Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 29
26.01.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №1106 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.С.Д. ***,
подадена чрез пълномощник, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1253-000769 от 15.11.2020г.
на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на заповедта. Претендира се издаването й при съществени
нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и в
несъответствие с целта му, при неспазване на основни принципи за законност и
съразмерност. Описва се фактическа обстановка, според която на 14.11.2020г. жалбоподателят
паркирал личния си лек автомобил пред блока, в който живеел и се прибрал в
жилището си. Ключовете за автомобила били в панталона му, който закачил на
закачалката в коридора, след което легнал за си почива. По-късно трябвало да
вземе съпругата си от работа. Изненадал се неприятно, след като разбрал, че
колата му не била на обичайното си място. Веднага след това подал сигнал на
тел.112, за да съобщи за кражба на автомобила му. На следващия ден – 15.11.2020г.,
отишъл в полицията да разбере какво се случва с МПС-то. Дежурният полицай му
съобщил, че същото било намерено, а извършителят бил задържан за 48 часа.
Почувствал се неприятно като разбрал, че колата била отнета от собствения му
син, който взел ключовете от панталона му и без негово разрешение предприел
управление на автомобила и то в нетрезво състояние.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от процесуален представител, който изтъква, че административният орган не
съобразил обстоятелствата по случая, изложени в жалбата. Същите се
потвърждавали и от свидетелски показания.
В писмени бележки се излагат доводи в
насока несъобразяване на заповедта с целта на закона, тъй като не било взето
предвид, че собственикът на автомобила станал „жертва“ на противозаконно
отнемане на личното му МПС. Не било съобразено от органа, че именно в резултат
на това противозаконно отнемане на автомобила от собственикът му, последният
бил лишен от него в продължение на 6 месеца. Също така, нарушен бил принципът
на съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 от АПК, правата на адресата на ПАМ били
прекомерно ограничени, последиците от мярката били несъизмерими е целта на
закона.
По изложените съображения се иска отмяна
на оспорения акт. Претендират се разноски по делото.
Ответникът, Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Акт за
установяване на административно нарушение GA №313164 от 15.11.2020г. е констатирано, че на 15.11.2020г.,
около 06:02 часа, в гр.Х. на ул.“Г. К.“
в посока към ул.“С. п.“, Д. Д.Д. управлява лек автомобил „Фиат Идеа“ с рег.№ ****
след употреба на алкохол от 2,47 промила, като след справка в масивите на МВР
се установило, че бил лишен от право да управлява МПС, не представил и СРМПС
част 2, с което виновно нарушил чл.5, ал.1, т.3, чл.150А и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН били иззети като доказателства два броя рег.
табели с номер ****.
В деня на
установяване на нарушенията – 15.11.2020г., като взел предвид обстоятелствата,
изложени в Акт за установяване на административно нарушение GA №313164 от
15.11.2020г., Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково издал
оспорената Заповед №20-1253-000769 за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) по чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Обективираната в
заповедта принудителна административна мярка е наложена на жалбоподателя – Д.С.Д.,
като собственик на лек автомобил „Фиат
Идеа“ с рег.№ **** предвид това, че същият е бил управляван от Д. Д.Д. на 15.11.2020г.,
след употреба на алкохол от 2,47 промила, след като СУМПС му било отнето по административен
ред и без да представи СРМПС част 2.
По делото беше разпитан свидетелят Й.П.Д.– съпруга на жалбоподателя и майка на водача на МПС,
обект на заповедта за ПАМ. Същата заявява, че вечерта на 14.11.2020г. била на
работа. Обадила се на съпруга си да отиде да я вземе, а той ѝ казал да си
хване такси, защото колата им липсвала пред блока. След като се прибрала вкъщи установила,
че съпругът ѝ бил много притеснен. На следващия ден отишли в полицията,
където станало ясно, че колата им била взета от сина им, който от няколко
години бил без Свидетелство за управление на МПС.
При така установените факти, съдът обосновава следните
правни изводи:
Оспорената
заповед е връчена на 19.11.2020г., а жалбата е подадена до Административен съд
– Хасково на 27.11.2020г., предвид което се явява подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна, за
която е налице и интерес от обжалването. Ето защо жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – Началник група
в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково, на който са делегирани правомощия
за това – видно от приложената по делото Заповед № 272з-906/20.03.2019г. (л.19)
на Директора на ОД МВР – Хасково. Съгласно т. 5 от същата, началници
на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково са оправомощени да
издават принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, предвид
което към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е
разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.
Заповедта е
издадена в предвидената от закона форма, съгласно чл.59 АПК, като съдържа необходимите посочени в разпоредбата съществени реквизити
и същата е мотивирана, съобразно изискванията на чл.172,
ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.171,
т.2а, б.„а“ от ЗДвП /ДВ бр. 2 от
При тази законова
регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката
на собственика на съответното МПС е установяването по надлежен ред на управление на МПС от неправоспособен водач
или такъв, който не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от НПК.
В случая, безспорно административният орган е
приел за осъществена хипотезата, при която лице управлява моторно превозно
средство, след като е лишено от това право по административен или съдебен ред,
при която по силата на изричната законодателна уредба, принудителната
административна мярка се налага на собственика на моторното превозно средство.
В обжалваната
заповед са изложени като фактически основания за издаването ѝ, че на
определена дата и място лицето Д. Д.Д. е управлявал лек автомобил, след като е
бил лишен от право да управлява МПС, както и че този лек автомобил е
собственост на Д.С.Д.. От действащата редакция на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП
става ясно, че принудителната административна мярка винаги следва да е насочена
към собственика на превозното средство – както в хипотезата, когато
собственикът лично управлява собственото си МПС, така и в тази, когато неговото
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице изброените
обстоятелства.
В конкретния
случай на Д. Д.Д. е бил съставен АУАН за извършеното от същия три нарушения,
сред които и предвиденото в хипотезата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП – управление на
МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.
Отнемането на Свидетелството за управление на МПС на Д. Д.Д. не е спорно по
делото обстоятелство, а и последното се установява и с оглед събраните в хода
на съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Във връзка със
съставения АУАН следва да се отбележи, че на основание чл.189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. С определение от 30.11.2020г. съдът е
разпределил доказателствената тежест в процеса, като е указал на жалбоподателя,
че следва да установи изложените в жалбата факти и обстоятелства. Независимо от
последното от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства за
оборване на описаните в акта факти и обстоятелства, поради което настоящият състав
намира, че не е оборена материалната доказателствена сила на приложения към
преписката АУАН.
Оспорената
заповед за налагане на ПАМ е издадена в съответствие и с целта на закона, която
цел е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване
на административните нарушения, т.е. принудителната административна мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения. Срокът на наложената ПАМ в случая е шест месеца, т.е.
минимално предвидения в закона.
Изложеното води на извод, че
административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП и
съставляващи фактически основания за налагане на процесната ПАМ и обуславящи
прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за срок от шест месеца. Ирелевантни в процесния случай
са възраженията на жалбоподателя, че същият не е знаел, респ. не е разрешил
трето лице по смисъла на ЗДвП – сина му, да управлява собствения му лек
автомобил, след като вече бил лишен от това право, доколкото за
законосъобразното издаване на ПАМ следва да са налице предвидените в закона обективни предпоставки, което
съществуване безспорно се доказва от събраните по делото доказателства. ПАМ не
е санкция и не се налага за извършено нарушение от страна на жалбоподателя,
предвид което субективното му отношение към извършеното от трето лице деяние е
ирелевантно за налагане на ПАМ от съответния вид.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че обжалваната заповед е
законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава, при спазване на административнопроизводствените правила и е
съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1253-000769 от 15.11.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – Хасково.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: