№ 221
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330205311 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление№585315-F584871
/02.07.2021., издадено от Директор на Дирекция, „ ** “ при ТД на НАП гр.
Пловдив с което на „**** „ ООД с булстат **** било наложено
административно наказание, имуществена санкция в размер от 1000,00 лева
за извършено от него нарушение по чл.183ал.1 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез жалбата си,,както и чрез
допълнително депозирана молба излага доводи, че атакуваното НП е
неправилно незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание изпрати представител – юрисконсулт К. .Последната поиска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, като счита
доводите на пълномощника на жалбоподателя за неоснователни. Също
претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
1
За да накаже дружеството жалбоподател, наказващият орган е приел,
че, „**** „ООД като дерегистрирано лице по ЗДДС е издало данъчен
документ –фактура №**********/26.07.2019г.с получател СД“ ****“ с
предмет на доставката тест гел 250 гр.х 24бр.и селван течен сапун 5л.,в която
е посочен данък добавена стойност в размер на 291 лева и данъчна основа р
размер на 1455.00лв.
Съответно дружеството е било дерегестрирано по ЗДДС по
инициатива на органа по приходите ТД на НАП-Пловдив в резултат на акт за
дерегистрация №160991901140967/30.04.2019г.Това станало на основание
чл.176 ал.3 от ЗДДС .Съответно съобщението за дерегистрация по чл.32 от
ДОПК е било поставено на табло ,в ТД на НАП –Пловдив и свалено на
05.07.2019г.,която и дата е възприета за връчване на въпросния акт.
Съответно била назначена със Заповед №160991901140967
/30.04.2019г. ревизия като на същата са представени документи –
протоколирани с ПИП сер.АА №**** от 07.10.2020г. Вследствие на което е
установено ,че дружеството макар и дерегистрирано по ЗДДС е издало
данъчен документ –фактура № **********/11.07.2019г.Като било възприето
,че е извършено административно нарушение по чл.183ал.1 от ЗДДС .Тъй
като на изпратената покана до представляващия дружеството за явяване
лично или на упълномощено лице на съставяне на АУАН.
След като не се явило такова лице в ТД на НАП-Пловдив ,то Г.С.Г. -
** издал АУАН №F584871.Същият бил връчен на основание чл.40 ал.2 от
ЗАНН.Актът бил предявен за запознаване на 08.01.2021г.на О.М.Х. ,като
упълномощено лице .В тридневния срок не постъпили писмени възражения
по издадения АУАН.А впоследствие е издадено и процесното наказателно
постановление.В последното по напълно идентичен начин е описано както
текстово ,така и цифрово нарушението ,както и нарушената правна норма.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г.Г..
Същият потвърди отразеното от нея в АУАН. В качеството си на инспектор
по приходите в ТД на НАП – Пловдив и въз основа на възложената му
ревизия е проверил документи на дружеството.Като след като му били
представени фактури в това число и процесната установил, че има издавани
фактури/ в това число и процесната / след датата на дерегистрация на
дружеството по ЗДДС.Настоящият съдебен състав намира, че следва да се
кредитират напълно показанията на този свидетел, доколкото същите са ясни,
логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства. Както и с отразеното в Протокол № **** /07.10.2020г.
Спазени са изискванията на закона, като АУАН и НП са съставени и
издадени от компетентни органи. Спазени са и сроковете за издаване на
АУАН и НП.Като не се явява основателен доводът на пълномощника на
жалбоподателя,че не е спазен срока по чл.34 от ЗАНН.Тъй като издадената
фактура от дружеството фактура №**********/26.07.2019г. е представена на
07.10.2020г. , от тогава тече именно този три месечен срок за съставяне на
2
АУАН.Тъй като в случая нарушението е станало известно именно на тази
дата и няма как от по-рано проверяващия да е могъл да прецени извършено
ли е нарушение и какво е то.Ето,защо и няма как тази дата да бъде
изчислявана от по-рано.
Не е основателно и твърдението ,че АУАН е връчен на лице ,което не
е упълномощено от А.Х. .И това е така предвид представената и приобщена
справка от нотариус С.П.,съгласно която К. в качеството си на представител
на „****“ ООД е упълномощил О.Х. да го представлява пред органите на ТД
на НАП –Пловдив-да получава,подписва и подава всякакви документи и
удостоверения.
В резултат на доказателствата по делото обсъдени по-горе е
категорично доказано административното нарушение по чл.183 ал.1 от ЗДДС
,така и авторството на същото.Видно от текста на законовата разпоредба-„
Лице,което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ,в
който посочи данък ,се наказва с глоба –за физическите лица и едноличните
търговци ,в размер на посочения в документа ,но не по-малко от 1000
лева“.Като и размерът в случая е определен като имуществена санкция в
размер на 1000 лева. Следва да се отбележи ,че административно –
наказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба, така че
основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Спорният момент предвид изложеното в жалбата е,че не е спазена
процедурата по връчване на акта за дерегистрация по ЗДДС №
160991901140967 от 30.04.2019г.Видно от приложените по делото материали
,става ясно,че дружеството не било открито на адрес **** ,като това бил
адреса на дружеството по чл.8 от ДОПК .Като след това съобщението по
чл.32 от ДОПК е било връчено чрез поставянето му на табло в ТД на НАП –
Пловдив.Това станало на 20.06.2019г., а датата на сваляне била-
05.07.2019г.Ето защо и това е приетата дата за дерегистрация ,тъй като след
нея липсва обжалване пред компетентния орган.По делото липсват
приложени такива доказателства , а и няма подобно възражение.
Правният извод,който се налага е,че действително с действията си
дружеството –„**** „ООД е извършило вмененото му нарушение по чл.183
ал.1 от ЗДДС.А, от тук и извода,че правилно му е наложил и съответното за
това наказание.Като по –горе беше обсъдено ,че дружеството е нямало
регистрация по ЗДДС ,тъй като е било дерегистрирано с акт връчен по чл.32
от ДОПК,поради което и издаването на фактура по ЗДДС се явява нарушение
по чл.183 ал.1 от ЗДДС.
И предвид направеното искане е за преценка по чл.28 от ЗАНН ,то
съдът преценява,че случая не е маловажен . Съобразно разясненията ,дадени с
Тълкувателно решение №1/2007г на ОСНК на ВКС ,съдът трябва в пълнота
да изследва релевантните за изхода на спора факти,като това включва и
преценка за наличието ,респективно отсъствието на такива
3
обстоятелства,дефиниращи случая като маловажен.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства ,които
да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушението от съответния вид.Първо данъчната
основа е в размер на 1455 лева , а ДДС е в размер на 291 лева.Тоест същите
нито са незначителни ,нито пък липсват напълно обществено опасни
последици,както се твърди в жалбата.Като настоящия съд не намира
основание да може да се иска по-благоприятно третиране на субекта.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът
отхвърля претенцията за разноски на другата страна . С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в
минималния размер от 80 лева, което следва да бъде заплатено от
жалбоподателя.
Като има предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр.
първо, предложение първо ЗАНН, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №585315-F584871
/02.07.2021., издадено от Директор на Дирекция, „ ** “ при ТД на НАП гр.
Пловдив с което на „**** „ ООД с булстат **** било наложено
административно наказание, имуществена санкция в размер от 1000,00 лева
за извършено от него нарушение по чл.183ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „**** „ ООД с булстат **** ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция по приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски в настоящото производство за юристконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4