№ 29601
гр. София, 22.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110133308 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския
процесуален кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно
заседание.
От П. Г. П. е депозирана искова молба с вх. № 186683/07.06.2024 г. с дата
на пощенското клеймо – 05.06.2024 г.
В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответника
Д** агенция „Н*** с***“.
В срока за отговор на исковата молба от ответника е депозирана и молба
с вх. № 230240/12.07.2024 г., в която е обективирано искане на основание чл.
219, ал. 1 ГПК за привличане по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на трето лице-
помагач на страната на ответника – М*** с*** на Република България.
Искането е основателно с оглед изложените в молбата твърдения, поради
което следва да се уважи.
От страните са представени писмени доказателства, които следва да се
допуснат.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.08.2024 г.
от 14,00 часа, за когато да се призоват страните чрез изпращане на призовки, а
ищецът да се призове и чрез телефон на посочения в исковата молба
телефонен номер, за което да се извърши удостоверяване по реда на чл. 44
ГПК.
1
На главните страни в процеса да се изпрати препис от настоящото
определение, на ищеца – препис от писмения отговор и доказателствата към
него, както и от молбата за конституиране на трето лице-помагач.
На третото лице – помагач да се изпрати освен препис от настоящото
определение, още – преписи от исковата молба и отговора на исковата молба и
доказателствата към тях, както и препис от молбата по чл. 219, ал. 1 ГПК.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, М*** с*** на
Република България, адрес: гр. София, бул. „К**** А*** Д***“ №1, като
трето лице помагач на страната на ответника Д** агенция „Н*** с***“.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени са обективно съединени искове за отмяна на уволнението,
извършено с Решение № 277/11.04.2024 г. на М*** с*** на Република
България – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Ищецът излага, че с Решение № 520 от 27 юли 2023 бил определен да
заема длъжността „заместник-председател“ на ДАНС, считано от
прекратяване на пълномощията му като народен представител (Решение на
Народното събрание от 28.07.2023 г., обн., ДВ, бр. 67 от 4 август 2023 г.).
Твърди, че упражнявал длъжността до 11 април 2024 г., когато с Решение №
277 на М***я с*** бил предсрочно освободен. В Решението като основание за
прекратяване на правоотношението били посочени разпоредбите на чл. 8, ал.,
т. 7 и ал. 5 от Закона за Д** агенция „Н*** с***“ (ЗДАНС), чл. 19а, ал. 2 от
Закона за администрацията и писмо с peг. № 06-41-4 от 9 април 2024 г. на
председателя на ДАНС. Ищецът не е бил информиран за мотивите за
освобождаването си, не бил поканен да даде обяснения или да изрази
становище, а със съображенията на председателя на ДАНС, респективно на
М***я с*** се запознал само косвено, от интернет, където била публикувана
Стенограма от заседанието, на което било прието въпросното решение. Счита,
че дисциплинарното уволнение на основание чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС и
прекратяването на трудовото му правоотношение са незаконни, поради което
моли да бъдат отменени и да бъде възстановен на заеманата преди процесното
уволнение длъжност. В исковата молба се развива, че съгласно чл. 8, ал. 2 от
ЗДАНС председателят на Агенцията се подпомагал от двама заместник-
председатели, които се определяли с решение на М***я с*** за срок 5 години
по предложение на председателя на агенцията. Правомощията на заместник-
председателите се определяли с писмена заповед на председателя на
агенцията (чл. 10, ал. 2). Длъжността „заместник-председател“ ДАНС се
заемала по трудово правоотношение в съответствие с разпоредбата на чл. 19а,
ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА). Пълномощията на заместник-
председателя се прекратявали предсрочно с решение на М***я с*** по
предложение на председателя на агенцията на изчерпателно изброените в чл.
2
8, ал. 4 ЗДАНС основания:
• по негово искане;
• при навършване на 65-годишна възраст;
• при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече
от 6 месеца;
• при несъвместимост с изискванията по ал. 3;
• при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по
Закона за противодействие на корупцията;
• при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните
задължения, както и при действия, които накърняват престижа на агенцията.
Пълномощията на заместник-председателя можело да се прекратят
предсрочно и без предизвестие на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА - по преценка на
органа, който го е назначил, за което той не бил длъжен да обосновава
решението си или да излага мотиви. Ищецът посочва, че тази възможност е
сходна с предвидената в Кодекса на труда в чл. 328, ал. 2 КТ възможност за
прекратяване по целесъобразност на трудовите правоотношения със
служителите от ръководството на предприятието при сключване на договор за
управление (т.нар. „екипност“). В този случай не било необходимо заповедта
за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания,
тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол.
Когато обаче счита, че са налице основания за предсрочно прекратяване на
пълномощията по чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС, М***ят с*** следвало да мотивира
решението си с посочване на конкретни факти и обстоятелства, които
обосновават извода за наличие на тежко нарушение или системно
неизпълнение на служебните задължения, респективно за виновно
извършване на действия, които накърняват престижа на д**та агенция.
Разликата между двете основания за прекратяване на правоотношението била
съществена. Твърдението за виновно извършване на тежко нарушение или
системно неизпълнение на служебните задължения или виновно уронване на
престижа на ДАНС засягало дълбоко правната сфера на засегнатото лице и
неговия облик и репутация в обществото. Докато основанието по чл. 19а, ал. 2
ЗА наподобявало чл. 328, ал. 2 КТ, то това по чл. 8, ал. 4 т. 7 ЗДАНС било по
същността си дисциплинарно уволнение, но по специалния ЗДАНС. Затова и в
този случай (при липсата на специални правила в ЗДАНС) следвало по
аналогия да се приложи изискването за мотивиране на заповедта за уволнение
по Кодекса на труда, съответно в тежест на органа по назначаването било да
обоснове и докаже наличието на съответните фактически основания за
предсрочно прекратяване на пълномощията. Ищецът развива, че в правото на
назначаващия орган е да прецени на какво основание (чл. 19а, ал. 2 ЗА или чл.
8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС) да прекрати правоотношението със заместник-
председателя на ДАНС. След като обаче процесното уволнение било
извършено по чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС, той следвало да мотивира решението си
и да докаже наличието на фактическите основания за приемането му. В
конкретния случай вместо да изложи самостоятелни мотиви, М***ят с***
препратил към писмо с peг. № 06-41-4 от 9 април 2024 г. на председателя на
3
ДАНС. От съдържанието на Стенограмата по т. 12 от дневния ред от
Заседанието на М***я с***, проведено на 11 април 2024 г., ставало ясно, че
предложението на председателят не само не съдържало конкретни данни или
поне ясни твърдения за конкретни дисциплинарни нарушения, а само общи
констатации за пренебрежително отношение към институцията,
дискредитиране на постигнатото от Агенцията и уронване на престижа и
авторитета й в обществото. Ищецът счита, че процесното решение на М***я
с*** е без законосъобразни мотиви и само на това основание уволнението
следвало да бъде признато за незаконосъобразно. На следващо място, в
исковата молба се твърди, че по аналогия на изискванията за заповедта за
уволнение, решението на М***я с*** за предсрочно прекратяване на
пълномощията на заместник-председателя на ДАНС трябвало ясно и
непротиворечиво да индивидуализира извършеното нарушение и то по начин,
който е разбираем и който не буди съмнение относно съществените му белези
от обективна и субективна страна с оглед както на пълноценно и ефективно
осъществяване на правото на защитата на засегнатото лице, така и с оглед
съдебния контрол за законност на извършеното уволнение. В конкретния
случай, като е посочил едновременно основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА и това
по чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС назначаващият орган допуснал неяснота и
противоречие в акта за освобождаване от длъжност, водещи до невъзможност
на ищеца да разбере на какво основание всъщност е предсрочно освободен. За
служителя било от значение дали е освободен по целесъобразност, тъй като
назначаващият орган и председателят на ДАНС имат различна визия за екипа,
който следва да ръководи д**та агенция, или пълномощията му са прекратени
предсрочно заради негови виновни действия или бездействия, квалифицирани
като тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните
задължения, или такива, водещи до уронване на авторитета и престиж на
ДАНС. Във втория случай актът за предсрочно освобождаване навлизал
много дълбоко в личната сфера и засягал неговото добро име и репутацията в
обществото (особено в конкретния случай предвид публичния характер на
актовете и заседанията на М***я с***). В първия случай защитата на лицето
била ограничена до формална преценка за спазване на процедурата - дали
длъжността попада в обхвата на чл. 19а, ал. 1 и дали правоотношението е
прекратено от компетентен орган по съответния ред. Във втория случай обаче
ищецът счита, че в тежест на назначаващият орган е да установи наличието на
фактическите основания за уволнението, а на служителя следвало да бъде
предоставена възможност да се защити срещу твърденията за тежка или
системи нарушения и уронване на престижа на ДАНС. Неяснотата и
противоречието в съдържанието на акта за освобождаване от длъжност било
самостоятелно основание за признаване на уволнението/прекратяването на
правоотношението за незаконосъобразно. Ищецът счита, че Решение № 277 от
11 април 2024 г. на М***я с*** е и материално незаконосъобразно, тъй като г-
н П. П. не бил извършил приписваните му нарушения. Оспорва всички
изложени в стенограмата от заседанието на М***я с*** твърдения като
неверни, бланкетни и неподкрепени от никакви конкретни факти, поради
което те не можели да служат като мотиви за дисциплинарното уволнение на
4
ищеца, а единствено уронвали доброто му име и професионалната му
репутация.
Ответникът Д** агенция „Н*** с***“ оспорва предявените искове.
Излага доводи, че същите са допустими, но неоснователни. В отговора на
исковата молба се посочва, че в разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 ЗА е посочено,
че правоотношенията, с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, сред
които са и председателите на държавни агенции, техните заместници и
членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие
от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка.
Посочва се, че по приложението на чл. 19а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА била
създадена задължителна съдебна практика, която сочи, че основанието по чл.
19а, ал. 2 ЗА е специално, поради което когато се прилага заедно с друго, се
явява определящо. При прилагането му не било необходимо да се излагат
мотиви, поради което на съдебен контрол подлежало единствено дали
освободеният служител е заемал длъжност, посочена в ЗА, и дали е освободен
от оправомощен за това орган - решение по гр. дело № 3982/2016 г., четвърто
г. о., ВКС и по гр. дело № 408/2010 г., четвърто г. о., ВКС, постановени по
реда на чл. 290 ГПК. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4, т. 7
от ЗДАНС, пълномощията на председателя и на заместник-председателите на
Агенцията се прекратявали предсрочно при тежко нарушение или системно
неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които
накърняват престижа на агенцията, като прекратяването се извършвали при
спазване на реда, определен с разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗДАНС - с
решение на М***я с*** и по предложение на председателя на агенцията.
Ответната страна развива, че от съдържанието на текстовете на чл. 19а, ал. 2
от ЗА и чл. 8, ал. 4, т. 7 от ЗДАНС, било видно, че те можели едновременно да
се прилагат, когато били налице специално основание за прекратяване на
правоотношението на зам.- председател на ДАНС по целесъобразност, за да се
обезпечи провеждането на единната д** политика в конкретната сфера на
обществени отношения, като ответникът оспорва, че нормата на чл. 8, ал. 4, т.
7 от ЗДАНС представлявала „дисциплинарно уволнение“ по смисъла на
ЗДАНС. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗДАНС трудовите
правоотношения на заместник – председателите на ДАНС се прекратявали с
решение на М***я с*** по предложение на председателя на агенцията, като
законът не въвеждал конкретни реквизити за съдържанието на решението,
включително нямало изискване то да съдържа мотиви. Законодателят бил
предвидил тази възможност, за да обезпечи провеждането на единната д**
политика при осъществяването й в съответната сфера на обществени
отношения - тази по защита на н***та с***, чрез органите на изпълнителната
власт с правомощия да провеждат съответната д** политика. Поради
изложеното ответникът счита, че чл. 8 от ЗДАНС се явявал специална
разпоредба, която императивно уреждала основанията за прекратяване
правоотношенията на заместник-председателите на ДАНС. Тя уреждала и
основанията за предсрочно прекратяване на правоотношението от органа по
назначаването, какъвто бил и настоящият случай, при който МС предсрочно
5
освободил заместник- председателя на ДАНС – ищец в настоящия процес.
Развива се, че в чл. 8 от ЗДАНС не се съдържала изрична препратка към други
уредби, респективно М***ят с*** бил оправомощен да прекратява
предсрочно правоотношенията на заместник- председателите на ДАНС само в
изброените в чл. 8 хипотези. В този смисъл текстът на чл. 19а, ал. 2 на Закона
за администрацията (ЗА) намирал приложение за тълкуване на основанието на
чл. 8, ал. 4, т. 7 от ЗДАНС, доколкото и двата текста касаели прекратяване на
правоотношението по преценка на органа по целесъобразност. Това основание
по чл. 8 ЗДАНС касаело именно оттегляне на доверието на органа по
назначаването, в случая М***я с*** (МС), спрямо заместник- председател на
ДАНС. Нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗДАНС се явявала специална по отношение
на общия ред на чл. 19а от ЗА и не можела да й противоречи. В чл. 8 ЗДАНС
изчерпателно били изброени основанията за предсрочно прекратяване на
правоотношенията на председателя и заместник- председателите на ДАНС.
Респективно, в тези случаи органът по назначаване на заместник-
председателите - МС, бил оправомощен да прекратява правоотношенията им
само на изрично посочените основания. В текста нямало препратка към
уредба за дисциплинарно уволнение, напротив - същият давал само
конкретната хипотеза на оттеглено доверие - при тежко нарушение или
системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия,
които накърняват престижа на агенцията. Ответникът развива, че никъде в
текста на ЗДАНС, обаче не се поставяло изискване за мотивиране на
решението на М***я с*** с посочване на конкретни нарушения на заместник-
председателите на ДАНС, обосноваващи прилагането на чл. 8, ал. 7, т. 4
ЗДАНС. По изложените съображения ответната страна счита, че чл. 8, ал. 7, т.
4 от ЗДАНС бил аналогичен на общия текст на чл. 19а, ал. 2 от ЗА, тъй като
двата текста касаели предсрочно прекратяване на правоотношенията на
председател и заместник-председатели на д** агенция по преценка на органа
по назначаване, без да е необходимо мотивиране на акта на МС и доказване на
конкретни нарушения. В отговора се развива още, че систематично нормата на
чл. 8, ал. 4, т. 7 от ЗДАНС се намирала в раздел I, с наименование „Органи на
управление“ на глава трета „Устройство и управление на Д** агенция "Н***
с***“ на ЗДАНС. От разпоредбите на тази глава се установявало, че
председателят на Агенцията се подпомага от двама заместник-председатели,
които се определят с решение на М***я с*** за срок 5 години по предложение
на председателя (чл. 8, ал. 2 от ЗДАНС), които го подпомагат при изпълнение
на неговите функции (чл. 10 ЗДАНС). От разпоредбите на ЗДАНС не можело
директно да се направи преценка за характера на правоотношение на
заместник-председателите с Агенцията. Това било направено с нормата на чл.
4, ал. 3 от ППЗДАНС, възпроизвеждаща чл. 19, ал. 4 от ЗА, че председателите
на държавни агенции и техните заместници имат всички права по трудово
правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с
тяхното правно положение. Според ответникът анализът на посочените
разпоредби водел до извода, че заместник-председателите на държавни
агенции работели по трудово правоотношение, респективно, към тях не било
възможно да се прилагат правилата за дисциплинарна отговорност по ЗДАНС.
6
Твърди се, че ищецът полагал труд по трудово правоотношение и за него не
били приложими нормите за търсене на дисциплинарна отговорност,
разписани в ЗДАНС. Дисциплинарната отговорност била уредена в отделна
глава на ЗДАНС, а чл. 8, ал. 4 съдържала основания за предсрочно
прекратяване на правоотношенията на председателя и заместник-
председателите на ДАНС, без никъде да препращала към правилата на
дисциплинарно уволнение. Твърди се, че с нормите на ЗДАНС не можело да
се въвежда ново основание за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ за лице, полагащо труд по трудов договор, доколкото нормата на
чл. 43, ал. 4 ЗДАНС относно статута на лицата по трудово правоотношение
препращала именно към нормите на КТ. Посочва се още, че със заповед №
КВ-105/12.04.2024г. на Министър-председателя на РБ, издадена във връзка с
решение № 277 на МС от 11.04.2024г. за предсрочното освобождаване на
ищеца, било разпоредено да му се изплатят полагащите му се обезщетения.
Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗДАНС, при прекратяване на пълномощията на
председателя и на заместник- председателите, както и на служебното
правоотношение на държавните служители в Д** агенция "Н*** с***" се
изплащало еднократно парично обезщетение в размер на 75 на сто от
брутното месечно възнаграждение за всяка прослужена година, но не повече
от 15 брутни месечни възнаграждения, като разпоредбата не се прилагала при
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ (чл. 117, ал. 6 ЗДАНС).
Ответникът сочи, че в случай, че заместник-председателят на ДАНС е бил
дисциплинарно уволнен, то той не би получил обезщетение по чл. 117, ал. 1 от
ЗДАНС. В отговора на исковата молба се развива още, че прекратяването на
правоотношенията на основание чл. 19а, ал. 2 от ЗА без предизвестие по
преценка на органа по назначаване не подлежало на съдебен контрол. При
оспорване на прекратяването на правоотношението на това основание
съдебната проверка се изразявала само в това дали освободеният служител е
назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал. 1 от ЗА, за която е
приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 от ЗА и дали той е освободен от
оправомощения за това орган. Ответната страна посочва, че в случая по
отношение на предявения иск и преценката на законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 8, ал. 4, т. 7 от ЗДАНС и
чл. 19а, ал. 2 от ЗА не било необходимо да се излагат мотиви, поради което на
съдебен контрол подлежало единствено дали освободеният служител е заемал
длъжност, посочена в ЗА, и дали е освободен от оправомощен за това орган.
Ответникът развива, че в конкретният случай по делото били представени
доказателства, от които било видно, че процедурата, уредена в разпоредбата
на чл. 8, ал. 5 от ЗДАНС, била спазена и за прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца било издадено Решение на М***я с*** № 434 от
28.05.2021г., предхождано от направено предложение от председателя на
ДАНС до министър председателя на РБ. Ответникът счита иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 за неоснователен. По изложените в отговора съображения счита и
втория субективно съединен иск за неоснователен.
Разпределение на доказателствената тежест:
7
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово
правоотношение с ответника, което е било прекратено на посоченото
основание.
В тежест на ответника е да докаже законността на извършеното
уволнение, т.е. че е било налице твърдяното основание за уволнение,
съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено –
1/ За уволнение, извършено по чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС, в тежест на
ответника е да докаже това основание - че ищецът е извършил тежко
нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и
действия, които накърняват престижа на агенцията. Ответникът следва да
докаже, че наказанието е наложено от компетентен орган, с мотивирана
заповед, която отговаря на изискванията за посочване и индивидуализиране
конкретни тежки дисциплинарни нарушения в работата, ясни и конкретни
случаи на неизпълнение на служебните задължения или на уронване престижа
на агенцията.
2/ За уволнение, извършено по чл. 19а, ал. 2 ЗА в тежест на ответника е
да докаже това основание – че длъжността, заемана от ищеца преди
уволнението, е измежду посочените в чл. 19а, ал. 2 ЗАдм органи на
изпълнителна власт, че прекратяването е извършено от оправомощения за
това държавен орган и че са осъществени въведените със ЗДАНС формални
допълнителни изисквания към процедурата по прекратяването, т.е. че
решението на М*** с*** е взето по предложение на председателя на ДАНС.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ На 26.07.2023г., г-н П*** Т****, в качеството му на председател на
ДАНС, е направил предложение, peг. № ЧР-1946/26.07.2023г., до министър-
председателя на РБ, за определяне на г-н П. Г. П. за заместник- председател на
ДАНС.
2/ С Решение на М***я с*** № 520 от 27.07.2023г., на основание чл. 8,
ал. 2 и ал. 3 от ЗДАНС, г-н П. П. е определен за заместник - председател на
ДАНС, считано от датата на прекратяване на правомощията му като народен
представител.
3/ На 09.04.2024г., П*** Т****, в качеството му на председател на
ДАНС, е направил предложение, peг. № ОБ-41-4/09.04.2024г., до министър-
председателя на РБ, за предсрочното освобождаване на заместник-
председателя на ДАНС, г-н П. П..
4/ С Решение на М***я с*** № 277 от 11.04.2024г., на основание чл. 8,
ал. 4, т. 7 и ал. 5 от ЗДАНС и чл. 19а, ал. 2 от ЗА, г-н П. П. е освободен
предсрочно от длъжност „заместник - председател на ДАНС“.
Определението не подлежи на обжалване.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9