗЗП, същата следва да бъде обявена за нищожна, по смисъла на чл.26 от ЗЗД като такава, противоречаща на добрите нрави, сключена при липса на съгласие
от една страна и като прекомерна, от друга, като съображенията за това са
следните: Липсва индивидуализация на начина на изчисляване на неустойката,
както и началният период, от който същата се счита за възникнала. В договора
липсва уговорка от кой момент за ищеца възниква правото да претендира същата,
при какви условия като липсват данни дали същите са се сбъднали. Твърди, че клаузата
за неустойка създава значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя на услугата. Клаузата за неустойка е уговорена за
предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за
потребителя или задължения за оператора. Операторът получава имуществена облага
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
развален, но без да се предоставя ползването на услуга, като същевременно
разполага с възможност да капитализира допълнителен доход при предоставянето на
услугата на нов клиент. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a
priori нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на
неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди (ТР 1 по т.д.№1/2009г. на ОСТК).
Твърди,
че в настоящия случай, клаузата за неустойка не цели да се проявят посочените й
функции, а сочи на несправедливо по съдържание съглашение, поради обективната
неравностойност на насрещните задължения, т.е. така определената неустойка,
освен че е прекомерно завишена, е в нарушение на чл.9 ЗЗД.
При условията на евентуалност, в случай, че
съдът приеме, че т.11 от договора не е нищожна по смисъла на чл.26 от ЗЗД,
възразява за прекомерност на претендираната неустойка и в случай, че се
установи нейната дължимост, моли същата
да бъде намалена.
Моли
съда да отхвърли изцяло предявените от „Т Б" ЕАД срещу П.В.Д. искове като
неоснователни и недоказани, както и да им присъди направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание, ищецът, чрез пълномощника си и с депозираната по делото
писмена молба-становище, поддържа
предявения установителен иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира разноските в заповедното и в
исковото производство. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК. Излага доводи по същество.
Особеният
представител на ответника взема становище, че искът е неоснователен и недоказан
и моли съда да го отхвърли. Подробни съображения по същество са изложени в
представената по делото писмена защита.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на особения представител на ответника и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
На 25.10.2017 год., ищцовото дружество
е подало в Районен съд-Панагюрище Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника П.В.Д.
в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1051/2017г. по описа на Панагюрския районен съд, изпратено по подсъдност на Районен
съд-Пазарджик, където е преобразувано в ч.гр.дело №4692/2017г. по описа на
Пазарджишкия районен съд. Заявлението е било уважено и Пазарджишкият районен съд
е издал Заповед №2919 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 28.11.2017 год., с която е
разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата в размер на 219,39 лв. - главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 25.10.2017г. до
изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 25 лв. за внесена
държавна такса и 360,00 лв. – адвокатски хонорар. Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства: Дължими суми по фактури, издадени въз
основа на Договор за мобилни услуги №********* от 12.12.2014г. Заповедта за
изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване
на установителен иск за вземането. В законния едномесечен
срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим
и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 12.12.2014г. между дружеството-ищец „Т Б“ ЕАД и ответника П.В.Д.
е бил сключен Договор за мобилни услуги №********* с предпочетен номер +3********
за срок от 24 месеца. Страните са договорили стандартен месечен абонамент от
11,19 лв. на месец. В договора е посочена и дата на издаване на фактурите -
15-то число на всеки месец.
В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът
не е изпълнявал задълженията си по горния договор и че не му е заплатил
дължимите по тях парични суми.
Твърди, че задълженията
на ответника са индивидуализирани в представените и приети по делото четири
броя фактури, а именно: 1.Фактура №*****/*****. за отчетен период 15.06.2015г.
- 14.07.2015г., със срок за плащане - 30.07.2015г., издадена за следните
задължения: месечна абонаментна такса 9,32 лв. и потребени услуги 45,65 лв. (временно възстановяване на изходящия трафик
0,75 лв., такса за спиране на номер 0,50 лв., кратки текстови съобщения (SMS)
1,20 лв. и разговори към други национални мобилни мрежи 43,20 лв.),
възлизащи в общ размер на 54,97 лв. без ДДС или 65,96 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума начислена по фактурата е 65,96 лв. След приспадане на сумата от 3,73 лв. -
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната от
ищеца сума по тази фактура е 62,23 лв.;
2.Фактура №**********/****. за отчетен период 15.07.2015г.-14.08.2015г.,
със срок за плащане – 30.08.2015г., която включва задължение на клиента-ответника
за месечна абонаментна такса в размер на 9,32 лв. без ДДС - 11,18 лв. с вкл. ДДС; 3.Фактура №*********/*********. за отчетен период
15.08.2015г.-14.09.2015г., със срок за плащане – 30.09.2015г., която включва
задължение на клиента за месечна абонаментна такса за посочения период от 9,32
лв. без ДДС или 11,18 лв. с вкл. ДДС; 4.фактура №**********/*******г.
за отчетен период 15.10.2015г. - 14.11.2015г., със срок за плащане - 30.11.2015г.,
издадена за сумата от 219,39 лв. – неустойки предсрочно прекратяване на
договори за услуги.
Ищецът е представил
по делото писмена покана за доброволно плащане до ответника П.Д. с дата
15.10.2015г., съдържаща уведомление за общата стойност на неговите задължения
по договора за мобилни услуги, както и предупреждение, че при неплащане на
същите в посочения 10-дневен срок дружеството ще предприеме следните действия: Договорът
с ищеца за предоставяне на мобилни услуги ще бъде прекратен, след което
използването на съответния мобилен номер няма да бъде възможно; към общия
размер на дълга ще бъде добавена неустойка в размер, съгласно договора; всички
оставащи лизингови вноски, в случай че е закупено устройство на лизинг ще
станат предсрочно изискуеми, съгласно условията на договора за лизинг.
