Разпореждане по дело №325/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 ноември 2019 г.
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20192300100325
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

......................   25.11.2019г., гр.Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми състав, в закрито заседание на 25.11.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА

                            

като разгледа докладваното от съдията М. Кирова

гр. дело 325 по описа за 2019г. на ОС-Ямбол,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на депозирана с вх.№6214/ 18.11.2019г. искова молба от И.Г.П. ***, понастоящем задържан в арест - Ямбол по ДП №86/19г. по описа на РУ-Тополовград.

Съдът намира, че e сезиран с неясна от към фактическо съдържание, т.е. обстоятелствена част и петитумна такава на депозираната от ищеца искова молба. Необходимо е ищецът да конкретизира фактическите твърдения, на които основава иска си, като посочи изрично в коя от хипотезите на чл.2 или чл.2б от ЗОДОВ основава претенцията си, тъй като от изложението на „жалбата“ му не става ясно какво оплакване прави, с какво искане и срещу кого сезира съда. За да бъде квалифициран иска по чл.2 от ЗОДОВ следва същият да е насочен срещу правозащитен орган /разследващ орган, прокуратура или съд/ за репариране на вреди и то причинени при следните изрично визирани хипотези:  

1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията";

2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;

3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;

5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;

6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;

7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства.

В хипотезата на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок. При тази хипотеза ищецът следва да съобрази, че съгласно чл.8, ал.2 от ЗОДОВ иск по чл.2б, ал.1 (за причинени на граждани и на юридически лица вреди вследствие нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от Конвенцията) от ЗОДОВ по приключени производства може да се предяви само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Или в случая за предявяване на иск по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ е създаден специален исков ред за търсене на обезщетение, изключващ изцяло общия исков ред и искова претенция с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД.

С оглед на гореизложеното за правилната квалификация на заявената от ищеца П. искова претенция и за да е редовна исковата молба следва същата да съдържа:

1. - на първо място следва да се уточни пасивната легитимация на иска, като се посочи ответната страна по смисъла на цитирания по-горе ЗОДОВ; Пасивно легитимиран да отговаря по такъв вид иск е Държавата в лицето на правозащитен орган - разследващ орган, прокуратура или съд.

2. на следващо място - да уточни от кои конкретни действия и на кой правозащитен орган произтичат вредите. При уточняването да посочи дали това е само мярка за неотклонение „задържане под стража“, съответно кога и с какъв акт е наложена и с какъв период на действие, да посочи досъдебното производство, или това са други действия, в т.ч. по повдигане и поддържане на обвинението, да посочи наказателното производство; или са действия, довели до нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека, или действия, нарушавани правата, защитени в чл.5, §2-4 от Конвенцията; В исковата молба на П.  не е посочено ДП, по което е постановено твърдяното от него „задържане под стража“ от 20.02.2018г., както и за какво конкретно престъпление е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице и кога, на какъв етап е воденото срещу него наказателно производство.

3. - твърдение за настъпили конкретни имуществени и/или неимуществени вреди, уточнени по вид, размер и период. Правилото на чл.52 от ЗЗД, че размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост не означава, че искът не трябва да бъде с посочена цена. Необходимо е ищецът да уточни естеството на претендираните вреди /имуществени и/или неимуществени/, да посочи размера им и да уточни в какво се изразяват вредите. Ако претендира вреди, произтичащи от различни фактически състави и правни основания на отговорността на ответника, ще следва да посочи в какво се изразяват вредите за всяка от хипотезите, съответно да посочи на каква стойност претендира обезщетението за всяка от хипотезите. В обстоятелствената част на исковата молба трябва да се изложат относимите факти за претърпените претендирани имуществени и/или неимуществени вреди, а в  петитума на иска вредите трябва да са индивидуализирани както по размер така и по вид, като в случая е недопустимо размерът и естеството им да се посочват от ищеца допълнително.

4. - твърдения за причинна връзка между действията на правозащитния орган /разследващия орган, прокуратурата или съда/, бездействията и вредите

5. - искане за осъждане на ответника да обезщети ищеца за претърпените от него вреди. Лихвите не се търсят с отделен иск, тъй като са компенсаторни.

Според процесуалните норми ищецът следва в обстоятелствената част на исковата си молба да изложи подробно, ясно и пълно относимите за правния спор факти и обстоятелства и да прецизира по надлежния процесуален ред петитума на исковата си претенция. Като задължителен елемент на исковата молба петитумът й следва да е логично следствие от изложеното в обстоятелствената част, като целесъобразно е същият да е точен, ясен и пълен. Такава конкретизация на петитума е необходима, тъй като съдът е задължен да се произнася само по изричното, ясно и конкретно формулирано искане на страната, а не по непрецизирано такова, което да се извежда след тълкуване на заявеното в обстоятелствената част на исковата молба. От обстоятелствата посочени в исковата молба съдът извежда правното основание на предявения иск, но той няма правото, вместо страната да формулира нейното искане. Редовната искова молба има значение както за определяне на подсъдността на делото, така и за квалифицирането на иска. От изложената обстоятелствена част, както и петитумна такава на исковата молба, не може да се даде правна квалификация на спорното  правоотношение.

С оглед на това съдът в настоящия си състав преценя, че исковата молба следва да бъде оставена без движение и да бъде дадена възможност на ищеца съобразно разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК да прецизират обстоятелствената и петитумната си част на исковата молба, съобразно гореизложеното.

Съгласно чл. 128 от ГПК към исковата молба следва да се приложат:

1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;

2. документ за внесена държавна такса в размер на 10.00 леваонкретните размери на държавните такси се уреждат от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, която е в сила от 30.05.2008г., като тази тарифа е приета на основание чл.73 ал.3 от ГПК и чл.9а, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Размерът на дължимата държавна такса, която ищецът дължи при  завеждане на иск по ЗОДОВ е определена с чл.2а от Тарифата, като таксата е проста, определена е по т.1 в размер на 10 лева за граждани и по т.2 в размер на 25 лв. за юридически лица/;

3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците;

4. доказателства – писмени и гласни такива, както и да се заявят доказателствените искания.

Предвид на гореизложеното и с оглед разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК, ОС-Ямбол

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената с вх.№6214/18.11.2019г. искова молба от И.Г.П. ***, понастоящем задържан в арест - Ямбол по ДП №86/19г. по описа на РУ-Тополовград, искова молба.   

ДАВА на ищеца едноседмичен срок, в който да отстрани  нередовностите по исковата си молба, посочени в обстоятелствената част на разпореждането.

ДА СЕ УКАЖЕ на ищеца, че при неотстраняване на нередовностите по исковата му молба в дадения едноседмичен срок, исковата молба заедно с приложенията ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от същото да се връчи на ищеца чрез Началника на РС“ИН“-Ямбол.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: