РЕШЕНИЕ
№ 1686
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110204655 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Сима Трейд 65“ ЕООД, с ЕИК204653367, със седалище и адрес на управление :
гр.Варна, ул.“Баба Тонка“ №14, вх.Б, ет.7, ап.74, представлявано от управителя М.И.М.
от гр.Варна против Наказателно постановление № 669829/F605851/19.10.2022г. на
заместник-директора на ТД на НАП-Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лв. на
основание чл.355, ал.1 от КСО, за нарушение на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н-
13/17.12.2019г. на МФ вр. чл.5, ал.4 от КСО.
С жалбата не се оспорва извършеното нарушение описано в НП. Иска се НП да
бъде отменено, като се изтъква, че закъснението е допуснато поради здравословни
причини на управляващия дружеството.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, като не е намерен на
посочения от него адрес.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като
законосъобразно. Счита, че в хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения,
1
както и че нарушението не би могло да се приеме за маловажно по см. на чл.28 от
ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 01.02.2021г. в ТД на НАП-Варна била извършена проверка от св.М. К. -
инспектор по приходите по повод подадена от „Сима Трейд 65“ ЕООД в ТД на НАП-
Варна декларация обр.6 с вх.№033582100802979/28.01.2021г..
При проверката било констатирано, че възз. дружество е осигурител по смисъла
на чл.5, ал.1 от КСО и като такова не е изпълнил задължението си да подаде
Декларация образец № 6 по Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ за месец декември
2020г., в законоустановения срок – до 25.01.2021г. Св.К. приела, че декларацията е
подадена от жалбоподателя след изтичане на законоустановения срок- на 28.01.2021г.
На 18.02.2021г. св.К. изпратила покана за явяване на въззивника в ТД на НАП и
съставянето на АУАН. Поканата била върната от куриерска служба с отбелязване, че
адресатът е „преместен“. На 16.03.21г. К. съставила срещу възз. дружество АУАН№
F605851 от 16.03.2021г. , за това, че не е изпълнило задължението си да подаде
Декларация образец № 6 по Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ за месец декември
2020г., в законоустановения срок – до 25.01.2021г.. Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на Министъра на
финансите вр. чл.5, ал.4 от КСО. АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя,
като на 16.03.2021г. била изпратена покана до възз. дружество за явяване на
представител в ТД на НАП за връчване на АУАН. Поканата не била връчена, като
била върната от пощенска служба „Стар Пост” с отбелязване на гърба на пощенския
плик: „няма никой на адреса”. На 21.06.2021г. и 21.07.2021г. служители на ТД на НАП-
Варна посетили адреса на възз. дружество - гр.Варна, ул.“Баба Тонка“ №14, вх.Б, ет.7,
ап.74, но представляващ дружеството не бил открит. За констатациите си, те съставили
протоколи. С резолюция от 21.07.21г. производството е било спряно, на основание
чл.43, ал.6 от ЗАНН.
АУАН бил връчен по надлежния ред на въззивника едва на 28.09.2022 г.
Възражения не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН, поради което и АНО приел, че
липсват спорни обстоятелства. Поради което и въз основа на материалите, съдържащи
се в АНП, на 19.10.2022 г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
НП било връчено на един от представляващите дружеството на 26.10.22г., като на
09.11.22г. другият представляващ –М. депозирал жалба срещу НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
2
вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, Декларация обр.6, протоколи,
покани, обратни разписки и известия за доставяне, и др.които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на
св.К., депозирани в с.з..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
представляващия лицето, спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Следва да се посочи, че видно от
справката в Търговски регистър- общодостъпен за всички, въззивното дружество се
представлява поотделно от двама управители. НП е връчено на единия управител П.П.,
а жалбата е подадена от другия управител М.М.. Поради това следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- заместник-
директора на ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице-
инспектор по приходите в ТД на НАП –гр.Варна.
Той е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това
нарушение също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита. Предявен е и е
връчен на въззивника.
Съдът намира, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Въззивникът е санкциониран за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал.3,
т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при
тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно тази норма Декларация
образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите: 1. от работодателите, осигурителите и техните
клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на
декларация образец № 1. Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от същата Наредба Декларация
образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите: 1. от работодатели, осигурители и техните
клонове и поделения - за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на
трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или
3
изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението. Не е спорно между страните, че възз.
дружество е осигурител по смисъла на чл.5, ал.4 от КСО. Видно от приложените към
делото доказателствата: декларации обр.6 на хартиен носител и пощенски плик, с
който е постъпила декларация обр.6 , декларацията е подадена на 28.01.2021г., вместо
в изискуемия срок до 25.01.21г.
Нарушението според съда е безспорно установено, както посредством приложените
писмени доказателства, така и свидетелските показания. Налице е закъснение за
подаване на декларации обр.6, което се доказва и посредством показанията на св.К.,
която сочи, че съставила акт за неподаване в срок на същата. Налице е верига от преки
доказателства, които установяват факта на нарушението. Субективна страна на
нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната
отговорност е реализирана спрямо осигурител - ЮЛ, а отговорността на юридическите
лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.
Предвид горното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на
вменените му с наказателното постановление нарушения. За това нарушение
жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.355, ал.1 от КСО /в редакцията към
момента на нарушението/, съгласно която разпоредба който наруши разпоредбите
на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им,
както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или
декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание. Въззивникът се явява субект на отговорността по цитираният по-горе текст,
тъй като законът не поставя специално изискване към лицето, което следва да бъде
наказано. От друга страна задължението по чл.5, ал.4 от КСО е вменено на
осигурителите, каквото качество притежава жалбоподателят. Съгласно §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата „Осигурител" е всяко физическо лице,
юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации,
които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически
лица, и посредникът, който внася осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал.
5 от Кодекса за социално осигуряване. Като такова за такова за възз. дружество е
съществувало това задължение. Разглежданият случай, правилно е квалифициран като
такъв по чл. 355, ал.1 от КСО / в редакцията към момента на деянието/ тъй като всяко
неизпълнение на задължение за подаване на декларация съдържаща конкретни данни
за целите на социалното осигуряване в определения от законодателя срок се
санкционира именно по посочения там ред. Затова и съдът приема, че
административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към
4
санкционната такава.
Въпреки горното, съдът при цялостна проверка на НП, констатира, че в хода
на АНП са допуснати съществени нарушения на производствените правила.
Разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН допуска административнонаказателното
производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване
нарушителят не е открит. В конкретният случай, освен отразяването в два протокола от
21.06.2021г. и 21.07.2021г., че на две дати въззивникът не е открит на адреса, липсват
каквито и да било други данни нарушителят да е издирван щателно. Предвид горното
съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че
производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на чл.34, ал.3 от
ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН,
производството не е било прекратено.
Освен горното, разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира
случаите, в които не следва да се образува АНП, както и случаите,
когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят
процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с
основния принцип за бързина в АНП.
Нарушението е констатирано при извършена проверка на 01.02.2021 г; на
18.02.2021г. до лицето е отправена покана да се яви за съставяне на АУАН; няма
обратна разписка или каквито и да е данни за получаването на отправената покана,
приложените документи не отразяват каквато и да е причина за невръчването освен
„преместен”; АУАН е съставен на 16.03.2021 г. в отсъствието на нарушителя на осн.
чл. 40, ал.2 от ЗАНН; на 16.03.202 г. до лицето е отправена покана да се яви за
връчване на АУАН; няма обратна разписка или каквито и да е данни за получаването
на отправената покана отново не е посочена причина за невръчване на поканата освен
„лицето не е намерено на адреса“; на 21.06.2021г. и 21.07.2021г./видно от съставени
протоколи/ адресът на лицето е посетен лично от служители на ТД на НАП с цел
връчване на АУАН, като никой не е открит на адреса. С протокол от 21.07.2021 г. АНО
спира производството по АУАН на осн. чл. 43 ал.6 от ЗАНН /за което е направена
отметка върху АУАН/; АУАН е връчен лично на представляващ дружеството на
28.09.2022 г.; НП е постановено на 19.10.2022г.
От изложеното е видно, че АУАН е издаден в срока по чл. 34 ал.2 от ЗАНН.
АУАН е съставен на осн. чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя.
Настоящият съд намира, че предвид липсата на каквито и да е данни поканата за
съставяне на АУАН да е стигнала до лицето, АНО е нямал законово основание да
пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Не е налице нито една
5
от двете хипотези на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както счита АНО. Следователно АУАН е
съставен в нарушение на закона и изначално е компрометирано протеклото АНП.
Доколкото именно с АУАН се слага началото на наказателното преследване, правото
на защита на лицето е засегнато по много съществен начин. Видно от доказателствата
по делото, лицето взема участие в АНП едва на 28.09.2022 г., когато му е връчен
АУАН, повече от година и половина след съставянето му. Съставеният вече АУАН в
отсъствието на нарушителя /незаконосъобразно/ е следвало да му бъде връчен по реда
на чл.43, ал.4 от ЗАНН, което АНО не е сторил в нарушение на закона. АУАН е
следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /”съответната служба” по см. на чл. 43
ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал.4 от ЗАНН в
7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не
е пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, АНО няма
правни и фактически основания да пристъпи към спиране на АНП по реда на чл.43 ал.6
от ЗАНН. По преписката липсват доказателства, че нарушителят е бил щателно
издирван. Понятието „щателно издирване“ по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН в
хипотезата на чл.43, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.40, ал.2 от ЗАНН се разбира по
следния начин: нарушителят е бил търсен многократно на посочения адрес от
съответната служба на МВР или от общинската администрация по местоживеенето му,
каквито доказателства по преписката липсват / в този смисъл е и константната
практика на АС-Варна-например Решение по КНАХД № 2699/ 2012 г.,
КНАХД №130/2015г., КНАХД №159/2016г. и много други решения/.
Следователно АНО е нямал основания за спиране на АНП, а НП е издадено след
изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН, в нарушение на чл. 34 ал.3 от
ЗАНН. АНО е нарушил чл. 40 ал.2, чл. 43 ал.4 и ал.6 и чл. 34 ал.3 от ЗАНН. АНП е
протекло при множество процесуални нарушение на АНО, довели до грубо
нарушаване на правото на защита на лицето и явяващи се достатъчни основания за
отмяната на НП, като незаконосъобразно. Дори АУАН да беше редовно съставен /а той
не е/, то с изтичането на 6 месеца от съставянето му АНО е следвало да прекрати АНП
на осн. чл. 34 ал.3 от ЗАНН.
За прецизност следва да се отбележи, че НП страда и от друг порок. В него не е
посочено датата и мястото на нарушението, което е съществен и задължителен
реквизит на НП. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата,
при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно дата
и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на
АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като
непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на
защита на нарушителя. В АУАН и НП е описано единствено, че задължението е до
25.01.2021г., но не е посочена датата на извършване на нарушението в случая
6
26.01.2021г., както и мястото на нарушението - гр. Варна. Допуснатото процесуално
нарушение от АНО по чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН е съществено, поради това, че е
ограничило жалбоподателя да се защитава относно всички релевантни факти за
установяване на нарушението. Непосочването на мястото на извършване на
нарушението ограничава и възможността съдът да прецени, дали същото е издадено от
компетентен орган. Горното съставлява съществено процесуално нарушение и
съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. В този смисъл практиката на
АДмС-Варна- например Решение № 953 от 16.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1207 / 2020
г. на XXVIII състав на Административен съд – Варна и много други.
Поради всичко гореизложено съдът намира, че процесното НП следва да бъде
отменено.
Предвид изводът на съда за незаконосъобразност на НП поради допуснати
множество съществени процесуални нарушения на административнонаказателните
правила, съдът намира, че не дължи произнасяне досежно наличието или липсата на
хипотезата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.202 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
7
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Едновременно с това е направено
искане за присъждане на такива разноски в минимален размер спрямо насрещната
страна, при отчитане на фактическата и правна сложност на случая. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган
е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде
отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е
неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 669829/F605851/19.10.2022г. на
заместник- директора на ТД на НАП-Варна, с което на „Сима Трейд 65“ ЕООД, с
ЕИК204653367, със седалище и адрес на управление : гр.Варна, ул.“Баба Тонка“ №14,
вх.Б, ет.7, ап.74, представлявано от управителя М.И.М. е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лв. на основание чл.355,
ал.1 от КСО, за нарушение на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н-13/17.12.2019г. на
Министъра на финансите вр. чл.5, ал.4 от КСО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8