РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. гр. Хасково, 05.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Нина П. Делчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200685 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Е. Е. Ю. от *************** срещу
Наказателно постановление № 23-1253-000485 от 04.04.2023г. на Началник –
група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на
200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба
се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални
нарушения, в каквато насока се развиват конкретни доводи и поради
нарушение на материалния закон. Твърди се още липсата на субективна
страна на деянието. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „Пътна
1
полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител адв. Т. Н. от АК – Хасково заявява, че поддържа
подадената жалба и излага конкретни и подробни съображения по същество в
рамките на посочените в жалбата доводи. Моли за отмяна на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява
становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани
предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на
евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от
другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 13.03.2023 г. свидетелят М. А. К., заемащ към този момент
длъжността ********************** бил на работа в района на село
Караманци, обл. Хасково, когато със своя колега – В. Ф. В. спрели за
проверка жалбоподателят, който управлявал моторно превозно средство –
автомобил марка *******, модел ******** с рег. № *******. В хода на
проверката, след справка в информационната система, установили, че
превозното средство, управлявано от Е. Е. Ю., било негова собственост и за
същото нямало валидна полица за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, а след справка с оперативния дежурен при РУ на
МВР – Хасково било установено, че същото не било регистрирано, след като
процесното МПС било със служебно прекратена регистрация от дата
10.01.2023 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, именно въз основа на получено
уведомление от Гаранционен фонд, тъй като не била налице валидна и
2
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед тези
констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово
присъствие, бил съставен от свид. В. Ф. В. Акт за установяване на
административно нарушение серия AД бл. № 128561 за нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП, каквото също било констатирано,
който жалбоподателят Е. Е. Ю., подписал, а в графата за обяснения и
възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, като бил уведомен
за правото да подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в
рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата
13.03.2023 г., според отразеното в приложената разписка. Със съставяне на
акта за установяване на административно нарушение били иззети Контролен
талон № ********, СРМПС, част II № ******* и два броя регистрационни
табели № *******.
Материалите, касаещи нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради
това, че деянието съставлява престъпление, били изпратени на РП – Хасково
по компетентност и било образувано ДП №21/2023г. по описа на ОД на МВР-
Хасково. Посоченото ДП, представляващо преписка №5857 /2022г. по описа
на РП-Хасково, било образувано с постановление на РП-Хасково на
24.01.2023г. и водено за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от
НК. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от
09.06.2023г. прокурор при РП-Хасково приел, че извършеното от
жалбоподателя деяние се отличава с явна незначителност на обществената
опасност и същото не съставлява престъпление, а административно
нарушение, като на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24 ал.1, т.1 от НПК
прекратил образуваното наказателно производство по БП № 256/2023г.,
представляващо пр. пр. № 1182/2023г. по описа на РП – Хасково. Разпоредено
било препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на ОД на
МВР Хасково, с оглед реализиране на административнонаказателна
отговорност по отношение на жалбоподателя за извършените от него
нарушения по ЗДвП.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и наложил процесните санкции, вписвайки, че издава
3
наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.06.2023г.
и за реализиране на административно-наказателна отговорност,
представляващо БП № 256/2023г. по описа на ОДМВР-Хасково, пр. преписка
№ 1182/2023 г. по описа на РП – Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М. А. К.
относно фактите, възприети от него при извършването на процесната
проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието
и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на
жалбоподателя. Дава се вяра на показанията на този свидетел и относно
възприетите от него факти, касаещи процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение като логически последователни
и вътрешно безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
4
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия,
както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него. Съвсем отделен е
въпросът, че наказателното постановление се издава всъщност по реда на чл.
36 от ЗАНН.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в
процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано,
че същото е било съставено при условията на чл.36, ал.2 ЗАНН, в хипотезата
на прекратено от прокурора наказателно производство по отношение на
същото деяние и препращането му на наказващия орган, в който аспект
възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП с оглед
пороци при съставяне на акта, се явява неоснователно. Наказващият орган е
пристъпил към издаване на наказателното постановление за ангажиране
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в хипотезата
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление за прекратяване на
наказателното производство и доколкото същата към момента на
произнасянето е успешно реализирана и поради липсата на конкуренция с
висящо наказателно производство, административнонаказателното е
реализирано без нарушаване на принципа non bis in idem и без нарушение във
връзка с преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира обаче, за уместно
да отбележи следното:
Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 22.03.2023 г., прокурор в РП – Хасково,
след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има
признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, но е отчел, че била налице
възможност деянието да осъществи както състав на престъпление. Преценката
на прокурора за доказаност от обективна и субективна страна и за степента на
обществената опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък
5
съда, но всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние,
неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към
отговорност лице. В случая, издавайки наказателното постановление,
наказващият орган неправилно е преценил, че от материалноправна страна
формално се установява осъществяването на деяние от субективна страна.
Действително, на пръв поглед формално извършеното консумира признаците
от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал.
1 от Закона за движението по пътищата, както иначе правилно е
квалифицирано, доколкото служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано по
надлежния ред след тази дата, в който момент действително е осъществено и
процесното управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП, която е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните
факти, но при преценка на материалноправните предпоставки за реализиране
на отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя
със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след
това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да
бъде отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и
всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Това е така, тъй като във всеки
конкретен случай е необходимо да бъдат изследвани и доказани всички
елементи от състава на административното нарушение, в т.ч. вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага. В случай, че това е
било сторено от АНО, тогава щеше да бъде изначално ясно, че моторното
превозно средство първоначално е било регистрирано по надлежния ред и
същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, а
жалбоподателят е управлявал същото и макар то да е негова собственост, а не
на друго лице, същият не е доказано да е бил наясно, че щом управляваното
от него МПС не е имало действаща задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по тази конкретна причина същото е било служебно
дерегистрирано. Липсват доказателства по делото, че собственикът е бил
уведомен и че е знаел за служебно прекратяване на регистрацията преди да
предприеме управлението на автомобила. Така, при липсата на знание за тези
обстоятелства и управлявайки предоставения му за ползване чужд автомобил,
жалбоподателят е нямало как да действа виновно и оттам – да се осъществи
субективната страна на деянието. В случая се касае за незнание на факт от
6
обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, тоест - на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, а в
тази насока в мотивите на задължителното за съдилищата Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСКНК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че
прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от
отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването на това
обстоятелство, деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
Оттук се изключва и тезата за наличие на виновно поведение на
жалбоподателя, което да може да бъде санкционирано на основание чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП, както необосновано е приел наказващият орган.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а наказателното постановление, като
незаконосъобразно – отменено от съда.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган,
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че същите са действително сторени. В случая
обаче, е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради
прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Доколкото в
настоящия случай размерът на разноските, направените от жалбоподателя за
заплащане на адвокатско възнаграждение са съобразени с минимално
установеното възнаграждение на упълномощения адвокат по чл. 18, ал. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 500 лева, то възражението за прекомерност е
неоснователно, като такива следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя именно в посочения размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1253-000485 от 04.04.2023
г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Е. Е. Ю., ЕГН:
**********от ***************, сумата в размер на 500.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н. Д.
8