По делото не са
представени доказателства за надлежното връчване на тази покана на ответника П.Д..
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза
се установява, че процесните четири фактури са осчетоводени при ищеца.
Начислената неустойка в размер на 134,80 лева включва 14,4 месечни абонаментни
вноски от по 9,32 лв. /стойността на месечен абонаментен план Резерв 11,19 лв.
с отстъпка/ за периода 15.09.2015г.-12.12.2016г. В Справката за потреблението
към фактура №********/*******. за 65,96 лв. са начислени: Абонаментен план
Резерв 11,19 с отстъпка - 9,32 лв. без ДДС; Временно възстановяване на изходящ
трафик – 0,75 лв. без ДДС; Кратки текстови съобщения – 10 броя = 1,20 лв. без
ДДС, 1,44 лв. с ДДС; Разговори към други нацонални мрежи – 160 мин. = 43,20 лв.
без ДДС, 51,84 лв. с ДДС; Общо - 53,28 лв. Вещото лице е установило, че за
остойностяването на услугите е приложена Ценова листа за абонаментни планове за
частни лица от 12.12.2014г. Изходящите обаждания са таксувани по 0,32 лв. СМС –
0,14 лв. с ДДС.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че предявеният
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е частично основателен
и следва да се уважи
в частта относно претендираното вземане за неплатени абонаментни такси и
използвани услуги, като се приеме за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 84,59 лева, представляваща дължими и незаплатени абонаментни такси и използвани услуги,
в размера, установен от вещото лице с приетото заключение на
съдебно-икономическата експертиза, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.10.2017г. до изплащане на вземането.
Налице е валидно облигационно правоотношение между
страните по делото. Процесният договор за мобилни услуги е подписан от
дружеството ищец и от ответника. Същият е приет като доказателство по делото и
не е оспорен, в това число не са оспорени и положените в него подписи. Предвид
на това договорът е породил своето правно действие между страните по отношение
на поетите главни задължения за заплащане на предоставените мобилни услуги.
Процесните фактури са издадени въз основа на договора и съобразно постигните
договорености със същия. Неполучаването на фактура не освобождава ответника от
задължението му за плащане на месечната абонаментна такса и на използваните
мобилни услуги.
Ответната страна, в чиято тежест бе, не представи
доказателства и не направи възражения за извършено плащане по процесните
фактури на дължимите суми за абонаментни такси и използвани услуги.
По претендираното от ищеца вземане за неустойка,
съдът приема следното:
Ищецът основава това си вземане на разпоредбата на
чл.92 от ЗЗД.
В писмения отговор
на исковата молба, особеният представител на ответника прави възражение за нищожност на неустойката на основание
чл.26 ал.1, предл.3-то от ЗЗД – накърняване на добрите нрави.
Съгласно разпоредбата
на чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се
доказват.
Неустойчната клауза, на която ищецът се позовава, съдържаща
се в т.11 от Договора за мобилни услуги, предвижда, че в случай на прекратяване
на договора, през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер,
посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Съгласно т.3 от ТР №1/15.06.2010г. по тълк. дел №1/2009г. на ОСТК на ВКС, съдът следи служебно за спазването на добрите
нрави при претенция за неустойка. В конкретния случай се
касае за договор за мобилни услуги, който договор е за периодично изпълнение. От това следва и обусловеността на насрещните престации: услугите се заплащат от
потребителя след като са предоставени от мобилния оператор. Следователно ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договора в размер на всички неплатени по договора абонаментни такси до края на срока му, то това означава, че мобилният оператор ще получи имуществена облага в размер,
какъвто би получил и при действащ
договор, но без да предоставя услугите. По съществото си тази клауза за неустойка замества дължимото от потребителя изпълнение на задължението му да заплаща месечна
такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването
на договора. Уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън
очертаните в закона функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна - и създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и като такава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави /в
този смисъл Решение №110/21.07.2016г. по дело №1226/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение №193/09.05.2016г. по т.д. №2659/2014г. на
ВКС, I т.о. и Решение №219/09.05.2016г. по т.д. №203/2015г. на ВКС, I т.о./.
С оглед на гореизложеното, за ищеца не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора /каквото не е доказано/,
поради което и претенцията се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена изцяло.
Предвид изхода на делото и с оглед указанията, дадени в мотивите на
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от сторените от него в
заповедното производство и в настоящото исково производство разноски, съразмерно на установеното вземане, а
именно сумата в размер на 443,40 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на „Т Б” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.с, район М, ж.к.„М“ 4, Бизнес Парк с,
сграда 6, с пълномощник адв.З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и
адрес за призоваване и съобщения: гр.с, ж.к. Г М, ул.„АЛ Ж“ №6, ет.5 против П.В.Д., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Т Б” ЕАД,
ЕИК ********* има вземане срещу П.В.Д., с ЕГН ********** за неплатени абонаментни
такси и използвани услуги в общ размер на 84,59
лв. по Договор за мобилни услуги №********* от 12.12.2014г. с предоставен мобилен телефонен номер +359896734005
за отчетен период месец
юли 2015г. – месец септември 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2017г. до
окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед №2919 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.11.2017г. по ч. гр. д. №4692/2017г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за вземане
за неплатена неустойка в
размер на 134,80 лв. по Договора за мобилни услуги №********* от 12.12.2014г., начислена на основание т.11 от същия договор, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.В.Д., с ЕГН **********,*** да заплати на „Т Б” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.с, район М, ж.к.„М“ 4, Бизнес Парк с, сграда 6, със съдебен адрес и адрес за
призоваване и съобщения: гр.с, ж.к. Г М, ул.„АЛ Ж“ №6, ет.5 разноски в заповедното
производство и в исковото производство в
размер на 443,40 лева.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: